Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 04:45 04.06.24 
Религия и мистика
   >> Християнство
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема За неразбирането на Библиятанови  
Автор drago1 (прям)
Публикувано17.10.11 12:21



Наличието на Божието Слово - Библията само по себе си е духовен феномен, който не може да бъде отминат. Ако приемем, че Църквата е единственият носител на истината, било то "ex cathedra", било като историческа практика, то, какъв е смисълът Бог да ни оставя Писанията?

Разбира се, Църквата е стълб и опора на Истината, но ние удостоверяваме това чрез Писанията, 1 Тимотей 3:15

Относно тълкуванието на Писанието, разбира се, че има многопластовост, но нека не забравяме, че това, което ни вкарва във Христа (прави ни Християни, приобщава ни към тялото, довежда ни до спасение и т.н.) лежи още в горните пластове, пластовете на очевидност.

Голямото нещо на Християнството се носи от Проповедта на планината, разбирането на десетина притчи, и разбира се, фактът на смъртта и възкресението на Исус.

Исторически факт е, и статистика, че хора, приели здраво малък основен брой христови истини и слушащи съвестта си, показват по-здрав християнски живот от дълбоките теолози, които, заслепени от знанията си, а и от откровенията си, са склонни на компромиси и съзнателни грехове, които вършат в тайно.

Сентенцията "само Църквата носи правилното тълкувание", допълнена със "една видима организация е Църквата, тази която има преемственост по ръкополагане", довежда хората към следния духовен компромис: "първо е правилното членство, а по-нататък ще съобразяваме разбирането на Писанията и съвестта си с нейните правила". И никой не смее да пипа Библията, а камо ли и да тълкува.

Пак ще повторя, че първият пласт, очевидният, праволинейният, разбиран дори (само?) с детско разбиране, е в крайна сметка - фундаменталният.

А разбирането че Църквата е невидим организъм (на всички вярващи по земята), свързан с връзката на Духа, не води до никакви противоречия.



Тема Re: За неразбирането на Библиятанови [re: drago1]  
Автор Людмил Георгиев (минаващ)
Публикувано17.10.11 20:56



4. Слушай, Израелю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;
5. и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.
6. Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
7. и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

1. Исус Христос - Светлината на света
В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.
2. То в начало беше у Бога.
3. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.




Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.


Евреи 4:12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Божието слово е хляб за духа ни и меч за врага..........

Редактирано от Людмил Георгиев на 17.10.11 21:11.



Тема Re: За неразбирането на Библиятанови [re: drago1]  
Автор Людмил Георгиев (минаващ)
Публикувано17.10.11 21:28



39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й да ми помогне.
41. Но Господ й отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
Лука 10

Всеки невярващ,или неразбиращ би казал,че Исус насърчава мързела..........ама не...
затова е хубаво да разсъждаваме върху словото





Тема Re: За неразбирането на Библиятанови [re: drago1]  
Автор ann* ()
Публикувано18.10.11 10:48



Хубави мисли. Мога да кажа, че ги споделям ..., т.е. това е и моето убеждение. Но сигурно целта ти е някакъв диалог с православните. :)

"А разбирането че Църквата е невидим организъм (на всички вярващи по земята), свързан с връзката на Духа, не води до никакви противоречия."

И все пак може би има известно противоречие. В смисъл твърде компромисен вариант е - църквата да е раздробена на толкова много и разнообразни видими организации ..., които освен всичко често са и в противоречие. Какво мислиш?

Редактирано от ann* на 18.10.11 10:49.



Тема "Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква"нови [re: drago1]  
Автор Ежко (бодли_дрешко)
Публикувано18.10.11 11:19



Ето го примерът, даден ни от самото Писание - Съборът в Иерусалим, по повод възникналият в Антиохия смут по отношение спазването на еврейските закони и местната църква, неспособна да се справи с проблема на място, го отнася до апостолите и братята в Иерусалим. Годината е 48 или 49 сл. Христа. Бива свикан събор, който да установи Божията воля по въпроса и да разреши спора.

