...ви е карал да изтръпвате от страх, да е вдигал адреналина ви до тавана, но в него да няма нито планини от трупове, нито реки от кръв...

Аз се сещам за "Проклятието Блеър" - страхотно влияние на психиката оказва!

Easy Come... Easy Go...

"Сало" на Пазолини, ако се счита.

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!

Happy Tree Friends !!!

C.R.E.A.M.

Вярвай ми вчера ми хрумна да питам същото. Минах покрай банята и от канала се чу страхотен шум - все едно минаваше вихър. Който е чел "То", може да се досети защо си изкарах акъла.

Обикновено се страхувам когато:
- има нещо много страшно :)
- ме стреснат с някой добре познат клиширан но абсолютно безотказен приьом като например изскачане на нещо след минута на пълна тишина, рязко мръдване на привидно умрял труп и т.н.
- (най-любимия вид страх) се вживея в образа и сякаш съм там и лично се плаша.


Това със стряскането е най-добре представено в японския Прослушване, но например в Смъртоносен хоризонт имаше един момент, в който аз затворих очи и казах на сестра ми, че повече няма да гледам, защото ми писна да ме стряскат.

Последният вариант (лично изпитан ужас) помня от Проклятието Блеър и Следите.
В по-малка степен Шесто чувство, Сиянието, Призракът и мракът, Челюсти...И велосирапторите в Джурасик парк се уплашиха...)

Вампири, върколаци, извънземни - с тях нямам проблеми. Някои (първите) даже често са доста секси.

Всъщност аз мразя не толкова чудовища, а по-скоро нередовни хора като в "Заразно зло" и "Зората на мъртвите". Като почнат да куцукат с празен поглед и изкривени рамене и много се подтискам. Или да пълзят и да се гърчат неориентирано, но устремявайки се към теб. Или да издават особени звуци.
Абе представяте си, какво да ви обяснявам.
Ако някой създаде личен кошмар за мене, зомбита ще да са.
И браво на Шаямалан, че ми изкара акъла с някакъв зеленикав човекообразен извънземен, дето даже не го показа ;)))

Но фразата на Мел Гибсън "Не съм готов!" в мазето, когато врагът тропаше по врартата просто ме удари в ...съзнанието, да речем. Толкова добре усетих как и аз не съм готова в този момент да умра в скапаното си мазе, убита от извънземни, които окосяват кръгове в нивата ми.

Като дете и на мен ми харесваше да се стряскам. Екзорсистът ми беше любим. Сега не се сещам какво толкова ми е харесвало и ми е трудно да схвана къде е забавното и какъв е смисъла от подобен тип изживяване. И като цяло филмите на ужаса ми бягат, не ги разбирам. Дори ужасът да не е темата на филма, използването му като похват ме отблъсква.
Имаше един, май се казваше Антихриста (може и да бъркам) за дявола прероден в дете, чиято майка се бореше със зъби и нокти да го спаси от религиозни организации и да докаже, че детето си е наред. В крайна сметка се оказа, че не е била права и детето и в действителност е сатаната и т.н. Нищичко не разбрах. Кому е нужен/интересен подобен филм?
Не искам да споря за вкусове. Просто не резбирам. Ако някой може да ми обясни ще съм благодарен.

ето това е върха на плашещите филми,
който не го е гледал преди 10 години не знае какво е изпуснал,
днес може да изглежда малко муден, но това е класиката

Един от любимите ми жанрове - ужаси.
Моят топ ужас е "The Ring". Карше ме да си затварям очите ...
Доста ми хареса една сцена от "The Others" - когато изведнаж на големият екран се появи лицето на сляпата баба - как изкрещях , не е истина
Друг готин ужас (е който става де) е Wrong Turn.
А за "Проклятието Блеър" нищо не мога да кажа, понеже просто в нито един момент не ми подейства, наистина - супер скучен!
Иначе Екзорсистът ми е също един от любимите ужаси.

"My mama always said life was like a box of chocolates."
Forrest Gump

Хей!!!

Говорим за филми, в които няма трупове и кръв!!!

Кендимен??? - не е в тази категория!
И доста от изброените не са!

Въпросът е филма да влияе силно на психиката, но без да показва съществените моменти - като убийства, парчета от тела или изцапани с кръв стени... Т.е. да има някаква ужасяваща загадъчност, която да ви изправя на нокти!!!

Easy Come... Easy Go...

Там в края имаше кръв и трупове, макар да не беше в реки и планини.

"Weary inside, now our hearts lost forever"

Мда, затова уточних "...ако се счита". Но все пак реалното въздействие на този филм е в психологическия аспект, останалото е форма за него.

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!