Гледах по телевизията как преподавателят на убития български студент е написал цяла муз. творба. И как състудентите му са организирали погребението - ЧУЖДИЯТ ПРЕПОДАВАТЕЛ В ЕДНА ЧУЖДА СТРАНА !!!
Идеше ми да излезна на улицата и да стрелям...стрелям...стрелям.........

Отговарям ти, защото явно ти е много трудно да подразбираш.
Развалил си настроението на Никита. Защото:
1. Тя е написала това тук, защото е искала да го сподели с хора, с които често общува и които е предполагала, че ще я разберат.
2. Определено не е имала предвид теб, защото не си способен да я разбереш, камо ли да и помогнеш да се почувства по-добре.
3. Не си разбрал 2. и си се намесил неадекватно, от което само си оплескал работата за нея, т.е. тя се е надявала на помощ, а ти си започнал да сипеш груби обиди по нейн адрес.
Мисля, че ако имаш малко достойнство, ще се засрамиш, вместо да разправяш, че си се смял на постинга ми.
4. Никога никой не ти е казвал да се срамуваш, че си българин. До сега в тази тема въобще никой не е обсъждал твоите проблеми.Т.е. само ти го правиш. Хората говорят за едно, а ти като няма с какво да се намесиш, започваш да говориш за себе си, без някой да те е питал!
5. Никой (поне не Никита) не е изтъквал достойнствата на коя да е страна, сравнявайки ги с недостатъците на България. Това, че ти си видял такова нещо, означава, че просто не си в състояние да прочетеш нещо казано от някой друг и да го разбереш правилно, без да вреш собствените си фикс идеи в тезата на автора.

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

Тази тема малко кривна в посока кой е по-голям родолюбец, та затова ми се ще да резюмирам дискусията до момента. За да избегнем недуразумения поможеду си.

Всичко започна с това, че Никита изрази разочарование от нарушение на основно гражданско право - правото й на свободен достъп до информация. Демократичната държава *трябва* да осигурява на гражданите свободна информация и не само право, но и *задължение* на гражданите е да протестират, когато това не се спазва. В този смисъл Никита изпълни гражданския си дълг - при това по остър и недвусмислен начин.

След което няколко участника във форума, прочели-недопрочели за какво става дума, се засегнаха на патриотични чувства. Явно пропуснали началото на дискусията, те не разбраха, че "срамувам се, че съм българка" в контекста на ТАЗИ дискусия означава "срамувам се от държавата, която ми отнема правото на информация". И започнаха да настояват, че те пък се гордеят с което.

Значи - има неща, заради които човек се гордее, че е българин (и които не пропускам да напомня на англичаните, сред които живея). Но има и неща, заради които човек се срамува от страната ни. Да си затваряме очите за вторите *не е хубаво*, защото от това те няма да изчезнат, а напротив - ще станат по-големи и по-гадни. Колкото по-енергично протестираме срещу Злото, толкова по-бързо то ще изчезне от живота ни. А ако просто заритваме боклука под килима, за да не го видят другите, докато се бием в гърдите какви патриоти сме, боклукът ще става все по-голям и по-смръдлив. И накрая ще ни погълне.

В този смисъл протестът на Никита (на нейните 17 години) е много по-зрял граждански акт, отколкото недоразбрания патриотизъм на опонентите й.

Hellen
==
“Sometimes the worst villains are the people who think they're being good.” – Terry Pratchett

Говори много неща, сега ще ти кажа за какво става дума, защото ти явно имаш трудности с разкодирането на послания, идващи от толкова далече (от извън главата ти например).
Никита е описала емоциите, които е преживяла, вследствие на една конкретна случка. Самата случка няма значение, важното е, че я е накарала да се чувства по този начин. Става дума за разочарование, неоправдано доверие, лицемерие, безсилие, зависимост. Човек се чувства така обикновено когато разбере, че не той има думата за решаващи за него лични въпроси (например), че действителността не е такава, за каквато ти я представят... и не е в твоята власт да я промениш. Тогава обикновено се разочароваш от "познатото" и ти се иска да вярваш, че това, което си си предтсавял все някъде съществува.
Дано сега да си разбрал нещо.
Така или иначе си възрастен човек (предполагам) и нищо не оправдава поведението то.

