Ето ме отново с един библейски текст. труден за интерпретация.

Любопитно ми е кой сред тук грамотните в Писанието как интерпретира библейското откровение за злия дух, идващ от Господа, за което четем в Първа книга Царства 16:14, 18:10, 19:20 ?

Този зъл дух да не те е уплашил, че си променил името си и си объркал последния цитат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

[16:14] А от Саула отстъпи Духът Господен, и зъл дух от Господа го мъчеше.

---

В отговор на:

---

[18:10] И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.

---

В отговор на:

---

[18:11] И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.

---

В отговор на:

---

[19:9] И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните.

---

В отговор на:

---

[19:10] И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.

---

1. "Показва неговата слабост"

Да видим кога се появява неприязънта към Давид. Проблемът е, че Давид е свидетел на слабостта на царя и възможно със своето прекалено праведно поведение да е предизвикал усещането за излагане на показ. Само че от кого толкова се срамува царят, има две възможности - това е пред себе си и пред Давид, като потенциален кандидат за трона. Всъщност, не оставаме с впечатлението, че царят е до такава степен самовлюбен, а по-скоро Давид е едновременно образът, спрямо който не иска да се излага, и едновременно с това, самият той го излага на показ.

2. "Дали Давид е достоен за на трона"

В епизодите на "обладаване от злия дух" виждаме, че се отива към по-лични взаимоотношения. Единствен Давид може да успокои царя в това му състояние. Обаче къде е проблемът тук. Давид не е доказал свето достойнство по потекло, а вече имаме една прекалена близост с царя, която може да повлияе на преценката му. Едновременно с това, всяко негово действие е правилно и даже народът го обича. Само че царят си казва, щом може да излъже дори мен в лични взаимоотношения, колко му е да излъже народа. В тази ситуация събитията вземат драматичен обрат - царят казва, аз не съм в контрол на тази преценка, нека тогава се докаже през събитията. Тоест царят застава срещу Давид. В същото време обаче по някакъв начин неговото амбивалентно отношение се предава на сина му, който пък сега сякаш за да балансира нещата се проявява в особено усърдно приятелство към Давид. Това разрешава и друг проблем - въпросът, че по проблема за наследството синът и Давид трябва да са първи конкуренти. Така това нелогично поведение на бащата разрешава друг много важен източник на раздори.

Аз не съм от грамотните, но като си опресних тази библейска история, мисля, че човекът си е полудял. Майки да каже диагнозата, той ги разбира повече психичните разстройства с агресивни прояви.

Какво очакваш да ти кажат? Че Господ скришом от църквата ръководи и бесовете, и че битката за душите е само една театрална постановка, в която Той е режисьора?

Очаквам предположение, че библейският писател се е изразил неправилно. Мислех да предложа друг въпрос за тукашна медитация, но гледам Ежко ме е изпреварил в другия клуб и сякаш е прочел намерението с ясновидство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен евреите са вярвали че злите духове се подчиняват на Бога, в смисъл, са негови служители с цел изпитване на хората. Дори дяволът се е разглеждал като божи служител.

Историята със възгорделия се архангел Луцифер който се е разбунтувал срещу Бога и убедил част от ангелите да го последват не е приета в Християнството от Юдаизма, а е измислена от християните. Също както и идеята за вечни мъки след смъртта за грешниците - няма такива идеи в юдаизма, там има само временна "геена" за очистване на душите, преди да влезнат в рая.

Приемайки, че Бог е Творец на всичко видимо и невидимо, ясно е, че и бесовете ще да са в Негово подчинение. Аз съм склонен да интерпретирам въпросния текст, че Бог е допуснал злият дух да обладае човека, но ми е трудно да приема, че духът като енергия се излъчва от Бог. Употребеният израз "излезе от Бога" приемам като разбиране на библейския писател по-скоро отколкото за действителност.

А допускате ли, че тази заповед е излязла от Бог:
Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.