В случая не съм съгласен с тезата ти, драги Ежко. Решението на покаялия се разбойник не е доказателство за наличието на спонтанна и обръщаща живота на 180 градуса свободна воля. Той си е бил склонен на това решение, но в сюблимния момент, чрез поканата на Господ Иисус, той е проявил тази си склонност. Трябва склонност за откликване и трябва покана за да се прояви тази склонност. Само с едното от двете не става. Това важи и за останалите покаяли се грешници, описани в Новия завет. Обръщането им във вярата може и наглед да е рязко действие и мигновено решение, но то се базира на придобитата им в житейския път склонност да откликнат на Благовестието. Който няма нужните дълго развивани сетива за него, няма и да му откликне, както и да му се приподнесе то. Нима блудницата Магдалена е била напълно зла и всепроникната от греха си преди да срещне Спасителя? Едва ли, иначе не би станала един от най-верните му последователи. Господ формира и подготвя човека от утробата през възпитанието и закалката на жизнените обстоятелства до момента на осъзнатото приемане и пълноценно участие в богослужебния живот на Църквата Му. А не го удря като светкавица и да го съживи от зомби към жив човек. Този обръщенски сензационализъм е по-характерен за радикално-протестантската проповед, но не и за автентично християнската, православната. Така си мисля аз.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Лекуващият лекар беше изказал съмнения за душевно страдание, а не за болест. Всеки изпитва отвреме-навреме душевно страдание. Аз не бях чел, че в конкретния случай става дума за шизофрения. Една от характеристиките на шизофренното мислене и свързаното с него градене на субективни светове е откъснатостта му, несъзизмерването с външния, вкл. околния социален, свят. Но, от друга страна, тъкмо в този конкретен случай жената е избрала най-публичното място и е планирала предварително деянието си; това го прави по-социализирано и следователно по-вменяемо, въпреки (слуховете?) за шизофренията й. При всички случаи позицията на Църквата трябва да бъде по-ясна и категорична срещу самоубийството, независимо от причината му. А това, че всеки е свободен и да не се съобразява с позицията на Църквата е съвсем друг въпрос.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Хубаво са ти дали линка за наличието на самоубиство и при животните. Но друго е по-важно - какво му е свободното на това деяние? За което деяние и аз съм чел, че има философски апологети, които го рекламират като едва ли не най-свободният възможен акт на човека, чието наличие, видите ли, компенсира върховната несправдливост, че не сме избрали сами да се родим и поне можем сами да изберем да умрем, според тези нихилистични умници. Но това е глупост. Защото самоубийството лишава извършващия го от предстоящите му възможности. За каква свобода можем да говорим без предстоящи възможности и реализации на поне част от тях?

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Ето и любимият ми цитат от прекрасния коментар на калвиниста Дейвид Чилтън към книга Откровение. Този коментарен пасаж, наред с други подобни про-литургични протестантски писания, беше един от поводите преди години да зарежа протестантския обръщенски сензационализъм и да се върна към автентичното апостолско литургично Православие. Затова няма да се уморя да препращам търсещите и доизграждащите се християнски сърца към него. Добре е всеки литургичен християнин, спорещ със сензационалистки обръщенски "евангелисти" да запомни и използва основните аргументи и заключения в него:

Тук (Откр. 3:20) Исус изговаря едни от най-красивите думи в цялата Библия, може би най-известният новозаветен стих освен Йоан 3:16. "Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." Няколко реформистки коментатори са посочили широкоразпространената злоупотреба с този текст от съвременните евангелски християни, които откъсват стиха от неговия контекст като послание до презвитерите на църква, и го обръщат в смекчена, арминианска молба от слабо и безпомощно божество, което е оставено на милостта на човека. Трябва да помним, че Христос говори тук като Амин, верният и истински Свидетел, Създателят и върховният Господар над всичко. Той не отправя немощна молба, като че ли не управлява историята и не предопределя нейните най-дребни подробности; Той е Царят на царете, който воюва с враговете Си и ги осъжда на вечни пламъци. Нито говори към всички хора, защото е отправил посланието Си към Своята Църква; и отново, не говори на християните като на отделни хора, а на християните като членове на Църквата. Този стих не може да бъде направен да служи на целите на арминианския субективен индивидуализъм без насилствено да бъде откъснат от своя заветен и текстуален контекст.

