|
Ние живеем в православна държава. И поради това често се налага да се срещаме с учението, което изповядва православната църква. Храмове, празници, специални облекла, тамян, свещи, икони – всичко това е външния израз на нещо, което се крепи на хиляди страници богословие, предопределящи тези външни отличителни белези на православието. Мнозина от нас са се сблъсквали и с претенциите на православната църква относно тяхната изначална правота по всеки богословски въпрос с почти винаги решаващия аргумент, че „така учи православната църква, пазителка на апостолските предания” и прочее. На тяхната претенция за непрекъснатост в традицията и за историческа последователност и присъствие ние не можем да противопоставим почти нищо. Пред импозантното здание и високи стени на православието ние се явяваме скакалци, скачащи напред назад пред тези „духовни” исполини. Какво да им представим – Лутер ? Не го препоръчвам. Цвингли, Меланхтон, Калвин ? Или хуманиста Еразъм? Или все още недореформираните англикани, или може би нещо от 20 век – шарените харизматици породени от недоразуменията сред петдесятните ?
И все пак, все пак, ние имаме една основна причина да не бъдем православни. „Ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил” (Исая 63.16), ако и да сме „като непознати” (2 Кор 6.9), има една основна пречка, която за нас е условие sine qua non, поради което ние не можем да бъдем православни. И това, както се досещате скъпи приятели е библията. Ако всички твърдения на православната църква могат да бъдат подкрепени, чрез библията, няма да има причина да не бъдем православни, понеже и ние заедно с Петър можем да кажем със сълзи на очи „Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш, че Те обичаме” и не желаем да Те наскърбяваме с непослушание, в случай, че православието е наистина право-славие.
Четем послание до Евреите 9-та глава и то внимателно.
Евреи 9
1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
От самото начало искам да привлека вниманието ви към миналото време, в което говори автора. Имаше ... имаше ... На това ще се върнем по-късно. Сега забележете и едно друго нещо, един неочакван и привличащ израз – «земно светилище». Звучо обещаващо. Звучи, като че някак си авторът ще въведе по-късно в повествованието си някаква антитеза, някаква алтернатива. Все пак не казваме случайно «бял боб», то е защото има и «зелен боб». Думата светилище, като че ли няма нужда от определение, но дори и да има такова каква е вероятността това да е прилагателното 'земно'? Ами естествено, че ще е земно, какво да е ?
2 Защото беше приготвена скиния, в първата част, на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове, която част се казва святото място;
Възниква ли естествено у вас образа на православния храм ? Със свещите, с хлябовете по празниците ? Нещата засега много си приличат. Естествено еврейският седмосвещник е бил по-различен и хлябовете, които може би са били безквасни. Интересното е, че се говори за разделение вътре в скинията/храма. Говори се за някаква първа част, в която имало разни неща. Да. Защото е имало и втора част
3 а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресвятото място
Първата завеса е на входа на скинията. Втората е на входа на пресвятото място. Обръщали ли сте внимание как и в православните храмове има такова разделение – място, където обикновените хора могат да влизат и едно друго място, където могат да влизат само свещениците. То е скрито зад преграда. Не знам те как го наричат, но евреите са наричали тази втора част от скинията 'пресвято място'. Там светилник не е имало, и под дебелите кози и язовски кожи на скинията, а и после зад дебелите стени на храма, там е била непрогледна тъмнина. В онова най-вътрешно място е било присъствието на Бог, неговата Shekinah, т.е. слава. Той единствен е осветявал онова най-скришно и най-тъмно място на скинията/храма, според написаното „Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак” (2 Лет. 6.1) и „Облак и мрак са около Него” (Пс.97.2) и това е чудесен преобраз на онзи небесен град, в който един ден ще живеят праведните и в който няма да има слънце и луна, защото „Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето” (Откр. 21.23). Бог е светлина и в присъствието Му не може да свети нищо друго. Това именно присъствие и тази именно Shekinah и слава са темата, рамката на цялата книга на Езекиил – в началото божията слава се издига от херувимите над ковчега (след малко ще прочетем за това) и застава на входа на храма, после излиза в града, застава на хълма извън града и напуска така и храма и града, поради греховете на жителите, а книгата завършва със завръщането на божията слава в един различен храм, който е този в Милениума.
И така нека влезем в пресвятото място –
4 гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета
Ето тук нещата вече чувствително започват да се различават от православния храм. Не може и да бъде иначе, той не се стреми да копира дословно скинията, макар че паралелите досега бяха очевидни. Но няма и как да копира, това, което е било в пресвятото място. Тези неща, просто днес ги няма. Няма я стомната с неразваляща се манна, спомен който децата на Израел трябваше да пазят за пътуването на дедите им в пустинята и божия промисъл спрямо тях. Няма го жезъла на Аарон, процъфтял по време на един спор за това, кой е одобрения от Бог свещеник сред Израел, в знак че именно Аарон и потомците му са тези одобрени свещеници. Няма ги и плочите на завета. Няма го и самия ковчег.
