Аргументацията би трябвало да се розглежда първо по-скоро за самия Живот, а едва след това за мястото на Бог в космологията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност нещата са по-прости когато има предание (това, което е получено от своя
първоизточник и се предава по-нататък) и реална обоснованост в усещания и вяра.

Трудно ми е да го кажа ясно без да изпадам в прекалена критичност, но умозрителните
научно-философски разсъждения в тази област са доста съмнителни.
Това е сякаш някой да разсъждава за нещо, което не познава фактически,
не го е изпитвал. Тогава всичките му аргументи за или против ще бъдат в известна
степен безпочвени.

Добре познавам научния подход, основан на опитна проверяемост, непротиворечиви
теории, доказателства. Това е подходът на точността и критичността.
Но все пак, за да се подхожда критично към нещо, то първо трябва да го има.
Например, преди да се докаже някаква теория, тя първо се създава.
А това създаване е било резултат от нещо друго, първична инвенция.

Това е сякаш някой да разсъждава за нещо, което не познава фактически,
не го е изпитвал.

Даже бих пропуснала предпазливото "сякаш". Буквално разсъждаваме върху нещо, което не познаваме фактически.

Но все пак, за да се подхожда критично към нещо, то първо трябва да го има.
Тук сме на основното ястие. Имаме индикации, че го има на база субективните и колективните интерпретации. Интересното в случая идва от избирателната способност на вниманието. Тези, които вярваме, че има нещо повече, че има глобален смисъл и цел, сме много по склонни да отчитаме съвпаденията, случайностите като неслучайности, вкл. синхроничността в различните ѝ прояви. Ние, обръщаме внимание на т.нар. прояви на взаимовръзка в събитията, които при достатъчно постоянство в наблюденията по-скоро ни говорят за нещо повече от видимото с просто око. Ставаме по-чувствителни и по-аналитични що се касае до понятия като "късмет", "шанс" и подобните. С времето се наблюдава все повече убеденост към това, за което става дума в основната тема.
Липсата на рационални обяснения е част от веригата доводи за-против.

Естествено е, безпочвените неща да са почва на безпочвени философии.

Но, цитирам:

Например, преди да се докаже някаква теория, тя първо се създава.
А това създаване е било резултат от нещо друго, първична инвенция.

Въпреки контрааргументите, тя само се адаптира и развива в различни версии, на пук на контрааргументите. Дали е само плод на инвенция? Или самата първична инвенция е своего рода прозрение, предходило времето си?

Е, ако за теб "извънземните са нашите богове" и "живеем в компютърна симулация управлявана от богове хакери" е адаптиране и развитие ......

Опасявам се, че това е адресирано до някой друг юзер наоколо, въпреки че не виждам такъв.
Още в началния мнение съм изразила становището си относно изказаното в статията положение на "извънземните" и отношението си към "божествената" им роля.

ПС. Наклоненият текст е цитат от статията дадена с линк.
Следва моето лично мнение-коментар към нея написано с нормален шрифт.
Хубаво е преди да дискутираме да вникваме в техническия маниер ползван от ответния юзер.

Лек ден.

Е Платон, Декарт и св. Анселм, за какво развитие и адаптиране, на кое - такива хора са именно пионерите да ги наречем, на една крачка от Исус и Мойсей. Изброените в статията аргументи са стари - както се казва - колкото света. Единствената новост, която понякога се случва последните десетилетия е да си признавате, че всъщност се опитвате да докажете съществуването на нещо, което фактически не знаете дали съществува - отделно вече, че вие/ ние простосмъртните с малките умове, трябва да доказваме съществуването на свръхинтелекта, който е ... нали, НАЙ ...... защото няма време или нещо такова, да се докаже т.е. достатъчно е просто да се покаже, сам.

Това е нещо подобно, като да гласуваш за президент на страната, за човек, който изобщо никога не си и виждал, не си чувал, не знаеш как изглежда и единствената информация, която имаш за него е от трети- пети- десети лица - като на изборите у нас, казват на циганчето "ще гласуваш за три" и толкоз, щото ако му кажеш да гласува за име или партия, ще му стане сложно за разбиране и ще вземе да се обърка, а така само три трябва да запомни.

п.п. е разбира се и тези с летящите духове из космоса, и компютърните симулации, също са някаква новост, ала някак трудно бих ги поставил редом до Декарт и св. Анселм ..... инак не, че не мога техническия маниер. :Д

Единствената новост, която понякога се случва последните десетилетия е да си признавате, че всъщност се опитвате да докажете съществуването на нещо, което фактически не знаете дали съществува

Важно: Но подозираме, че съществува.

В което се припокриваме с учените от други сфери, защото и при тях повечето открития са се породили именно от подозрения и предположения.

Проблемът е по-скоро в подхода. Определено не е научен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите