Не може да бъде - най-после гледах “Властелинът на пръстените”. ;-)

Ходихме двама души – и двамата в никакъв случай не сме сред горещите почитатели на творчеството на Толкин, въпреки че сме го чели (тоест - _именно_ затова, струва ми се). ;-) След прожекцията аз свих рамене в смисъл – “приличен филм, имаше някои добри попадения”, докато той заяви, че това е един от най-величествените филми, някога правени.

…Защото, забелязала ли съм аз от какви неочаквани и невероятни ъгли снима камерата през цялото време? Да, забелязах. И нямаше как да не снима от страннни ъгли, след като се опитва да представи Гандалф три пъти по-висок от Фродо, при условие че артистите имат не повече от педя-две разлика във височината. Освен това екзотичните ракурси в огромната си част бяха компютърна графика, така че не се брои…

…Да-да! А зная ли аз колко е трудно да се прави компютърна графика, че да говоря така пренебрежително за нея?!? Не, не зная колко е трудна компютърната графика, но ако човек иска да прави рисуван филм – моля! – вече сме гледали “Финална фантазия”. Но не ми харесва, когато се прави рисуван филм, после се налепят отгоре като ваденки актьорите и резултатът да ни се представя за чиста монета… Не.

…А зная ли аз колко компютърна графика има в “Междузвездна война”, че се мръщя на “Властелина”!?!… В на този етап аз прекратих спора, понеже _нищо_ не може да се сравнява с “Междузвездна война” и изобщо – къде са хобитите, дето само за печения си бекон мислят, къде са евоците с техните военни умения (нерде Ямбол, нерде Стамбул)!… ;-)

Но наистина филмът имаше някои добри попадения, които много ме впечатлиха.

Да речем, когато стигнаха под проливния дъжд на мястото на срещата си с Гандалф (където попаднаха на Арагорн), хобитите потропаха на огромна порта. Във вратата се отвори малко прозорче на височината на човешки ръст, пазачът погледна през него, не видя никого (понеже хобитите са далеч по-ниски) и го хлопна. След което камерата се отдръпна, за да видим, че вратата има и второ прозорче – на височината на хобитите и джуджетата. Пазачът го отвори, видя групата на Фродо и им отвори портата. В цялата работа ми хареса липсата на расови предразсъдъци – напълно либерално бяха поставени две амбразурки за двете основни дължини същества…

Харесаха ми назгулите, въпреки че не толкова, колкото в рекламите. В рекламите те приличаха на Дарт Вейдър – тъмни, застрашителни и неизбежни като Съдбата. Във филма имаха далеч по-истеричен нюанс – преследваха пръстена сякаш в паника, пищяха от гняв или разочарование – изобщо, издаваха множество емоции, които ги правят много по-човечни и много по-малко плашещи. Вълната с конски глави, която ги помете на границата на Лотлориен също беше изключително хрумване.

Сцените в Мория ми харесаха почти без изключение – може би защото целия декор е правен на компютър и нищо не е оставено в ръцете на режисьора. Мория беше … величествена. Разбира се, леко ме разочарова, понеже тези картинки вече съм ги виждала по илюстрациите на книгата. Някак си ми се изкаше да видя и “истинската” Мория, а вместо това ни беше показане поредната серия картинки, този път раздвижени. Въпреки това – безрайните колонади, невероятните мостове над пропасти и всичката тази издълбана и победена скала ме изпълниха с уважение към джуджетата.

Там беше и единственият момент, в който изпитах някаква емоция. Когато (Мери или Пипин, така и не се научих да ги различавам) бутна ведрото в кладенеца, то се срина с грохот, повлече веригата след себе си, тя бутна някакъв друг предмет и цялата работа заглъхва в подължение на няколко минути, докато междувременно те четяха финала на дневника на убития войник – как из подземията се разнася ужасяващия тътен на тъпаните, как орките започват да извират сякаш от стените, как нападат с десетки… И в този момент от кладенеца, в който бяха съборили ведрото, се разнесе глухия тътен на тъпан. Направо тръпки те побиват…

Цялата последваща серия от събития е вълнуваща – Задругата побягна през сводовете, а от тавана започнаха да се стичат орки. След това орките замряха за миг, обмислиха положението си и побягнаха панически, докато на тяхното място дойде Балрогът. Изключително доволна съм от Балрога – когато той отвори уста, аз очаквах някакъв нелеп животински рев, докато той издаде звука на огъня, бълващ от разтворена пещ. Изключително хрумване! Изключително хрумване!

Разбира се, както някой беше отбелязал, след като проклетото чудовище има крила, защо просто не _хвръкна_, когато скалата се събори под него?!? Защо трябваше да пропадне като камък надолу?

