Нарочно в отделна тема за да не се съобразявам с никого и да не повторя някой без да искам.

Гледах го в Петък(22ри) от 18:00ч. в Сердика. Но просто нямах достатъчно свободно време да си събера мислите и да драсна някой ред за филма. Абе честно казано бях забравил.

Изрично искам да знаете ,че не съм чел книгата и мнението ми е изцяло неповлияно и изградено единствено върху видяното за тези три часа в киносалона. В този смисъл ще се пробвам да споделя впечатлението си само от кинематографичния аспект на продукта.

Второто ,на което искам да наблегна е ,че филмът ми хареса и ако това се отрази по някакъв начин на опита ми за цялостна и обективна оценка ,съжалявам ще е неволно. И все пак ще опитам.



Имало едно време един човек на име Владимир Проп. Той бил структуралист. Но това няма значение. Важното е ,че той е създал една фундаментална творба ,която озаглавил "Морфология на приказката". За да я напише той изчел стотици европейски и азиатски приказки. Търсел онова нещо ,онези опорни точки ,в/у които се гради сюжета - конструкция от последователни действия и точно формулирани задания към героите. С други думи той успял да отдели носещата част от носената. Да нарисува скелето и траекториите за героите ,необходими за да се получи завършен разказ. Избрал приказките ,защото те са най-подходящи като пример за такава драматургична конструкция и създал така наречените повествователни функции(31 на брой)! Както и да е. По късно един друг тип ,също структуралист(май се казваше Бремон?!?) въодушевен от Проп ,синтезира тези функции в следните три изисквания: 1.Герой ,2.Беда ,3.Вълшебно средство. Това е една много елементарна схема ,но само на пръв поглед. Защото на нея се градят едно 90% от сценариите на всички филми ,които сме гледали. Ако щете дори и на рекламите по телевизията. Хитрите американци са го осъзнали още много отдавна и затова ,и от най-баналната история могат да направят интересно кино. Защото са овладяли и развили до съвършенство структурата ,по която се създава кино-разказа. Още повече – филмите им в това отношение са бетон:). Дори чух ,че имат написан софтуер ,който илюстрира същата тази схема ,след което я съчетава с повествователните функции на героя и всяка вкарана информация в програмата се разгъва по такъв начин ,че да помогне на автора - къде греши ,какво е излишно и какво става.

В това отношение FOTR не е изключение и е стъпил на класическата здрава основа. Но по-интересното е как точно е стъпил. Защото това го отличава от другите ,нека да ги нарека условно ,приказки. Естествено отделните изисквания са налице ,но са сглобени под различен ъгъл ,нещата само привидно са разбъркани и възприемането на цялостта им подлага на изпитание въображението и емоционалната философия на зрителя. Нещата са прости и в същото време не са!

Още в самото начало ми направи впечатление нещо ,което признавам си ,не очаквах – самият начин ,по който се появи заглавието.Обикновено в подобни филми то е бляскаво и съпроводено с патетичен музикален мотив – хвърля се първата въдица във водите на зрителското внмание. Стандартни и банални хватки за да се придърпат погледите в/у екрана. И обикновено това трябва да се случи в самото начало. Много често обаче с течение на филмовото време хватката се разхлабва и след финала излизаш със странното чувство на глад. Е ,във Властелина не е така! При него движението е възходящо. Режисьорът е заложил на по-трудната и много рискована задача – да гради плавно действието като върви отдолу-нагоре. Като че ли в началото филма се срамува да се покаже ,а впоследствие набира смелост и дори се усмихва :). Страшно е трудно при такава феерия от образи ,наименования ,места и същества да успееш да запазиш логическата последователност на разказа ,същевременно да внимаваш да не нарушиш правдивостта на първообраза ,да го вместиш в точно зададено времетраене ,а отгоре на всичкото и да си позволиш възходяща градация!
Целият филм се движи ,като че ли в рими! Всяко действие и епизод са като отделни строфи от стихотворение. Повествованието в това отношение е доста лирично ,въпреки че конкретните действия не го издават с нищо.
Общочовешки мъдрости са закодирани във една приятна и достъпна за всички възрасти опаковка ,която отново доказва гениалният принцип ,че ако искаш да разкажеш нещо важно и значимо ,то направи го да изглежда детски.
Много силно впечатление ми направи и едно друго нещо. Незнам дали трябва да го казвам ,защото се опасявам ,че може и да съм си въобразил. Но определено филмът беше тъжен! Дали е подсъзнателно или е някаква случайна халюцинация на възприемащия ,незнам и немога да кажа със сигурност. Абе имаше нещо невидимо ,дето изпълваше пространството през целия филм и немога да си обясня какво е то ,и със сигурност беше много меланхолично и трогателно. Явно нещо съм се сбъркал ,но мога да се закълна ,че го усетих! Както и да е.

Някои конкретни впечатления!
Идеята!
Борбата със злото. Това ,което ми харесва е ,че тук основното зло не е Саурон и уродливата му армия. И физическият сблъсък е второстепенен. Най-голямото зло беше във всеки един от героите и те се бореха във всеки един момент с него. Заплахата идваше отвътре. В този смисъл борбата във филма беше изобразена като психологическо надделяване над злото и ,че всеки носи в себе си тъмната и светлата страна. И победата е нежъзможна ако първо не победиш лошото вътре в самия себе си!
Ефектите!
Доволен съм ,че в този случай те не се бяха превърнали в самоцел ,както в много други филми напоследък. Поне мен не ме издразни нищо. Бяха толкова ,колкото трябва да са – без досаждане.
Назгулите!
Присъствието им се отбелязваше с излизането на разни гнусни твари от земята – страхотно визуално хрумване!
Другото ,което беше умопомрачително – гласовете им! Всеки аматьор кинаджия щеше да иска дълбоки ,басови гласища съпроводени с тътнещ рев и ръмжене. А тук нещата бяха абсолютно гениални – те пищяха! При всяка тяхна емоция ,гнева на покварените им души се опитваше да надделее над гротескната им същност ,и цялата тази злоба съсредоточена в един единствен звук ,от който настръхваш целия – страхотно попадение на Джаксън!
Билбо!
Лично за мен той имаше най-силно екранно присъствие. Самият Йън Холм има страхотно излъчване! А и много добре се беше наместил в ролята:) Около него витаеше мъдростта на преживелия какво ли не! И в същото време погледът му изпълнен с предчувствия и опасения.
Гандалф!
Ха ,ха ,ха! Спукал съм се от смях ,когато тоя двуметров маг подскачаше на хорцето по случай рождения ден на Билбо:)
Иначе ми се стори като доста загадъчен образ. Човекът ,който владее магии и в този смисъл по някакъв начин контактува със свръхестественото ,а в същото време изглежда толкова реален и практичен.
А и много ми допадна начина ,по който пушеше:). Аз самият се пробвах след филма с надеждата да изкарам някой Star Destroyer или поне да го докарам що годе като Tie-Fighter , ама тц!
Елфите!
Мдаа... Доста сериозна работа! Личи си ,че са със синя кръв:) И хич не си поплюват! Тоя тип Леголас направо ме разби! Доста е тренирал:) Галадриел имаше демонично присъствие и внушаваше доста неприязън ,може би повече ,отколкото е нормално. За Аруен няма да казвам ,защото... просто... нали разбирате... Лив Тейлър... ееееееееееех...
Гимли!
Симпатяга:) Джон Р. Дейвис направо си беше неузнаваем:)
Орките!
Приятно-гадни:) И много мобилни:) Абе въобще падам си по орките. Искам да си развъдя няколко и да ги пусна в парламента:)
Урук Хаите!
Доколкото разбрах са хибрид между орки и гоблини. Но защо не дадоха гоблините?!?? Или аз нещо съм пропуснал?!??
Ам Гъл!
Любимото ми същество от целия филм! Много ми харесаха тембърът и очите:)

Едно нещо доста ме издразни! И това беше начина ,по който на няколко пъти нарекоха хобитите - "Полуръсти"! На мен това ми звучеше като "недорасли". Ако правилно съм чул на английски казваха: "Halflings"! И ако това наистина означава "полуръсти" ,защо е трябвало да го превеждат!?!!

