Интересно ми е да узная кой какво отношение и съпричастност има към суетата и т.н. по православному "смъртен грях" - щестлавието.

Когато говорим за т.н. "суета", най-често се цитира библейския стих: "Суета на суетите - всичко е суета",

Ако всичко е суета, според библейския Кохелет или Еклесиаст в превода на т.н. "70-те тълковници", то нима не може да съзрем нещо градивно или положително, достойно за уважение и преклонение във въпросната суета?

Според Првославието, щеславието е смъртен грях. Църковно славянският израз "тщетный" ще рече "напразен". В речниците се обяснява, че това е стремеж човек да изглежда добре в очите на околните; потребност от потвърждение на личното превъзходство.

Ще се осмеля да предложа собствената си дефиниция, че суетата е външна проява, докато щеславието е вътрешно чувство.

Възможно ли е да съзрем в т.н. "щеславие" нюанс на лично достойнство?

Актуализирайки понятията, днешният "избор" на Варненски митрополит не е ли прекрасен образец на суета на суетите, както всички онези, които държат имената им да са в листата на позора - образец на щеславие?

Личностната изява в науката, изкуствата, спорта, политиката и не на последно място в църковната какафония, не са ли в крайна сметка суета? Ако са суета и проява щеславие, защо се вдъхновяваме от смъртния грях на щеславен композитор, художник, писател, мъдър духовник, преуспяващ политик и т.н. и т.н.

Последните теми в клубовете засягаха чуждите грехове и пороци. Интересно ми е да прослушам добросъвестните и откровени хора как виждат суетата и щеславието в личния си живот и какви творчески импулси са им дали?

В някои социолгически подходи разглеждат престижа, славата, публичния имидж като вид капитал - символен капитал - със свои правила на натрупване, съхраняване, обменяне, увеличаване, - които са различни, но сравними с тези на финансовия и реално-производствения капитал. Затова, според мен, от християнска гл.т. трябва да бъдем умерени в осъждането си срещу трупането на символен капитал, както и спрямо трупането на по-"реалните" видове капитал; въпросът е не да не се трупа изобщо, а да се трупа и използва, но не само за себе си, а и за общността, вкл. за Божията общност, Църквата.

"Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда,
и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето,
гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти."
(Матей 6:19-21)

"И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам
где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя
житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита
и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани
за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата;
а това което си приготвил, чие ще бъде?
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога."
(Лука 12:16-21)

Горните Христови думи е добре да се тълкуват, според мен, по-умерено от обичайния сиромахомилски прочит, защото съдържат една истина, но изказана в прекалено краен апокалиптичен контекст - насилственото отмиране на старозаветното служение и мъченическото зараждане на новозаветното. Днес, за добро или лошо, живеем във времената на утвърдената и действаща Църква и проблемът не е толкова в трупането на блага - материални и символни, - а в начинът на разпределението им и каузата на употреблението им.

В тази връзка ми се струва малко лицемерно показното опростяване на одеждите и местопребиваването на настоящия римо-католически папа, защото литургичните свещенослужители, особено по важни празнични поводи трябва да изобразяват (макар и винаги непълно) славата на Христовото царство, на Христа като Цар и Победител, а не само на Христа като Разпнат и Унизен. Затова, сам знаете много по-добре от мен, в Църквата се прави разлика между пълно и непълно богослужебно одеяние, според повода на свещеническото служение.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

В тази връзка ми се струва малко лицемерно показното опростяване на одеждите и местопребиваването на настоящия римо-католически папа, защото литургичните свещенослужители, особено по важни празнични поводи трябва да изобразяват (макар и винаги непълно) славата на Христовото царство, на Христа като Цар и Победител, а не само на Христа като Разпнат и Унизен.

Що? В прости бели дрешки и обикновени обувки унизен ли е този, който служи? Ако няма злато, брокат и коприна на килограм, Христос не е Цар и Победител? Въх!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кой какво отношение
по моя опит и наблюдение, това е един от най- трудните и превратни моменти в битието на индивида - да осъзнае, че всичко е суета, че целия стремеж не е нищо в повече от едно гонене на вятъра. Това е много особен момент в човешкия живот, защото те преобразява завинаги - отношението просто изчезва, изпарява се като утринна мъгла, то не е нито такова, нито онакова, а просто започва да изтънява, да липсва.

