Е, много буквално гледаш.
Намираш нещо прималиво, което не е твое и (ако си такъв човек) се изкушаваш да го задържиш, заради което си имаш проблеми. Ако си инат или перде не се плашиш и не се отказваш. Това е семплата историйка, като номера е че е майсторски пресъздадена. Дали ще са два милиона в куфарче и убиец по петите ти като за роман/филм или ще е нещо по-просто от Нощен труд, по тая схема случки дал Господ всеки ден.

williams, horner, elfman, zimmer...

Много държа да направя забележка - най-тъпото нещо на света е да слагаш заедно Лукас и Спийлбърг, нищо, че са работили заедно.

Е, чак пък... Какво точно искаш да кажеш?

----------
Дограмата ми хлопа!

Написаното от Jedi може да се каже за всеки един от филмите на братя Коен (ако не се лъжа 12 пълнометражни). Разбира се, Jedi е напълно прав. Всеки филм и всеки режисьор (включително Уве Бол) си имат своя собствена аудитория, откриваща нещо специално в тях. Коен не са изключение.
Достатъчно е да видиш тексасецът, возещ пилета, мексиканският граничен полицай или собственика на бензиностанцията, за да разпознаеш стила на братята. И каубойските ботуши. И трупа във басейна. И т.н.
И кръвата, бавно приближаваща се към ботушите.
Сигурно не е достатъчно за да ги харесаш. И слава Богу, Коен щяха да са най-скучните типове, ако всички ги харесваха.

Въпрос на вкус е как се възприема филма, но въобще не бих се съгласил да се слагат в един кюп всичките филми на братята (между другото 14 на брой досега), а въобще и на който и било автор. Всеки си има и силни, и слаби творби.

От Коен бях гледал преди това The Big Lebowski и О brother where art thou - филми, нямащи нищо общо с прехваления No Country for Old Men. Личи си че в основата на филма е роман, писан от друг. Сценарият се опитва да прави леки чупки, но в общи линии предава дума по дума книгата - без излишна свобода на интерпретацията. Скука. Между другото, не мисля че има права пропорциална зависимост между скуката и популярността. По-скоро ми намирисва на снобизъм да се радваш на някой само за това че не е харесван от тълпата, въобразявайки си по този начин, че си извисен и изтънчен естет.

Склонен съм да изразя известно несъгласие. Изобщо не става дума за слагане в един кюп. Става дума за стил. Братята имат стил. И не само имат стил, но имат свой, уникален (то това ясно де) и лесно разпознаваем стил. Това е едно от нещата обединяващо филмите им (без значение дали са 12 или 14 (ако прибавим и късометражните към пълнометражниъте)). Освен това има и някои общи теми, може би не толкова лесно разпознаваеми.
Разбира се, никой не твърди, че лентите им са еднакво добри, макар за слаби такива да не може да се говори.
А в това, че филмът е адаптация съвсем не виждам проблем. На теб ти е скучно, за друг може да не е, а за трети пък да няма значение. Както сам отбеляза - въпрос на вкус.
И макар да съм напълно съгласен за отсъствието на пропорционална зависимост между скука и популярност, то дълбоко убеден съм, че когато някой е харесван или мразен от всички, то той е скучен, поне поради липсата на нуждата от обсъждането му.
А да се харесва или нехаресва някой, само защото е харесван / нехаресван от друг / други не е снобизъм, а глупост. Силно се съмнявам, че има човек, радващ се на Коен, просто защото не са кой знае колко популярни. Струва ми се, че хората харесват филмите им, от които упоменатият тук, вероятно е най-популярният.

ОК, според тебе хората харесвали филмите им, макар че мен много ме съмнява дали широката публика знае за нещо за "Фарго" или "Големият Лебовски"... Иначе според мен този е харесван от масата не толкова заради някаква абстрактна художествена стойност или закодирани послания, а най-вече заради солидната доза убийства, сервирани ни в детайл и с новаторски похвати като болт в главата. Виждам в разни интернет форуми запалени почитатели на филма да водят високоинтелектуални дискусии на теми като "Ако затворят Антон Чигур и Ханибал Лектър е една стая, кой според вас би победил?" или пък просто "Антон Чигур е секси!"... мисля че няма нужда да коментирам как тези ценители са разбрали този уж многопластов и алегоричен филм.

Случайно попаднах на една рецензия за едноименнта книга на Макарти, която само потвърди мнението ми за буквалното и пресъздаване. Следващият цитат е донякъде квинтесенцията на романа:

"Чигур го застреля в лицето. Всичко, което Уелс някога беше знаел или мислил или обичал, потече бавно надолу по стената зад него".

Коментар не е нужен. Писано от психопат за психопати.

Като свършиш да бориш вятърни мелници, да броиш публика и да бродиш из форумите, изгледай пак Фарго за да си припомниш бройката на труповете там.

п.п.
Не съм обикновен психопат - извънземен психопат съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Старите кучета е филм, направен за американски награди. Приличаше малко на щангистка, наблъскана с химия, за да е яка кака с мустаци. Братята са се постарали да го направят тооолкова арт, с такива "хрумки" и "идейки", че като го видят от академията и да им окапят зъбите от щастие. Някакъв механичен сбор от похвати, на които всички да цъкат с език. И най-приятното за американците беше, че Коенови бяха оставили мегдан на критиците да мислят, да "дописват" сами сценария - "Какво видя тоя в телевизора", "що тоя така направи", "убиха ли каката, не я ли убиха", "я, смърт зад кадър! мноо куул!", "хавиер не си мие косата точно като мен!". Възторгнати от идеята, че са разбрали този така арт филм, Академиците му връчиха Оскар.
На мен също ми хареса, особено на фона на останалите клишета и лигни. Джуно нямаше шанс, защото беше само по голи мускули и никаква "химия".
Майкъл Клейтън сме го гледали сто пъти с други заглавия.
Изкупление е просто красив филм.
Ще се лее кръв не беше по-малка претенция.
Ето и малко кавички, че ме мързеше да ги слагам - "".

тука всички ли са толкова зле като джеди и крис (да се свети името и!) или има и проблясъци от време на време ? Не говоря разбира се за "отиде да убие мексиканеца, за да не го издаде". Смотан - във филмът героите бяха ясно разграничени - бяха поставени на двата края на картата, а шерифът беше медиаторът, който се опитваше да спре лошият и да спаси добрият от постъпките му. И тъжното (за самия него) беше че винаги изоставаше с една крачка и пристигаше последен. Ама да де - прекалено сте възвисени ,за да го разберете.


що не вземете да прочетете тази "така арт книга" - може пък написано да ви е по-лесно.

"механичен сбор от похвати"

Редактирано от Kpиc на 07.04.08 08:00.