* * *

От героите най-много ми допадна Боромир – най-човечен и близък ми беше. Както съм казвала и преди в този форум, “Властелинът на пръстените” няма герои, а архетипи. И затова човек не може да им съчувства, да им влезе в положението, да страда заради тях. Филмът не е направил нищо, за да подобри нещата в тази посока – с изключение на Билбо, който има някаква лична история, свършил е нещо през живота си, останалите участници са просто восъчни фигури. Толкова повече това се отнася до елфите, които не само че странят от събитията по света, но и те не им се отразяват видимо – пет хиляди годишната Галадриел не изглеждаше по-различно от трийсетина (?) годишния Арагорн.

Боромир реагираше по начина, по който аз бих реагирала – ядосваше се, че групата е решила да върне в Мордор такъв огромен източник на сила какъвто е Пръстенът. Той беше убеден, че дори и някои хора да не са достатъчно силни, за да му устоят, със сигурност има такива, които биха го използвали за добро и срещу Саурон.

Той не споделяше надменното презрение на Елронд, че “човеците са слаби” (И това го казва, моля ви се, Агентът Смит, когото _човекът_ Нио направи на тарама-хайвер в един по-добър свят!!…) и страдаше, че не може да използва единственото сигурно оръжие срещу Злото. Стана ми мъчно, когато умря…

Hellen

radvam se che ti e haresal filma. keep it going.

интерсни моменти от филма си подбрала,
когато го гледах преди 3(4?) седмици бях страхотно впечатлен от много мнго неща, просто всичко си беше на мястото . Уви три седмици са доста време, трябва пак да го гледам и то скоро :)..
за компютърните ефекти - излизайки от киното един приятел ми обясняваше, как целия филм е пълен с такива, но са направени така, че не забелязваш присъствието им... И някъде чак тогава са усетих колко много неща са правени на компютър, НО по време на филма изобщо не са ми направили впечатление - всичко си пасваше идеално с величествените планини на Нова Зеландия. Тъй че не разбирам защо всички се възмощават толкова много от ефектите в този филм, в сравнение с онези маршируващи роботи от епизод 1 ( и май от втория епизод като гледам трейлърите) , тука всичко е почти истинско, като на кино. Ако не заради другото , филма си заслужава похвалите за невероятната визия! Не съм гледал такова нещо от много време насам..
Кръчмата в онзи град.. на тов аму викам средновековно свърталище на плъхове , беше като някоя от онези мрачни картини на разни холандски художници от 17ти век , ала Рембранд, само че в киното.
Най-вънуващия момент за мен беше , когато групате беше в пещерата на джуджетата ( тва ли беше Мория?).. цялата поредица от събития там вътре - първо битката с онзи трол, не съм чел книгата , така че си нямах представа кой къде и как ще умре и кой че оцелее; събарящият се мост беше кулминацията..
Героите - шефа на елфите , както и да му беше елфкосто име.. ами много ми стна смешно като го видях , първата ми реакция беше да се чудя къде му е мостюма и какво правят агентите от Матрицата в Господаря на Пръстените :))))... горкия актъор, май няма да може да се измъкне от този си образ скоро ..
М.

Редактирано от MarvinN на 19.03.02 21:19.

1. Che ne e celija ... ochkavajte dogodina produljenijata
2. Che v obsti linii znam istorijata...

Когато боцнаха Боромир с първата стрела подскочих на стола , защото помислих , че няма да са направили смъртта му толкова героична колкото е в книгата ( едно дузина стрели и две дузини мъртви орки ! ) и това ми се стори максимално несправедливо , но след това изправиха неправдата - продължиха да го боцкат със стрели , а за момент дори камерата се спря над купчината орки , които бяха нападали като круши и се почувствах mucho gusto E . . . не че искам да издребнявам , ама рогът на Гондор можеше да завие малко по- . . така . .

Издребнявай спокойно! Много възмутителен звук имаше рогът на Гондор - като някакъв подпийнал добитък! Аз очаквах величествен зов, от който да се разтресе... киното в случая.

Аз вчера си мислех да се размърморя в темата за американските бози (където обясняваш, че не си почитател на Толкин) как оняден седях пред компютъра, гледах избрани откъси от филма и негодувах на глас "Анимация, моля ти се! Къде я видя тая анимация! Всичко си е като истинско - като в хубавите илюстрации!"

> “приличен филм, имаше някои добри попадения”, докато той заяви, че това е един от най-величествените филми, някога правени.

Да! Браво на втория човек.

>, след като се опитва да представи Гандалф три пъти по-висок от Фродо, при условие че артистите имат не повече от педя-две разлика във височината.

Имало по трима актьори за всяка роля - висок, среден и нисък. Така че камерата не играе чак толкова много.

> Не, не зная колко е трудна компютърната графика, но ако човек иска да прави рисуван филм – моля! – вече сме гледали “Финална фантазия”.

