Re: Битие 1 & 2 в храмова и цивилизационна перспектива / Религия и мистика / Християнство

Битие 1 като храмов текст в контекста на древната космология

(по материали предимно на Джон Уолтън)

Според съвременното мислене, нещо съществува, когато то има материални свойства. В древния свят хората вярвали, че нещо съществува когато то имало роля или функция в едно подредена система. В съвременния мислене – причината нещо да съществува (т.е. сътворението) включва даването на това нещо на материални свойства. В древното мислене – причината нещо да съществува е свързана с даването на функциа и роля на това нещо. На иврит, думата преведена като „създавам” (‘барА’) изразява тази древна идея. Така че „В началото (началния период от 7 дни) Бог създаде (даде функции на) небето и земята.” Така в Бит. 1 разказът започва без функции и разкрива последователността на приписването на функции чрез действията на разделяне и наименоване. Всички тези космогонични функции са свързани с човешкото съществуване и са обявени за добри, защото са наредени в полза на човека.

Космосът е представен в древния свят и в Библията като храм; а храмовете са проектирани да бъдат умалени модели на космоса. В древността храмовете са строени за да почиват боговете в тях, което не означава да релаксират, а да поддържат порядъка и сигурността. Споменаването на Божията почивка в седмия ден подсказва, че Битие 1 също представя космоса като храм. Бог подготвя своя дом, поставя хората в него като Свои образи (представители) и заема ръководната роля за да поддържа порядъка, който е установил.

В древния свят храмовите освещавания често траели седем дни. През тези седем дни функциите на храма се установяват, интериорът се подрежда, ритуалните прибори се внасят и поставят на местата им и накрая свещенослужителите заемат своите роли за да може божеството да влезе и почива там, т.е. да заеме своето ръководно и благославящо място. Битие 1 представя сътворението на космоса в термините на храмовото освещение. Седемте дни са нормални 24 ч. дни. И тъй като текстът не се отнася до материалното сътворение на космоса, дните в Битие 1 не дават информация за възрастта на материалния свят. Битие едно разказва за освещаването на материалния свят и подготовката му за човешка употреба, а не за появяването на физическата вселена и на планетата Земя.

Битие 2

(по материални на Уолтън и Сайлхамер плюс мои свободни съчинения)

2:5 – Предземевладелски период – човекът, растенията и дъждът още ги „няма” в смисъл, че още близкоизточните поселения не са достигнали етапът на организирани методи за обработка и напояване на земята.

2:6 – Думата за „пара” е ивритската „ид”, която е близка до шумерската и вавилноска дума, ползвана за водите излизащи от земните недра; т.е. не става дума просто за изпарения, а за потоци вода и не става дума просто за оросяване на земната площ, а за първите напоителни системи, изградени от човека.

2:7 – Умението за системно обработване на земята „сътворява” цивилизования човек и то го разделя от животинския пред-човек; Бог благославя това умение.

2:8, 9 – Цивилизацията напредва, по-сложно разделение на труда, появява се възможност за аристократични свещенически, артистични и управленски елити, които не се занимават с целодневно ръчно бачкане и бъхтене, а с по-възвишени дейности (дървото на живота и дървото за познаване добро и зло); Бог поставя под забрана свободното ядене от тези две „дървета”, т.е. те са запазени само за елита, а не за цялото население; по-късно, в гл. 3 (избързвам да вмъкна тук крайната поука на целия едемски разказ) става дума за това, че все по-голяма част от населението започва да се изкушава и да иска да вкуси от властта на свещеническото и управленско съсловие и това води до Грехопадението и подготвя почвата за Възстановяването на Рая в по-съвършена форма – т.е. поуката е, че простолюдието не трябва да се домогва до властта на елита, но същевременно постоянната заплаха за домогването на простолюдието до благата на елита ражда конкуренцията и прогреса в цивилизацията.