5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно
Над ковчега бяха разположени статуетки на херувими, хвърлящи сянка на нещо, което библията нарича 'умилостивилище' – това беше мястото точно над ковчега, където първосвещеника слагаше кръв от животински жертви за умилостивение на божия гняв спрямо греховете сторени от незнание от всички евреи. Как бих искал да съм живял в първи век за да си поговоря повечко с автора на Евреи да ми разкаже повечко за тези херувими и прочее, но същевременно съм благодарен на Бог, че живея именно днес в България.
6 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението
7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание
В първата част можеха да влизат само свещениците, но затова пък всеки ден и там именно палеха светилника, умиваха се в медния умивалник, сменяха присъствените хлябове и прочее. Във втората част се е влизало само веднъж в годината и то само от първосвещеника.
Бас хващам, че повечето от вас сега си мислят, че от тия плоски проповеди, дето само преразказват текста от Библията няма никаква полза. Съгласен съм. Няма. Но истината е, че и текста не представяше досега друго освен преразказ на старозаветното служение в «земното светилище». Интересното предстои. Сега започват и огромните и съдбовни различия между нас и православието.
8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията
Т.е. наличието на две секции вътре в скинията и влизането във втората само веднъж годишно според автора на евреите показвало, че пътят за тази втора част от скинията «не е бил открит». Всичко това не би било от значение, ако във втората част не беше присъствието на Бог ! Т.е. човеците имаха силно ограничен достъп до Бог. Грозяла ги е смъртна опасност, ако не влизат там точно според предписанието и прочее. Но забележете, подозирам, че у мнозина от вас в момента изниква картината на раздраната храмова завеса, нали? Тази, която именно отделяше втората тъмна част с присъствието на Бог от първата част, където влизаха свещениците. Интересното в случая е, че авторът на Евреи не казва, че някаква завеса е спирала достъпа до втората част. Не завеса, а цялата първа част на скинията е била пречката за втората част. Какво ставаше в тази първа част? Защо да е била пречка? Нали там влизаха свещениците постоянно за да !богослужат! !?? Защо ще е пречка това ? Как би могло? Очевидно отговорът се крие не в богослужението, като действие и онтологически присъщо и на двата завета, а във формата, която това богослужение е имало. Нещо в самата първа част, в самото й присъствие там е пречело, е спирало входа към втората част. Първата част,
9 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист
Какво е първата част? Образ ? Изображение? Унагледяване? Символно представяне? Не, няма да кажа думичката която си мислите :-). Първата част на скинията е била образ на тогавашното време. И ако трябва да съм точно по текста „на сегашното време” – т.е. посланието е писано по времето, когато храмът в Ерусалим все още е стоял неразрушен от Тит. Тогава как да си обясним това „имаше.... имаше...” в първи стих ? Хем ги има, хем все едно, че вече ги няма тези две части на скинията/храма, светилниците, каденето и т.н.? Странно. Дали стих 1 не е продължение на пророческото твърдение, което завършва 8-ма глава – „А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване” – като отнасящо се до постановленията за служение в Стария Завет?
И все пак мисля, че основния проблем не се е криел нито в завесата, нито в първата част и нейното богослужение, а в това, че това богослужение не е имало силата да направи поклоника с чиста съвест ... правя пауза, за да потъне по-дълбоко в нас смисълът на това изречение. Чиста съвест. Това е заветната цел, а с онези плътски постановления – не плътски в лошия смисъл на думата, понеже ние знаем, че законът е духовен и свят (Рим.7), но плътски в смисъл, че всички онези поръсвания с кръв, с пепел от юница, умивания и прочее, са касаели тялото и не са можели да проникнат вътре в човека, да извадят „тялото на греха”, да го разпънат на кръст и да подарят на човек новорождение, нов човек.