Е! Сега! Реална фантазия! Скука и незнам колко си милиона (отделни!) косми по главата на д-р Аки Рос! Тука даже Ямбол и Стамбул не мога да сравнявам.

> …А зная ли аз колко компютърна графика има в “Междузвездна война”, че се мръщя на “Властелина”!?!… В на този етап аз прекратих спора, понеже _нищо_ не може да се сравнява с “Междузвездна война” и изобщо – къде са хобитите, дето само за печения си бекон мислят, къде са евоците с техните военни умения

С Епизод 1 може (признавам аз с голямо прискърбие. Не че няма да съм първият зрител за първата прожекция на Епизод 2. Както и на втората прожекция...). Както правилно отбеляза някой от преждекоментиралите, сцената с роботите на Набу си беше изкуствена колкото си искаш. И джедаите хвърчаха насам-натам със страшна скорост, и състезанието беше ептен като компютърна игра... (Лукас, прости за богохулството ми!)

> Но наистина филмът имаше някои добри попадения, които много ме впечатлиха.

Не думай!

> Да речем, когато стигнаха под проливния дъжд на мястото на срещата си с Гандалф (където попаднаха на Арагорн),

Ех, ех... Арагорн.

> Харесаха ми назгулите, въпреки че не толкова, колкото в рекламите. В рекламите те приличаха на Дарт Вейдър – тъмни, застрашителни и неизбежни като Съдбата. Във филма имаха далеч по-истеричен нюанс – преследваха пръстена сякаш в паника, пищяха от гняв или разочарование – изобщо, издаваха множество емоции, които ги правят много по-човечни и много по-малко плашещи.

Абе мълчаха си зловещо през голяма част от времето. Харесвам Назгулите. И музиката, която ги съпровождаше... Всъщност аз винаги съм се прехласвала по закачулени фигури в черни плащове - любимата ми сцена от "Неуязвимия" беше поглед от страна на спасените членове на семейството, които виждат в рамката на вратата очертанията на черна фигура без лице.

> Вълната с конски глави, която ги помете на границата на Лотлориен също беше изключително хрумване.

Хрумването, както и всички останали хрумвания, са на Толкин. Само дето в книгата имаше и ездачи на въпросните коне. И спасителят беше Глорфиндел Лотлориенски, а не Арвен. И никакъв Дар не преминаваше във Фродо, ами си го лекуваха по всички правила на елфическото изкуство в Ривендел.

> Сцените в Мория ми харесаха почти без изключение – може би защото целия декор е правен на компютър и нищо не е оставено в ръцете на режисьора. Мория беше … величествена. Разбира се, леко ме разочарова, понеже тези картинки вече съм ги виждала по илюстрациите на книгата. Някак си ми се изкаше да видя и “истинската” Мория, а вместо това ни беше показане поредната серия картинки, този път раздвижени.

Ама ТОВА е истинската Мория! Все едно ако филмират някой роман на Пратчет да негодуваш, че някой от актьорите прилича на героя, както е изобразен в албума на Пол Кидби. Те просто ТАКА си изглеждат. Аз бях във възторг от правилните решения на режисьора да съживи илюстрациите, руните, вратата към Мория - както са и в книгата. И да не се налага повече от 2-3 пъти да шепнеш гневно на съседа си "Ама това не беше така! Той съвсем не му счупва носа! В книгата пише, цитирам, С мощен удар той откъсна ухото му!" или нещо от сорта. В случая мърморех такива неща около появата на Арвен, която даже не присъстваше на Съвета, където я срещаме в книгата. И любовното и обяснение е "Вярна ще ти бъда, Дунедан и ще се откажа от Запада!"

> Въпреки това – безрайните колонади, невероятните мостове над пропасти и всичката тази издълбана и победена скала ме изпълниха с уважение към джуджетата.

Дааа. Имаше едно описание в книгата, от което тръпки ме побиваха - ще ти го препиша тия дни...

> Там беше и единственият момент, в който изпитах някаква емоция. Когато (Мери или Пипин, така и не се научих да ги различавам)

Пипин е този с английския акцент. Дето иска да закусва. Перегрин Тук. Другият е Мериадок.

> бутна ведрото в кладенеца, то се срина с грохот, повлече веригата след себе си, тя бутна някакъв друг предмет и цялата работа заглъхва в подължение на няколко минути, докато междувременно те четяха финала на дневника на убития войник – как из подземията се разнася ужасяващия тътен на тъпаните, как орките започват да извират сякаш от стените, как нападат с десетки… И в този момент от кладенеца, в който бяха съборили ведрото, се разнесе глухия тътен на тъпан. Направо тръпки те побиват…

Мен не ме побиха тръпки, защото си представих как Гандалф казва хладно на Пипин "Та, както прочетох току-що, Те идват..."

