Ларс фон Триер се завърна с втората част на своята трилогия за американското общество. Изтънчен, провокативен и метафоричен, "Мандерлей" ни пренася в 1933 година и започва оттам, където завършва "Догвил". Грейс (на чието място вместо Никол Кидман виждаме Брайс Далас Хауърд) и баща й (Уилям Дефо на мястото на Джеймс Каан) отиват в Алабама, където откриват, че робството все още съществува. Гангстерската щерка решава да се намеси и да промени статуквото в китното градче Мандерлей (алюзия към Киплинговия екзотичен Мандалей и готическия замък от романа "Ребека" на Дафни дю Морие), ръководена изцяло от добри намерения, но всички знаем какво пише в Библията по въпроса. Европейско кино в най-добрия смисъл на думата, новият филм на гениалния датчанин е безпощаден - той атакува демокрацията и тоталитаризма, капитализма и комунизма, свободата и робството и разголва чудовищните механизми на всяка властова структура, измислена от човечеството. Сюжетът отново изгражда с болезнена откровеност един умален модел на обществото, а черният естетизъм на творбата се допълва прекрасно от минималистичната, театрална реалност. Символизмът, метафориката и подтекстовите пластове успешно се съчетават с ефектния драматизъм и наситената събитийност на фабулата, а разказвачът (прекрасно изпълнение на Джон Хърт) придава елегантно-сардоничен облик на цялостната картина. Навремето "Догвил" беше обвиняван заради мизантропски и антиамерикански настроения, ала "Мандерлей" забива ножа още по-дълбоко в раната - като всеки велик творец, Ларс фон Триер просто се осмелява да надзърне дълбоко в тъмните кътчета на човешката природа, а онова, което се крие там, не е много приятно за гледане. Особено на радетелите за политическа коректност.

Адриан Лазаровски
www.slovesa.net

това ако ми кажеш, за какво си го постнал, ще те черпя един сладолед ... може би си гледал филма? Може би си Лазаровски? Може би имаш твърде свободно време?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

You make me sick.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Навремето Догвил много ме беше впечатлил и с нетърпение очаквах Мандерли. За мен този филм беше пълно разочарование. Не успях да възприема новата Грейс и се отегчих почти до смърт. Или аз не съм дорасла за Триер, или Триер не е дорасъл за мен





Tъжна, ама наистина тъжна.

Това беше последното ми съпреживяване с творчеството на иначе талантливия Трир!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това Brokeback Mountain 2 ли е ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тц! Идиотите 1... (Между другото, задникът в средата е женски!)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идеята да се представи Исус Христос в пола и неговия Отец - гангстер, се продължава и във втората част. Триер засилва сарказма си тук, като сваля гащите на тоя "Христос" и дава на един "политически некоректен" негър да го опъне. "Мандерлей" няма да е скучен на онези, които са подготвени за кодовете на Триер.

Любопитно е и как датчанинът успява да направи кино от така омразния за него жанр на телевизионния театър. Там имаше например един кадър с някакъв прозорец, който не се забравя за цял живот...

Наистина Триер е прекалил със словоблудството и продължителността на "Мандерлей". Ако беше с 20-30 минути по-кратък, щеше да е перфектен. Но на чичко Ларс му е простено, защото той е от хората, които коват законодателството в съвременното кино. Можем само да тълкуваме какво се е получило, но не и да го съдим. Безкрайната продължителност на филма засилва гадното внушение по адрес на Пустинята на демокрацията.

Е къде е проблемът с встъпителният постинг?
Просто филмова рецензия на филм от Феста.

Виж ако трябва да си поговорим за филма... (с малки спойлери)

Аз се записвам в редиците на тези, които са доволни от Мандерлей. Догвил ме разтърси повече, разбира се, вероятно защото не бях подготвена какво да очаквам, както беше при продължението му. Все пак и тук наш'та девойка пак попадна в неприятно затворено общество, което (пак неуспешно) се опита да промени. Дано си извлече поука и подмине следващия малък шантав град.
Липсваше ми Никол Кидман, но ми беше интересно да видя Брайс Далас (която съм гледала 6-7 пъти в "Селото".
Не зная доколко трябваше да вляза в положението на жителите на Мандерлей, но мисля, че не успях да им съчувствам в нито един момент. Аман от обвинения в расизъм. А най-любопитно беше, че 90% от положителните ми чувства в целия филм бяха насочени към комарджията (във втората му поява) :)