Все пак, има изопачаване и от другата страна, което е също толкова сериозно. Няма да е достатъчно да посочвам само грешките на арминианците, за да си свърша задоволително работата с този текст, защото традиционно калвинистите също грешат тук. Реформисткото богослужение има склонността да е твърде интелектуално, съсредоточено върху проповядването. В името на това, да е съсредоточено върху Словото, то действително често се съсредоточава върху интелекта. Така реформисткият рационализъм е произвел своята съответна и противоположна реакция в арминианското съживленчество, ирационализъм и анти-интелектуализъм. Хората са избягали от безплодното, прекалено интелектуално ударение на Реформисткото богослужение и са се втурнали в анти-теологическите ереси на това, което за нещастие е познато като евангелско християнство (което всъщност няма нищо общо с първоначалното евангелие).

Какво е решението? Трябва да приемем сериозно библейското учение за Истинското Присъствие на Христос в тайнството на Причастието. Трябва да се върнем към библейския модел на богослужение, съсредоточено в Исус Христос, което означава седмично празнуване на Господната Трапеза, както и поучение върху нейното истинско значение и действие. Трябва да изоставим загнилия платонизъм, който изпълва нашето голо, интелектуализирано богослужение, и да се завърнем към едно истинско общностно, литургично богослужение, характеризирано от артистична красота и музикално майсторство.

Защото трябва да е очевидно, че в този стих Той отправя към Църквата предложение за възстановяване на причастието с Него. Самото сърце и центърът на нашето общение с Христос е на Неговата трапеза (т.е., нашата земна трапеза, която Той е направил Своя). Най-основното и най-пълно предложение за спасение е предложението на Христос да вечеря с нас. В Святото Причастие ние имаме истинска вечеря с Исус, издигнати в Неговото небесно присъствие; и нещо повече, ние се храним от Него:

"Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми, и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене." (Йоан 6:53-57)


Хиляди пъти АМИН!!!

Ето това е то - протестант (ама не какъв да е, а начетен със светоотческо наследство и в края на живота си покатоличил се) да ти отвори очите за отколешната православна интерпретация на този, цитиран за щяло и нещяло, стих (Откр. 3:20). Това е покана за Господната трапеза, за св. Причастие!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 10.11.14 20:04.

Самоубийците планират, не знам доколко си запознат от първа ръка с психологията на хора със суицидни епизоди.
Ето една най-общообразователна статия, предназначена за масова информация:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вземи та прочети по- внимателно какво пише в линка - инак то и пчелите можеш да наречеш самоубийци, щото умират, след като ужилят.

А самоубийството винаги е И изява, че човек контролира живота си, а не някой друг - не ти, не Бог, не дявола и никой, и нищо не отнема живота му, той сам прави това, по своя воля.. За да отнеме живота си, то свободната воля просто трябва да е налична - инак няма как да вземе такова решение. Можеш да прочетеш по- внимателно и коментара на хаджията - написал е повече от броя на буквите и думите.

п.п. изобщо много ми е странен този отказ да мислите - щом тей било написано в библията, значи така трябва да е, щом светите отци така са казали, значи безспорно това е вярното, ма защо е вярно, защо е редно, защо е правилно, никаква идея, просто Бог уж така бил заповядал. Ми нищо учудващо, че не вярвате в свободата си.

Не, не очаквам с една или дори сто проповеди към и без това нечуващи ги хора, предразположени към тежка депресия, проблемът им да се оправи. Проповедите по-скоро трябва да са насочени към психически по-стабилните им ближни.

Да, учил съм ги тези неща, макар че аз лично не съм спец и нямам клинична практика в тази област - тежките (вкл. психотични, т.е. придружени с дереализация) депресии и същинските суицидни опити с мотив автоагресия (към които не спадат повечето от тийнейджърските парасуицидни опити с мотив апел към околните).

Най-важният и достатъчно често повтарян учебникарски урок по психопатология на самоубийствените опити е, че вероятността пациентът с тежка депресия планирано и решително да посегне на живота си нараства (!!!) по време на временните му подобрения и излизания от най-тежките (при шизофрениците: кататонно-ступорни) фази на депресията. На пръв поглед парадоксално, но всъщност логично, защото тъкмо през тези по-леки фази той/тя има поне някаква обективно-ориентирана разсъдливост, сили (и, ако щете, воля!) да обмисли и планира исканата от него кончина на живота му/й.

Имайки предвид горното - хипотетичните оправдания за размисляне в последната - както каза един тукашен потребител - "милисекунда" съвсем увисват във въздуха. Планирано показно самоубийство на агората, ако не сократичен акт, е поне достатъчно социализирано и "волево" за да не бъде току-така оневинявано само поради това, че конкретния човек ни се е сторил симпатичен и добър човек, никому не сторил зло. Ами всъщност е сторил голямо зло - лишил е детето си от майка и е дал отвратително вреден пример на кандидат-самоубийците за несвойствено ползване на това централно публично пространство.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Аз разбрах тезата ти и й дадох контрааргументи. Ти обаче отказваш да проумееш какво казвам аз, въпреки преднамерено открития ми, семпъл и повторителен начин на изразяване: става дума за това, че човек, доколкото е човек, е социализиран. Дори мисленето на аутистите и шизофрениците е социализирано в някаква, макар и често минимална, степен. Ти не можеш да вземеш решение да се самоубиеш, без то да е повлияно от социалната среда, вкл. медии и интересни примери на самоубийци. Нека то да е компилация от примери, а не заповед от някой жрез или зложелател, но пак това решение е социално опосредено. Това че не го осъзнаваш няма никакво значение; то въпреки това действа. Няма измъкване от социалната свръхдетерминация; дори и със самоубийството се утвърждава някаква социална норма и се осъществява социален контрол над популацията. Това го доказва великият Дюркейм със своята социология на самоубийството. Няма мърдане! Няма такова животно като "свободна индивидуална смърт"! Аз, следвайки както съвременните социални науки, така и библейските и светоотчески автрори, наричам този свръхдетерминиращ социален Абсолют Бог, с цялата условност на персонализираните му, заети от близкоизточните митове, символизации. Ако не сте дорасли да разберете моят начуен, натуралистичен постфилософски ретрорелигиозен свръхсоциологизъм, това си е ваш и на липсата ви на начетеност проблем. Искрено сори за което. Има Бог, Той е всемогъщ и Той определя всичко! Само глупаците и лудите си въобразяват, че Той е "ненужна хипотеза".

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Не, не очаквам с една или дори сто проповеди към и без това нечуващи ги хора, предразположени към тежка депресия, проблемът им да се оправи.

Да ме прощаваш, но няма хора, предразположени към депресия и непредразположени към депресия. Буквално всеки може да попадне в ситуация, вследствие на която, в мозъка му да настъпят прилежно описани в медицината биохимични промени. Добави и непоносими физически страдания, които също могат да бъдат повод човекът да им сложи край. Никой не е застрахован, вкл. ти и аз.

Проповедите по-скоро трябва да са насочени към психически по-стабилните им ближни.
Откъде знаеш, че въпросните ближни са по-стабилни психически? Освен това, към църковни събрания са привлечени доволно на брой нестабилни хора, търсещи внимание, подкрепа, утеха или чудотворно решение на проблемите си. На стабилния човек що да му проповядваш, че самоубийството е грях и осъжда душата си, когато през ум не му минава да се самоубива? А на нестабилния едно заплашително размахване на пръст никак не помага. най-много да се почувства още по-засрамен, виновен и отхвърлен. Хората не се самоубиват, защото са щастливи, а защото не могат да преодолеят сами страданието си. Да сложат край на живота си им се струва ефективно решение на огромен вътрешен проблем. По-скоро трябва да бъдем подготвяни да се вглеждаме в хората около нас и ако усетим лабилност, да не унижаваме човека с неразбиране, нито да му вменяваме чувство на малоценност, още по-малко на престъпник и грешник заради това, че му минават суицидни мисли през главата.

Планирано показно самоубийство на агората, ако не сократичен акт, е поне достатъчно социализирано и "волево" за да не бъде току-така оневинявано само поради това, че конкретния човек ни се е сторил симпатичен и добър човек, никому не сторил зло. Ами всъщност е сторил голямо зло - лишил е детето си от майка и е дал отвратително вреден пример на кандидат-самоубийците за несвойствено ползване на това централно публично пространство.

А ти къде си бил през това време, ближний, с всичките си образования, теории и осъждания? Винаги има предупредителни знаци в поведението на човек, който узрява за такова решение. Даже тийнейджърските драматизации не са за подценяване, колкото и обясними и смехотворни да изглеждат отстрани.

Това е още мътна област, заради все още недостатъчно прецизните методи за визуализация на мозъчната активност в реално време (fMRI, например, дава едни цветни петна на по-богато кръвоснабдените в съответните моменти мозъчни области, но това е прекалено обща и размита картина, макар и по-добре от нищо). Затова, специално за биохимията на депресивния мозък, се правят хипотези повече на базата на психофармакологичните опити. Например, щом подтискащите бързото изразходване на серотонина медикаменти дават (поне временно) анти-депресивен резултат, то по всяка вероятно депресията (или някои форми) се дължи (освен на други фактори) и на междусинаптичното количество серотонин. И то в някои специфични мозъчни дялове. Казвам накратко и огрубено това (ще си намериш достатъчно по-подробни обяснения в мрежата), за да обърна внимание, че биохимията на мозъка, първо е още несъвсем ясна, и второ е обратим, търпящ външни влияния и неизчерпващ фактор наред с другите фактори за депресията като субективно преживяване и като публично наблюдаемо поведение.

Депресивното насторение и поведение, в определени ситуации, съдейства за оцеляването и затова предразположението за него е еволюционно закрепило се. Да се прави човек на болен и на "мъртва лисица" сред енергоемки, опасни и животозастрашаващи ситуации си има своите предимства. Но само докато "бурята" отмине. Животът на перманентно парализираните спрямо търсене на награждаващи ситуации хора става непоносим и действително на някои от тях все по-често и системно им идва идеята да приключат този ад: някои коренно променят живота си за по-добро, активизирайки се и сменяйки досегашната си социална среда и занимания; а другите избират да се отдадат изцяло на несъзнавано симулираната си поза на полуживия и полимъртъв човек и да я опредметят в екстремния и черен, т.е. мъртъв, полюс.

Това пак може да се разглежда като решение на проблема от по-обща популационна гледна точка - общността се е отървала от някое вечено пасивно мрънкало, недопринасящо с нищо за благополучието й. С това отговарям и на питането ти за ближните на самоубийците - действително го има и това, че те, макар по-често индиректно, съдействат на самоубиеца за това му решение. Черните магии наистина действат, но не заради свръхестествени сили, а заради това, че зложелателния "ближен", който иска да се отърве от депресаря, завоалирано, но системно, му натрапва такива самоунищожителни мисли, че за нищо не става и пр. и пр. Права си, че самите тези "ближни" могат от своя страна да са с някоя и друга разкована дъска в мозъчния си килер, ама те в слуая са агресорите, а не самонаказващите се депресори.

Но това не е християнско и високо-цивилизацонно. Християнската цивилизация затова е връх на Божието творение, защото има капацитета да прави и от тези ненужни пасивни мрънкала полезни социални агенти, стига да не се съобразява с тяхната (и без това илюзорна) "свободна воля", а да ги впрегне, ако трябва и първоначално принудително, да вършат обществено полезна работа и да спрат да се самосъжаляват. И да видиш тогава как серотониновия и норадреналиновия баланс в чутурите им се оправя за няколко седмици макс!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите