|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Актуално за самоуйството и свободната воля
|
|
Автор |
Absinthe Ducrosfils (сектант) |
Публикувано | 10.11.14 12:37 |
|
По повод смъртта на показно самозапалилата се наскоро жена (Бог да я прости!) психиатрично-богословските си реторически способности многоуважаемият д-р Михайлов.
Споменат беше за пореден път добре известният "Вертеров ефект", при който самоубийството се героизира и предизвиква подражателска вълна. Но по-интересно беше едно мимолетно изказване, че при акта на самоубийство, човек в последния момент може да се откаже и да преосмисли решението си, дори и вече да е твърде късно. Това си е чиста проба отказ от морално и религиозно осъждане на самоубийството от страна на "експертния" коментатор.
Разбирам дискомфорта на този уж православен психиатър от това да чете Евангелието пред светска публика и да се предпази от осъдителни морализаторски оценки за починалата, но все пак...
Това, че Християнството и особено Римо-католицизмът смятат самоубиството за един от най-големите грехове не трябва да се отминава случайно от обезкоренения и осветскостен колективен разум. Това осъждение си има дъбоко общностно-съхраняващо и заздравяващо предназначение; и част от това предназначение е да се предпази по-лабилните люде от общността именно от копиране на самоубийствени поведенчески модели. Тази забрана трябва да се проповядва от Църквата ясно, категорично и императивно, а не да се каканижат някакви светско-вероятностни препоръки с половин уста.
И пак с дежурното обвиняващо или оневиняващо обстоятелство на пост-фактум привидяната свободна воля. Може пък точно накрая, в част от секундата, самоубиецът да си е променил решението, следователно не трябва да бързаме да го съдим като самоубиец. Всъщност самоубиецът не е самоубиец, а е бил притиснат от обстоятелствата или временно душевно помрачение и няма такова нещо като същински самоубиец... И пр. и пр. слова и фразьорства за избягване на директното осъждане на това греховно пред Бога и Общността деяние.
Затова в предишната тема (за свободната воля) призовах да се върнем към здравия аристотелизъм при дефиниране на преднамереното разумно човешко поведение - то не е акт на някакви спонтанни, моменти проблясъци на "свободната воля", а е резултат от постепенно натрупвани навици, вкл. мисловни, разсъдителни, ценностно-съобразителни.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 10.11.14 12:46.
| |
|
Често се случва, когато по една или друга причина/ и, на един човек му бъде ограничавана все повече и повече свободата, то в крайна сметка същия да я потвърди, покаже и убеди себе си в нея, като се самоубие. Никое друго животно не може да се самоубие, единствено човека и е способен на това, защото има свободна воля.
Всеки човек по рождение има правото да се самоубие - щом Бог му е дал това право, кои сте вие, че да го осъждате, той вече е мъртъв, животът му може да е бил крайно непоносим и трагичен, но вие милостивите, премъдри божии служители, ще си счупите краката, да го осъждате, като грешник. Да много ви тежи на егото, че няма как да забраните самоубийството - много ви пречи свободата, трябва да я осъдите, трябва да принизите всички останали, до нивото на оскотеността си, вие не можете да изтърпите, че някой е свободен, не можете, защото се чувствате, мислите и живеете, като роби.
| |
|
"""Затова в предишната тема (за свободната воля) призовах да се върнем към здравия аристотелизъм при дефиниране на преднамереното разумно човешко поведение - то не е акт на някакви спонтанни, моменти проблясъци на "свободната воля", а е резултат от постепенно натрупвани навици, вкл. мисловни, разсъдителни, ценностно-съобразителни."""
Осъждаме греха, докато за човека нека се пазим от осъждане. Лично аз подкрепям думите на доктора - дори вярвам, че когато Лидия се е самозапалила, още в първите секунди е осъзнала каква голяма грешка е сторила - при тази непоносима болка няма как да бъде иначе - осъзнала е, че връщане назад няма и в трагедията на този Ужас е съжалявала за стореното. Може и да е призовала Господ да й прости, да я помилва, ние не знаем. Да се помолим Бог да упокоява душата й.
Нека си припомним, че разойникът разпнат отдясно се обърнал и повярвал без да му е било необходимо много време, без да извървява някакъв път в трупане на навици.
Виж
П.П. Препрочитайки постинга си (от връзката) виждам, че е бил предназначен точно за тази твоя Тема:
". . . Този безценен Подарък на Спасителя бил в отговор на искрената молба на човека, продиктувана от осенилата го в дълбините на сърцето му вяра (проявление на неговата воля): - "спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!. . ."
Редактирано от tri-9084 на 10.11.14 14:24.
| |
|
"Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." Откровение 3:20.
Има една икона, на която Христос е изобразен пред една врата, на която хлопа. Тази врата е с една дръжка, и тя не е откъм Неговата страна. Затова, вратата на тази къща може да бъде отворена - или, да остане затворена - единствено по волята на нейния обитател.
Адовото състояние не е възмездие, а последица от извратения избор, плод на свободната воля. А той [изборът] е извратен именно поради това, щото "човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината"
Колцина са се запитвали: Защо Съдът ще е страшен - нали не е, защото Христос е страшен. Тогава ?