Деяния на светите Апостоли :

[15:1] А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
[15:2] И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
[15:3] Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя.
[15:4] А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
[15:5] Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
[15:6] Апостолите и презвитерите се с ъ б р а х а, за да разгледат тоя въпрос.
[15:7] След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
[15:8] и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
[15:9] и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
[15:10] Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
[15:11] Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
[15:12] Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
[15:13] А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
[15:14] Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
[15:15] и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
[15:16] "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
[15:17] за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
[15:18] Познати са Богу отвека всичките Му дела.
[15:19] Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
[15:20] но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
[15:21] Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
[15:22] Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
[15:23] като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
[15:24] Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
[15:25] ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
[15:26] човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
[15:27] И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
[15:28] Защото,

угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
[15:29] да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
[15:30] И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
[15:31] А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.


*Но какво тук особено още се случва ? На Събора, в присъствието на "апостолите и презвитерите" (стихове 4 и 22), включително и на ап. Петър, когато вече всички са приключили с изказванията си, именно ап. Иаков, брата Господен, а не някой от Дванайсетте, взема думата и казва: "Мъже, братя, чуйте ме!" (стих 13). Иименно ап. Иаков определя окончателното становище по отношение на необходимото за разрешаването на спора. Защо Иаков? Защо не Петър или някой от другите апостоли? Защото според всички ранни автори, които се занимават с проблема, по времето на Събора, Иерусалимски Епископ е бил ап. Иаков. И според записаното в книга Деяния, той определено е действал като такъв!

"Ако и Църквата Ми не послуша", е откровението на Самия Глава на Църквата и Господ наш Иисус Христос. Затова са свиквани и последващите Вселенски Събори - по примера на Апосолския Събор в Иерусалим - с цел да се противопоставят на самочинни мнения, тълкувания, довели до лъжеучения, нямащи нищо общо с Духа на Истината - Сявтия Дух, Който всъщност е стълб и крепило на всяка истина.

*""



Редактирано от Ежко на 18.10.11 13:43.



Тема "угодно бе на Светаго Духа и нам"нови [re: drago1]  
Автор Ежко (бодли_дрешко)
Публикувано18.10.11 11:36



Това по-долу, не е мое - взето е, оттук:



. . . С право се отбелязва, че с течение на времето позоваването на "древността" променя функцията и характера си. В епохата на св. Ириней и Тертулиан апостолското минало е все още близо и в обсега на човешката памет. Наистина, в своята младост св. Ириней е слушал устните поучения на св. Поликарп, непосредствен ученик на св. Йоан Богослов. Това е едва третото поколение след Христа! Споменът за апостолската епоха е все още силен. Обхватът на християнската история е кратък и ограничен. Основната загриженост в тази ранна епоха са апостолските основания, първоначалното предаване на kerygma-та. Съответно, Преданието по това време означава, преди всичко, първоначално "предаване" или "съхраняване".

Въпросът за вярното предаване, повече от един век е сравнително прост, особено в църквите, основани от самите апостоли. Изцяло се отдава внимание на описване апостолското приемство на епископите (ср. у св. Ириней или Хегезип), но не е и трудно да направят тези описи. Въпросът за "приемството", обаче, става малко по-сложен за следващите поколения, отдалечени повече от апостолското време. Съвсем естествено е, в тези нови условия, акцентът да се измести от първоначалната "апостоличност" към проблема за съхраняването на "залога". Преданието придобива значение повече на "връзка", отколкото на "предаване".

Въпросът за междинните звена, за "приемството" – в широк и изчерпателен смисъл на думата - става особено належащ. Става дума за наличието на верни свидетели. Точно в тази ситуация за пръв път се потърсва авторитетът на св. Отци: те са свидетели на неизменността и еднаквостта на kerygma-та, предавана от поколение на поколение. Апостоли и Отци – тези две понятия обикновено са свързани в аргумента на Преданието, използван през ІІІ и ІV векове.

Тази двойна връзка – на началото и на неизменното и постоянно опазване, гарантира истинността на вярата. От друга страна, Св. Писание тържествено се признава и приема за основа на вярата, като вдъхновено от Светия Дух Слово Божие. Все пак, остава проблемът с правилното и подходящо тълкувание. Обикновено Св. Писание и св. Отци се цитират заедно, т.е. kerygma и exegesis, ei graphe kai oi pateres.

