Ок - жените се учат от мъжете, а мъжете тогава от кого се учат?

Малко разсъждения:

1. Ако имат правоспособност.
2. Да се гледат резултатите.
3. Днес имаме много жени журналисти, писатели, учители.
4. Да се обмисли подробно за всички последствия в обществото, напр. да не доведе до "възгордяване" на жената.
5. Това, че е срамно да говорят е вид психическа нагласа на хората, но ако този срам е изчезнал с времето, без това да представлява етическо декадентство, може да отпадне и нуждата от тази разпоредба.
6. Да се изследват възприятията на обществото.
7. Ако следват правилата на добрия тон при задаването на въпросите (повторно за частта "Ако искат да научат нещо").
8. Ако не смущават дейността на останалите духовници или вътрешната им концентрация, нужна за ритуалите.
9. Ако не възпрепятстват възприемането на материала, заради това, че са жени или защото материалът изисква прозрение на картината зад думите, освен внимание към физическия облик.

Но основният въпрос, след като прочетох цялата 14-та глава, според мен е: "може ли жената да получи пророчество, или тя само се възпитава в църквата по отношение на пророчествата". Тоест в случая първо не става въпрос за по-рутинните проповеди. Второ, притеснението ни е, че жената се радва или на вътрешен мир, или се оставя жертва на напрежението и на обстоятелствата. Обаче пророкът е като един психоаналитик, който трансформира обстоятелствата. За целта той първо трябва да усети вътрешното състояние, напрегнатост на обществото по отношение на конфликти и впоследствие да има прозрение за трансформативна стъпка. Пророчеството е заредено и по този начин то е двустъпков процес, а не просто упражнение в успокояване.

Като един лакмусов тест по въпроса трябва да видим как се справят жените психоаналитици в сравнение с мъжете психоаналитици при тълкуванията си. Тоест дали при жените нямаме само напътствия (макар и добри), но не и едно издигане в конфликта и едва тогава неговото трансофрмативно решение. Също дали жената няма тенденцията да бяга или да се скрива от съдбата си, докато мъжът има психическата способност да върви насреща и така да управлява "кораба" (когато се налага и когато е възможно, тоест открито е решение или "просека"). Но все пак - дали всичко това е желателно за сегашното състояние на обществото. Защото времена на пророци, погледнато радикално, е времена на брожения. Но не е казано, дали всички времена трябва да са такива. Все пак имаме предвид, че при сегашната уредба на религията, пророчеството не заема целия бит, а се свежда до ограничени прозорци от службата (иначе бихме били превъзмогнати от него).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 29.09.14 17:14.

А аз се надявам, че не иде реч за типичен мъжки шовинизъм, та питам пак - мъжете от кого се учат?

Малко разсъждения...
А може би просто жената е по-схватлива по природа и търпеливо изчаква да се изкажат мъжете, докато стигнат до извода, който е направила отдавна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е, но въпросът е дали жената може да "издигне" цялата общност. Засега май само Маргарет Тачър и Ангела Меркел са способни на това, но пък те са образи на един екип, който работи зад тях. Интересно дали оставени сами на себе си могат да породят същото впечатление. Или може да кажеш, впечатлението ще се породи наистина, когато приемем "женския" начин на мислене, вместо да гледаме само от позицията на "мъжкия разум".

Женски поп - това е наистина смешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Парадоксално е, но ...

Мнозина протестанти не приемат женското ръкоположение.

Но тези, които приемат това - тълкуват тази част от Писанието като културна особеност. Както и например и че е "срамно за жена да се моли гологлава" (1 Кор. 11).

Т.е. жените тогава били необразовани и т.н. и т.н. Освен това много бърборели ... и пречели на богослужението (и такова тълкувание съм чувала) - и затова им било казано да мълчат.

Друг един стих, обаче, ми се струва много по съществен. И той е "не позволявам на жената да поучава, нито да владее над мъжа" (пак ап. Павел).

И той повдига въпросът - може ли жената да има главенство и ръководна роля (и като духовен авторитет) над мъжа? Дали това не нарушава Божият установен земен ред ... и дали това не унищожава мъжката природа. Поне отчасти.

Иначе, дори в Библията и дори във времена съвсем съвсем патриархални - наблюдаваме изключения от правилото - например Девора, която освен съдия е била и включително военен пълководец на евреите за известно време.

Моето лично мнение: принципно на жените не ни е дадена такава отговорност ... а и не е добре една жена да "владее" на мъжа си.
Но пак, изключения има и някои жени имат дарби да ръководят. Биха могли да ги ползват в много посоки, дори и в църквата могат да бъдат учителки ... или да преподават богословие. Но чак да бъдат ръкополагани за ... ми изглежда твърде много.

Половете са равни, а и светът върви към нещо уникално. Мъж или жена няма значение, важна е личността.

domino dancing