> докато на тяхното място дойде Балрогът. Изключително доволна съм от Балрога – когато той отвори уста, аз очаквах някакъв нелеп животински рев, докато той издаде звука на огъня, бълващ от разтворена пещ. Изключително хрумване! Изключително хрумване!

Дааааа. Много правилно - защото е демон, а не звяр...

> От героите най-много ми допадна Боромир – най-човечен и близък ми беше.

Излишно човечен беше. Ето - и Назгулите са били като него. Човечни.

>Толкова повече това се отнася до елфите, които не само че странят от събитията по света, но и те не им се отразяват видимо – пет хиляди годишната Галадриел не изглеждаше по-различно от трийсетина (?) годишния Арагорн.

Ти гледай 3000 годишната Арвен с 60 (все пак) годишния Арагорн. Запознали са се, когато той е бил на двайсетина години, но той (много правилно) е пообикалял из Пущинака 30-40 години преди да се срещнат пак и да заформят романтична връзка...

> Боромир реагираше по начина, по който аз бих реагирала – ядосваше се, че групата е решила да върне в Мордор такъв огромен източник на сила какъвто е Пръстенът. Той беше убеден, че дори и някои хора да не са достатъчно силни, за да му устоят, със сигурност има такива, които биха го използвали за добро и срещу Саурон.

Да. Биха. За известно време. Но не особено дълго.

> Той не споделяше надменното презрение на Елронд, че “човеците са слаби”

Ми слаби са. Ето - Галадриел си има Пръстен от Великите. Гандалф - също. Няма назгули - джуджета. Хобитите издържат със стотици години ( а като се замислиш, Сам, Мери и Пипин ни най-малко не се вълнуваха от Пръстена, за разлика от закуската...)


И въобще какво очакваш да те развълнува във филма, щом не ти харесва книгата. Този филм Е книгата. Питър Джаксън я е прочел стотици пъти по време на снимките - преди заснемането на всяка сцена се е прочитал съответния момент.
Толкова ме впечатли разказът му, че бил потресен, когато прочел книгата преди години. И дълго чакал да я види филмирана. И след 20 години очакване си казал "Ми то явно никой няма да направи този филм. Тогава ще го направя аз...".<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Kpиc на 20.03.02 13:19.</EM></FONT></P>

Редактирано от Kpиc на 20.03.02 13:27.

Какво според вас промърморва Гандалф в сцената пред вратата на Мория, в момента когато се отказа от опитите си да намери паролата за отварянето и? Защото на мен ми прозвуча като: "Jesus..."?

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

Някакво забавно ругателство беше, не беше "Jesus!" - ще запомня и ще ти кажа на следващото гледане.

Hellen

Ами на мене ми хареса. И то много. Но си признавам, че съм от онези, дето получават оргазъм като чуят Гондолин и Нарготронд. И въпреки че Властелина не ме кефи чак толкова като Силмарилиона и книгата и филма ми харесват.

Това за Мория - наистина беше много добре. Просто цялото величие на някогашното царство на джуджетата беше много добре предадено. Вярно, че беше почти едно към едно с различни илюстрации на тази тема, но пак ме изкефи. Не знам в английската версия как е, но тук и репликите на моменти (доста често) бяха едно към едно с българския превод. Макар че беше малко дразнещо, че някои от тях бяха сложени в други сцени, но както и да е - все пак е филм.

Най ме накефиха балрога и назгулите. Балрога беше много як - точно демон създаден от Моргот. Не знам - много ме накефи.
Назгулите и особено конете им като пристъпяха и музиката в тия моменти беше също супер. Вярно виковете им бяха малко дразнещи, но те и в книгата ги описват като пронизителни, от които се смръзваш. Макар че във филма, бяха малко повече пищящи и леко досадни.
Не ме накефи момента като почти ги бяха хванали и раниха Фродо - що се бавеха и не взеха пръстена, пък и Арагорн как ги разхвърля - това беше малко измислено.
Много разминавания с книгата също ме издразниха - примерно как тръгнаха от Хобитово и Мери и Пипин ей тъй случайно дойдоха. Но най ме издразни тая Арвен - вярно симпатично маце, ама пък чак такава роля. Предполагам че и по-нататък ще я има.

Гандалф също ми хареса - според мен са избрали много точно актьора. Виж за Елронд - нещо не мога да го приема тоя тип, ама както и да е.

От задругата, освен Гандалф ми хареса и Боромир. Арагорн ми изглеждаше малко "връзкар" - живял малко при елфите и виж ме кой съм.
Хобитите много не ме накефиха, но пък Леголас как стреляше с лъка - супер беше. Гимли не ме накефи - нещо много пиянска физиономия имаше.

Ами така - като гледам пак филма може и да си променя мнението, но засега това са ми впечатленията.