не може да съзрем нещо градивно или положително
не можем, защото уважението и преклонението са също суета.

Възможно ли е да съзрем в т.н. "щеславие" нюанс на лично достойнство?

най- вече именно личното достойнство - едва ли има по- голяма суета от тази, да си някой.

не са ли в крайна сметка суета?
в крайна сметка са - всеки, който е бил на върховете може да го потвърди, стига да благоволи разбира се.

защо се вдъхновяваме
защото имат нещо от отвъдното, заради това се вдъхновяваме.

Аз не съм добросъвестен, но това не ми пречи да споделя - нищо не са ми дали, видях суетата и нищо не получих в замяна, дори напротив, това виждане взе от мен и продължава да взема, а има какво да взема, защото и аз съм суетен.

А ако позволиш нека те питам и аз нещо - защо според теб суетата е грях?

Според Првославието, щеславието е смъртен грях. Църковно славянският израз "тщетный" ще рече "напразен". В речниците се обяснява, че това е стремеж човек да изглежда добре в очите на околните; потребност от потвърждение на личното превъзходство.

Не мога да го усетя в пълнота това определение, за да напиша нещо лично.
Какво ще рече стремеж човек да изглежда добре в очите на околните и на коя дума пада ударението? Защото, ако човек се стреми да изглежда зле в очите на околните или изобщо не му пука как ще го възприемат, май пак ще цопне в някакъв грях - безсърдечност ли, дебелокожие ли, самомнителност ли...не знам.

Пояснете повече, защото творческия импулс аз го свързвам със съвсем друго - с полезност, харесване на това, което правя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е баш така . Величието на "Христа като Цар и Победител" се въплащава в земния образ на патриарха . Щом патриарха е своего рода цар , значи владиката е своего рода болярин . А на болярина златото и лукса по право му се полагат .

А на болярина златото и лукса по право му се полагат .
По кое право?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен трябва да се разглежда в светлината на останалите заповеди, а не само по себе си. Само по себе си щестлавието "в пълен покой" е нищо. Пряко свързаните с него действия вече имат своя смисъл.

В смисъл - щестлавие в полза на заповедите за правене на добро и щестлавие подхранвано от забраните (заповедите "не прави).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По правото на иронията и сарказма .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отваряйки темата, не знаех,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

...в Църквата се прави разлика между пълно и непълно богослужебно одеяние, според повода на свещеническото служение.

---

В отговор на:

---

...А ако позволиш нека те питам и аз нещо - защо според теб суетата е грях?

---

В отговор на:

---

Какво ще рече стремеж човек да изглежда добре в очите на околните и на коя дума пада ударението? Защото, ако човек се стреми да изглежда зле в очите на околните или изобщо не му пука как ще го възприемат, май пак ще цопне в някакъв грях - безсърдечност ли, дебелокожие ли, самомнителност ли...не знам.

---

В отговор на:

---

Според мен трябва да се разглежда в светлината на останалите заповеди, а не само по себе си. Само по себе си щестлавието "в пълен покой" е нищо. Пряко свързаните с него действия вече имат своя смисъл. 

В смисъл - щестлавие в полза на заповедите за правене на добро и щестлавие подхранвано от забраните (заповедите "не прави).[/quote]

Да, но и прекаленият светец, както казва народът, не е Богу драг. Сякаш на суетата и (т)щеславието може да се гледа критично единствено от религиозни съображения.

Апостолът казва: "ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед и суетна е вярата ви". Независимо от Христовото Възкресение, вярата на голям процент християни е суетна. Някога, апостолите и техните приемници считали за свой дълг да умрат в благовестието, а днес в тщеславна надпревара и суетност за първите места по гощавки и да се изкипрят пред зяпналите селяни, които не знаят с коя ръка да се осенят.