Ралф Файнс / Култура и изкуство / Кино

Докато чакам да отмине навалицата за Пиратите, реших да гледам Вечният градинар, но не само за убиване на 2 часа, ами защото ми стана интересно, въпреки че трейлърът не казва нищо, освен че е разбунило духовете по запада, на тези, които изобщо гледат подобни филми. В синеплекса. И звукът изчезна на 10тата минута, уф, голям съм коцузлия, все нещо такова ми се случва по големите кина, я лампите ще светнат, лентата ще се оплете, я нещо друго.
Та за филма. Потапящ в атмосферата на мърлява и бедна Африка, която може да бъде и адски красива. Хм, на моменти ме притесняваха цветовете, някак в пъвата половина на филма бяха... измити. Това дали е случайно или нарочно. Като излезе на двд ще видим как е, струва си да го имам.
Свикнала съм на този персонаж на Ралф Файнс - меланхоличен, т.е. не ме изненада много, но не съм и очаквала. Допадна ми начинът по който е разказана историята, не ретроспекциите, а избягването на бруталните сцени. Някак си нарочно не бяха наблягали на бруталността, за да те Хване по друг начин филма.
А темата, е темата е може би от модерните социални такива на последно време (или на мен така ми се струва, защото кръжа около тази сфера).
Цялият каламбур от актьори, сценарист, режисьор, оператор се бяха представили изключително, по мое фенско мнение.
Та ако на някой му се гледа в летните жеги една хубава драма, за едно още по-горещо място - да заповяда.

П.п. Къде изчезнаха хубавите коментари за филмите, въртящи се по кината?

Sheep go to Heaven! Gods go to Hell!