Actually. Love Actually

като спомена за романтични комедии, няма спор че Наистина любов е номер 1, но скоро гледах още един, който не беше лош : Gigli с Бен Афлек и Женифър Лопез

"My mama always said life was like a box of chocolates."
Forrest Gump

Не съм го гледала. Само съм чувала, че е безумен провал и даже те двамата (или поне единия) не отишъл на премиерата...

Аз пък гласувам за "Колкото-толкова", въпреки че не съм сигурна, че това е романтична комедия.
Също така за "Нотинг Хил", "Огледалото има две лица", "Невъзможно твой", "Сабрина", "Когато Хари срещна Сали"...

"Шоколад", предполагам, също не е в категорията. Не е комедия, нищо че си има романтика и какво ли още не...

в Gigli има една олигофренска роля и актьорът играе наистина силно (Justin Bartha - май така се казва). А филмчето наистина е развлекателно, на мене ми хареса Гледай го от любопитство !

Филмите, които си изброила не си ги спомням (Nothing Hill само )
Иначе си мисля че актьорите, които най-прилягат на този жанр са Meg Ryan, Julia Roberts, Hugh Grant и т.н.

"My mama always said life was like a box of chocolates."
Forrest Gump

Да и на мен премиерът ми беше един от любимите образи във филма.

За двамата порноактьори - и аз по едно време се питах същото, но пък то не се знае кое точно влиза в кадъра.

За Колин - не мисля, че тези бяха пронститутки (въпреки, че се държаха като такива), както някои е написал - средностатистически американки. То може би и това е смисъла на тази сцена, да се подиграе със американците (а и образа на американския президент). Все пак филма е британски. Защо иначе Колин отиде специално в САЩ за да си търси "любовта на живота"? Неможа да се оправи с британките, а американките му налетяха, като ... ха да не казвам.

Love Actually определено е сред челните позиции, и както каза Крис - As Good As It Gets - наистина великолепни филми, макар и не класикчески романтични комедии
Държа да вмъкна обаче и един друг - Sleepless In Seatle - старичък на фона на другите два. И все пак - какъв филм! Аз не се сещам за друг в този жанр, в който героите да не са се хвърлили страстно в прегръдките си накрая Сякаш всичко се урежда с едно "мляс, мляс, цуни, гуни"
А Том Хенкс просто й подаде ръка.. и си тръгнаха заедно...
Беше страхотно - точно тази сцена никога няма да я забравя

За български сървър не знам.
Защо не пробваш c някой peer-to-peer клиент? Там има практически всичко

Рок певецът беше велик
Направо ми изпълни душата като си самоуплю песента по радиото. Или като пееше оргинала в звукозаписното студио Или как написа на плаката на конкурентната група "ние имаме малки пишки" - култовооооо


Иначе, най ме трогна младежът, дето беше лудо влюбен в жената на приятеля си... Най-силно ме развълнува.. беше разнообразие на фона на обичайните хепиенди..

А за бастуна не ми говори! Идеше ми да скоча в кадъра и да го заудрям с точилкатаааа Баси дръвника!

А аз не знам защо толкова му се впрягате на "бастуна".
Като нормална и разумна девойка знам, че такива типове просто не съществуват - типовете с такъв релеф, нежно обхванат от шоколадова кожа, са надути гадняри, които се разхождат по "Графа" (пардон, карат бавно по "Графа") и гледат дали всички ги гледат.

"...аз съм късоглед и пея в хора."

И що така за горкия enigmatic chief designer?

Тоя край също "беше разнообразие на фона на обичайните хепиенди..."

Освен това за неговия образ сценаристът беше направил всичко по силите си, за да си съчини невъзможното:
- нереално красив за такава скромна фирма;
- невероятно БРАЗИЛЕЦ за такава скромна английска фирма;
- нереално работохолик и проспериращ в сериозна професия като за такава прелестна обвивка;
- нереално неуверен в достойнствата си и съответно много благоприятстващо симпатиите на скромни повяхващи госпожици;
- невероятно нежен и сантиментален, за да върви в комплект с божественото тяло /напр. начинът, по който й докосваше косите, докато танцуваха.../;
- невероятен психолог, изпълнен със загриженост и разбиране представете си ( "Life is full of interruptions and complications...")

Ами че това е Абсолютният фантазмен образ, поставен в реална ситуация , стоящ като баланс примерно на Колин - мнооого реален образ, попадащ в суперневъзможна ситуация (на едно легло в Америка с четирки разкрепостени девойки) ...

Само дето за да се поддържа баланса ( и за да превъзнасят всички филма колко бил по-хубав от захаросаните Нотинг Хил и дъра-бъра), Колин трябваше да го огрее, а Лора Лини - да си остане сама. Просто една вечер е сънувала нещо и когато се е събудила на другата сутрин, всичко си е било пак същото, само тя е била още по-самотна...
И за това няма виновни.
Защото така си става в живота, actually

Филма не е лош, ала на моменти оставя твърде сладък вкус. Като цяло е добър като за жанра си, но не бих го гледала още веднъж.

We can't all be heroes because someone has to sit on the curb and clap as they go by...

Като сме почнали с клишетата - много готин филм:)

Нищо не коментирам, щото съм си глътнал езика...


За втори път в живота си се влюбвам в актриса. Първият път беше в Мишел Пфайфър, а вторият - току-що... Забравих й името(на актрисата)... абе португалката...

Там - епизода в Португалия... на стълбите... разваления английски...

...ааааааааааа...



Stranglers in the night... two lonely people... na-na-na-nana-a-a...

А на моменти оставя твърде горчив вкус...

"...аз съм късоглед и пея в хора."

Португалката и мен ме плени тотално
Кой каза, че не била актриса, а просто я били взели от улицата... някой тук го спомена май, вярно ли е?!

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

Eeeee... не от улицата!
Някакъв нейн приятел и предложил да се яви на кастинг ей така, м/у другото - на майтап, дето се вика. И така:) Това аз разбрах де, не съм чел още останалите постинги! А иначе проверих в imdb(най-вече за снимки:):):) и там си пише, че е участвала в някакви неизвестни португалски продукции... или поне за мен са неизвестни!

Stranglers in the night... two lonely people... na-na-na-nana-a-a...

всъщност е певица - виж в imdb.com там пише подробно :-)
Иначе играе в разни португалски сапунки - сестра й също.

---

Coming Back To Life (by Pink Floyd :-)

Аз ли съм безнадеждно остаряла или само мене ме е впечатлила най-много историйката на Алан Рикман с подчинената му Миа която искаше да го забие на всяка цена (много готино маце, мисля че е германка), и после реакцията на Ема Томпсън когато си даде сметка че колието не е било за нея. Бих искала да мога да реагирам така мъдро и спокойно ако (не дай боже ) попадна в такава ситуация.
А иначе португалката... потругалския език... португалското семейство с дебелата сестра... много ми е мило всичко това. Да не забравя да спомена и сините очи и невинния поглед на "премиера" Хю.

Може би и двете сме безнадеждно остарели, защото тази история ми се видя най-...земна, възможна, разбираема и депресираща.
А съпругата беше просто блестяща - гледах филма 2 пъти (и втория път забелязах много детайли, които ми бяха убягнали първия) и просто всяко нейно движение в сцената след раздаването на коледните подаръци, беше удивително естествено и силно въздействащо - безцелното взиране в пространството, бърсането на издайнически сълзи, оправянето на покривката на леглото... Просто болезнено добро изпълнение.

Но все пак не може ТОВА да ми е любимата сцена. Все пак предпочитам сериозно поднесените остроумия на премиера или португалската тирада на Джейми ;)

Алан Рикман ми е ужасно любим актьор. В комбинация с Ема Томпсън и, като цяло, идеята на филма, тази история бше невероятна. Такъв перфекционизъм... Ако си спомняте в "Разум и чувства", филмът, в който играят пак двамата, макар, че не са двойка, също имаше някаква магия между тях (нямам предвид като attraction).
Другата ми любима история беше на Кийра Найтли. Обяснението в любов беше тооолкова разтапящо и, в същото време, съзнанието за невъзможността да се промени нещо...

Дааа,
спомняме си и Хари Потър 3, където той както обикновено е Снейп, а Ема Томпсън е шантавата професор Трилони. Пак има магия, ама май не е между тях