След учението за Реалното Присъствие в св. Евхаристия, най-спъващо и скандализиращо ума протестантски е почитането на светата Дева, майката на Иисус Христос. Както по отношение на дежурно даваните православни доводи в полза на Реалното Присъствие, така и по отношение на ония, давани в полза на специалното почитане на св. Богородица, аз винаги съм бил много скептичен и библейски неубеден. Затова споделям един довод в полза на православното почитане на светата Майка, който не се среща в обичайните катехизиращи православни и католически сайтове и който набляга на типологичната красота на единното библейско повествование.

Става въпрос за израилтянската старозаветна храмова символика и по-конкретно онова, което се намира в самия център на храмовото богослужение, в най-вътрешната, най-неприкосновената, най-святата част на Храма - Светая Светих, а именно Ковчега на Завета, симовлично пазен и почитан от двата херувима отгоре му и скрижалите, намиращи се в него, представляващи каменно въплъщение на Тора-та, на вечния Закон Божий. Това е толкова свето място, пазещо толкова свети "предмети", че израилевите първосвещеници са влизали там само веднъж годишно, на Йом Кипур, Денят на Омилостивлението, когато са поръсвали Ковчега на Завета с кръвта на жертвено животно без недостатък.

Имайки горното предвид, няма как външния читател на СЗ да не се първоначално скандализира от това изрично почитане не само на съдържанието на Ковчега, но и на самия Ковчег на Завета, приютил скрижално-въплътената Тора. Нима израилтянският старозаветен култ, изрично отричащ всякакво почитане и поклонение на предмети, си противоречи при това свръхпочитане на Ковчега на Завета и съдържащата се в него каменна Тора? Не, разбира се, това е утвърждаване на поклонението и служението пред Единия истински Бог на Израил, който заповядва на людете Си да нямат други богове освен Него и подробно разпорежда мерките и материалите за построяването на скинията (и в последствие Храма) и почитането на скрижалите и Ковчега на Завета, намиращи се в най-вътрешната и скритата й част.

Какво общо има това с въпроса за почитането на св. Богородица?

Ако Христос е съвършено въплътената Тора, не в камък, а в човешко тяло, то какво друго е Неговата Майка, според СЗ типология, ако не съвършена човешка форма на Ковчега на Завета, пазен и облажаван от Божиите ангели и специално почитан от СЗ-те първосвещеници като достойно вместилище на скрижалите?



"Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета
Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици
и трус и голяма градушка.
И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце;
под нозете й - месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей (...).
Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде
детето й. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с
железен жезъл"
(Откр. 11.19 - 12.6)


"И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си
между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по
корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното
семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна;
с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува
над тебе."
(Битие 3.14-15)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Отсъствието на такова почитане е израз на неглижиране на значението и ролята на жената като част от символичната двойка първочовеци Адам и Ева ("мъж и жена ги създаде"). При протестанството това е признак на богословска грубоватост и примитивизъм.

Ако Христос е съвършено въплътената Тора, не в камък, а в човешко тяло, то какво друго е Неговата Майка, според СЗ типология, ако не съвършена човешка форма на Ковчега на Завета, пазен и облажаван от Божиите ангели и специално почитан от СЗ-те първосвещеници като достойно вместилище на скрижалите?

Впечатляващо твърдение, но ми се губи юдейската гледна точка към него.
А тя е...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В тази връзка е много интересно и поучително отношението на Мартин Лутер към св. Причастие и св. Богородица. При всичките му зулуми, той до края на живота си е поддържал някаква, макар и превратна, форма на искрена вяра в Реалното Присъствие и искрена почит към св. Богородица; тоест, останал си е до последно халкедонски християнин.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Съжалявам, че не успявам да задоволя интересите ти; предлагам ти да се обърнеш към Даун Браун и документалните филми по Нешънъл Джиографик за по-зрелищни и грабващи домакинското ти въображение "доводи".

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Благодаря и аз; за вниманието. Трябва изрично да отблежа, че доводът с типологията на Кивота/ Ковчега на Завета е даван и развиван от православни и католически богослови, но като че ли е пренебрегван в по-популярните изложения на основанията, защо християните (трябва да) отдават специална почит на св. Богородица и защо трябва дори да се нарича не просто "Света", а "Пресвета".

Когато размишлявам върху думите на най-популярните православни молитви към Нея, символиката на Кивота става за мен повече от очевидна. В тях се споменава, че Тя е по-славна от херувимите и серафимите (те Й се покланят, както се покланят върху Кивота) и пази вярващите под своя честен покров.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Добре, представи си въпроса по друг начин:
Как ще защитиш тезата си пред ортодоксални юдеи?


Домакинското ми въображение още чака отговор на един логически въпрос в темата за Края.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Как ще защитиш тезата си пред ортодоксални юдеи

---

Вярно е, че богословски и богослужебно въпросът е разглеждан. В постинга си сте съумяли да го поставите на пиедестал с невероятна лаконичност и завидна яркост. Убеждавам се за себе си, че няколко изречения могат да са много по-полезни отколкото цели трактати. Насладих се завидно на лаконичността, в която доминира яркостта. По кратко и по-ясно едва ли може да се засегне този въпрос. Остава всеки да медитира над него и го усвоява духом. Многословието затъмнява светлината на съзерцателните въпроси.