Нямам за цел да ви обяснявам как се гледа филм, но ще кажа няколко неща -
"Невероятната съдба на Амели Пулен" е шедьовър, истинско кино...добре разказана история, ефектни моменти /нейното разплискване когато ТОЙ си отиде и т.н./, изобщо с този филм прекарваш два часа в друг свят.В свят, в който чрез фентъзи елементи, блестяща игра и наивно намигане, се потапяш и забравяш за онова навън.А за мен такива филми са истинско кино и както казваха по соц.време - филмът изпълни ролята си да достави естетическа наслада и да ни отведе в по-красив свят../хехехе, сега да не решите, че съм изперкала бабичка, която мре да бълбука лозунги от времето на бай Тошо
Този филм е един бисер /пак май звуча помпозно, ама.../ и оставя след финала едно такова усещане, което ми се ще да имам след поне 30% от филмите, които гледам /отсега предусещам как някой ще ми закове въпроса - абе, кой те знае к"ви филми гледаш/ ....
Абе какво повече да говоря, ясно е, че трябва да имаш душа, усет към красотата в простичките неща, за да доловиш хубавините в този филм...така де

Егати, днес само ме изпреварвате... Аз какво повече да кажа от това?!... :) Споделям напълно мнението ти. Най-вече за чувството, което филмът оставя!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен филмът не е нищо особено. Става за гледане.

Гласувам с две ръце и два крака (това за колко гласове се брои?)

И още нещичко - истинска протиоотрова на холивудщината. По-горе някой искрено ме разсмя с твърдението, че бил много повече холивудски, отколкото европейски филм. Холивуд ще направи такъв топъл, свеж, пълен с въображение (в най-най-добрия смисъл на тази дума) филм, точно никога. Но да не противопоставяме несъпоставими неща.

Този филм изми очите на изпадналото в лека летаргия (по-скоро инерция) френско кино .

За препоръчване да не се гледа на малък екран. Мислен е на големи цветни петна и малкият екран го унищожава.

Само да се възмутя като за начало - и за Амели, но най-вече за Живота е прекрасен!!!

... а пък сега кротко ще си прочета и цялата тема ...

Прекрасен филм. Хубаво е гледащият да е фантазьор и романтичен, иначе вероятно няма да разбере нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пък аз тъкмо обратното си мислих в събота. Ама още преди да гледам Амели. Май Краят на аферата гледах тогава.
Че се присетих за ъъъ... как се казваше онзи филм с Никълъс Кейдж дето играе 2ма близнаци и орхидеите - Адаптация де! И нали единия Никълъс ходи на някакви курсове за сценарист и там казаха: НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ГЛАС ЗАД КАДЪР!

Еми, аз пък много обичам глас зад кадър!
Пък те актьорите нека пак да си играят и без думи...

Ма може да е щото на мене трябва да ми се обяснява повече ...

здравей thenewone,

закърнелите структури на мозъка ми тази сутрин почти успяха да се раздвижат до толкова, че да смелят съдържанието на написаното от теб. гложди ме един въпрос, но по добре да те попитам: бих ли могла да се почувствам наръбана, схрускана или нещо подобно?
а иначе- поклон пред възхитителната ти асоциативна способност - репички и мозък, липсата му... това да уточнява науката, викам, ние нали за кино говорим?
все едно с мозък или без, универсално е, има картинки

да уточня, че филма съм го гледала 3 пъти. да, първия път заспах, втория се затормозих и при третия нямаше в какво да се съмнявам вече.
всеки път се надявах да ме опровергае, представи си.
мислиш ли, че за мен има нещо по-приятно от това да открия "мона лиза" в някой филм? дори наивен- "наивност" за мен не носи негативно съдържание.
проблема при този е, че имах възможност докато го гледах да си анализирам стъпките им, идеите им, къде стои камерата, какъв ефект са дръпнали, какво "страхотно" диалогче праскат и какъв смисъл има да оценявам успешни детайли, като не успяха да ме вкарат емоционално в действието?

кой какво се отказва да разбере е спорен въпрос

до колко харектеризирам себе си- определено, всеки го прави, ти включително.

собствената ми (не)просветенеост надали ще е онова, което ще ме накара или спаси от това един филм да ми влезе под кожата, не мислиш ли?

а колкото за притъпеноста на сетивата, абсолютно си прав, но това ти е случайно попадение.
деформирани са ми възприятията- развивам ужасна алергия, когато някой се опитва с един филм да манипулира публиката без да влага достатъчно искреност и можене ->холивуд? а това, че естетиката и атмосферата са различни до толкова, че на пръв поглед не се забелязват аналогиите- кеф ти броиш го за изкуство, кеф ми, викам си, абе не, не е.
това, че при различните хора е различно възприятието ми е ясно откакто станах на 14.
похвално е при теб иначе безграничното желание да просветиш неразбирающите, нищите духом, особенно по общи проблеми, засягащи много хора... амин.

thenewone е дал доста точен според мен отговор на тибетската репичка в този форум
само искам да допълня нещо. ако едно изкуство можеше да бъде обяснено с думи - то нямаше да съществува. пример: ако една картина може да бъде "обяснена", то тогава нямаше да има картини а само литература. просто защото само думите не са достатъчни в много случаи за да се изрази някакво чувство или идея. същото се отнася според мен и за филм като този - ако ти не си разбрала каквото е трябвало да разбереш - едва ли някой може да ти го обясни...
мога да кажа страшно много неща по темата но не мисля че има смисъл. за мен в този филм всеки момент беше толкова добре обмислен и изпипан че просто няма как да се направи по-добре. по десетобалната система от мен амели получава десет.
хората са различни -> вкусовете им са различни -> има и амели, има и терминатор 3

В отговор на:

---

За Животът е прекрасен обаче съм съгласен - слаба актьорска игра, открадната идея, тенденциозност и двуизмерност.

---