"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е в е ч е осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши ".(Иоан, 3:17-19)
Няма никакво съмнение, че Господ сторил - и ще стори - всичко възможо за човеците, за да се спасят. Ала това не означава, че ще вкара някой насила в Кошарата Си - след като някой е решил да соти докрай в безумието си, "прав му път, крив му завой" - дано ние не сме оттях.
Който не иска да бъде с Христа Бога и приятелите Му, де факто сам осъжда себе си, а Съдията ще оформи това самоосъждане де юре.
Ако човек е обикнал мрака, няма как да му е добре със Светлината, ако е свикнал със студа, няма как да иска да се пече на Слънце - за такъв човек, превърнал се в ледена топка (с ледено студено сърце) Слънцето ще е изгарящо (пази, Боже, сърцата ни да не станат ледени топки). Така че, дори и Любовта да иска да стопли такава душа (изстудила сърцето си подобно на ледена топка ) с любвеобвилните Си топли лъчи, за тази душа- доброволно отказала се от Нея, от Любовта, - това ще е непоносим и убийствено изгарящ огън. Както непоносимо изгаряща е била Самата Истина по отношение на книжниците и фарисеите, които доброволно са Я отхвърлили, и дори осъдили на смърт, избирайки скърцането със зъби, нежели благото Иго.
Както е отбелязал още преподобни Максим Изповедник, след като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съ_изволение .
Казано накратко: ако човек е изгонен в Ада, то е поради собственият си извратен избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля. Господ ще извърши Съд на съда, където всеки сам ще осъди себе си - да бъде с Христа и приятелите Му, или да се отдели оттях завинаги. Ето, затова Съдът ще е страшен, понеже извратилите се сами себе си ще осъдят за вечния огън, отхвърляйки Любовта. Дай Боже, да не сме оттях - да се молим Богу, на Съда, да застанем от дясната Му страна. Амин.
Целият текст е от Прокимен - с малка редакция, от мен, можеш да го прочетеш в ето тези два постинга - не само че са интересни, но са точно по Темата :
1:
2:
Редактирано от tri-9084 на 10.11.14 14:57.
| |
Тема
|
Re: Адовото състояние не е възмездие, а последица
[re: tri-9084]
|
|
Автор |
grg (ентусиаст) |
Публикувано | 10.11.14 15:03 |
|
Ти чуваш ли се какво пишеш? Че всички освен православните са извратени?
| |
|
Това осъждение си има дъбоко общностно-съхраняващо и заздравяващо предназначение; и част от това предназначение е да се предпази по-лабилните люде от общността именно от копиране на самоубийствени поведенчески модели. Тази забрана трябва да се проповядва от Църквата ясно, категорично и императивно, а не да се каканижат някакви светско-вероятностни препоръки с половин уста.
Вярно, не е добра идея хората да се самонараняват и да посягат на живота си, но в конкретния случай прочетох, че жената страдала от шизофрения. Не ми е известна практиката психични заболявания да бъдат лекувани чрез забрани.
| |
Тема
|
"По-добре мазохизъм, отколкото нихилизъм"
[re: grg]
|
|
Автор |
tri-9084 (Бодлидрешко) |
Публикувано | 10.11.14 15:25 |
|
Връзките по-горе към двата постнига, както казах, са на Прокимен. Този негов текст (от двата постинга) го бях постнал тук (по-точно в Православие) - със съкращения, под заглавие: "По-добре мазохизъм, отколкото нихилизъм". .
В отговор на:
Ти чуваш ли се какво пишеш? Че всички освен православните са извратени?
Не ми приписвай неща, които дори не съм си помислял да кажа, моля те.
Из_врат_ен, означава "който изопачава", "който е противоестествен" () - онзи, който се из_вратва, който извива врата си за да гледа не на Там, където е зван. Защото "всички са звани" от/към Светлината. Целият ми отговор, ще намериш, ако прочетеш докрай .
"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в Името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че Светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака [из_вратиха се към/във злото], нежели Светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)
Точно затова говори св. апосол Павел в Посланието си до Римляните:
28. А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум [остави ги, уважи извратеният им избор] - да вършат онова, що не прилича,
29. бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30. бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31. безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат [по своя воля], но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
Редактирано от tri-9084 на 10.11.14 15:34.
| |
|
Не е ли малко късничко в последната милисекунда да се промени някакво съдбоносно решение ? А и кой би свидетелствал за желанието на личността да отмени почти завършилият акт на самоубийство ?
Единствено самураите са имали право на сепуко (харакири) , и то в присъствието на секундант (който да резне главата на самоубиващия се и да му спести агонията от изтърбушването) .
Християнската религия забранява самоубийството , по светския закон неуспешния опит за самоубийство може да бъде третиран като престъпление . Че тъй де , кой ще бачка и ще плаща задължения , ако всички трудоспособни едновременно решат да приключат с житейските си задължения ?
И към всички желаещи да се самоубиват - носете си личните документи , за да ви идентифицират овреме и своевременно да подготвят близките ви . Защото бремето от решаването на нерешимите за вас проблеми пада върху тях .
| |
|
| |
|
Не е ли малко късничко в последната милисекунда да се промени някакво съдбоносно решение ? А и кой би свидетелствал за желанието на личността да отмени почти завършилият акт на самоубийство ?
Именно! Тази смекчаваща личната отговорност на самоубиеца уговорка ми се струва изсмукана от пръстите.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|