Еми това е! Сигурно пропускам много работи ,но от едно гледане толкова!


две точки ,тире и дясна скоба

Your feeble skills are no match for the power of the dark side.

Разбрах за какво съм те подсетила. Така си и помислих

абе извинявай, ама ти да не би да се изживяваш като кинокритик?
възхитително с каква рецензия си се /ни/ измъчил :)))

какво да ти кажа... аз не съм кинокритик. аз съм ценител. обичам, когато ида на кино, филмът да ме запрати в някаква друга вселена, където не виждам нищо друго, не чувам хората до мен, забравям къде съм. гледах филма на dvd. също така съм гледал много филми на видео и относително малко в киносалон. сигурно ще кажеш, че на кино Е ДРУГО! не съм съгласен! хубавият филм ще те погълне където и да го гледаш!

като цяло не е никак зле. върви леко, разбира се за какво става въпрос /особено ако си чел книгата/. но просто не може да се сравни с нещо като "приказка без край" да речем. нещо, което на пръв поглед е наивно и почти детинско, а в един момент без сам да знаеш как те е завладяло и преобърнало. това е магията. съгласен съм, че тази магия може би е различна за различните хора. във всеки случай що се отнасяше до мен просто я нямаше в този филм. хубав е. но само толкова. няма с какво да остане в историята. след 5-6 години едва ли някой ще го помни.

ти би ли го гледал пак? аз не бих. сигурно ще умра от скука, ако ида да го гледам и на кино.

така е, и на мен ми беше много скучно през половината време, определено филмът изостава доста зад имиджа, който му се изгради.

Оскар ли? Оскар за най-скучен филм, повече не заслужава...

:: No one lives forever ::

Не съм чел книгата ,но това не ми пречи да разбера филма ,което пък от своя страна доказва ,че филма е прецизно замислен като сценарии и съответно добре реализиран като режисура.

"Приказка без край" ми е СТРАШНО ЛЮБИМ филм. Двата филма са толкова различни ,че думи нямам. Да прав си наистина не могат да се сравнят. А и въобще ,винаги съм бил противник на подобен род съпоставки ,дори и когато става дума за еднакви жанрове.

Your feeble skills are no match for the power of the dark side.

а защо са толкова различни? "Приказка без край" е магически филм. Докосва нещо отвъд разума, отвъд сетивата. "fellowship..." е просто добър филм. Професионален. Всъщност дори няма някакви недостатъци. Толкова е изчислен до крайност, че чак става досаден в един момент. А от гледна точка на това, че киното е изкуство... ами не ми хареса. Книгата е гениална. Безкрайно глупаво е да се прави обикновен филм по гениална книга. Направо мирише на пари, мирише та чак смърди...

Същото е мнението ми и за "полет над кукувиче гнездо". Не е възможно да натъпчеш нещо толкова огромно в час и половина или дори в три часа... Голям противник съм на подобни филми. "филмът е прециозно замислен като сценарий"??? Ами да - сценарият Толкин го е измислил доста прецизно :)))) Само дето не е знаел, че ще бъде сценарий...

би могло да е и по зле :))))
можеше да е като "хари потър"

Ха! Много хубав анализ, Jedi Douncil! ;-) Достави ми удоволствие да го прочета. Някои малки бележки:

<<Обикновено в подобни филми то е бляскаво и съпроводено с патетичен музикален мотив – хвърля се първата въдица във водите на зрителското внмание. Стандартни и банални хватки за да се придърпат погледите в/у екрана. И обикновено това трябва да се случи в самото начало. Много често обаче с течение на филмовото време хватката се разхлабва и след финала излизаш със странното чувство на глад. Е ,във Властелина не е така! При него движението е възходящо.>>

Ъ-хъ. Зрителите оцениха това като недостатък - първият екшън започва в петдесет и първата минута (засякох по часовник). Въпреки че, ако сравняваме с книгата, екшънът е в несравнмо по-големи количества.