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

Струва ми се, че неразбиращите тук са много

Patron of gluttony and greed, he causes earthquakes...

Това означава, че където и да е по света, човек би могъл да изрече същите думи. Нали виждаш колко несправедливост, колко прецакване, колко манипулации, пренебрежително отношение към обикновените хора и какво ли още не се лее от екрана в 90% от САЩ-филмите. Ама нещо не съм видял някой да се изправи и да каже "срамувам се, че съм от САЩ". Тук опираме до самоуважение, много съжалявам. Аз мога да кажа "срамувам се от себе си" и го казвам често (това не е самоподценяване, просто първо човек трябва да търси в себе си и освен това - много по-важно - едва ли има право да обвинява нещо или някой извън себе си), но не мога да си позволя да кажа "срамувам се, че съм българин", независимо от всичките гадости накуп, които се случват и на мен, и на всички останали в тая държава.

Всъщност какво е станало? Някой е преживял нещо лошо, почувствал се е уязвим и е решил да сподели с предпочитаните от него хора. Добре, обаче това става твърде публично и се намесват такива, които не са желани, и сипват сол в раната (или пък прилагат шоково лечение, кой може да каже!). Аз наскоро реших да споделя само с един човек (има разлика, нали) и дори там се издъних (а после реших, че съм допуснал недопустима слабост и за това съм си виновен само аз), така че нищо от тук ставащото не е чудно.

Patron of gluttony and greed, he causes earthquakes...

Чак сега го прочетох това (след като написах по-горния си постинг). Знам, че темата трябва да се остави да потъне, защото е болезнена най-вече за този, който я е отворил, обаче не съм съгласен, че трябва нещата да се тълкуват така. Кажи ми - има ли държава, чиито граждани нямат поводи да се срамуват от нищо в нея? Вече го написах, но нищо, пак ще го напиша - човек има право да каже "срамувам се от себе си"; нека приемем, че може да каже и "мразя държавата" (което, според мен, също е недопустимо, ама нейсе), но няма право да каже "срамувам се от народността и родината си", въпреки че няма предвид това (пък кой знае - на подсъзнателно ниво сигурно има нещо, щом е изречено по тоя начин). Не сме ли ние единствените, които си позволяват това? (Дори и африкански негър не съм чувал да го казва.) Е как тогава да претендираме, че искаме нещо да се оправи?

Тоест, "Мразя тази държава" е приемлива позиция, но последвалите думи не са.

Така че доколко е граждански и доколко нихилистичен такъв акт, за мен отговорът е друг...

Patron of gluttony and greed, he causes earthquakes...

1. Пак питам- какво е написала и какво споделя???
2. Способен съм да разбера всеки човек, който има някакви конкретни проблеми, а не да оправдава кофти настроение с някакви общи фрази прочетени във вестник или чути по ТВ. От постинга на НИКИТА става ясно, че тя има проблеми преди всичко със себе си. И щом си е лепнала оплакването на публично място би трябвало да очаква различни мнения. За лична кореспонденция хората са измислили мейли, Одиго, ICQ и така нататъка.
т.3 се отнася до втората половина на т.2 /когато прочета нещо смешно, нямам навика да се преструвам, че не е смешно. Всъщност, колебаех се- дали да се смея или да плача. Реших да се посмея. Комичното в постинга ти е с една идея над трагичното. А това, че си се обидил... хич не ми пука/
4 и 5. Пак се смях. Мъчих се да се спра и да се засрамя, но не можах!!!



ТЪМНА НОЩ, ДУХА ВЯТЪР
ЦИГАНИН ОТИВА НА ТЕАТЪР

Гениална философия. Бих добавил, леко безхарактерна и повърхностна, но удобна. Само че, тя не става с това си поведение по- добра, от тези които са я- "разочаровали", "не са оправдали доверието и" и са "лицемерни".

ТЪМНА НОЩ, ДУХА ВЯТЪР
ЦИГАНИН ОТИВА НА ТЕАТЪР

Ама гледай сега - тия емоции човек ги има при всякакви разочарования включително любовни. Откога държавата трябва да обича Никита и обратното. По-скоро трябва да се прилага Вапцаровото отношение към живота..

Ad astra per aspera