Veche e tuk filma, koito beshe obsujdan tolkova mnogo predi da priistigne.
Gledah go toku shto i si mislia... tolkova mnogo kruv i jestokost ima v nego... naistina e mnogo, moje bi prekaleno... da, sigurno Mel Gibson e psihopat ili mazohist, ili puk sadist kakto go narekoha niakoi hora... da, naistina se e pouvliakul i to dosta... no men filma me potrese i ne me interesuva kakuv e Mel Gibson i kakvo go e nakaralo da napravi filma imeno po tozi nachin...
Moeto obiasnenie za vsichkata tazi jestokost i zloba v nai-naturalnia i vid e, che moje bi nie horata do tolkova sme ozvereli, che tova e edinstvenia nachin neshto da ni dokosne... moje bi do tam sme stignali v samozabravata si, che edinstveno bolkata moje da ni nakara da posprem i da se zamislim...
A v tozi film ima bolka... tolkova mnogo bolka i tolkova silna, che chak te boli dokato gledash... i se "molish" stradaniata da svurshat, zashtoto ti - gledashtia - ne mojesh da gi ponesesh....
Za men tova beshe film ne tolkova za Isus, kolkoto za nas ostanalite..., za tova kolko jestoki mojem da budem i bezmilostni i nechoveshki, i samozabravili se...

Filma go gledah predi tri sedmici.
Ochakvah neshto poveche.
V perspektivata ot izminalite tri sedmici kato che li sym naj-sklonen da se syglasia s mnenieto po-dolu, publikuvano vyv FOCUS.
Ne moga da kazha, che sym razocharovan, no naistina neshto mu lipsva.
V realnost, ako niakoj ia znae, kryvta i nasilieto mozhe da sa bili i poveche, no e imalo i neshto drugo neuseteno ot Gibson.

Preeksponiraneto nanasilieto e simptomatichno za syvremennoto kino, koeto prosto pochti ne poznavagranici na masovizaciiata na kyrvavi sceni do pylna fantasmagorichnost.
Dokolkoto publikata e obezchuvstvena, veroiatno za da ia trogneosht epoveche Gibson ne e ostavil neokyrvaven kvadraten santimetyr vyrhu svoiia Hristos.

ОТЕЦ СТЕФАН:
Фактическите грешки са малко, но естетическото разминаване с евангелието е значително.
Мел Гибсън е прехвърлил мярката. Учудвам се защо го упрекват в антисемитизъм. Покаялият се разбойник, който пръв отива в рая, е евреин, майката на Христа е еврейка. Днес тези събития биха се разиграли по същия начин
Само морално сме по-разложени, естетиката на екшъна ни е повредила, чалгата. Съвременниците ни пак биха предпочели Варава, защото им е по-близко по душа. Иисус им е по-далечен, по-неприемлив, по-труден. Варава е борец за политическа свобода със средствата на революцията на границата с разбойничеството.
Филмът е направен за християни - добре просветени, чели много пъти евангелието.
Христос страда и аз още треперя от това страдание.
Разтриса те, побиват те тръпки, подскачаш на мястото си, обаче аз, като чета евангелието, не подскачам, аз плача. Съвсем друга е естетиката. Тук, ако на мястото на Иисус се показваше с такъв натурализъм разбойник, ние също бихме треперили.
Евангелието е друго - то те кара да плачеш, да мислиш. Христос страда, а Мел Гибсън е пропуснал да посочи защо. Чел съм, че той 10-15 г. е изучавал богословие. Още е трябвало да чете. Аз ако съм средно грамотен в християнството зрител, няма да усетя, че Христос страда, изкупва моя грях.
Усещам мъката, страданието, болката и тя е разтърсваща. Ако беше сниман със скрити камери преди 2000 г., би се получило нещо такова, обаче го няма коментара на Светия Дух. Този дух, който е просветил рибарите, за да станат евангелисти. При Гибсън има дефицит от това. Разочарован съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Присъединявам се към мненията ви с още един ракурс.Отидох да гледам този филм,защото се надявах да е първия за Христос,без да страда от импотентност и ниски художествени качества като всички досегашни.Оказа се,че и Мел Гибсън не е съумял да преодолее трудността да предадеш плът и кръв на една историческа реалност като живота на Христос,но наслоена с много догматизъм и прах!Нищо във филма не е както трябва,само може да вземе Оскар за грим.Един мой професор казваше,че "историята е...концепция на съвременността за миналото".Трагично е,че според филма,нашата съвременност е хартактерна единствено със САДИЗЪМ!Това ли е единственото,което виждаме в смърта на Христос?Само съдизма на мъчителите.Нокой не си задава въпроса,защо той страда,защо умира...Та тази личност разцепва концептуално човешката история,независимо дали човек приема неговата божественост.Христос внедрява нови ценности,непознати дотогава и те трасират и предопределят развитието на последната цивилизация,като обуславят всичките и достижения!Целия този колосален смисъл на дейността,учението и влиянието му сотават абсолютно скрити за Гибсън.Очевидно целта на едно художествено произведение е да трогне зрителя...Плаша се от мисълта,че създателите на филма са стигнали до извода,че от историята за Христос,поднесената жестокост е единственото,което може да впечатли съвременниците ни..И в този ред на тъжни мисли се питам,не е ли това символично второ разпятие на Христос,за което и апостол Павел изразява опасения..Ако ни впечатляват само подробностите от страданията,не ги ли възкресяваме защото единствено те ни трогват!Въобще не смятам,че са основателни всички упреци за антисемитизъм.Основния проблем е,че съвременния човек е схващан единствено като перверзен и аз протестирам срещу тази обида над моята личност и моята епоха!