Споменаването, или дори прякото позоваване "на св. Отци" е характерна и отличителна особеност на богословското изследване и обсъждане в периода на Великите и Вселенски събори, като се започне с Никейския. Понятието никога не е формално определяно. То се употребява, спорадично и понякога, още от ранните църковни писатели. Често то просто обозначава християнски учители и водачи от предишни поколения. Постепенно то става звание на епископите, доколкото те са определени за учители и свидетели на вярата. По-късно званието се прилага особено към епископите на съборите.

Общото във всички тези случаи е учителното служение или задача. "Отците" са тези, които преподават и разпространяват истинската вяра, учението на апостолите; тези, които са водачи и учители на християнското обучение и катехизис. В този смисъл, по един категоричен начин понятието се отнася към великите християнски писатели. Трябва да се помни, че основният, ако не и единственият наръчник на вярата и учението в древната Църква е именно Св. Писание. И поради тази причина, прочутите тълкуватели на Писанието се считат за "Отци" в отличителен смисъл. "Отците" са преди всичко учители – doctores, didaskaloi. И те са учители, доколкото са свидетели, testes. Тези две функции трябва да се различават, но все пак те са най-тясно преплетени. "Учителството" е задача на апостолите: "научете всички народи". В тази заповед се корени и техния "авторитет": всъщност това е власт да се свидетелства.
В тази връзка трябва да се посочат два главни пункта. Първо, изразът "Отци на Църквата" в действителност има очевиден ограничителен акцент: те действат не просто като отделни личности, но повече като viri ecclesiastici (любим израз на Ориген), от името и в името на Църквата. Те са говорители на Църквата, обяснители на нейната вяра, пазители на Преданието, свидетели на истината и вярата - magistri probabiles, според израза на св. Викентий. И на това се основава техния "авторитет". Така се връщаме към понятието за "представителството".

Късният G. L. Prestige справедливо отбелязва:

"Символите на вярата на Църквата израстват от учението на Църквата: основната последица от ереста е по-скоро утвърждаване на старите символи, отколкото създаването на нови. Така най-известният и най-съдбоносният от всички символи – Никейският, е само ново издание на съществуващотоПалестинско изповедание. И един допълнителен важен факт следва винаги да се помни. Истинската интелектуална дейност, жизнената тълкувателна мисъл не се допринася от съборите, които провъзгласяват символите, а от богословите - учители, които дават и обясняват формулата, приета от Събора. Учението на Никея, което накрая се приема, представлява възгледите на интелектуални колоси, работещи сто години преди и петдесет години след конкретното събрание на Събора."

Св. Отци са истинските вдъхновители на съборите, независимо дали присъстват или отсъстват от тях, а дори често и след като са отминали във вечния покой. Поради тази причина и в този смисъл, съборите подчертават, че "следват Светите Отци" (напр. Халкедонския събор).

Второ, именно consensus patrum е достоверен и обвързващ, а не техните частни мнения или възгледи, макар че и те не бива да се отхвърлят прибързано. И отново, този consensus е много повече от просто практическо съгласие между отделни лица. Истинският и неподправен consensus е този, който отразява съзнанието на Съборната и Вселенска Църква – to ekklesiastikon phronema. На този тип съгласие се позовава св. Ириней, когато твърди, че нито изключителна "способност", нито "недостиг" на словото на отделни църковни водачи може да засегне еднаквостта на тяхното свидетелство, тъй като "силата на Преданието" - virtus traditionis – е винаги и навсякъде е една и съща. Проповедта на Църквата винаги е еднаква: constans et aequaliter perseverans. Истинското съгласие е това, което изразява и разкрива тази постоянна еднаквост на църковната вяра - aequaliter perseverans.

Учителният авторитет на Вселенските Събори се основава на непогрешимостта на Църквата. Върховният "авторитет" принадлежи на Църквата, която завинаги е "стълб и крепило на истината". Това не е главно канонически авторитет, във формалния и ограничен смисъл на думата, макар че каноническите осъждания или наказания могат да се прикрепят към съборните решения по въпросите на вярата. Това е благодатен авторитет, основан на подкрепата на Светия Дух: "угодно бе на Светаго Духа и нам".


Редактирано от Ежко на 18.10.11 13:45.



