Или КОЙ носи отговорност за това, което се случва в живота ни?

По случай празника на народните будители ви предлагам тема за дискусия за вярващи и невярващи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мар'аба, Енос! И науката, и автентичното християнство отричат съществуването на свободна воля в смисъла на нововремските правно-политически и морално-философски конструкции за такава. Човек е свободен да действа по множество различни и взаимоизключващи се начини, които често са непредвидими и пряко неконтролируеми от околните, но не е свободен от причините, които го подтикват да действа по начините, по които действа. А първичната и финална причина е една - Бог. Разпищолената модернистична идея за свободна воля е обида към Бога и Науката и служи само за ерзац успокоение на робски душици, които са толкова зависими от околните хора и обстоятелства, че в редките мигове на емоционален баланс ласкаят егото си с бабини девитини от рода на онези, че са били свободни поне да изберат дали да пият зелен или черен чай тази сутрин, или да си купят теменужен или евкалиптов освежител за тоалетна. Истината е друга, а именно, че всичко е предопределено от Бога и няма нещо, което има да се случи, да не се случи, вкл. общностното и индивидуално спасение в Христа. Идеята за свободната воля е манипулативен сектантски трик, с който се цели лековерните хорица да бъдат убедени, че сами са избрали сектантско внушените им решения, защото, видите ли, имат свободна воля и ако са решили нещо (примерно, да преминат от Православието в сектантството), значи е от тях си, а не от сектантските гурута и програми за промиване на мозъка. Евтин трик, но за съжаление често действа, трябва да се признае.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Неразбирането какво точно е свободната воля, често води до отричането И като такава.
Това е ключов и принципен въпрос касаещ връзката между Бога и човека.

Искам да ти кажа, че е много по-лесно да се твърди, чр няма свободна воля и да си седим и чоплим семки докато някой ни спаси (ако ни е писано, разбира се...)

Когато човек научи и осъзнае че има свободна воля да избира между добро и зло защото му е дадена способността да ги различава, тогава се вижда каква огромна отговорност има всеки един от нас, или както казва апостола "...изработвайте спасението си със страх и трепет;" (Филипяни 2:12)

Хората не са кукли на конци...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ме сети за една притча, ето я и нея.

"Разказва се, че някога много отдавна, покрай двореца на един цар, всеки ден минавал амбулантен търговец на ветрила. Той възхвалявал чудесните и уникални ветрила, които продавал - никой, твърдял той, не бил виждал преди такива ветрила. Царят имал колекция от най- различни ветрила то всички краища на света, за това бил много любопитен. Един ден изпратил един от придворните си да покани търговеца на ветрила - като видял ветрилата, според него изглеждали съвсем обикновенни, едва ли струва ли и един грош, но все пак се заинтересувал:
- Какво им е уникалното на тези ветрила и каква им е цената? - попитал царят.
Търговецът отговорил:
- Ваше величество, те не струват много. Като се вземе предвид качеството им, цената е много ниска: само сто рупии за бройка.
Царят бил смаян:
- Сто рупии! Това ветрило за една пайса може да се купи навсякъде по пазара, а ти искаш сто рупии ..... че какво толкова им е специалното?
Човекът отвърнал:
- Качеството! Всяко ветрило има гаранция сто години - дори и за сто години то няма да се развали.
- Като ги гледам, не ми се вижда възможно да изтраят дори и една седмица. Да не се опитваш да ме измамиш - такова нагло мошеничество и то пред царя?
Търговецът смирено рекъл:
- Господарю, как бих се осмелил? Ти знаеш много добре, че аз всеки ден минавам покрай твоя дворец, продавайки ветрилата. Цената е сто рупии за ветрило и ако то не изтрае сто години, аз отговарям. Всеки ден аз съм на улицата, пък и в края на краищата ти си владетел на тази земя, ако те измамя как бих могъл да бъда в безопасност?!

Макар, че царят не вярвал на търговеца, купил едно ветрило на исканата цена - умирал от любопитство да разбере какви са му основанията да прави такива изявления. На търговеца било заповядано да се появи след седем дни. Както и очаквал царя, още на третия ден дръжката на ветрилото се извадила и то се разпаднало, преди да изтече седмицата. Царят бил сигурен, че продавачът на ветрила никога вече няма да се появи, но за негово пълно изумление, човекът дошъл, както му било заповядано - навреме, на седмия ден.
- На твоите услуги Ваше величество.
А царят бил бесен:
- Измамник такъв, глупак, ето ти го ветрилото, цялото е на парчета. Това му е състоянието само за една седмица, а ти гарантираше сто години. Да не си побъркан или си просто архиизмамник?
Човекът все така смирено отговорил:
- С цялото дължимо уважение, но изглежда, че Моят господар не знае как да си служи с ветрила.Ветрилото трябва да изтрае сто години, това е гарантирано. Ти как си вееше с него?
- Божичко - казал царят - трябва сега да се уча и как да си вея с ветрило.
- Моля те не се гневи - отвърнал човекът - как е могло такава съдба да постигне ветрилото само за седем дни. Кажи ти как си вееше с него?

