Не зная дали някой се е излъгал да отиде на този филм, който беше обявенза детски, като "нещо като Нарния, ама малко по-сериозно" и картинката, която го анонсираше, беше на приказен замък с разни същества наоколо.

Е, аз понеже откак се помня си падам по Лабиринти, Нарнии, Приказки без край и прочие методи да преминеш в някоя паралелен приказен свят, отидох вчера да видя как е този.

СПОЙЛЕРИ



Леле! Какво си причиних...
Много съм възмутена на сценариста! Каква Нарния, какъв детски филм?! За мене това си беше чиста драма с чудесни актьори (децата в двете главни роли имам предвид), които се справиха толкова добре, че трагедията стана съвсем ужасна. Историята си беше нормална, човешка, почти като реалния живот.
А фентъзи частта беше около 10 пъти по-малка, отколкото предполагах.
И опитите на сценариста и режисьора да докарат финала като положителен, ама на мене хич, ама хич не ми се видя така.

С две думи мисля, че е добър филм, ама не трябва да се гледа. Чувствителните хора с въображение ще се разстроят, а другите вероятно ще скучаят.

СПОЙЛЕР!








Значи аз до последния момент очаквах, че е някаква уловка и ей сега ще се появи, че е станала грешка, че е избягала или нещо от сорта.
И това е нормално, защото логиката на всичко изградено до този момент в сценария подсказваше именно такава развръзка. Този филм, тази история преспокойно можеше да понесе един умерен хепи-енд. Всичко беше перфектно: и режисурата, и кастингът на актьорите, и самите те, и музиката, и онова великолепно начало с рисунките, но сценариста/автора заслужава силен шут отзад!
Има жанрове, който търпят алтернативи, но има и такива, които не търпят. За мен този начин - да убиеш герой, в търсене на емоционален пик - е чисто и просто некадърщина.
Не мога да кажа, че филма не ми хареса заради тази издънка, както не мога да кажа и че ми хареса. Усещането беше като разочарование от близък човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мой да бъде - съгласен съм напълно с мнението ти за филма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, много детско туй муви бе...
Добре, че музиката струваше!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма да се впускам в излишни спорове, защото няма едно нещо, с което да съм съгласен.

само ще вметна, че филмът е адаптация на книга, считана за класика, която се изучава в училищата във всички англоезични държави, а финалът си е все същият от около 30 години...

___

"Скоро ще разбереш, че животът не е като този в приказките. Светът е жестоко място."

Фактът, че филмът е по книга, обяснява гадния финал.
Аз се считам за експерт по детски книги и продължавам да си купувам всичко детско, що излезе по книжарниците, но не бях чувала за Моста. Вероятно за добро :)

Значи ще насоча възмущението си вместо към сценариста, към автора на книгата.
Е какъв е смисъла да се правят филми и книги с финал като този или като ... като например онзи на "Белият Бим, Черното ухо"? Малко се повтарям, ама според моите наблюдения от такива книги и филми добрите хора страдат, а на лошите не им пука.

Ъъъ... детски?!
Че ти какво очакваше? Война и мир?

Че нали филмът си беше рекламиран като детски, сравнен беше с Нарния, играе се от деца...
На мене пък силно не ми се видя детски. Съвсем зрял филм си беше. Даже повече, отколкото беше нужно.

Иначе - съгласна съм, че момчето (и родителите на Лесли) трябваше много по-драматично да приемат случилото се, а не да са умерено натъжени.

Последният филм, в който ме покърти реализмът при нещастието, което се случва, беше във Фонтанът. Е там си страдаха като истински...

Редактирано от Kpиc на 23.07.07 22:35.

Нищо не знаех за филма, пропуснал съм рекламата, звучеше ми само като заглавие. Видях темата тук и ми щукна да го гледам.

Не виждам как ако вземеш една наивна приказка и сложиш вътре такава напълно нелепа смърт, това я прави по-зряла, макар като снимане, стил на визията и т.н. да е в А категорията.
Какво искаше да ми каже режисьорът (или автора на книгата, няма значение) с тая развръзка... Какво беше посланието към зрителите...?

Мисля, че относно измисленият свят в трудното детство на едно чувствително дете Лабиринтът на Пан е превъзхождащия филм. Той някак си не ме остави с подобни въпроси.

williams, horner, elfman, zimmer...

Eми кой ги е бил през ръцете да правят толкова горчив филм, тогава?

Егати класиката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Мисля, че относно измисленият свят в трудното детство на едно чувствително дете Лабиринтът на Пан е превъзхождащия филм. Той някак си не ме остави с подобни въпроси."

И мен никак не ме остави с въпросителна над главата - директно го заплюх със стопроцентов вот на сетивата си "за" :)))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво искаше да ми каже режисьорът (или автора на книгата, няма значение) с тая развръзка... Какво беше посланието към зрителите...?

ако идеята е била някой да ти го каже, то нямаше да има книга/филм, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"ако идеята е била някой да ти го каже, то нямаше да има книга/филм, нали?"

Ех, че свръх буквален отговор и ти.
Не е ли идеята на всяко смислено произведение нещо да ти каже. Не със синтезирана телеграма, разбира се. Но да остави послание поне, така че най-малкото да изпиташ някаква съпричастност с вдъхновението на автора.
(Изключвам всички случаи, когато нещо се пише/снима с мотивация единствено $$$)
Аз не си обяснявам с какво това, да превърнеш една идилия на фантазията в трагедия чрез брутална смърт ни в клин ни в ръкав спомага, какво носи, какъв й е смисъла.

А може и аз да не разбирам филма! Плс, не се ядосвай само

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За посланието към зрителите нищо не мога да ти кажа - и на мене ми убягна.

Но не виждам защо да е наивна приказка. Децата искат да избягат от сивото ежедневие и си измислят приказен свят (а така ми се искаше да е Истински приказен свят, където въжето наистина е омагьосано, а замъкът се вижда и с отворени очи).

Аз пък не харесах Лабиринтът на Пан. Остави ми сума въпроси как може едно дете, което чете приказки и иам капка акъл в главата, да постъпва толкова нелогично.
А Лесли ужасно ми допадна. Ех, ако Лесли беше героинята в Лабиринтът на Пан, сигурно поне там щеше да има хепиенд...
Много се бях ядосала на Лабиринтът на Пан, точно защото не успях даже да се натъжа на покъртителния финал.
А за Лесли ми се плачеше часове след като излязох от киното.

Хм, а как може едно дете което мисли логично да си има някога свой собствен приказен свят въобще...

Смъртта на героинята в Пан ме потресе. Защото не само, че едно дете успя да изгради свой измислен свят, в който да избяга от най-жестоката действителност около него, но и когато умря, умря в този си свят. И умря щастливо. Това дете победи шибаната действителност.
О, и в смъртта на Лесли имаше докосваща емоция. Повече техническо постижение на майсторската режисура обаче. А кухото й на нищо не служещо, безцелно явяване ме остави разочарован. Иначе щях да простя абсурд като следобедни гости и говорене в минало време за загиналата ти сутринта дъщеря.

williams, horner, elfman, zimmer...

Приятели
Правят ни по-добри

Егасиму !

Хммм... Тук ме затрудни. винаги съм се опитвала да мисля логично. И приказните светове се вместват в логиката ми :)
Затова приемам, че момичето от Лабиринтът на Пан не си е измислило свят, а наистина попадна в него, но поради абсолютно нелепи, нелогични и направо безумни грешки не успя да изпълни поставените задачи.
Но наистина, умря щастливо в собственото си въображение.

Следобедните гости и абсурдното спокойствие, с което семейството се изнасяше (по-точно бащата, щото майката така и не я видях) бяха съвсем не на място.
Но вероятно нещо изпускам, защото не схванах репликата ти
"А кухото й на нищо не служещо, безцелно явяване ме остави разочарован. "
Да не би да се е явила сред приказните персонажи накрая?
Защото аз не ги загледах твърде - бях ядосана и не виждах с какво факта, че той заведе сестричката си, ми помага да приема смъртта на дететето, с което силно се идентифицирах.

Но вероятно нещо изпускам, защото не схванах репликата ти
"А кухото й на нищо не служещо, безцелно явяване ме остави разочарован. "

Смъртта на Лесли имах предвид. Безмислието й в сюжета.

А за Лабиринтът на Пан и аз расъждавах като теб докато го гледах и докато не бе дошъл финала. Целият филм бе замислен така, че да скрие как вълшебния свят на дедето е измислен от самото дете. Когато чак накрая това бе показано изведнъж се оказа, че с умиращото дете умира и цялата приказка и беше изключително тъжно. Но в същото време и някакъв триумф, че въображението на момиченцето не го предаде дори и в последните му мигове живот и то си отиде щастливо.
И замисълът и реализацията му бяха емоционално силни. Докато в Терабития беше - на ви една смърт, сега ще скърбите щото така се прави като има смърт. Самоцелно и без поука.
Ако трябва да избирам кой филм да видя пак не бих се поколебал в полза на Пан.

williams, horner, elfman, zimmer...

Аз и двата не бих ги гледала пак. Предпочитам "Лабиринт" и "Приказка без край"...

Ааа, разбрах за "безцелното явяване". Бе сигурно безсмислието може да бъде осмислено с разни мъдри разсъждения от рода на "въпреки нещастието можем да продължим напред", "въображението никога не умира" и т.н., които на мене не ми звучат на място.

А за Пан... Не зная... Не съм убедена, че нямаше вълшебен свят. Както не съм убедена и че имаше.
Но аз охотно приемам доста чудесата за чиста монета, а и все пак в историята оставаха веществени доказателства от нейните мисии - кални следи, мандрагората, книгата...

Гледал ли си К-Пакс?

Когато филм за два паралелни свята е майсторски направен, той така балансирано ти ги поднася че накрая всеки според същността си може да избере дали да приеме измисленият свят за истински или за плод на въображението на героя.

Лабиринтът на Пан го постига, а аз дадох моето тълкуване. Но ако приемеш, че вълшебният свят е реален пак няма да си в грешка. Просто имаш избор и това му е хубавото. Предполагам, че онзи кадър в който Офелия говореше на сатира, а през погледа на капитана всъщност говореше на празното пространство може да се обясни с вълшебство (сатира позволява само на нея да го види), ако човек повярва че приказният свят е истински. Също както мандрагорията, калта и книгата могат да се обяснят с логика (Офелия ги създава или домъква отнякъде). Те не са важни обаче, тези детайли са там за да може в каквото и да повярваш коварничко да се съмняваш прав ли си :)

И в К-пакс е горе долу същата схема, макар че аз повече го помня с хубавите диалози и добрата актьорска игра. Ако искаш вярвай в чуждия разум дошъл да помогне, ако искаш вярвай в лудостта на (как се казваше) героя на Кевин Спейси. Само че го няма тънкия баланс между двата свята както е при Пан. Това разкритие на доктора накрая много доближи историята към откачането на един човек от изживян шок. Така го приех аз, дето иначе за извънземни си умирам!

williams, horner, elfman, zimmer...

Е, по този постинг няма какво да споря и почти няма какво да добавя.

Но и в К-Пакс мисля, че човекът си беше извънземен :)