Тема Точната преценка на. . .атеиста:нови [re: ann*]  
Автор Ежко (бодли_дрешко)
Публикувано18.10.11 14:09



Ето едно съвсем прясно становище (от вчера ) на един атеист, което си е съвсем точно:

"И изобщо - нали схващаш кво се получава? )))))) Ти разбира се ще ми кажеш, че точно в тия стихове под думата дни се имат предвид точно дни, а не години. На мене ми е ясно - затова в християнството има 30 000 деноминации. Щото кой когато му е кеф смята дните за години, когато му е кеф смята годините за дни, а когато му е кеф - смята дните за дни и годините за години. Не е ли прекрасно. )))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))"



В отговор на:

И все пак може би има известно противоречие. В смисъл твърде компромисен вариант е - църквата да е раздробена на толкова много и разнообразни видими организации ..., които освен всичко често са и в противоречие. Какво мислиш?





Редактирано от Ежко на 18.10.11 14:09.



Тема Re: Точната преценка на. . .атеиста:нови [re: Ежко]  
Автор drago1 (прям)
Публикувано18.10.11 18:28



Добре е да се знае кое е дни и кое години, от каква раса е Антихристът и т.н.

Изглежда, че не успях да се аргументирам защо отворих тази тема.

Защото смятам че е задължително за всеки християнин да чете Библията, и да приложи в живота си нещата които са на нулевия пласт, очевидния.

А без това четене+прилагане, и на най-правата от Православните Църкви да си член (да, има някакво такова понятие, според което Българската Православна Църква е секта за Православието за периода на своята екзархия 1870-1944), и на вси Светии да се молиш, файда няма.

Дай да фанем нулевия пласт, да го заживеем, и тогава ще бистрим и въпроса за правилното членство.



Тема Да впрегнем каруцата пред коня, викашнови [re: drago1]  
Автор Ежко (бодли_дрешко)
Публикувано19.10.11 10:42



Все едно казваш: дай да си чета евнагелието и да си го тълкувам, па било то и като Дявола, па и оделотворяването да ми е дяволско, и всичко ще ми е наред.

Относно молитвите към светиите от Небесната Църква, то правилно е озаглавена темата ти: за НЕразбирането на Библията. Понеже точно в новозаветните писания е написано:

"в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. . . И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а [още отсега сте] съ_граждани на светиите и свои на Бога, [Ефесяни, 1:10, 2:19]

Кои съграждани не си помагат, Драго, и редът не е ли този: по-висшите, помагат на по-низсшите - в случая Небесните, просиялите в Бога, помагат на нас, огрешените ?

И понеже още е казано, че :

тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а с ъ г р а ж д а н и на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който Ц Я Л О Т О здание [т.е., `и Небесната `и Земната Църква], стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа". [края на глава 2-ра]

И ап. Павел:

"Знаем",- свидетелства той, “ че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;. . . и по-скоро желаем да напуснем т я л о т о и да се приберем [с духа си] у Господа. "(2Кор., глава 5-та )

И още :

"Вие обаче [т.е. ние, новозаветните] П Р И С Т Ъ П И Х Т Е към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим,. . . и към д у х о в е т е на праведниците , които са достигнали съвършенство[т.е., към светиите]. . . " (Евр., 12:22. . .)

[в протест. издание е казано, че "пристъпихМЕ . . . П Р И духовете на усъвършенствуваните праведници. . ."]

И Самият Христос в Първосвещеническата Си молитва:

"Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене Т А М [тоесть, в Царството Ми], дето съм Аз , за да гледат Моята слава, що си Ми дал,. . .и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях. " [Йоан,17:22-26]

И още в прав текст ап. Павел говори за смъртта на тялото, като за придобивка на Царството Христово:

[Фил.,1:21] Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.
[1:22] Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.
[1:23] Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;
[1:24] но да оставам в плътта е потребно за вас.

Господ дал Ключовете на Царството Си на Апостолите - нали никой не смята, че им ги е отнел ?


Що се отнася до екзархията, то човек ако си търси причини да оправдава статуквото си, то без съмнение ще си ги намери.





Редактирано от Ежко на 19.10.11 12:01.



Тема Re: Точната преценка на. . .атеиста:нови [re: drago1]  
Автор ann* ()
Публикувано19.10.11 10:58



И аз не виждам бутон "лайк" тук ... :)




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.