Царят взел ветрилото, показвайки начина, по който човек си вее с ветрило - търговецът веднага възкликнал:
- Сега разбирам. Не трябва да си вееш по този начин.
- Че какъв друг начин има - попитал царят.
Човекът обяснил:
- Дръж ветрилото неподвижно. Дръж го неподвижно пред себе си и си движи главата напред назад. Така ветрилото ще трае сто години, ти ще си отидеш, но ветрилото ще остане непокътнато. При него няма нищо сгрешено, начинът по който си вееш е погрешен. Дръж ветрилото неподвижно и си движи главата, че какъв недостатък има ветрилото? Грешката е в теб, а не в моето ветрило."


Човечеството е обвинявано в подобни грешки от хилядолетия. Достатъчно е да погледнем хората - човекът е толкова болен, разболян от болестите, натрупвани в продължение на пет, шест, десет хиляди години. Непрестанно се повтаря, че човекът е този, който е грешен, а не културата. Човекът изгнива, но въпреки това културата се възхвалява. Нашата велика култура! Нашата велика религия! Всичко е велико! А я виж плодовете му. Проповедниците казват: човекът е грешен, той трябва да се промени. И все пак никой не може да отговори на въпроса дали нещата не са такива, каквито са, поради това, че нашата култура и религия, неспособни за хиляди години да изпълнят човека с любов, са основани на фалшиви стойности. Повече от ясно е, че ако любовта не се е развила за последните няколко хиляди години, то няма бъдеща възможност, на базата на тази религия и култура, да видите някога любящ човек. Нещо, което не е могло да бъде постигнато за последните десет хиляди години, не може да се постигне и за следващите десет хиляди години - днешния човек, утре ще бъде същият. Макар, че външните обвивки на етикеция, цивилизация и технология се променят от време на време, човек си е същият и ще остане такъв завинаги.

Ние не сме готови да преразгледаме нашата култура и религия, обаче им пеем "осанна" колкото ни глас държи и целуваме нозете на техните светци и пазители. Дори няма да се съгласим да погледнем назад, за да размислим в/у нашите обичаи и в/у насоката на нашето мислене, за да проверим дали не са заблуждаващи, за да видим дали не са погрешни. Искам да кажа, че основата е дефектна, че стойностите са фалшиви и доказателство за това е днешния човек - какво друго доказателство може да има. Ако посадим едно семе и плодът се окаже отровен и горчив, това какво доказва? Доказва, че семето трябва да е било отровно и горчиво. Разбира се, няма как да се предскаже, дали някое семе ще даде горчив плод или не - ще трябва да се посади и да се изчака проверката на времето, ще поникне растение, ще израсте в дърво, ще роди плодове и тогава ще се разбере, дали посятото семе е горчиво или не. Съвременния човек е плодът на тези семена на култура и религия, които са били посети преди хиляди години и от тогава се отглеждат. А плодът е горчив, той е пълен с конфликти и мизерия, обаче самите ние сме хората, които обсипваме с хвалебствия тези семена и очакваме от тях да разцъфти любов и човечност. Повтарям - това няма да стане, няма такава възможност, в по- голяма степен любов може да се види в птиците и растенията, отколкото в човека.

И отговорноста за това си е само наша, последствията също - няма друг, няма кой и няма пред кого.

Истината е друга, а именно, че всичко е предопределено от Бога и няма нещо, което има да се случи, да не се случи, вкл. общностното и индивидуално спасение в Христа.
с това отричаш свободната воля във всякакъв смисъл без изключение - и се придържай към логиката си, защото тъкмо според нея, тези които наричаш лековерни и тези, които наричаш сектанти, са такива не заради нещо или някой друг, а защото Бог така е предопределил.

А ако отричаме свободната воля, то тогава всичко останало се обезсмисля - религията, културата, изкуството, философията, всичко губи значението си, щом всичко е предопределено, то няма какво да го кусурим, каквото и да направим, каквото и да мислим, каквото и да предприемем, крайния резултат е предрешен и ние не можем да го променим. Според собствените ти убеждения, ти всъщност нямаш такива и самата ти вяра няма никакво значение.

