Имам един въпрос.Защо преди години имаше филми или по-скоро телевизионен
театър без кой знае какъв бюджет и снимани с една камера и в една стая с декори - типичен пример са страхотните ектранизирани пиеси на Вазов ,които
и сега си ги гледам с удоволствие и се наслаждавам на великолепната игра
на Стоянка Мутафова,Никола Анастасов,Калоянчев,Парцалев,Татяна Лолова и т.н.,а сега някакви некадърни нещастници ми плачат ,че нямали пари и т.н?
Не говоря въобще за хубавите игрални филми по сценарии на братя Мормареви и т.н.,за които някой може да вземе да ме апострофира ,че са високобюджетни.
Твърдя,че вече явно нямаме истински творци,щом такива авторитети като Георги Мишев и Андонов си позволиха да произведат такъв невероятен боклук като "Дунав мост","филм" ,с посредствен сценарий съшит от вестникарски изрезки и свръх некадърна (с малки изключения ) актьорска игра.
Почти всичко произведено след 90г ме учудва с посредствеността си и лошата режисура и игра.

Виж сега! То ,че няма пари - няма! Щото нали се сещаш ,че преди държавата финансираше и то ,колкото ти душа иска.
По-лошото е ,че няма талантливи актьори. И ,че никой не се е научил още да разказва интересно ,посредством кино!
Не съм съгласен ,че тия ,които ги изброяваш са великолепни! Защото тогава ,когато те се подвизаваха ,хората нямаха база за сравнение - имахме си това и това можехме да си харесваме!!! Бяхме отцепени от света ,ако си спомняш. Но след промените разбрахме каква огромна пропаст имаме да наваксваме. Просто видяхме и "другото" изкуство. И на зрителите ,съзнателно или не ,са им се вдигнали критериите. Вече е по-различно. Ако през 70те беше видял "Кръстникът" надали щеше да въздишаш толкова много по Мутафова и Калоянчев. Не ме разбирай погрешно - харесвай си ги ,колкото си искаш ,но не забравяй какво тежко наследство трябва да се прескочи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си съвсем прав !
1.Кръстникът съм го гледал през 70-те - вървеше си по екраните в България.
Гледал съм повечето качествени западни филми,щото си ги даваха свободно.
Гледал съм по това време и "Имало едно време в Амврика" с Де Ниро,и "Полет над кукувиче гнездо" с Джак Никълсън ,и "Казабланка" даже в кино Дружба(Одеон),и "Тутси" от комедиите,и на Шварценегер екшъните,и Индиана Джоунс,Междузвездни войни - от фантастично-приключенските и много други
все хубави филми,които си струваше да се гледат.Примерно не бяха пускали
Рамбо ,но то и не си заслужава кой знае колко.
А критерия ми за сравнение на такива постановки като "Премиершата","Службогонци" и т.н. не е на база "онова време" ,а си е
точно за днешни дни.Аз си ги имам тези неща на видео и ги сравнявам точно с филмите,които се пускат сега.И сега като ги гледам пак ви казвам ,че се възхищавам на перфектната игра и режисура .

Май оставам с впечатлението,че по-младите в този клуб си мислят ,че преди
'89 година не са давали въобще западни филми по кината....
Искам да е ясно,че не съм привърженик на "Социализъма" ,но гледайки обективно мога да кажа,че на времето си пускаха много западни качествени филми и то държа да се отбележи - КАЧЕСТВЕНИ.И мнооого рядко можеше да
се види по кината някоя боза ,с каквито е пълно сега.
Примерно като продължение на предишния постинг ще ви кажа,че именно по кината съм гледал всички филми на Луй дьо Фюнес,на Ален Делон,на Жан Маре,на Бурвил и Фернандел ,също така съм гледал и много филми на Робърт де Ниро,на Дъстин Хофман,на Марлон Брандо("Последно танго в Париж" съм го гледал на голям екран през осемдесетте),на Мастрояни,на Доналд Съдърленд -(примерно "20-ти век" къде съм го гледал според вас?),Всичките майтапчийски уестърни на Джулиано Джема, и много,много други филми,които си е струвало да се видят.

