Корейците стават християни.

В отговор на:

---

Christians account for 29.2% of the population (of which are Protestants 18.3% and Catholics 10.9%).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто корейците искат да се покажат и самопреживеят като по-западни от японците. Вкл. и в религиозно отношение. Дано и китайците поемат по този културно-идеологически завой. Тази конкуренция (кой жълтуродръпняк е по-озападнен от съседа си) е позитивна и продукнивна и ни носи по-евтини и качествени механични и електронни джаджи. Икономическа религия в действие.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

За в бъдеще това се очаква и дано така да се развият нещата, защото инак ще има сериозна катастрофа - изтока ще става все по- християнски, докато на запад християнството все повече ще губи позиции. А кое, защо и как - днес нещо ме мързи да пиша, някой друг път може би.

Ако най-голямата църква в Южна Корея, тази на Йон Ги Чо, е християнска, то може да се приеме, че корейците стават и християни. Но... проблемът е, че това не са християнски църкви, а хибрид от Източен Пантеизъм, при това в специфичния за Корея вид, облечен в християнска терминология. Четох някъде, че "Четвъртото измерение" на Йон Ги Чо е всъщност наливане в християнска форма на светогледа на корейската секта сокагагай. Каквото и да е, визуализирането на Йон Ги Чо си е разновидност на позитивното мислене, пряко приложение, че не съществува Реалност, а всичко е само майя-илюзия, и достатъчно ако промениш тази илюзия по подходящ начин в мислите си, а най-добре с визуализация. Е, чиста проба Източен Пантеистичен Монизъм в някаква разновидност, но не и Християнство.

Хората от Далечния Изток изглеждат прагматици и бидейки необременени от сантименти като нашите, може по-реалистично да са оценили ноу-хауто (и подхода към капиталовото и социално акумулиране), което идва с въпросните две деноминации на християнството. Докато за нашия светоглед приемането или неприемането на нова религия сякаш е въпрос на чест или на някакъв по-сложен контакт и взаимодействие: примерно обществена трансформация - при римляните; покоряване - при норманите и викингите; търговско решение и възможност за свободи - при народите от Ханзата; изява на протестен избор - при българомохамеданите; трайно съюзяване или взаимообмяна - при турци с арабската култура или турци с персийската култура; възможност за усядане - при покръстването на българите; интелектуално и модернистично еманципиране - при приелите атеизма и модерните идеологии. Относно позитивното мислене, на изток наистина има един дух на наивистичен позитивизъм и действие, като това не е просто мое наблюдение, а и на учени, изследвали да кажем Япония.

Друго наблюдение е, че повечето от старите традиции се озовават в съвремието в ситуация на културен вакуум и невъзможност да упражняват адекватни напътствия в усложнените условия на капиталонатрупване и обществено възпроизводство. Онези, които изглежда успяват да дадат пълноценна реакция следват (засега) 3 линии - протестантство, католицизъм и национализъм (комунизъм/социализъм/етатизъм/американски капитализъм/британска или френска система и др.). Ако вземем самата Корея за лакмусов тест, то е видно, че там активно и инвазивно разпространение са получили точно тези 3 течения.

За Корея все пак трябва да отбележим, че върху тази страна са водени тежки военни действия и едва след това и явно след премахването на всички пречки пред мисионерите се е получило разпространението на двете форми на християнството (без това да значи, че самото приемане е било насила) и по подобен начин за комунизма.