|
|
|
Тема
|
 Йезуитите с опасни тълкувания
|
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
| Публикувано | 23.09.14 22:22 |
|
|
1.
"Благославяли" Каин (даже "общо взето" били него), а животът продължавал (макар и "някак си да звучало безпринципно").
Това оправдано ли е като проповед, дори да приемем, че такава е била "реалността на живота". Освен това до какво ни води това - до дефанзивна "готовност за хитрости" или направо до активна? Разбира се, ще кажем, че духовниците не инициират такива варварски събития. Обаче след като в крайна сметка животът продължава, явно имат и готовност да приемат оцелелите и пак да ги направят правилни християни. Също не коментирам дали реалността е точно такава, защото все пак не наследихме ли ценностите на Авел?
Реално погледнато някой може да каже, че Каин постепенно е бил трансформиран в ценностите на Авел. Само че мен какво ме грее това, ако не е оцелял? Подобни обяснения без схващането за строга правораздавателна система и наказания не водят до нищо "същностно" от гледна точка организацията на обществото, а само до "реторични приказки". Тоест няма промяна на световната ситуация (към право и праведност), а само адаптиране към случващото се.
Да не говорим, че цялата проповед е напълно в духа на дарвинистките парадигми. Богоборецът бил благословен. А "желаещият силно" получавал благословия, дори и чрез подмяна на бащиното завещание. Макар всичко това с безпринципността да се е отнасяло до Стария завет, с времето като се натрупали прекалено много прегрешения, пак можело да има прошка на всичко. "Юдеи и християни оправдавали волунтаризма винаги"? Сега поне знаем откъде идват двойните стандарти на Европа (по-точно тънките сметки, избухващи понякога в големи кръвопролития)? Ако в основата е оставено място за саморазправата, нестабилността и волунтаризма, то като цяло системата възпроизвежда същото.
Разбирам всичко това да се прави с идеята съвсем плавно и постепенно да се цивилизоват варварите, но лекцията не оставя впечатление за това. От друга страна някой, който проявява голяма активност и желание за живот (пък било то през проституция, кражби и такива неща), пак може да се вмъкне в обществото, но нека сам да се справи, какво значи регламентирането му на религиозно ниво. Може би се цели това да не се корумпират местните структури, а да има една централизирана процедура. Това е ок, но малките прегрешения може лавинообразно да се превърнат в по-сериозни прегрешения и да засегнат всичко.
Разбирам това да се разглежда в Сун Дзъ - „Изкуството на войната“, но нали гражданският живот е различен от бойното поле.
Самото тълкувание също не е много интелигентно, защото без честност и доверие не може да има градеж (а само надлъгване и разрушение). Тогава всъщност убиецът Каин не може да е земеделец. Не бихме казали, че той е и скотовъдец. Той е просто бандит, който е изгонен, и макар да оцелява, то той решително е поставен в неблагоприятна ситуация, да е отстранен (тоест не запазва "печалбата" от прегрешението си).
В отговор на:
It has been proposed that the etymology of their names may be a direct pun on the roles they take in the Genesis narrative. Abel is thought to derive from a reconstructed word meaning "herdsman", with the modern Arabic cognate ibil now specifically referring only to "camels". Cain is thought to be cognate to the mid-1st millennium BC South Arabian word qyn, meaning "metalsmith".
Наистина проверих и се оказва, че само е било "proposed" (предположена) връзка на техните имена с техните занаяти. Дори да приемем това предположение, то Каин излиза, че е ковач или обработващ метали (metalsmith). Как ковачът става на земеделец не ми е ясно, след като знаем, че има ковачи, които са по-скоро като номади (преместват се където има нужда от услугите им, или пък трябва да пласират вече изработена стока, което също може да е означавало движение). Ясно е, че ковачът представлява занаят, а не култура, било то земеделска или номадска. Асоциацията може да идва от това, че ковачите са имали по-лесен достъп до оръжия или от това, че са обикаляли, за да си продадат стоката, което понякога може да ги е забърквало в нечисти истории.
2.
Според една моя теория, йезуитът може да претълкува оригиналния мит и да намеква нещо друго: че има едни скитащи популации (ако се досещаме какви са ковачи), склонни към престъпления, обаче това са "неговите хора" - и все ще са полезни за "разни работи".