Бих се осмелила да изсквернословя, че "съвременно българско кино" не съществува.

Съществуват известно количество хора, които знаят откъде се включва камерата и че като насочиш към снимачната площадка оня край, на който е кръглото стъклено прозорче, тя снима.

Оттук-нататък, както уместно посочи Бони, всичко останало са филмирани театрални постановки. И понеже имаме известно количество талантливи артисти (повечето вече на преклонна възраст, повечето възпитаници на чуждестранни школи), те просто изиграват пиесата също толкова добре, колкото биха го направили и пред вечерната си публика.

Колкото до _кино_ обаче... Не се сещам за нито един български филм, например, в който да има повече от един ракурс на камерата. Талантливите световни режисьори използват играта с камерата за внушаване на емоции, за предаване на настроения... _Последното_ нещо, за което следва да се използват камерата и прожектора, когато се прави игрално кино, е за снимане и осветление. Другото е документалистика и театър. А не си спомням да съм гледала български филм, в който да се използва който и да е от тези похвати...

Показателен факт е, че за толкова години българските филмови, така да се каже, дейци, не успяха да си намерят публика, почитатели и ценители, ами продължавата да разчитат на държавни субсидии (сиреч - на парите, които даваме като данъци). Не е вярно, че малките национални киноиндустрии не могат да се самоиздържат - _могат_, само че за целта трябва да има достатъчно талантливи режисьори и артисти, които да привлекат зрителите. Един качествен български филм би могъл да се изплати само от продажбите на видеокасети и DVD-та, дори и без да минава на голям екран. Ключовата дума обаче е _качествен_.

Hellen

Аз всъщност съм от "по-старите" в клуба и си _спомням_, че преди 89-а година наистина "даваха" и чуждестранни филми по кината, обаче те бяха, как да го кажа по-меко ... подбрани идеологически _правилни_ филми.

Да речем, френските филми се появяваха редовно, понеже Тодор Живков беше голям приятел с френските социалисти и няма как да им скърши хатъра... Имаше, спомням си много добре, и източногермански филми. След "Изчезналият топуз" нищо не е способно да ме накара да отида на немски филм... ;-)

"Междузвездните войни" се появиха, защото са приказка и като таква не бяха идеологически вредни, както и се появяваха всички неща, които "заклеймяват буржоазната действителност" и показват "истинското лице на загниващия капитализъм", като "Бразилия" например. (Един цивилен анализатор беше ни обяснил, че "Бразилия" е критика към все по-голямото компютъризиране на буржоазното общество).

Но пък "Терминатор I" го гледах на пиратска видеокасета, понеже явно не беше идеологически правилен, както и освободителното движение на Атеидес в оригиналната версия на "Дюн" някак си не се появи на екрана и го гледахме на полу-тайна прожекция...

Hellen

Аз писах за телевизионния театър в друг аспект.Исках да кажа,че даже и това не могат да го правят,въпреки че не изисква кой знае какви пари,за разлика от едно време ,когато го правеха добре.
Сега не могат да направят нищо- нито телевизионен театър нито сериал,нито филм !Гледат да лапнат паричките от държавната субсидийка и да изплюят няккакъв боклук,който не става ни за гледане ни за други работи.

А за ситото на едновремешната цензура - действително съществуваше ,но за добро или лошо то пресяваше освен идеологически неудобните филми и доста
филмов боклук ,който сега ни залива безпроблемно.
Добре де !Като си говорим за идеология ,я си спомнете детския сериал от Испания "Синьо Лято".Там си беше ясно като на длан как си живеят готино и безгрижно испанците - почти социализъм. Обаче нашите го пуснаха без да се притесняват,че ще им завидим.
И още един пример - спомням си една реплика от "Оркестър без име",когато бяха спряли джипа пред Гранда във Дружба и Мамалев го беше страх да го оставят без надзор и тогава Павел Попандов му вика - "Не бой се бе,това тука е Европейски курорт,все едно сме в Европа - тука не се краде !"Значи в Европа
вече е развития социализъм - не се краде ,културата е на ниво и т.н.,а в нашата циганийка си е по старому. Ей тоз момент съм се чудил много как го изтърваха през ситото на цензурата.