Как да не се е променил човека? Много се е променил даже.

Това неразбиране идва от неосъзнаването на двете линии: Глобалната и Личната.
Глобалният план е самото Творение.
В него са заложени принципи, които са неизменни за Бог, но са изменими в определени, често необозрими математически вариации. Тези вариации зависят от Свободната Воля.
Тя пък е Личната линия, изборът на всеки.
Обаче не променя природните закони, основните функции на Творението и т.н.
Единственото, което прави е да предизвиква и ръководи събитията според избора.

Библията всъщност е един "учебник" как да използваме СВ. Изполънен с наставления и примери за това как употребана на СВ влияе на събитията в Глобания план, в Творението. Освен това загтава, че СВ е способна да предизвиква събития дори в природен мащаб. Законите, по които оперира СВ са еднозначни на законите в творението.
В този смисъл сме 100% Божии Деца, въпреки че под Бог в Библията се разбира нещо съвършено различно от общата представа.

Ако това, което пиша е вярно, то нали разбирате, че липсващия елемент в пъзела на Теорията за Всичко е силата упражнявана от Светият Дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поведението е мултифакторно детерминирано, ако позволиш ползването на тази скована терминология. И точно оттук идва илюзията за сободната воля. Това, че не винаги можем да регистрираме, измерим и предвидим всички външни фактори и поведенческото им въздействие, не означава, че не съществуват и че въпросът за тях трябва да се замете под килима на понятието за свободна воля. Ти поне, Енос, ще разбереш разликата на английски между фразите "free will" и "free agency". Безусловно, човекът като Божие творение и като разумно, морално-отговорно същество, интегриран и активен член на общност, има свобода на действието, но понятието за свободна воля (като за някакъв мистериозен и публично нерегистрируем източник на индивидуалното действие) тук е излишно и, впрочем, небиблейско и несветоотческо. Къде в Библията или в ранните Отци на Църквата се среща тази измишльотина "свободна воля"? Точно никъде!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

"тези които наричаш лековерни и тези, които наричаш сектанти, са такива не заради нещо или някой друг, а защото Бог така е предопределил."

Амин! Така е, абсолютно всичко без изключение е предопределено от Бога.

Това обаче не означава, че трябва да седим със скръстени ръце и да чакаме обстоятелствата да ни лашкат насам-натам. Най-малкото защото самото ни тяло, одушевеното ни, тоест оживотвореното ни тяло, дар от Бога през родителите ни, е едно от най-важните и динамични обстоятелства в живота ни, което се сблъсква с външните, извънтелесните обстоятелства и се утвърждава или огъва спрямо тях. Една от особеностите на одушевеното ни тяло е спонтанното генериране на реакции, които се селектират от външната среда и остават по-адаптивните. Това обаче не е свободна воля, а именно одушевеност, обживеност, вродена спонтанно-акумулираща чрез проба-грешка активност спрямо средата. Има я и при животните, но в много по-ограничен акумулиращ, паметов обхват.

Или, ако си позволя едно хашлашко-хумористично позоваване на най-влиятелните нововремски философи: Споноза шамари Декарт отвсякъде, а Лайбниц прикрива смущението си от тази неудържима натуралистична революция под маската на бароковата дезинтересована фрагментарност.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 02.11.14 16:47.

Погледнато изцяло, съществуването е едно и тук нашата реакция може да се сведе до универсализиран модел. Обаче в сферата на човека и на разума имаме избора дали да се включим в една игра или в различна игра. От ответната страна - дали да конструираме едни правила или други правила, да организираме обстоятелствата на живота по един или по различен начин. Това е по-високо от просто отделната реакция на човека към оживяване или живост.

Човек може да каже, сега ще се доказваме чрез маратон, после да каже, сега ще се доказваме с литература, а още по-нататък - сега ще се доказваме чрез емпатия. Тук имаме избор на човека, а не просто реакция на обстоятелствата. Това при животните не съществува.

От друга страна, човек е така зададен в съществуването, че има тенденцията да "потъва" в собствения си бит и посока, но това не значи, че имаме пълна предопределеност. За да имаме пълна предопределеност, трябва всички други пътища "сами да те отблъскват" (защото си с друга школа, друг произход и т.н.), докато виждаме, че при човечеството имаме пътища, които не те отблъскват и не са конструирани само за "насочване на овцете", тоест възможността за автентични алтернативни пътища.