Няма тема за него?!

Прекрасен, прекрасен, прекрасен филм! Това мога да кажа!

Визия опитваща се да достигне висотата на азиатското кино и макар и не успяваща да задмине тази в Летящи кинжали и Герой(ако изключим сцената с беседката, която слага в малкия си джоб повечето пейзажи от споменатите два филма), също така прекрасна. Съчетана обаче с доста по-човешката и реална история. Във филма има умерени дози от всичко - тъга, щастие, красота, страдание... Не знам какво повече да кажа без да пусна спойлери, така че просто го гледайте .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено приятен филм :)
А и напоследък така се получи, че ми попаднаха няколко японски книжки,последните две - на Такаши Мацуока, които все бяха по темата за края на изолацията на страната и последвалите промени, та тоя филм беше някак си нещо като продължение. Определено интересно продължение.

Въобще не ми хареса.

А честно казано имах големи очаквания.
Има много човешки реални истории, но не всички от тях стават за кино. А тази не успя да предизвика никакво чувство у мен. Един филм не те ли накара от самото начало да съчувстваш на героя и да ти влезне под кожата, за мен не е достатъчно добър. Не успя да ме грабне нито за секунда. За мен това беше просто един разказ за едно сираче, което поради лошо стечение на обстоятелствата трябваше да стане гейша. Е, и какво от това! Сигурно има хиляди подобни истории, но защо някой си е помислил, че точно тази е затрогващата? А де?! И любовната развръзка на финала беше толкова слаба, че направо ме хвана яд, защото очаквах нещо по-чувствено и по-силно. Неможе да ме убеди никой, че при японците любовта е студена и социално зависима, защото това е единственото чувство, което е еднакво при всички хора. Особено пък, когато си очаквал този момент цял живот. Не става въпрос за лигави припадания и сълзи. Просто нямаше никакъв емоционален пик, в каквато и да било посока.
В тия работи няма гейша-мейша - или има любов, или я няма.

И никакви красиви пейзажи не са в състояние да ме разчувстват, когато чисто човешкия момент е повърхностен. Екзотиката ми е последното нещо, на което ще обърна внимание, след като "по-човешката и реална история" е слаба.
Съжалявам, но тая девойка нито за момент не я видях да страда, да тъгува или да обича. Всъщност видях я, но не я усетих!
A и това момиче ми беше адски антипатично. Съжалявам, но Ли Гонг е много по-хубава и много по-добре играе. И това адски ми се противопостави с идеята на филма още от началото. Как стана тая работа, че онова, с извинение обикновено момиче, успя да измести наистина хубавата гейша? Къде я видяха тая красота у малката? Ама голямата била гадна и възрастна, пък малката честна и добра... my ass. Вода в очите, водопади, реки... aз пък съм Уолт Дисни! Беше толкова фалшива и нагласена работа. Грозното пате се превърна в обикновен лебед. Това показа филма. Нямаше го израстването - нито във емоционален, нито в... абе никакъв план.
Това е моето мнение.

П.П. А и не ви ли се стори, че дикторския глас на, разказващата беше на Мишел Йо? Защото ми се стори, че беше тя. И това много ме дразнеше, защото и тя самата играеше. Но не съм сигурен, може само тембъра да е бил същия, а актрисата - друга. Може и да греша.

Чела съм книгата преди години, тогава си мислех, че е слаба, оказа се, че филмът по нея може да бъде по-слаб. Да, пейзажите са хубави, но само те филм не правят...
И на кой му хрумна идеята филм за Япония да бъде с китайски артисти?!

и кой идиот реши да прави филм за исус изигран от американец (че и с римлянина пилат изпълнен от българин), и филм за бетовен с английски артист в главната роля. ми тва американците да играят руснаци по филми за русия - ужас!
ма срам нямат тия кинаджии, ей!

Всъщност, в едновремешна Япония, преди епохата Мейджи ги има тия социални зависимости, които влияят върху всичко, включително и върху любовта. Не ми се влиза много-много в такива спорове, защото са безцелни, но и в нашето време има бая условности :). Та, по времето, когато се случва тая историйка, Япония е вече е на път да приключи с повечето останки от миналото, но все пак си имат своето влияние. Имаше и разни неточности разбира се, особено около борбата сумо, която в ония времена е изглеждала доста по-инак.
За красотата - ами, в края на краищата тая работа е май бая субективна. Но и двете съпернички си бяха на ниво, включително и учителката на малката.
Толкоз, спирам дотук, за да не навлизам в територията, наречена спойлери

И на мен много ми хареса филма и ми е леко странно да видя чак толкова жестоки критики, но... хора всякакви. Може би успях да съчувствам на Саюри и да усетя цялата история, защото съм чела книгата и съдбата на малкото японско момиче много ме беше трогнала. Като че ли не мога да преценя каква част от нея е показана във филма, събитията ми се размиват дали съм ги чела и видяла или само чела, но който не е разбрал филма или смята отношенията между героите за нереални, горещо препоръчвам книгата.

Curiosity killed the cat...

сигурно не си запознат/а със спецификите на чертите в азиатската раса, затова и така говориш. А когато един филм се отнася до национална историческа традиция, това не е за пренебрегване!
Иначе не разбрах, какво толкова си намерил/а за толкова хубаво на филма...

В отговор на:

---

сигурно не си запознат/а със спецификите на чертите в азиатската раса

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, китайците и японците се различават по външния си вид, да, то всъщност ако човек е ходил по ония места може да ги различи (в повечето случаи). Вижда се, че има китайка във филма (Мамеха), но какво от това :) По-важното за мен е дали си играе ролята добре и дали пасва на филма. А тя се вписва добре в историята, така че за мен нещата са наред.