Хипотетично, друга връзка може да е била с племето кайъ (или техни предшественици), които са осъществили връзка по пътя на коприната. Това има основание, след като чак в Египет са прониквали мамелюци (макар и в по-късна от библейската епоха, но циркулацията по пътя вероятно е съществувала далеч преди тях). Може би тяхното занимание е било нещо като керванджийство, охрана по пътя, професионални войници, освен металообработка и производство на оръжия и това да е довело до включването им в този мит.
Но при всички случаи има разлика между професионални войници и защита на интереси (примерно свързани с пътя на коприната) и безогледния волунтаризъм, доведен до степен да разлага самото общество. Има възможност и всеки епизод да характеризира различен народ. В случая имаме убийство, но не и лукавство. А епизодът с подмяна на бащиното наследство да се отнася за друг народ (Яков и Исав). При борбата с Бога също имаме някаква откритост, а не точно лукавство и да става въпрос за трети народ (Израил*,**). В този случай е прекалено да обединяваме всички тези характеристики в една ултимативна волунтаристичност, защото едно характеризиращо прегрешение е различно от постоянно случване на прегрешенията. Плюс това, тези народи, ако се отнася за народи, вече са минали през етапа на основаване (дали е в престъпление е друг въпрос), обаче оттук нататък няма причина да се развиват така, след като вече могат да поемат в градивна посока.
Трябва да имаме предвид още, че драматизмът на някои от по-древните митове може да се дължи на любовта на слушателите към неочакваните обрати и събития. Но при все, всеки е слушал това, което и другите са слушали поколения наред и всеки си е опичал акъла съответно (било като назидание, подготовка, знание). За да се запази определен мит, той е имал някаква достатъчно значима образователна страна, доказала се през поколенията. Тоест всеки мит учи децата за съществуването на някакъв вид практики и препятствия в света, както и за дилеми, пред които може да се изправят. В резултат те трябва да навигират със своето поведение измежду всички опасности. Самото следване на лошия пример от даден мит не е особено препоръчително, защото всички останали в голяма степен са запознати с него и ще са подготвени.
Обаче съвсем не е ставало въпрос за постоянно "оцеляване". Просто е имало моменти на изпитания и моменти на живот. Тогава магията може да е била вътре в приказката и асоциирано с това в епизодите от света, а не само в практики на почитание на отделно божество. Самото почитание на божеството леко започва да ни отделя от пълноценната интеграция и проява на нашите импулси в околния свят. Процесът вече се случва през отчетливата божествена дискриминация, а не през плавното преоткриване на епизоди от приказното вътре в света. От друга страна дали поради някакво обедняване на ежедневния живот или поради чрезвичайните опити за атрактивност от страна на определени артистично настроени хора, са били създадени пищни ритуали в света (съответно асоциирани с Бога). Това води до възвръщане на пълноценността, когато можем да интегрираме тези ритуали като част от "собствената си конструкция на приказка", която едновременно е синхронизирана с "обществената" такава (ритуалите се явяват място на среща на двете). По този начин Богът вече не отнема, а само внася допълнителна "стойност". Богът основан на дидактичен текст, но без ритуалите, общуването и въображението, които да ни "разгърнат" в света би бил като едно зомбиране. Религиите избягват това, като включват множество притчи, чествания и възможности за разговор. От друга страна, за дадени хора сакралните текстове имат друга функция, че ги подготвят за това да направляват общността или да извършват определена важна дейност. Съответно тук е законодателната, историческата, теоретичната и ръководната част (чрез ролеви модели, аскеза, обмисляне и др.).
_______
* Тълкувам го, че е много жилав или изобретателен - точно когато останалите са го отписали, пак се бори със съдбата си (отнесено за отделен човек или народ).
**Израил се свързва с Яков, но също така два мита може да са били обединени в едно, въз основа на това, че става въпрос за някаква чрезвичайна борба срещу обстоятелствата и реда. Но все пак тази прилика е повърхностна, защото срещу човешките обстоятелства можеш да подходиш с някакво лукавство, но борба с Бога е нещо по-различно: излишно е да мислим за някаква "хитрост" тук (не би подействала) или за дефект на характера като гордост (не би могла да се изправи срещу Бога), а просто имаме изправяне срещу съдбата от "честна" позиция (вероятно от позицията на "живота", който иска да живее - но не в смисъла на някаква самозабрава, което би го отнесло към гордост, а просто да живее).