10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание
Коя е ключовата дума тук ? Преобразувание. Наличието на първата част на скинията, на богослужение, което да е образ на нещо, е било само «до едно време». Това образ-но богослужение е било предвидено да бъде прекратено или за да сме съвсем точни да бъде преобразувано. То не се е прекратило в абсолютния смисъл на думата, но се е преобразувало. И ако вие мислите, че това, което ние имаме като събрание тази вечер е именно преобразуваното богослужение от стария завет, лъжете се. Ние го наричаме служба, но каква служба е това ? Служба на Бога !? Да ! Бог идва и ни служи на нас тази вечер, като разчупва хляба на словото си, подкрепя ни с Духа си, омива нозете ни, като истински покорен слуга-спасител. В този смисъл наистина е служба на и от самия Бог. Но нашето богослужение е от друго естество – «и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос» (1 Петър 2.5). Естествено може и да кажете, че спекулирам, защото 1 Кор. 14 и някои други места в новия завет, описват добре как е протичало и трябва да протича и днес събранието на християните, условно наречено богослужение. Така или иначе преобразуванието, което настъпва не е само в богослужението, то е по-дълбоко, то е време на преобразувание за самия поклонник !
13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
Ти който се бориш с греха, мислиш ли, че Исус напразно е жертвал Себе Си, и кръвта Му е безсилна да се справи с твоя грях ? Има сила в Кръвта на Христос !! Но да не избързваме
11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
Стих 11 дава антитезата на «земното светилище» от стих 1. Има промяна в свещенството, първосвещеник става човек от Юдовото племе, за което Моисей не каза нищо за свещеници (Евр.7.14), но «ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона» (7.12). Но ако се променя закона и богослужението как се отразява това на храма!? Не може да няма промяна! Има. Земният храм изчезва. Христос «влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв .... и придоби за нас вечно изкупление» !!!! Христос влезе в един друг храм, не от ръка направен, не от настоящето творение –
24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас
Прочее къде е днес храма ? Истинския ? Там където винаги си е бил истинския храм – в самите небеса. Там влезе първосвещеника, със собствената си кръв, с което направи образа ненужен. Разрушаването на храма в Ерусалим през 70 г. Сл. Хр. не е само божие наказание спрямо евреите, това не е разрушението от вавилонците 6 века преди това, понеже то е съпроводено с думите на Исус «Разрушете този храм и за три дни ще го въздигна», говорейки за храма на своето Тяло, умъртвено и възкресено, а намерило след това израз в живите камъни, които сме ние – Неговото Тяло. Това разрушение на храма има не само наказателен, но и дълбоко теологически смисъл – същността на богослужението е променена из основи. То вече не е чрез образи, а чрез първообразите.
15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
Т.е. всички грехове в стария завет са били само «покривани», както казва Словото, но не и прощавани окончателно. Премахването им, поемането им стана в жертвата на Исус ! Слава да бъде на Името Му.
16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.
18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв.
19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
20 "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".
21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение
Всеки отделен съд, всеки черпак, всички щипци, всички шишове, всички вилици, отларите за хляба, за тамяна, за жертвите, умивалниците, всички бяха поръсени с кръвта на закланите при сключването на Синайския Завет животни и бяха ритуално очистени. Но вижте следващия стих
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях
Т.е. всички тези прибори, с които се е извършвало богослужението бяха образи на някакви небесни неща, а жертвите, с които ги очистваха пък бяха образи на Една Друга Жертва – т.е. можем да кажем, че образни жертви очистваха образите на някакви «небесни неща». Кои са тези небесни неща, на които приборите в скинията/храма бяха образи ? Отговорът тръгва от това на какво бяха образи жертвите в Стария Завет. На Исус разбира се... ами вижте в следващия стих жертвата на Исус за кого и за какво беше –
24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас
... за нас. За нас! Сега вече всичко е ясно и завесата наистина е вдигната – земната скиния беше образ на небесната, жертвите бяха образ на жертвата на Исус, а приборите на богослужението бяха образ на нас – ние сме тези небесни неща, чиито имена са записани в Книгата на Живота, и чрез които днес Святият Дух извършва богослужението – святи и чисти инструменти в божията ръка.
Заключение
При първия завет (т.е. стария завет) е имало земно светилище – скиния/храм. Имало е. Днес заветът е друг и преобразите намериха своите първообрази – земната скиния – небесната, жертвите – Жертвата на Исус, приборите – нас. При втория завет (т.е. новия завет) не е предвидено богослужение, чрез образи, сенки както ги нарича Галатяни. Днес Господ не желае да се полага отново «втора завеса» - Господ не желае да имаме замъгляване на картината. Безпредметно би било да се впускаме във философстване за това какво е символа, може ли да го има и днес (да, но само в рамките на описаното в НЗ) и прочее. Това, което е ясно от Евреи 9 е, че земен храм/сграда вече няма, сградата сме ние – духовния дом, Тяло на Господ, в което обитава Святия Дух ; няма прибори, няма жертви, светилници и въобще всякакви образи. Всички тези бяха нужни до едно време на преобразувание...
death comes first. then resurrection life.
|
