|
Здрасти! Питаш за много интересни неща. Най-общо казано, става дума за различните системи за цветно кино. Най-накратко, те се делят на многолентови и многослойни. Първата такава ситема е била двуцветна и се е наричала "Труколор" (Truecolor). При нея две синхронно движещи се в камерата черно-бели негативни ленти са се експонирали едновременно - едната с пурпурен, а другата със зелен филтър, а след обработката им са били копирани (също с помощта на филтри) върху един и същ позитив с два светлочувствителни цветни слоя. Тъй като цветовете, получени по тази система, са били доста далеч от реалните, тя бързо е отпаднала, но е била доразвита в четирицветната многолентова система "Техниколор" (Technicolor). Най-ранните камери, работещи по системата "Техниколор", са имали 4 филмопридвижващи механизма, експониращи синхронно /чрез цветоотделяща призма и филтри/ 4 черно-бели негатива за 4-те тогавашни основни цвята: червен, син, жълт и лаванда. След своята обработка, четирите негатива са били копирани последователно /отново през филтри/ върху общ позитив, като по време на копирането са могли да се правят корекции и промени в цветовите съотношения. С развитието на метода, цветът "лаванда" отпаднал и останали само червеният, жълтият и синият. Сър Лорънс Оливие разказва в своята автобиографична книга, че в първия му режисьорски цветен филм "Хенри V" специалните ефекти - летящите към французите стрели - били копирани в лавандовия дубнегатив, но когато настъпила промяната в технологията, лабораторията отпечатала няколко нови копия без четвъртия цвят. Когато самият Оливие отишъл в едно провинциално кино да си види филма, той зяпнал от изненада, когато видял, че в най-внушителната му бойна сцена... стрелите ги нямало!
По системата "Техниколор" са заснети първите американски цветни игрални филми - "Магьосникът от Оз" /1938/ и "Отнесени от вихъра" /1939/ на Виктор Флеминг, анимационният "Фантазия" /1940/ на Уолт Дисни. В по-ново време като примери мога да дам Епизод 4 на "STAR WARS", трилогиите "Матрицата" и "Властелинът на пръстените", "Пърл Харбър" и др. Когато се работи прецизно, тази система дава най-естествени, наситени и контрастни цветове. Но ако се прекали, се получава една невъзможна шарения, която личи особено на телевизионния екран. Неслучайно на английски "technicoloured" означава нещо претрупано, прекалено шарено, натруфено. Не си спомням кой критик от средата на миналия век беше определил, че актьорите в американските цветни филми, заснети по системата "Техниколор" изглеждали като сварени и потопени в майонеза... Най-голямото неудобство на тази цветна система е, че усложнява неимоверно операторската работа, монтажа и копирането, оскъпява няколко пъти производството на филма поради големия разход на лента, а и камерите стават ужасно тежки и скъпи заради тройно усложнения им механизъм. Освен това, копията, отпечатани по тази система, са с тройно по-малка издържливост спрямо брой прожекции, тъй като при използвания за изготвянето им хидротипен метод те минават три пъти през механизма на копирната машина, за да се експонира всеки цвят поотделно, а докато това трае, лентата е размекната в специална течност и се износва съответно три пъти повече. Затова днес основната част от филмите /най-вече извън САЩ/ се снимат по еднолентов трислоен способ /по какъвто работят например камерите "Панавижън"/. При него оригиналният негатив е един, с три светлочувствителни слоя за трите основни цвята, разположени един под друг, а позитивът е с аналогичен строеж, само че с по-ниска чувствителност. Различните производители на ленти имат различни варианти на този метод, различаващи се по подредбата на слоевете, използваните химически процеси при обработката на филмите и някои други незначителни подробности.
Различни версии на трислойния способ са лабораторните процеси "Метроколор" /който вече не се използва/, "Де лукс" на "Ранк филм организейшън", "Фотокем", "Еклер", "Ийстманколор" на "Кодак", "Фуджиколор", "Агфаколор" и др. Даже при социализма имаше едни измислени ленти "Орво" /източногерманска/ и "Свема" /съветска/, които докато бяха нови, даваха сравнително добър цвят, но минеше ли една година, някои от оцветителите им се разграждаха и те променяха цвета си - немските позеленяваха, а руските почервеняваха. Интересно е и че фирмата "Техниколор" също има разработен свой еднолентов метод за цветно кино, който се рекламира в техния сайт www.technicolor.com.
Съществуват и комбинирани способи - например един филм да бъде заснет по метода на "Техниколор", а от откопирания по-късно позитив да бъдат тиражирани дубнегативи по метода на "Де лукс" или "Метроколор", както и обратното. Всичко зависи от набитото професионално око на режисьора и оператора и това, каква цветова гама искат да получат. Американците особено много се вманиачават на тази тема.
Виж, какво значи "Кинемаколор" - не знам. За пръв път го срещам.
Никога не е късно човек да стане за резил и за мезе. 
|
