Понеже сигурно сте почнали да ходите на филмите от програмата, казвайте с по няколко думи (и без спойлери) на кое да отидем и кое - да пропуснем.

Аз лично бях на Шарлът Грей и много ми хареса. Но не мога да го препоръчам като за всеобщата публика, защото може и да им се види скучен. Един такъв... романтично-тъжно-поетичен с военно-провинциална атмосфера.

Днес ще гледам още 2 и довечера ще се отчета и с тях.

Чух, че "Най-тъжната музика" трябва да се избягва. Още от описанието ми прозвуча недобре (претенциозно и с малко застрашително използване на думи като "смайваща визия" и "изтънчено незнам какво си"), а вчера четох рецензия от зрител, която ми напомни за "Необратимо" - като операторско решение, де, не като сюжет. Не, благодаря. Без мене.

Тази тема нали ще я забодеш най-отгоре? Аз съм още на 0 гледани филми, но след довечера ще се отчета с 1. Да пишат и останалите, че точно по този начин миналата година разбрах за филмите на Фатих Аким, иначе никога нямаше да гледам "През юли".

Curiosity killed the cat...

"уолъс и громит" разбира се. невероятно забавен и оригинален.
за жалост е само с една прожекция и поради ранния час имаше доста малко хора.
;]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от chilko на 06.11.05 17:45.

Гледах "Тъмно минало" (A History of Violеnce) на Дейвид Кроненбърг, защото съм му фен, а и очаквах нещо повече след "Спайдър", и не останах разочарован. Историята наистина е много актуална, майсторски заснета и режисирана, с брилянтна игра на Виго Мортенсен и Мариа Бело, и с чудесни епизодични изпълнения на Ед Харис и Уилям Хърт. Въпреки това филмът не е съвсем препоръчителен за хора с морални задръжки и слаби нерви.

И още нещо - "Ловко измъкване" (L'esquive) на Абделатиф Кешиш. Нещо като филм за любовна история, чието действие се развива в парижките предградия, а главни действащи лица са младежи от френските малцинства. Който желае да си изгуби парите (6 лв.) и времето (близо 2 ч.), да заповяда. На останалите пожелавам ловко измъкване от тази прожекция:)

Оооооо, да! Уолъс и Громит беше много свежо! Преди няколко дне като гледах Чикън Литъл си казах, че Дисни (макар и бавно) почват да излизат от кризата и филмчето е много готино, ама Уолъс и Громит е по-свежо, не може да се отрече.
От утре ще разправям за корейско и японско кино, макар да знам, че прожекциите ще си останат единствени...

Определено имах късмет и филмът, с който открих киноманията беше просто прекрасен. The Man Who Cried с Кристина Ричи, Кейт Бланшет и Джони Деп.
Просто нямам думи...
Отдавна не се бях наслаждавала толкова на музиката в един филм, на начина, по който е заснет, на липсата на разговори с думи, а само с погледи...
Никога не съм била фен на Кристина Ричи, нито съм мислила, че е красива, но но след този филм мнението ми се промени. Кейт Бланшет си беше на ниво, както винаги. А Джони Деп се проявява в толкова секси амплоа, колкото отдавна не го бях виждала.
Много красив филм, радост за окото и ухото и определено заснет с много вкус.

P.S. Непременно трябва да си намеря саундтрака, както и да изровя кои опери бяха включени във филма. Хем бяха много познати, хем никой не се сети кои са точно...

Curiosity killed the cat...

Гледах Ловко измъкване (и ти ли беше в "Център"?).
За бога, братя (които сте на моя акъл), не гледайте тоя филм!
Бях пуснала навремето една тема, в която 3 приятелки обсъждаха чуждите филми на един кинофестивал. Та специално за френските бяха казали:
- В тях само говорят.
- Е, понякога правят секс.
- Да, ама и тогава говорят.

Та и тука така. Даже не говореха, а крещяха. Отвратителни тийнейджъри, които се мотаха из гадни, подтискащи предградия със соц-визия и предимно позираха (главната героина), гледаха тъпо (главния герой), крещяха (приятелката на главната героиня, както и бившата приятелка на главния герой)... и пак крещяха. xanadu, не зная за тебе, но когато хванаха онази Фрида за гърлото ужасно ми се прииска и да я праснат с един камък по главата, че да млъкне веднъж завинаги. Никакви френски филми повече! Освен "Не по устните". Ама ако и той се окаже депресарска претенциозна говорилня, много ще се възмутя. Но четох една рецензия, в която го наричаха "сладък като шоколадов еклер". Хмммм. Ще ходя да го видя тоя еклер :)

"Мъжът, който плачеше"...
Втора поредна вечер Кейт Бланшет.
Втора поредна вечер втора световна война.
Втора поредна любовна история, гадни нацисти, геноцид над евреите, Париж, ретро одежди...
Втори пореден хубав филм.

Този беше много добър. И музиката му също. И актьорите. И акцентите. И музиката (повтарям се) И Джони Деп. И конете. И Джони Деп. И Кейт Бланшет. И Джони Деп - абсолютно очарователен!

Колко било лесно - доброто старо imdb.
Thanx!

Curiosity killed the cat...