2:10-14 – Четирите реки и скъпоценностите – това е алюзия за древните цивилизации, предшестващи Израил в Близкия изток и подготвили почвата за царственото му установяване там – не само напоителни системи и земеделие, но и скъпоценности, чрез които се въвежа още по-сложна диференциация и организация на общественото, става възможно натрупването и размяната на труда и откупването на аристократично свободно време (= богоравна почивка = смисълът на живота за всеки пръстен човек, от царя и първосвещеника до най-последния бачкатор и клошар от простолюдието). Затова тези скъпоценности са част от реквизита на скинията, а по-късно и на каменния храм, чийто предобраз е райската градина (ср. Изход 25-27). Четирите потока носят скъпоценности в райската градината, така както наследството на уседналите земеделски цивилизации носят скъпоценности на Храма, т.е. на израилтянския свещенически и управленски елит.

2:21-23 – Думата за ребро („шилА”), всъщност „страна” е по-точният превод, се ползва в СЗ предимно в архитектурен, вкл. храмово-строителен смисъл (Изх. 25:14; 36:31-2; 3 Цар. 6:5; Езек. 41:5-9); тук е единственият път, в който тя се използва в смисъла на анатомична част. Това е много важно, защото указва, че жената става представителна част на обществената постройка, а не само пасивна почва за осеменяване и разплод. В перспективата на това, че сътворяването в Битие не означава материално възникване, а всъщност означава удостояване с функция и роля, то моментът с отделянето на Ева от страната на Адам означава, че и жените в определен по-напреднал етап от цивилизацията получават достъп до достойни социални роли и активно допринасят за сложната организация обществото. По-нататък в библейското повествование има няколко много важни, при това активни и с характер, женски образа, допринасящи за възхода на Израил.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

2:10-14 – Четирите реки и скъпоценностите – това е алюзия за древните цивилизации, предшестващи Израил в Близкия изток и подготвили почвата за царственото му установяване там – не само напоителни системи и земеделие, но и скъпоценности, чрез които се въвежа още по-сложна диференциация и организация на общественото, става възможно натрупването и размяната на труда и откупването на аристократично свободно време (= богоравна почивка = смисълът на живота за всеки пръстен човек, от царя и първосвещеника до най-последния бачкатор и клошар от простолюдието). Затова тези скъпоценности са част от реквизита на скинията, а по-късно и на каменния храм, чийто предобраз е райската градина (ср. Изход 25-27). Четирите потока носят скъпоценности в райската градината, така както наследството на уседналите земеделски цивилизации носят скъпоценности на Храма, т.е. на израилтянския свещенически и управленски елит.

Ще използвам тук, защото другата тема стана мн. тежка.

Теорията за Едем-Йерусалим не е толкова изсмукана от пръстите, колкото изглежда на пръв поглед. Цитирам те отново: Много е мътна тази работа, но опита да се търси някаква много голяма географска зона, която да е определена от реалните реки Тигър и Ефрат, е наивен и още по-съмнителен.
Според заглавния цитат в този постинг е логично да поставим Едем в една много голяма географска зона. Ще обясня защо.

