Гледахме го вчера общо трима души в "Глобус". Мися, че на всички ни хареса (така ми изглеждаха другите двама ентусиасти). "Легенда за пианиста", "Блясък"... Тим Рот, Джефри Ръш... Много добро превъплъщаване в ролята на шантави гении - пианисти (както знаем всички генни са малко луди. Някои и много). Джаз, ретро атмосфера, музикални превъплъщения на отделни пасажери на кораба, дуел на пиано..., тъжен и очакван финал...без да те хваща за гърлото...

Kakvo iskash da kajesh s tova, che ne hvashta za gurloto - che ne zatrogva li? Mislia si po vuprosa, no...hm :( Po printzip ochakvah neshto po-drugo - poveche more moje bi, prepleteno s muzikata, no pak mi haresa. Nai-veche puteshestvieto s pianoto iz salona... I muzikata, koiato suzade za momicheto...Abe, nejen film!

лелееееее, откога не съм те виждала!!! как си? какво става с теб? вземи когато имаш време да ми драснеш някое мейлче:)

Чакай, на мене филмът ми хареса! Трогва, разбира се, но... нямах усещането, че светът посивява и ти е все едно, че ходиш по "Славейков" и плачеш... Разбираш ли, някак си нещата на финала се подредиха... правилно. И разговорът, който щеше да бъде проведен на небето, и теорията за безкрайната клавиатура, последното му изпълнение на невидимо пиано... За него това е направо хепиенд! В това отношение много по-голямо нещастие беше "Краят на аферата" например. Говоря за тъга.

Да, съгласх се. На мен така ми беше подействал Пациентът, английски... А "Краят на аферата" не съм го гледала още...

Да!!!!! Когато пишех отговор на твоето писмо, първоначално написах "Английският пациент", "Брулени хълмове" и "Краят на аферата", но ми прозвуча все едно че съм някаква луда фенка на Ралф Файнс. Така че с прискърбие оставих само един (най-пресния). Просто човекът се справя ужасно добре с трагични и безнадеждни филми за невъзможна любов.

Така е - филма ми хареса и на мен Вече го позабравих леко, но усещането го помня - беше ведра тъга, трудна и истинска.... Здрасти бе mar - радвам се че се завърна!!! Откъде?