Матрицата: Презареждане / Култура и изкуство / Кино

E, гледах го - осмото чудо на света!

Набързо да си кажа мнението, че ще го забравя.:)

Филмът става. Нищо повече. Определено не е от филмите, които се запечатват като страхотно изживяване. Въобще не е от онези, след които излизаш и единственото, което устата ти може да роди е едно протяжно "ееееееееех...", съчетано с неадекватно замечтана физиономия и поглед зареян там - в нещото си... Дори напротив - след като излязохме от залата(10-та:) си задавахме въпроси от сорта на: "Абе, сцената със сто-те Смит, дали може да се отвори като sequence в Premiere-а?" или "Дали Тринити на мотора не беше на 8-битов цвят... нещо бледа ми се стори?!". И след това дъждът съвсем ни изми спомените:)

Но така се получава, когато един филм няма душа. Студен металически привкус и мускулна треска на очният нерв. Ако ще и още толкова ефекти да сложат - все тая! Колкото стерилни са ефектите, толкова стерилно е и актьорското(човешкото) присъствие! Всички страдаха от необяснима грандоманщина и позираха в стил - Гари Купър.
Самите агенти и машини, като че ли имаха по топло излъчване от главните герои. Смит, например, имаше по-човешки черти от Нео. Тринити с черната мушама, както и в първата част, е все така отблъскваща. Слънчевите очила - някой да ми обясни?! Мъже и жени в черно, арогантни и екстравагантни, демонстриращи супер-сила, с каменни лица се борят за спасението на човечеството... Даже и репликите им бяха старателно забърсани от естествени наслоявания и полирани. Прекалено досадни и дълги тиради с претенцията за философска същина и екзистенциален патос. Обясненията на Архитекта?! Съгласни ли сте, че можеха да бъдат поне с една минута по-кратки?

Такава била стилистиката на Матрицата, някой ще каже. Хубаво, де, така е! Но идеята ми е, че... някой хора винаги ще предпочитат Форд Мустанг от '67-ма пред страшно излъскан и компютъризиран модел на Мерцедес от миналата година, да речем! А отделен въпрос е - дали този избор е само субективна преценка или може да послужи И като мерило за художествена тежест?!

И защо беше този техно-фест? 250 000 стражи копаят с еди-колко си метра в час към тях, а те го обърнаха на купон. А обръщението на Морфей завърши в стил - в-к Дума - "Ние пак сме тук" ;-)

Музиката. Доста несериозен подход. Защо във върховите моменти на побоища и ефекти съпроводът беше някакъв диско-техно-ритъм? Според мен щеше да е 10 пъти по-вълнуващо, ако го бяха заменили със симфоничен мотив! По такъв начин подронват силата на момента - получава се нещо като MTV-скеч! Ако не вярвате, пуснете си DVD-то или касетката на първата част и обърнете внимание на финалния епизод - Нео побеждава Смит и компания, и ще усетите сами, защо там се е получило.

Някой тук, много сполучливо, спомена, че липсва момента на изненадата от първата част. Да, това е проклятието на всички продължения. Но в даденият случай, даже нямаше и следа от старание. Можеха по някакъв начин да се опитат да вмъкнат нещо ново и неочаквано - да шашнат зрителите с някакъв обрат. Просто са използвали предишния шаблон и са го затрупали с ефекти.

Ами ефектите? Чак сега разбрах защо при бойните сцени използват толкова често slow motion - защото иначе никой със земно зрение не може да разбере - кой герой, кой е и къде е! Опитали са се да минат с номера - те толкова бързо се бият, затова се замазва работата! Айде, бе?! За сравнение - направете съпоставка м/у ефектните двубои(стобои) и този, когато Нео трябваше да влезе при оракула - колко чист и гледаем беше. Просто класика. Оставям настрана факта, че беше сюжетно излишен, имайки предвид, че със същия успех - тестът можеше да се проведе с кривене на лъжици или деформиране на случайнo избран домакински прибор. Иначе, реално погледнато и с изключение на хвърковатите подскоци, хореографията на боя не беше коренно-различна от тази в "Манастирът Шао Лин", например! Само че там никой не беше пипал каданса:) А отгоре на всичкото, Нео се прояви като джедай - в епизода със стълбищния бой!:)

Ето - Тринити кара мотора в насрещното - въздействащо, нали?! Да, защото сцената е подчинена на логиката на човешките възприятия и инстинкти, а не само на 3D-технологията.

Един-единствен кадър ми хареса много и той беше, когато Смит се появи на площадката веднага, след като врачката(

) си тръгна. Враните се разлетяха, грачейки, и музикалният мотив беше готин. Наистина имаше естетика и настроение.

Но, в общи линии, както Лукас не трябваше да продължава войните, така и Матрицата трябваше да си остане само една. Победата над машините и каквото там предстои да се случи, според мен, трябваше да го оставят на зрителите - да си го дофантазират. Защото не мисля, че историята и идеята е художествено правилно да се разтегля и подчинява на CG-development-а в повече от един филм.

Уашовски направиха така, че ако след 20 и кусур години решат да направят продължение, то никой няма да се премести на палатка, чакайки премиерата, както това се случи с някои други филми!

Няма по-хубаво от красивата жена! И няма по-лошо, ако тя го знае!