"2:10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки." е двусмислен.
Проблемът с търсенията на проф. Зарин се разминават с текста най-вече заради изворите на двете познати ни реки. Предполагам си запознат с тях. Както знаеш на сателитните снимки бяха открити две пресъхнали, големи реки, които се сливат с Тигър и Ефрат, а Битие 2:10 предполага "среща" на 4-те реки. Там е работата, че реките текат в обратна на описанат в Битие посока. Разбира се тривиалното обяснение е, че тексът на Битие не предава точно шумерската легенда.
Но ако текстът на Битие не предава точно шумерската легенда, то може да не я предава относно самото описание на Зоната. И действително древните шумери да са имали предвид една по-голяма цивилизационна зона, упомената с 4 значителни реки.
Защо е значителна Гион обаче, след като се явява най-малката от всичките реки ако отговаря на Гион Йерусалимски? От една страна описанието и отговаря най-вече на Нил, предвид Хуската земя, Етиопия. Раши коментира името Гихон като "този, който носи своите води с грохот" защото силата им е такава, че се чува "рев" /позовава се на Числа 21,28/. Изворите на Нил в Етиопия действително са могъщи.
Гион обаче със сигурност е съществувал като водоизточник/извор в предхрамовата епоха. Изворът също е наричан така заради шума си - имаме тавтология на имена.
По въпроса са Фисон еврейските коментатори също са мн. предпазливи. Както и се разминават в становищата си. Интересното обаче е, че Раши асоциира Фисон с Нил, с притока Мицраим. Обясненито на Раши е етимологично за името в Тора на реката. Сончино не смее да назове конкретна река, само споменава къде още веднъж в текстовете се упоменава Евила, като Евила е свързана с Амалик и граничи със Сур /с проход/.
Връщайки се към "неяснотата в предаването" на текст 2:10 от Тора, можем да помислим за по-голяма територия маркираща Цивилизационен "проект". От Едем извира една река, да напоява градината /Гионският извор е ползван и в последствие за напояването на Кедронската долина и е главният водоснабдител на Божия град/, и се "разклонява" в 4 главни реки за един цял регион. Имаме 5 реки в случая. Сончино е категоричен, че едната река се разклонява буквално, а Раши направо пропуска тълкуванието на 2:10.

Защо да не обсъдим варианта да има 2 реки Гион в текста на Битие - извиращата от Едем Гион и голямата "ревяща" Гион в Етиопия, която преминава в своя приток Мацраим според Раши???? Рекита са 5, като името на "извиращата" не се споменава, но то е отново Гион.
Така маркираме една действителна цивилизационна територия, която буквално е разделена на две половини от Йерусалим - източно от Тигър и Ефрат и западно от Нил и притоците му. Погледни картата. Йерусалим маркира "централната" ос на тази част от земята. Доста мистично нали? :) И съвсем по библейски!

Ако вярната дума в 2:10 е разполовява? Така следва 2:10 да се чете:
"2:10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се раполовяваше /Едем/ и стана!? четири главни реки." Почти съм убедена, че един добър познавач на иврит би потърсил една такава филологична/херменевитчна възможност. Отделен е въпросът с това, че не можем да сме сигурни и в правилните преписи на Тора, въпреки твърденията за "неизменност на текста". Ако двете думи на иврит са с общ корен, то дребна грешка в преписите е допустима.
В противовес на това е шумерската дума Един означаваща "равнина", но ако има по широк географски смисъл, то теорията не изглежда чак толкова невъзможна. Също така решава веднага проблема относно несвързаността на реките в изворите си. /Невъзможно е да се свържат извирайки, освен ако Зарин наистина не е открил вярната локация и думата в 2:10 "разделят се" е чисто и просто описателна за обща връзка на 4 реки, а не в географския смисъл приет днес - извират "от"/. На иврит Еден означава "удоволствие", което не обяснява много географски освен ако не търсим алегорията.

И така - голямата географска област и центрирането на Едем с граници не е чак такава измишльотина в херменевтичен план. Друг довод в подкрепа е и напускането на Адам - връщането на Авраам/Израел обратно. Ако Йерусалим/Евус е Едем, той остава пазен: 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. до Изхода. Тук ще потърся малко повече в легендите. Дървото на живота разбира се е толкова лесно да асоциираме с текстовете и би било смешно да давам доводи/пояснения точно на теб:)

ПС: Този път си обещавам да разпитам по-подробно, но бях чувала, че в Ливан е разпространено вярването, че мястото на Йерусалим е било считано свещено още от мн.дълбока древност. Източникът ми не е много надежден, обаче никога не се знае към какви текстове може да те насочи някой. Записвам си да проверя какви поверия се разпространяват по тези места ако все пак изскочи някоя убедителна поддатка.

Примерно за Зарин ако не си чел подробно по въпроса: