|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|
Привет на всички клубари.
Преди малко изгледах една тв-дискусия във връзка с отчетен ръст на самоубийствата у нас. Бяха поканени психиатър, директор на у-ще и някакви парадуховнически лица, в смисъл такива, дето, без да са духовници, говорят подобно на попове, че въвеждането на вероучение в у-щата щяло да намали самоубийствата. Беше разгледан и един конкретен случай на самоубийство - на тийнейджърка, която била прилежна ученичка, чувствителна и интелигентна, не е имала вредни навици и пр. И живяла във Враца. Като прескоча черната ирония, която веднага съзрях в ситуацията на това, че чувствителна тийнейджърка се е самоубила тъкмо в града, дето е известен с това, че там гарга не каца, т.е. е известно с неделикатността и неглезеността си, видях едно по-важно противоречие в ситуацията и попските коментари по нея, което дори по-светско настроените коментатори не забелязаха:
1) родителите на момичето отказват да приемат версията за самоубийството; вероятно това се дължи на срама детето ти да е самоубиец, който е религиозно мотивиран и е особено силен в по-малки и сдухани населени места, където вероятността докато се разхождаш по главната улица да ти подхвърлят презрително - ей тая е майка на самоубийца - е доста по-голяма отколкото в София, например;
2) попските гости предписват като превенция срещу самоубийствата да се въведе вероучение в училищата; т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им.
Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
Как мислите, ще намалеят ли самоубийствата, ако си върнем (като общество) религиозността поне на равнището от нач. на миналия век? И ако да, няма ли да загубим с това някакви свободи на говоренето и действието, които днес считаме за саморазбиращи се?
___________________________________________________________
tl/dr:
Какво мислите за връзката между религиозност и самоубийство?
___________________________________________________________
| |
|
|
|
т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им. Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
ако това ще е подхода на вероучителите, по- добре не - категорично не работи, пък и е далеч от религиозно отношение, и духовна просветеност.
И всъщност това е един от най- видимите признаци, как църковните институции отдавна са изпуснали разковничето в религиите, които представят - разбиране нулево, само авторитаризъм.
| |
|
|
|
Религиозната институция трябва да дава минимален подслон и минимална храна за хора, които са в нужда или преминават през труден етап. Но тука въпросът е, че заради пренаселването и необходимостта да работим с ниво на хора, които не приемаме, каквато и институция да бъде въведена, тя ще бъде "оverload"-ната. При такова пренаселване и хора, които са на такова ниско ниво, изглежда че само индийски тип полу-хаотични институции действат.
Така че, да, може да се направи, но вероятно трябва да има църкви на няколко нива за всяка от класите или пък правилата да се въведат толкова ясно и авторитетно, че да не те притеснява да ходиш и до място, където има "цигани", "тарикати", "лъжци", "крадци", "мошеници" и т.н. Тоест дадената институция да може да ги изправи, за да бъдат приети в една общност.
Разбира се тези проблеми не занимават висшата класа, ами горе-долу "средното" ниво, където всеки човек при някакво неблагоприятно стечение може да изпадне в нужда. Друг е въпросът, че църквата не разполага и с нужния ресурс за да помага на хората. Що се отнася до служителите, които са в социалните служби, има някакво недоверие към тях, било защото са просто някакви бюрократи завършили и минали през съответното образование и пазещи си позицията, било защото не са авторитет като човешки потенциал, който нуждаещия се следва да допусне и да приеме в труден за себе си момент.
Сектите, които имат агенда да се разширяват и се възползват от моментните човешки слабости пък са друг проблем. Но това се получава, защото религиозните институции нямат законодателно отделен ресурс, с който могат да помагат на хората. Тогава на преден план излизат онези, които имат нещо друго предвид, когато помагат.
| |
|
|
|
Не, опасявам се, че отивате в друга, по-обща посока на оспорване претенциите на официалното християнско изповедание, която не е предмет на питанията ми. Става въпрос са нещо друго и по-конкретно.
Според официалното учение на православната църква, на самоубийците трябва да бъдат отказани прощални духовни почести под формата на опело, панихида и др. Дефакто, обаче, в днешни нашенски условия, ако близките на самоубиеца си платят на свещеник и про форма заявят, че самоубиецът всъщност не е самоубиец, а само набеден за такъв, тия почести - важни не толкова за мъртвия, който така или иначе е мъртъв, а за имиджа на близките - са осигуренявани от църковното лице.
От това следват два основни момента:
1) щом все още не е отмряла нуждата от ритуално религиозно обслужване на погребалните церемонии (дори напълно осветскостените етнически българи най-малкото поръчват панихида, ако не опело, за почиланите си), близките на самоубийци ще гледат да изкарат починалия мним самоубиец;
2) ако се повиши православната култура на българина, вследствие на училищно вероучение и др. канали, то ще се повиши и зоркостта и критиччността спрямо сега практикуваното от свещениците прескачане на изричното правило самоубийци да не се обслужват и да се низвергват.
И съответно два основни въпроса за платените православни труженици на полето за вечно спасение на православно кръстените души:
1) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че все още на много хора им пука дали починалите им близки ще получат тази символична привилегия, да бъдат църковно опяти, дори с цената на благородната лъжа, че починалите не са самоубийци?
2) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че ако вероучението си постигне целите и православната култура на българина бъде вдигната, по-трудно ще могат да взимат пари за опяване на самоубийци, защото ще бъдат следени не само от владиците и съвестите си, но и от една вече по-голяма и по-информирана общност от православни миряни?
| |
|
|
|
Моята логика е че не може да те осъжда някой, който не е бил подготвен да помогне.
| |
|
|
|
И вие като горния потребител веднага прескачате от конкретната тема към някакви по-общи въпроси. Те сигурно са важни, ама не за тях ми беше темата.
| |
|
|
|
Прав си, искаш конкретен отговор по темата.
В отговор на:
родителите на момичето отказват да приемат версията за самоубийството
Трябва да се види какво предписва канонът в случая, когато самоубийството не е доказано и в случая, когато роднините отказват да приемат доказателствата.
В отговор на:
попските гости предписват като превенция срещу самоубийствата да се въведе вероучение в училищата; т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им.
Точно така, самоубийството не е нов проблем пред човечеството и вероятно в течение на хилядолетията е бил изработен точният механизъм срещу него. Защо трябва повторно да откриваме колелото, след като сме се направили, че сме го забравили?
В отговор на:
Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
Символ е, да, но дали е за отлъчване от обществото или просто за да се засили психологическата мярка срещу самоубийството. Имайки предвид, че самоубийците са преминали всички други защитни механизми, то и символът трябва да е евентуално драстичен и срамът на близките да е голям, за да се възпре самоубиеца. Тоест близките приемат доброволно срама, като защитна мярка и за своите деца и за други хора, които могат да попаднат в подобна ситуация.
В отговор на:
Как мислите, ще намалеят ли самоубийствата, ако си върнем (като общество) религиозността поне на равнището от нач. на миналия век?
Да.
В отговор на:
И ако да, няма ли да загубим с това някакви свободи на говоренето и действието, които днес считаме за саморазбиращи се?
Не непременно, просто в масовия гражданин ще се засили психологическата предпазна нагласа срещу предприемане на акта на самоубийство (говорим за момент, когато стандартните механизми на инстинкта за самосъхранение не действат). Дали това ограничава свободата на словото и на експеримента. Не точно, как например предпазни изказвания срещу паленето на огън ограничават свободата на словото. Но законодателно съществуват ограничения срещу експериментирането с огъня при определени обстоятелства*. Да, това е така, но също така съществуват съответни условия или организации, където могат да се провеждат такива експерименти.
___
* в гора, когато се застрашава собственост, когато се нарушава обществения ред
Редактирано от dnaunseq на 26.11.13 21:08.
| |
|
|
|
Самоубийството в религиозността на римляните и японците?
Много хора в съвременното ни познато общество категорично отказват да се обвържат с догмите на християнството и монотеистичните религии.
И това е тяхно право. Осъждането няма да ги привлече.
Редактирано от Aлиca. на 26.11.13 21:12.
| |
|
|
|
1) Канонът не се интересува от мнението на роднините, а предписва на свещеника да разучи дали самоубийството е било умишлено или не, и в случай на второто да откаже заупокойни почести на починалия. Така че, в крайна сметка, решението е на съвестта на свещеника.
2) Не съм съгласен с вас, че има универсални старинни рецепти за специфично съвременни проблеми, какъвто е проблемът за самоубийството на тийнейджърите, които го правят заради прекомерна изнеженост и глезотия, казано по бабешки, а не заради чест или заради непоносима физическа болка. Правото за изнеженост и глезотия трябва институционално да се гарантира, макар и не до степен на насърчение. Защото ако съвсем се редуцират тези "слабости" няма да е възможно съвременната сложна диференциация на труда, потреблението и общуването и изобщо съвременния цивилизован живот. Съвременният цивилизован живот поражда проблеми следователно да го унищожим изцяло, а не да ситним по всяко отделно проблемче - това е скритият лозунг на всички утописти, мракобеси и примитивисти. За да бъда и аз малко по-общ от темата.
3) Стратегията да се предотвратява самоубийството чрез заплахи за посмъртен остракизъм е контраефективна по отношение на онези потенциални случаи, в които то е замислено тъкмо като форма на самоволно откъсване от обществото и живота. Все едно да се налива масло в огъня.
| |
|
|
|
Да, но въпросът ми беше за християнското отношение към самоубийството и още по-конкретно за тукашно-православното.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[