по-жесток ли е от миике?

Знаеш ли?... Мисля си, че неможем да протестираме срещу тази обида, защото колкото и да е тъжно е истина... истина е, че като се огледаме и се опитаме да се вгледаме в заобикалящия ни свят виждаме само душевна пустота и нищо друго... даваме си сметка (или пък не си даваме), че “старите” ценности които са водили поколенията преди нас замират и думи като милосърдие, състрадание, вяра, смелост, достойнство ни звучат някак абстрактно – като принадлежащи на друго време и на друг свят... Тъжно е, но е истина, че на преден план застават завистта, лицимерието, егоизма, безчестието, грубостта, отчуждението, озлоблението и жестокостта.... Това е нашия свят и всеки един от нас носи отговорността за това, защото мисля, че вече отдавна е минало времето, когато всичко лошо, което се случва е могло да се оправдае с “обществото е такова”, “другите са такива или онакива”... сега и за децата дори е ясно, че “другите хора” означава всеки един от нас и е важно всеки един от нас да си зададе въпросите на къде е тръгнал, какво е ценно за него, какво има в сърцето си... и може би донякъде филма на Мел Гибсън е имено такъв призив към всеки един от нас...

Za men tova beshe film ne tolkova za Isus, kolkoto za nas ostanalite..., za tova kolko jestoki mojem da budem i bezmilostni i nechoveshki, i samozabravili se...


ти днес ли пристигаш от Луната?
и не разбрах защо Мел Гибсон е психопат и т.н., нали той само показва "колко жестоки можем да бъдем"?

п.п. бе ти да не пишеш стихове? все си мисля, че една "поетична" натура би се изразила точно като теб

:: No one lives forever ::

Dori az dnes da pristigam ot lunata, ti kato si ot predi men tuk na zemiata, ne mislish li che sme takiva... tolkova samozbravili se... i che mai imame nujda da si go priznaem... i niakoi da ni go napomnia... dori po brutalen nachin...
A za Mel Gibson dali e psihopat ili ne, neznam... takuv e bil negovia nachin "samo da ni pokaje" "kolko jestoki mojem da budem"... ili po-tochno takuv e bil negovia nachin da napravi vuzmojno poslanieto mu da stigne do nas...

ne, ne pisha stihove... moje bi tova puk e bil moia nachin da izrazia otnoshenieto si kum filma...

всъщност каза ли нещо?

Снощи гледах този филм. Това нямаше да се случи ако не ме бяха замъкнали почти насила. Неописуемо слаб филм. Всъщност - не мога да си представя мотива на режисьора да го направи, по - лош филм отдавна не съм гледала. Можеш да си представиш една тенджера с пъстроцветен пълнеж, на вид шарена, но още с първото вкусване плюеш - защото няма вкус, или защото е лош вкус, или човекът не е разбирал от готвене.... Не, не си заслужава да се говори за това...

Права сте,но не искам да сте права!Всички искаме да мислим и да си обясняваме,макар и малко света около нас.Не съм го измислил аз,но съм съгласен със следващото.Актуалната спекулация в нашето съвремие е е,чрез форми на изкуството да се атакува на първично ниво психиката на максимален кръг хора с цел по-голям пазр,съответно печалби.Ако за висшите емоционални състояние се изискват културни наслоения,зрялост и т.н. то 6-те първични емоции са общовалидни не само за сички хора,но и за бозайниците.Криминалния жанр е насочено към любопитството,еротичния...Така съответното произведение не се нуждае от художествени качества,защото атакува директно територия,обща за всички хора.А е всеизвестно,че сетивата имат "адаптация" и всеки път трябва още по-ударна доза.Очевидно цялата медийна машина и индустрия,включително и фолмовата, ни превръщат във все по-първични,по-озверели,по-ненаситни..по-не-хора!И е нужно мислещите да се възправят срещу спекулата..Не бих казал,че Гибсън е озверял,той дава зрелището което тълпата иска...