щот не ми се повтаря пак
*******************************************************
значи, ще се опитам да го обесня с думи прости. Вижте, аз не че имам голям капацитет в тая работа, но по стечение на обстоятелствата съм участвала пряко в учебния процес и процеса на заснемането на филми в нашата мила родина. Нашите тука мили дискусии на тема БГ кино, те наистина са много мили, обаче според мен съвсем не засягат истинската причина на нашите неволи - а тя е липсата на професионализъм. Защото притяли и другари киното е първо занаят а после всичко друго.

И не само в киното ... в рисуването например, не можеш да твориш гениални платна без да си се мъчил над светлосенките, перспективите и т.н. години наред, докато не докараш всеки штрих до съвършенство.

Как можеш изобщо да оперираш с нещо, да го трасформираш без да го пазнаваш? За какви гениални произведения говорите сред хора, чиито познания са толкова елементарни. не ме гледайте мене - аз съм профан, тъпак, но аз не съм този, който претендира, че може да прави кино май...

Нашите училища дават много, много ниско ниво на техническо обучение на персонала свързан с киното. Едиственото, което се тъпче в главата на младите е именно претенцията и снобизма. Практиката е на нивото на реалистичния социализъм и няма да мръдне много от там. Може би ни трябва ново поколение учители, което да научи милите "генийчета", че кино се прави трудно, с много пот, с много дисциплина и упоритост, най-важното - за да получиш трябва да дадеш.

За всичкото това време изразния език на киното е изминал дълъг, дълъг път ... но кой тук знае за това. Кой ще ги научи как се прави този или онзи трик, който по-късно ще смае публиката, ще я накара да се възхити, възрадва или плаче. Та киното е изкуство живеещо чрез техниката. Без нейното познаване за какво кино иде реч?

Какво представлява един снимачен ден на българска продукция? били ли сте за да видите какво правят тези самовлюбени и разглезени до безобразие "гении"? Няма срокове, няма никакъв ред. Всеки си прави каквото си иска, шматкат се, режисьорите изобщо ги няма повечето време защото пият "творческо" кафе в някое капанче и чакат музата да ги посети.

Вие считате, че това е преувеличено? не е! Самата истина си е...
Явяваш се на работа в 10:00 ... до 12 изобщо нищо не става, всички почват да обядват. после до три започва нещо да се размърдва - пристигат гримьорката, гардобиерката и повечето техници. Към четири всички отиват да пият кафе. В пет пристига асистент режисьора и към 6 с снима първи дубъл... а за всичкото това време ти тече надница.

Познайте след колко време и на каква стойност ще излезе този филм?! Докато я караме така никой да не ми говори за българско кино. Първо да се научат на занаят, защото не можеш да бъдеш обущар, който не умее да поправя обувки или месар, който не може да транжира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СЪгласен съм с теб ,но аз питам ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ПО "СОЦИАЛИСТИЧЕСКО" ВРЕМЕ СЕ ПРАВЕХА МНОГО ХУБАВИ ФИЛМИ(повече от лошите)А СЕГА Е ОБРАТНОТО !!!!

...СЕГА НЕ СЕ ПРАВЯТ ФИЛМИ. От два до пет филма автоматически означава "никакво кинопроизводство" ,а ти искаш качество!?! При такава мизерия ,каквито и таланти и перфектни идеи да има ,те отиват на вятъра! Защото всеки гледа да си лапне хонорара и въобще не му пука дали някой ще хареса работата му! Единствените ,може би ,на които им пука това са(с ръка на сърцето казвам) дебютантите! Но какво от това?!?

Ти говориш за така нареченият "Златен период" от българското кино - най-вече 70те. Тогава са се правили по 20-30 филма годишно. Нормално е да има мъъъъничко по-високо качество. Грахчето ти го каза: "това е занаят" и като всеки занаят се усъвършенства с повече "правене" , в случая - количество за единица време.

И не съм съгласен с определението: "...се правеха много хубави филми..." Да ,на фона на сегашните ,може би изглеждат по-качествени ,но "много хубави" никога не са били и никога няма да бъдат според мен! Както и да е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите