|
Смятат Пикасо за велик ,или не ,защото познават този тип изкуство ,тоест хора които са в бранша или имат голям опит в изоб. изкуство без да са професионално обвързани с него - така наречените познавачи. Наистина никой не може да докаже дали нещо е гениално или не ,но хубаво и лошо да - има си разни фактори ,белези и знаци ,по които е изградена ,макар и не перфектната ,система за опознаване и оценяване. Всичко е практика ,практика и пак практика... Аз също не разбирам защо Пикасо е гениален - не ми е по силите ! Но ако ние човеците разбирахме всичко ,светът щеше да е най-скучното място във вселената :)
Ето ,посочвам защо според мен "изброените" филми не са добри:
Първото и най-очевадното е актьорската игра ,това което дразни до крайна степен е фалшивото изпълнение ,тоест факта ,че подобна игра оставя време за реакция и съмнение у зрителя ,относно достоверността и ,доказва ,че е невярна и некачествена. Така и не са ги научили връзкарчетата от ВИТИЗ(по партийна линия най-вече) ,че театър и кино са две адски различни неща ,и когато на екрана някой преиграва и прекалява с силата на тона си и жестовете - аз просто не му вярвам ,ЗАЩОТО ЗНАМ ,ЧЕ ИГРАЕ РОЛЯ ,ВИЖДАМ ГО ПРЕД МЕН И ГО УСЕЩАМ С ВСИЧКИТЕ СИ СЕТИВА - точно в обратното е майсторлъка - да те накара да забравиш ,че това е филм и да се отъждествиш с героя му ,но това е нежъзможно ако преди това не му се "довериш" и "повярваш". В театъра драматизмът се крепи основно на самия драматизъм и на яркото и силово изпълнение ,а в киното това в 99% от случаите е излишно ,защото то притежава уникалната способност да разказва в "реално време" - "КИНОТО ВИНАГИ Е ТУК И СЕГА" !!! тоест един уважаващ себе си актьор не би трябвало да забравя ,че играта му не бива да бъде ЗАБЕЛЯЗАНА ,защото един филм винаги представя "някаква реалност" и работи с всичките си технически и естетически възможности да направи тази "реалност" - реална. С други думи актьорът не трябва да е актьор той трябва да е героят от филма ,за да спомогне тази "реалност" да добие пълната си сила. Например аз така и не повярвах на Невена Коканова ,че е влюбена в "Крадецът на Праскови" ,определено ме дразнеше тая жена с фалшивото си и неистинско ПОЗИРАНЕ пред камерата. А като се замисля колко възможности и е предоставила прекрасната идея на самия филм и направо ми идва да я убия. Сляп ли е бил режисьорът(май Въло Радев беше) или какво...извинявай ,но подобно изпълнение си е чиста проба гавра и подигравка с зрителя - да смяташ ,че нечии възприятия са толкова закърняли и немогат да доловят разликата ,ето в това е простотията. А помниш ли играта на Мерил Стрийп във финала на "Мостовете на Медисън"(епизода с двете коли) ... разлика от земята до небето ... съжалявам ,но наистина си личи ,кога човек играе със цялото си сърце и кога е фалшив до мозъка на костите.
Второ - музиката към филмите ни е отвратителна и дебилно слаба като емоционален товар и като мелодичност. Да не говорим ,че никога не е отговаряла на драматургичното търсене на съответния сюжет. Общо взето тежестта и никога не е била по-голяма от тази на мелодийката на Сънчо ,а аз винаги съм смятал ,че хубавата музика е половината от качеството на целия филм ,но това си е лично мое мнение :) Ето например следните гении в тази област: Джон Уилямс, Джери Голдсмит ,Хауърд Шор ,Джеймс Нютън Хауърд ,Ханс Зимър ,Енио Мориконе ,Джорджо Мородер....и още други ,за които в момента не се сещам. Въобще има ли място за сравнение според теб ???????
Третото и най страшното е идейната част на филмите ни. В 90% от случаите те са идейно и морално осакатени. Все пак подчертавам - 90% не е всичко ,но както и да го погледнеш е повечето...
В най-общи линии тематичната насоченост се е ограничавала в следните два типа:
Селският тип - героят ,който не е способен да се приспособи към урбанизацията и градският начин на живот и дълбоките му философски вътрешно-душевни премеждия като последствие от прехода към "новото". Най ярки примери: "Селанинът с колелото" и "Последно лято" ,има и други...
Социалистическият тип - киното се е опитвало да "обучи" хората и да "приобщи" индивида към колектива на социалистическото общество. Филми ,които са били прецеждани от така наречените "художествени съвети" преди да стигнат до екрана. Наблягане на анти-фашистката борба и порицаване на пост-буржоазното общество. Най-ярки примери са "Черните ангели" ,"На малкия остров" ,"На всеки километър" ,"Осмият" ,"И дойде денят" ,"Като песен" ,"Септемврийци" ,"Командирът на отряда" "Наковалня или чук" Петимата от РМС" ,има и други...
Естествено това не е всичко ,ако искаш ще напиша и още заглавия като примери. Разчитам на по-известните ,за да е по-вероятно да си ги гледал ,но ако не са достатъчни ,само кажи ,няма да е проблем да добавя още:)
От друга страна немога да не спомена и "различните" търсения в БГ-киното: "Козият рог" ,"Тютюн" ,"Сбогом приятели" ,"Войната на таралежите" ,"Крадецът на праскови" ,"Йо-хо-хо" ,"Сезонът на канарчетата" ,"Бариерата" ,"Хан Аспарух" ,"Капитан Петко войвода" ,"Таралежите се раждат без бодли" ,"С деца на море" ,"Комбина" ,"Вчера" ,"Инспекторът и нощта" ,"Златният зъб" и още ,за които не се сещам сега. Не ме разбирай погрешно ,не твърдя че са качествени(с изключение на Козият рог) просто са по-различни като сюжет ,идея и жанр. Засега разчитам основно на паметта си и може би пропускам основни моменти. Но ако държиш да ти досадя с още по-голям списък ,ще го направя ,не ме мързи. Ще се поразровя тук-там и сигурно ще има "нови" попълнения :)
Една мисъл ме тормози...много пъти съм се опитвал да оправдая плявата(както ти я нарече) с неблагоприятните условия ,били те политически или финансови ,но в крайна сметка ,колкото и да задълбавам ,съм си един ординарен зрител и отивам на кино за да получа някакво удоволствие ,а не да оправдавам нечий неуспех или провал. Докога ще се извиняваме?
Ядрото на киното е онова невидимо на пръв поглед нещо ,което кара хора като теб и мен да спорят - дали е хубав филма или не ,а когато изпадаме в подробности ,тогава "работи" неговата обвивка ,или това което ти наричаш промяна. Еволюцията е свойство на живата природа. Киното не спада към нея. Да то се контролира от човека ,но самата му същност не е резултат от еволюцията ,защото то е съществувало във времето и пространството много преди появата на хората - те не са го създали. Просто в един прекрасен момент историята е позволила на човечеството да го открие(както и повечето открития) и да започне да го експлоатира и моделира според съответните си изисквания. И от там нататък всичко ,на което сме свидетели е нищо повече от едно безспирно напластяване. И в повечето случаи тези пластове са толкова много ,че се създава илюзията ,че цялото то се променя ,но всъщност не е така. Самият факт ,че хората умират (като крайна фаза на еволюцията) ,а киното остава ,говори сам по себе си за нещо неподвластно на факторите "време" и "еволюция" .Да много правилно го нарече "очевадно" ,защото това което се вижда е "промяната" ,а това което се чувства е "ядрото" С други думи принципа е един и същ в случая ,а начина по който се спазва той ,е това което се променя. Малко се поувлякох ,но си е тръпка признавам си :)))
Ествествено ,че няма само една гледна точка ,не съм го казвал никога ,не преиначавай думите ми ,не е честно ! Ще се опитам да ти го обясня по друг начин.........Човек трябва да погледне от по различен ъгъл нещата ,съгласен съм ,но помисли дали това е възможно ако нямаш отправна точка. Тоест винаги има първоначална позиция от която човек започва да се "движи" ,за да стигнеш някъде трябва да си бил някъде нали ? А отделен въпрос е ,когато погледнеш встрани и това ,което видиш не ти харесва и се върнеш в изходна позиция. Точно това правя аз! Едно време и аз като тебе се тупах в гърдите и разправях наляво и надясно ,че от българското по-хубаво няма ,но с течение на времето живота ме научи да различавам истинските неща от фалшивите ,и с болка да призная пред самия себе си ,че досега съм грешал ,защото съм пренебрегвал истинктите си ,а те са най-истинският компас във трудните и решаващи моменти. Та мисълта ми беше ,че човек преминава през адски много гледни точки ,докато стигне до стабилната позиция ,а ако логиката и мисълта не я открият .............. довери се на истинкта си !!!
Мдаа...ние с тебе си лаем ,а кервана си върви ... върви ... върви ...
Е ,аз съм простоват човек и плюс това предпочитам стихове ,в който няма думички ,като "безмилостна" ,"жестока" и "борба"........
Нещо от сорта на......
Бяла лунна вечер,
Нереален земен свят,
Аз вървя след теб,
Странна сянка...........
Усещаш ли истинската свобода......
J_Council
|
[
