|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
|
След като еволюцията работи, какво може да кажем за това какво си "показал"!
| |
|
Явно представите ни за ограничения не съвпадат :)
За мен преходът от детерминизъм към вероятности си е бая ограничение.
И какви ограничения налагат! Теоремите само показват как стоят нещата в математиката.
И оттам се разпростират навсякъде. Като че ли математиката не стои в основата на научните изводи - нали всяко теоретично заключение е въз основа на логиката.
Нали затова въобще ни е нужна математиката - да я ползваме в други области :)
| |
|
Кой е видял да работи еволюцията? Някакво оптимизиране на краските или на дължината на врата не е "работене на еволюцията". В ДНК няма механизъм за тестване на нови протеини. Разбирам да имаше някаква машина, която да пробва протеини и да ги закодира в половите клетки, ама то няма?!
| |
|
"Явно представите ни за ограничения не съвпадат :)
За мен преходът от детерминизъм към вероятности си е бая ограничение. "
Чакай, тук става дума за свойства на природата. Прирдата е такава не заради науката. Това, че чрез наука сме разбрали нещо ново за природата не е ограничение! Това е триумф на науката. За какво ограничение говориш?
"И какви ограничения налагат! Теоремите само показват как стоят нещата в математиката.
И оттам се разпростират навсякъде. Като че ли математиката не стои в основата на научните изводи - нали всяко теоретично заключение е въз основа на логиката.
Нали затова въобще ни е нужна математиката - да я ползваме в други области :)"
Пак е твърде общо. Кажи конкретно какви ограничения смяташ че следват от Гьодел.
| |
|
Твоето неразбиране не е аргумент.
| |
|
Не е неразбиране, комбинаторно няма възможност за толкова тестове, че да се създадат всички тези полезни протеини. И не, не трябва аз да го обяснявам, а да го обясни теорията, а не да казва, "ами получава се" и то задължително "просто случайно", а не по някакъв механизъм, който не знаем.
| |
|
Остави - казвам ти, не един път съм водил разговори по въпроса, с какви ли не хора и винаги щом стане дума за Гьодел почват да се правят или на дръж ми шапката, или да дъвчат киселци, или дори съм имал случай, в който манияк на тема наука да ми твърди, че Гьодел просто разтягал логически локуми.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Би ли бил съгласен със следната формулировка на принципа на неопределеността:
Поради това, че би въвякъл взаимодействие между квантови и класически обекти, експеримент, в който координатата и импулсът на една частица могат да се измерят едновременно с абсолютна точност, не би било възможно да се конструира.
Или - природата на елементарните частици е такава, че не можем да измерим едновременно с абсолютна точност координатите и импулсите им.
А относно теоремата на Гьодел: В което и да е научно изследване има експериментална и теоретична част. Теоретичната част в идеалния случай би била пълна свързана съгласувана логична теория, на основата на формална математична теория. Последната е под действието на теоремата на Гьодел.
| |
|
Само още малко :)
| |
|
"Би ли бил съгласен със следната формулировка на принципа на неопределеността:
Поради това, че би въвякъл взаимодействие между квантови и класически обекти, експеримент, в който координатата и импулсът на една частица могат да се измерят едновременно с абсолютна точност, не би било възможно да се конструира.
Или - природата на елементарните частици е такава, че не можем да измерим едновременно с абсолютна точност координатите и импулсите им."
Не е пълно. Работата е там, че ти го разбираш като, координатите и импулса на частицата имат конкретни стойности във всеки момент, но не е възможно те да бъдат измерени. Което не е вярно, координатите и импулса не са елементи от реалноста. Невъзможноста те да бъдат измерени едновремено не е ограничение, а част от свойствата на реланоста. За това, аз не виждам за какви ограничения говориш. Принципа на Хайзенберг не слага ограничение на науката, той показва определена същонст на природата.
Все едно да кажеш, че закона за запазване на енергията (и съответно невъзможноста да се напреви вечен двигател) е ограничение на науката! Не е, просто такава е реалноста.
"А относно теоремата на Гьодел: В което и да е научно изследване има експериментална и теоретична част. Теоретичната част в идеалния случай би била пълна свързана съгласувана логична теория, на основата на формална математична теория. Последната е под действието на теоремата на Гьодел."
Но това са пак общи разсъжения. Защо това е ограничение? Ще напиша въпроса си малко по подробно. Теоремета на Гьодел казва, че ако дадена формална система удоволетворява определени условия, то тя е непълна, в смисъл на това, че има твърдения които не могат да бъдат доказани, нито логическото им отрицание. Забележи, че не се твърди, че всяка формална система е такава. Например аксиоматиката на реланите числа е пълна. Защо смяташ, че теориите описващи реалноста са непълни? Второ това, че ще има недоказуеми твърдения защо е проблем на науката? В крайна сметка науката не работи само с математически доказателства, а и с експеримент. Но да пренепрегнем това. Защо смяташ, че тези недоказуеми твърдения ще имат някакво отнешени към предмета на дадената наука? Например, ако имаме теория на елементарните чсатици, и тя е непълна, и твърденията които са недоказуеми са все твърдения относно свойствата на простите числа, тогава това какво ограничение е за теорията на елементарните частици?
| |
|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
|
|
|