<<Много силно впечатление ми направи и едно друго нещо. Незнам дали трябва да го казвам ,защото се опасявам ,че може и да съм си въобразил. Но определено филмът беше тъжен!>>

Книгата оставя същото впечатление - на деликатна меланхолия.

<<Идеята!
Борбата със злото. Това ,което ми харесва е ,че тук основното зло не е Саурон и уродливата му армия. И физическият сблъсък е второстепенен. Най-голямото зло беше във всеки един от героите и те се бореха във всеки един момент с него. Заплахата идваше отвътре. В този смисъл борбата във филма беше изобразена като психологическо надделяване над злото и ,че всеки носи в себе си тъмната и светлата страна. И победата е нежъзможна ако първо не победиш лошото вътре в самия себе си!>>

Добре казано! Не се бях замисляла по въпроса - може би защото за мене Фродо винаги е бил по-скоро функция на събитията, отколкото самостоятелна фигура.

<<Назгулите!
Присъствието им се отбелязваше с излизането на разни гнусни твари от земята – страхотно визуално хрумване!
Другото ,което беше умопомрачително – гласовете им! Всеки аматьор кинаджия щеше да иска дълбоки ,басови гласища съпроводени с тътнещ рев и ръмжене. А тук нещата бяха абсолютно гениални – те пищяха!>>

Вероятно си чувал за един от най-дълго излъчваните sci-fi сериали. Това е англисйкият Doctor Who (миналата година май празнуваха 40 години от началото му). Та в различните сегменти на сериала се появяват различни зли сили и същества, които плашат повече или по-малко феновете. Оказало се, че зрителите възприемат като най-ужасяващи далеците. Далекът, освен че е комбинация от биологични с механични елементи, *пищи*, вместо да ръмжи, боботи или каквито там звуци следва да издават Лошите. И зрителите много се впечатлили именно от звукът, който далеците издавали. (Имаха "страхов фактор" над 98%, при последната анкета, която видях - от преди две години.)

<<Елфите!
Мдаа... Доста сериозна работа! Личи си ,че са със синя кръв:) И хич не си поплюват! Тоя тип Леголас направо ме разби! Доста е тренирал:)>>

Леголас стреляше невероятно!

<<Орките!
Приятно-гадни:) И много мобилни:) Абе въобще падам си по орките. Искам да си развъдя няколко и да ги пусна в парламента:) >>

Виж, каква неочаквано свежа идея! И в министерския съвет.

<<Едно нещо доста ме издразни! И това беше начина ,по който на няколко пъти нарекоха хобитите - "Полуръсти"!>>

Така е в българския превод на книгата - не е вина на преводача на филма.

Hellen
==
"Sci-fi is a wonderful means of escaping from a world where an insane mugger can shoot you in a side street, to a world where an insane alien can shoot you in a side street on a different planet." -- Craig Charles

В каква посока духаш?
И защо тъй грозно грачиш?

Шегувам се!

Това ,дето го казваш за "Полет над кукувиче гнездо" сериозно ли го мислиш? Или въобще не мислиш а?

<Не е възможно да натъпчеш нещо толкова огромно в час и половина или дори в три часа...>

Е ,айде тогава щом като си толкова надълбоко вникнал в идеята филмирай книгата в трилогия?!?!?!?!?!?!?!?!?
Ама въобще не си запознат с киното да ти кажа честно ,без да се сърдиш!

Явно се водиш от предразсъдъци. Само и само да си докажеш тезата в спора си готов да говориш глупости. Ама много ме ядоса с това за Полета. Това е едва ли не най-гениалният филм на всички времена ,а ти си бил противник на подобни филми. Кой знае пък на теб какво ти харесва. Не искам и да знам.

Your feeble skills are no match for the power of the dark side.

Абе,човече вземи прочети книгата и после говори за филма(в края на краищата на нея е "стъпил"филма).Аз книгата съм я чел на 12-13г.и тоя филм няма да го гледам ако ще и пари да ми дават.Гениалните неща на хартия,не са такива на лента.

Защо да го разбираме?По-добре да го разрушим.