moite sa.... malko moje razburkano da gi izpisha.... deivid linch....-prosto mnogo sensetiven tery giliam...-brazilia... i bez komentar ridli scot...-the blade runner vim venders...-the european answer luk beson...-the romantic child of european culture kisho kurokava...-7 te samurai+mnogo ot novata vulna na evropeiskoto kino 60-te mikelangelo antonioni-fotouvelichenie e prosto vruh na novata eksistencia... bratia koen...-bartun fink+gohn tarturo+john goodman e mnogo pastelen i ednovremenno s tova i energeticen andrej tarkovski...-takava dushevnost(iztochna) ne sum sreshtal drugade(ivanovo detsvo+ jertvoprinoshenie) bob foss...-ah tozi jazz moga da go gledam 1000 puti

Ама те са адски много... Да ме прощават пропуснатите: Д.Карпентър, Уес Крейвън, П.Джаксън, Р.Скот, Кроненбърг, Кустурица, Бесон, Соденбърг, М. Бей, Ромеро, ранния Спилбърг, Джон Ву, Куросава, Коен& Коен, Тарантино, Финчър, Родригес, Пакула, Скорсезе, ДеПалма.... Като се сетя за още някой ще допълня.

triabva po-vnimatelno d chetesh tova koeto sum napisal..... tam ima i imena ot tvoia spisak..... ot po-starite zabravih orsan yels, felini i bertoluchi.... prosto ne moga da se sdurga obache da spomena i edin operator... anjei sekula...-niamam dumi-napravo izobretiava zad kamerata...

momcheta, ne vi li se struva, che da haresva chovek vsichki goreposocheni directors bi trjabvalo da e edna izkljuchitelno raznostranna lichnost?;) tolkova raznostranna, che da moje da pobere vsichki tezi stilove, techenija, godini v kinoto, koito vie spomenavate... ne kazvam, che ima neshto losho, prosto se chudja kakvo tochno oznachava chovek da ima 'ljubim rejisior', kolko filma na tozi rejisior trjabva da si gledal, za da mojesh da tvurdish, che go poznavash dostatuchno, za da ti e ljubim. nali razbirate kak teche misalta mi?;) za da kaja, che D.Lynch mi e 'ljubim' trjabva da haresvam kakto Eraserhead, taka i Blue Velvet, taka i Lost Highway ( i ako ne si krivite dushata shte priznaete, che poslednijat e dosta neobjasnim i nenujno zapleten). nali taka? ne moga da kaja, che edinstveno zaradi Wings of Desire Wenders e nai-velikijat na sveta, pri polojenie, che ima njakoi osobeno stranni hrumvanija kato poslednija si film naprimer. dobroto poznavane na pone polovinata ot vsichki tezi hora ne bi li oznachavalo edin dosta otdaden na kinoto jivot?:) kato vreme, kato interesi...? ne se zasjagaite - nali tova e samo 'diskusija'?:) prosto mi se struva malko prekaleno....

sluchaino da si gledal Once A Thief? tova e nai-dobrijat serial praven njakoga - John Woo, vjarvash ili ne:) vartjaha go predi vreme po TV 1000. poneje kazvash, che go haresvash, a toi naistina si struva.:)

za niakoi ot tiah moga da tvurdia che sum gledal dosta ot filmite im.... no umishleno ne spomenah oshte tolkova imena.... v chastnost za david linch shte kaja che magistralata e kato proizvedenie na IZKUSTVOTO a ne komersia... ne znam dali mojesh da tvurdish che razbirash vsiaka tvorba na suvremennoto izkustvo... az ne moga....

Прав си - прекалено е! Но пък и ние не публикуваме във в.Култура или сп.Кино примерно. Може и да се изхвърляме малко тук и там, но не си ли забелязал, че провокацията в тези клубове е доста на почит? И в известен смисъл е израз на настоятелност и непретенциозна откровеност, а последната на моменти може да ти се струва даже и затрогващо наивна, но какво лошо има в това? Ние тук не сме експерти и това за което пишем е или хоби, или амбициозна мечта опитваща се да си намери поле за изява. Ние сме лаици, знаем си го. А това че не го повтаряме непрекъснато като начало и край на всяко наше мнение за музика, кино или друго изкуство не означава, че се вземаме насериозно повече отколкото заслужаваме. Тези клубове са територия в която академичните стандарти за строгост и обективност са допустими, но не и задължителни. В това е и чарът на цялата работа. Защото дори и най-маститите интелектуалци, като ходят в техните си кафенета и клубове съвсем не си говорят така както пишат, а се делят и скарват, обиждат се и се мразят. Ако по ти харесва да го кажа и така - маниера на писане тук, дискурса (дотолкова доколкото се определя и от контекста в смисъл на естествено наложил се стил на задаване и отговаряне) е такъв! Тази даденост обаче може да се промени - ако имаш достатъчно сили и желание - моля, опитай! Аз специално нямам нищо против малко повече самокритичност и самоирония, но това са трудни неща, съгласи се, и кой ще остане дълго при тях? Както и да е, взех да се отегчавам, а за вас съм дори още по-сигурен ;-)) Апропо - ти отскоро ли си или скоро си си сменил името? Поне мнението ни за Lost highway съвпада - виж една тема почти в началото на клуба - беше за Дейвид Линч и Кроненберг (ако не се лъжа).

Доста филми съм гледал, но никой от тях не е оставил такива образни и плътни епизоди като Апокалипсис сега. Хеликоптерите и реката поставят на първо място в моята класация Копола. Да изброявам другите е излишно - и без това сте съставили цял списък. Още не съм попадал на друг филм, който да ме впечатли толкова емоционално и интелектуално едновременно.

Така, мога да кажа много неща като отговор - най-малкото, защото ти самият, волно или не, си засегнал доста ( за мен де) теми. За да не отегчавам никого обаче май и аз ще трябва да се отгранича до някои от тях. Да видим сега: като начало искам да те уверя, че изобщо не ме интересува/пречи дискурса, наложен по една или друга причина тук - разбира се, че нещата, написани тук ще са далеч от глупавата академичност (че кой би искал да чете академични разработки и тук?!), разбира се, че всеки пише както си иска - това е и интересното. не, малко не си ме разбрал. това, което винаги ме е дразнело, е прекаляването (изхвърлянето?) с "интелектуалността". Отново казвам, че не искам да засягам когото и да било. просто никога не ми стана ясен този стремеж да се парадира - било с имена, било с каквото и да е;) да се прекланяме пред имена, без значение от това, което всъщност те ни предлагат. отнася се за абсоютно всичко разбира се, не само за кино или музика... ок, сега е мястото някой да ми опонира с това, че и аз парадирам;). така или иначе старая се да не прекалявам - друг е въпросът доколко успявам. Самокритичността и най-вече самоиронията са най-добрите оръжия. и доста полезни в повечето случаи. Изобщо дори не мисля, че става дума за това кой да "остане" при тях и кой не - човек или ги има и цени и в другите, или не. Ти как си в това отношение?;) Или трябва да започна съвсем нова тема, за да разбера?;) Както и да е, подозирам, че вече съм накарала доста хора да ме намразят - затова, че говоря толкова брутално за нещо, което им е в сърцата и душите. Също ми се струва, че ако бях продължила с мислите си вчера, щях безпощадно да бъда обявена за безнадежден случай, който нищо не разбира от кино, от душевност и оттам, от всичко, което върви с тях. Нали?:) ОК, няма да засягам повече ИЗКУСТВОТО (с големи, големи букви). Апропо - nick-a ми си е такъв открай време - просто съвсем наскоро попаднах тук и някак си не можах да се сдържа и да не се намеся. Vladoo, само не успях да хвана кои са ТВОИТЕ предпочитани режисьори. (освен Линч и може би Кроненбърг)

nasokata na diskusiata dosta me iznenadva(priatno)... v nikakuv sluchai jelanieto mi ne e bilo da otvariam tema tip otgovorete na vupros nomer 5 ot moia leksikon.... prosto mnogo obicham kinoto i vsichki svurzani s tova izkustvo analizi mnenia i komentari... za men e ot sushtestveno znachenie obmianata na info po tazi tema bez da se izjiviavam kato super mentalen korifei...(Ние сме лаици, знаем си го...)