Битие гл. 14
18. Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше (1)свещеник на Всевишния Бог, (2)изнесе хляб и вино
19. та го (3)благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20. благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде (4)десетък от всичко.


Тук се говори за:

(1) Свещеничество
(2) Причастие
(3) Свещенодействие
(4) Десятък

много преди да има изобщо израелтяни, божи народ, Моисей и божи заповеди и закон...

Това се случва, ако не се лъжа е около 600 години преди Моисей да се роди...

Как така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Enos на 13.09.17 00:49.

Твоята задачка-закачка е меко казано неуместна - най-малкото, по отношение на точка 2-ра.

Но понеже, поставяш въпроса - че

В отговор на:

---

много преди да има изобщо израелтяни, божи народ, Моисей и божи заповеди и закон...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Енос,

Мелхиседековото свещенство е първообраз за автентичното първосвещенство на първородния син спрямо баща му, което се възстановява след Възкресението на Христос. Левитското свещенство е своеобразна скоба, промеждутъчен период, разпореден след идолопоклонския гаф на Израил, описан в Изход 32. Левиевото/левитовото племе (Левий е чак третият син на Яков/Израил) е заместващо първородната свещеническа приемственост. Божието наказание за идолопоклнството на Израил е именно отнемането на първосвещенството от първородния Му син и временното му отдаване на Левитовото племе.

Цялата библейска история преди Авраам, Исаак и Яков е подоготовка за тяхното и на наследниците им излизане на сцената. Наистина между Ной и разказа с потопа, от една страна, и Авраам и неговите премеждия, от друга, има някакво повествователно и родословно късане на нишката, но сцената с благословията на Мелхиседек е едно от свързващите звена, макар и косвено. Последната благословия преди това е на Ной спрямо сина му Сим (от неговото име е и обобщаващото "семити"). Това е патриаршеска и свещенска приемственост! Макар и все още без наличието на изричен архитектурен храм и изричен свещеническо-обреден канон. Това е в сферата на патриаршеската първообразност, типология. И ето сцената с Аврам и Мелхиседек - предаване и приемане на първосвещенството с благословия, за да се възстанови връзката с първия свещеник и патриарх/отец - Адам и неговия храм (Едем).

Мотивът за свещеническата приемственост е много важен като антидот на някои наивни протестантски тълкувания, че свещеническото посвещение едва ли не във всеки момент може да се отнеме и даде "отгоре" от Бог. Не! Тя винаги трябва да се предаде от човек на човек, по кръв, плът и духовно наследство. Христос възстановява първородния свещенически чин, отнет по времето на Моисей, а не отменя първосвещенството и неговото наследяване, както считат някои радикални протестанти (според които "само Исус е първосвещеник, не ни трябват висши свещеници и духовна йерархия днес").

Това е квинесенцията на тази сцена: Бог не въздига от нищото първосвещеника - а праща висш, вече посветен, пратеник (не ангел, а човек от плът и кръв) да го благослови/ръкоположи с нужния евхаристиен жертвопринос (хляб и вино).

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)