Грехопадението / Религия и мистика / Християнство

Ами, помисли, за какво им е притрябвала на предишните епохи еволюционната теория и съвременната научна космология? С какво е щяла да допринесе за възпроизвеждането им, без паралелното наличие на съответния технически и социално-организационен инструментариум? С нищо! Никой не се интересува от истинското положение на нещата, а от това, което му носи полза, независимо дали материална, социално-символна (престиж) или емоционална (примерно: успокоение, мотивация). Учените развиват и аргументират постановки за да им донесат похвали, слава, пари и пр. Това изисква генетически висок интелект, много усилено обучение, що-годе добри социални умения и доза късмет, не всеки го може и не на всеки му се получава; и точно затова е още по-престижно и по-голямо предизвикателство. Ако повечето колеги на някой учен го неглижират, не го дотират, не го публикуват, не го цитират, не му отдават нужните признания и престиж, той или изпада в изолация и съответна нервна криза, отстоявайки своето си, или се нагажда към доминиращите и носещи дивиденти теории, ако изобщо има акъл и самодисциплина. Креационизмът е сравнително нова теория, а не преписана от учебници отпреди 19 век. Той се поддържа от религиозни общности, които спонсорират и поддържат егото и престижа на своите учени, но не и от престижните научни институти. Има пътуващи в южните щати оратори, които с огромно самочувствие "громят" Дарвинизма пред доволните погледи и ръкопляскания на местните баптистки аудитории. Ако си сменят амплоато с друга аудитория те ще загубят тази извоювана с кръв и пот публична подкрепа и ще се слеят с тълпата дарвинистки учители по биология, които не получават толкова престиж и дивиденти. Иначе, да, вяра в буквалната фактологическа истина на разказа за Сътворение е имало и преди това, но тя не е била толкова важен въпрос и разделителна истина, доколкото не е влизала в конфликт с тогавашния етап на развитие на науката и техниката.

Не съм забравил за обещанието си да постна някои цитати относно четенето на разказите за Сътворението и Грехопадението в оригиналния им древноблизоизточен храмово-центриран контекст. Но сигурно ще го направя в отделна тема, за по-прегледно. Имам един страхотен сборник с коментари върху библейския текст, съпоставящи го с други древноблизкоизточни извори, в който сборник участва и споменатия Джон Уолтън. Но за съжаление е пак на английски. А в клипчето той общо взето казва, че началото на Битие трябва да се чете с оглед на тогавашната близкоизточна символика и образна система, вкл. шумерска, египетска, вавилонска, според които също Храмът е микрокосмос и обратно - космосът е макрохрам. И дава пример с "Бог си почина на седмия ден", което изречение, според Уолтън, всеки древноблизкоизточен читател би прочел като храмова референция - Бог почива в Храма, когато Храмът вече е построен (Битие 1-2.3 описва строежа и функциите на Храма на тогавашен космогоничен език). Затова се строели древноблизкоизточните храмове - независимо дали израилтянски или езически - за да почиват боговете на тези общности там и да се свързват хората чрез храмовите ритуали с техните си богове-пазители.

Аз отдавна клоня към тезата, че дори и предавраамовите разкази в Битие се отнасят само до генезиса и свещената история на израилтяните и познатите им съседни народи, с които се съизмерват и конкурират, т.е. че това са разкази за една по-локална близкоизточна зона, а не за цялото човечество на планетата. Дори и ап. Павел се обръща предимно към юдейските диаспори, разпръснати в Римската империя, а не към всички граждани на империята. Това става ясно най-вече от начинът, по който той се позовава на СЗ в посланията си до различните римски градове и който приема за даденост, че слушателите, дори и погърчените сред тях, които вече не спазвали стриктно Тората, са добре запознати с основните СЗ-ни събития, което при тогавашното целодневно заето с тежко бачкане и неграмотно мнозинство е било възможно само чрез многократно повтаряне на свещените разкази още от детството край семейното огнище.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)