Вчера гледах "300". Визията силно ме впечатли. Имах усещане за дежа ву с много филми, които харесвам - "Гладиатор", "Смело сърце", "Властелинът на пръстените", "Троя" и "Матрицата".
Имаше и неща, които не ми харесаха. Но нямам намерение да коментирам достойнствата или недостатъците на филма.
Идеята ми е друга...

След филма дълбоко се замислих за следното - дали е естествено да отречеш напълно филми като този или например като "Люлката на живота" и да ги окачествиш като "пълен боклук","тотален шит" и "блудкаж"?

Аз лично не бих сложила и двата в топ-10 на любимите си филми, не зная дали бих ги гледала и втори път (тези, които ме познават знаят, че гледам филмите, които ми харесват, стотици пъти - като бях малка и по 5-6-7 - в днешно време).

Но с чиста съвест мога да ги включа в топ 5 на филмите с най-забележителна визия. Тук класацията ми е кратка и ясна:

1. Герой
2. Летящи кинжали
3. Изворът на живота
4. 300
5... (запазила съм мястото за следващия филм на режисьора на "Герой" - долината на златните цветя или каквото там беше. Дано с право му го пазя;))

Винаги се старая да оправдая филмите, които гледам и да потърся хубавото в тях (освен разни ужасии като "Малък човек" или някакъв филм с Еди Мърфи, чиято реклама видях вчера в мола. Е, понякога отричам напълно и разни филми с награди и претенции и възторжени отзиви като "Адам и Пол" или "Слон").

Дори и при филми, които много не харесвам, се опитвам да разбера (и почти винаги успявам) защо са допаднали на хората по принцип и на приятелите ми в часност (филми на Линч, Борат и др.).

Така че ми е странно, че някой може да окачестви нещо ново, зрелищно и впечатляващо, дори и само като визия като "блудкаж и боклук". Нищичко ли хубаво не е видял?


Наистина не го разбирам този мироглед и приемам такива коментари само от хора, които имат ясна и мотивирана причина за отрицанието си (примерно ако Шаямалан, заедно с режисьора на "Герой" заснемат изумително зрелищен филм с любимите ми актьори и с музика на Ханс Цимер или Хауърд Шор с тематика обесване на малки (или големи) котенца... ами няма да ми хареса... даже никак).

Но това, разбира се, е лично мнение.




Ребята, давайте жить дружно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки има право на мнение. Например, за мен Лабиринтът на Пан е един от най-въздействащите и смислени филми които съм гледал, но приемам че някой може и да не се трогне от него и да го сметне за пълен "шит" ;). По-скоро не е естествено да не си гледал даден филм и вече да си го определил за боклук и да го плюеш в някой форум

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много от хората не желаят, а често и нямат време да се впускат в дълги критики. Ако еди-кой си е казал, че един филм е "тотален шит", със сигурност това означава, че по-голямата или основната част от филма не му е харесала. И не е необходимо да обяснява надълго и широко единия процент(примерно), който му е харесал. Защото тази малка част може би е толкова незначителна, че е счел за ненужно да я спомене.
А същият този човек, в един по удобен и приятен за него момент, ще даде знак, че нещичко му е направило и добро впечатление в една по-обширна и по-обстойна критика.

Аз, например, обичам да си пиша чаршафи и все гледам нещо да не изпусна. Но не винаги имам време и настроение. Но, ако напиша за филма Х, с две думи: "слаб е", то не означава, че не е имало един или два кадъра, които са ми харесали.

Друг пък е въпросът, дали наистина си заслужава да споменаваме нещата, които са ни допаднали, ако те са маргинални? Защото всеки един филм има една основна част и останалото. Според жанра, според идеята на режисьора, автора на книгата или например, ако участва много добър актьор. Всички тези неща изменят центъра на тежестта и определят кое е основно и кое - не. С всеки филм е така.

Вземи например "300". Ясно, е че този филм е направен за едната визия. Но какво трябва да каже човек, на които не му е харесала и тя? А пък в един друг, не особено важен момент, му е харесал вълкът. Е, нужно ли е да го споменава?

Така че такова напълно отричане, за което ти споменаваш, според мен не съществува! По-скоро доста хора не умеят да се изразяват и останалите остават с впечатлението за пълно отрицание. Но съм сигурен, че и тези, които изразяват мнението си само с: "тотален шит", "пълен боклук" и прочие, просто са пропуснали или не искат да споменат дребнички неща, които са им харесали, пък били те и микроскопични детайли.

Ето, нека да разсъждаваме по режисьорски - какво прави един човек, когато отива да гледа филм? Какви са подбудите му за да го направи? Каква е мотивировката за всичките физически действия, които извършва - от четене на програма на кината, през избор на заглавие, уточняване на деня и часа, закупуване на билети, до самото влизане в салона? Според мен, е тази, че в абсолютно всеки човек е заложен, малко или много, стремеж да търси хубавото. Никой не може да ме убеди, че някой отива с нагласата да му е кофти и да се самоизмъчва. Дори и когато след това плюе и анатемосва филма, като по този начин оставя грешно впечатление.

Конкретно на въпроса ти: Не, не е естествено да се отрича напълно, поради простата причина, че такова нещо всъщност не съществува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма какво да се размишлява. Съзнанието на модерния човек е тотално промито от сбърканата идея за идеална визия - неслучайно всички ахват и въздишат от изброените от теб филми. Визията е най-най-важното. Неслучайно и на Запад вече правят анимационните филми с компютър и CG, вместо на ръка - защото е важна визията. Както казва една моя приятелка, не е важно да е истинско, важното е да е красиво! Това верую важи и за всяко нещо в съвременния ни живот в 21-век, за начина, по който възприемаме себе си и другите, за елементарните човешки взаимоотношения. Оттам избуява и комерсиализмът - като апотеоз на стремлението за идеална визия.
Затова и ще се правят още по-пищни, по-зрелищни, по-ефектни филми, които ще грабят Оскар след Оскар. Като има такъв мерак у публиката, ще има и такива продукти.
Но всеки сам си решава от кой тип е. Ако има достатъчно трезво съзнание да може да избира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както казва една моя приятелка, не е важно да е истинско, важното е да е красиво! Това верую важи и за всяко нещо в съвременния ни живот в 21-век, за начина, по който възприемаме себе си и другите, за елементарните човешки взаимоотношения.
Моето становище е различно и тъй като някой го е казал преди мен по-добре,ще си позволя да цитирам думите му:
"Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината.
Те може да се различават, но не си противоречат." Атанас Далчев

Необмислено изказване на иначе уважаван поет. Очевидно е, че всичко зависи от конкретния случай. Някой път си противоречат, и още как.

Aitai, ima sugu aitai... aenai, sorenara shinitai... dakitai, subete wasuretai...

добре, защо просто не приемете, че има повече от 1 вид филми и няма "правилни " и "грешни"?

ако харесваш филми без ефекти, харесвай ги, какво ту пука колко оскари печелят/непечелят

аман от хора, които искат цялото световно кино да се върти около тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не съм аз
Нямам го
Не ще бъда
Гледам тия филми с .. за бройката

Съгласна съм с теб, да, "има повече от 1 вид филми и няма "правилни " и "грешни"". Понякога, когато търсенето на красота е самоцел, се получава кич - мисля, тогава истината и красотата се разминават.

... с това, че визията е най-най-важното.
ето аз отворих въпроса именно защото визията ме е впечатлила. Но от изброените 4 филма в класацията ми "топ-визия", само един е влязъл в класацията ми за любими филми - "Герой".

И съвсем не мисля, че зрелищните и пищни филми грабят Оскар след Оскар. Ето ти пресни примери от последните номинации - Малката мис слънчице, Вавилон, Писма от Иво Джима - съвсем не бих ги нарекла пищни и зрелищни (дори и и Писмата с всичката пукотевица).

Зрелищните филми обикновено (и то не винаги) взимат оскари за категориите костюми и ефекти...