Редактирано от dnaunseq на 24.09.14 04:16.
| |
|
Тема
|
 Re: Йезуитите с опасни тълкувания
[re: dnaunseq]
|
|
| Автор |
Enos (LDS mythbuster) |
| Публикувано | 24.09.14 09:33 |
|
|
Привет,
Беше ми любопитно да видя гледната точка на католиците.
Звучи леко шокиращо съдистичният елемент в плана на Бог. "Тези там ме пообидиха малко, я да им пратя Сина си до го поутрепят за да им докажа, че не са прави..." (цитирам по памет).
Или този съгрешил, онзи убил, но Господ ги благославя в името на това живота да върви...
Наистина ли се прави опит за внушение, че е възможно да има някакъв компромис с греха или аз погрешно оставам с такова впечатление? Дано да е второто...
Този човек говори така сякаш никога не е чувал за Единението (Atonement)
What is the Atonement?
As used in the scriptures, to atone is to suffer the penalty for sins, thereby removing the effects of sin from the repentant sinner and allowing him or her to be reconciled to God. Jesus Christ was the only one capable of carrying out the Atonement for all mankind. Because of His Atonement, all people will be resurrected, and those who obey His gospel will receive the gift of eternal life with God.
Bible dictionary
Atonement
The word describes the setting “at one” of those who have been estranged and denotes the reconciliation of man to God. Sin is the cause of the estrangement, and therefore the purpose of atonement is to correct or overcome the consequences of sin. From the time of Adam to the death of Jesus Christ, true believers were instructed to offer animal sacrifices to the Lord. These sacrifices were symbolic of the forthcoming death of Jesus Christ and were done by faith in Him (Moses 5:5–8).
Jesus Christ, as the Only Begotten Son of God and the only sinless person to live on this earth, was the only one capable of making an atonement for mankind. By His selection and foreordination in the Grand Council before the world was formed, His divine Sonship, His sinless life, the shedding of His blood in the garden of Gethsemane, His death on the cross and subsequent bodily resurrection from the grave, He made a perfect atonement for all mankind. All are covered unconditionally as pertaining to the Fall of Adam. Hence, all shall rise from the dead with immortal bodies because of Jesus’ Atonement. “For as in Adam all die, even so in Christ shall all be made alive” (1 Cor. 15:22), and all little children are innocent at birth. The Atonement is conditional, however, so far as each person’s individual sins are concerned, and touches every one to the degree that he has faith in Jesus Christ, repents of his sins, and obeys the gospel. The services of the Day of Atonement foreshadowed the atoning work of Christ (Lev. 4; 23:26–32; Heb. 9). The scriptures point out that no law, ordinance, or sacrifice would be satisfactory if it were not for the Atonement of Jesus Christ (Heb. 10:1–9; 2 Ne. 9:5–24; Mosiah 13:27–32).
Sin is lawlessness (1 Jn. 3:4); it is a refusal on men’s part to submit to the law of God (Rom. 8:7). By transgression man loses control over his own will and becomes the slave of sin (Rom. 7:14) and so incurs the penalty of spiritual death, which is alienation from God (Rom. 6:23). The Atonement of Jesus Christ redeems all mankind from the Fall of Adam and causes all to be answerable for their own manner of life. This means of atonement is provided by the Father (John 3:16–17) and is offered in the life and person of His Son, Jesus Christ (2 Cor. 5:19).
С искрено уважение към мнението и вярванията му, че това е "спойката" която убягва на лектора и поради липсата и той се опитва да съвмести на пръв поглед несъвместими неща чрез предположението, че Бог е направил компромис с греха.
Бог не е изпратил Сина си защото сме го "пообидили", а защото "толкова възлюби света..." - справка Йоан 1 гл. Мотива е любов, а не наранено его.
Поздрави,
| |
|
Тема
|
Re: Йезуитите с опасни тълкувания
[re: Enos]
|
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
| Публикувано | 24.09.14 15:02 |
|
|
Човекът имаше добри тълкувания по определени теми, но може да му е станало нещо или в дадения случай да не си е направил домашното (стига да не става въпрос за доктрина). Иначе признавам, че обобщих за всички йезуити, за да направя заглавието малко по-атрактивно. Но това не е съвсем без основание, имайки предвид, че думата е навлезнала в езика с някои пейоративни значения.
| |
|
| 
|
|
