Една поучителна история... / Религия и мистика / Християнство

Определение:

Понятието олигофрения е въведено в медицината от Хипократ и в буквален превод означава малоумие. Правилно е обаче да се и названието слабоумие.
Олигофреничните състояния се схващат като задръжка и недоразвитие само на паметта и логическото мислене, но всъщност при олигофрениите основателно се говори за общо психично и телесно недоразвитие.

Прието е според степента на психичното смущение олигофрениите да се разделят на три степени , подредени от най- тежките към най- леките случаи в следния ред: идиотия, имбецилност, дебилност.
ИДИОТИЯ: Както показва и самото название хората с диагноза идиотия са невградими в социалната среда на здравите.Двете най- вайни отлики на идиотията са пълна невключаемост в общуване, трудов или образователен процес и липса на говор. Дълбоката идиотия се характеризира с почти пълна липса на психични функции.
ИМБЕЦИЛНОСТ: Имбелцилността е втората степен на олигофрения. Тя е по- богата откъм психични прояви. В повечето случаи е запаззена рефлексната дейност. Имбецилите могат да усвоят редица хигиенно- битови навици. Те се научават да говоряти въпреки необходимостта от огромни усилия биха могли да се наъчат да четат и пишат, дори усвояват елементарни аритметични действия с помощта на пръстите. Говорът им се отнася до най- обикновени конкретни предмети, изреченията им са граматично неправилно построени и къси. Забелязват се известни нарушения в произношението като и заекване, пелтечене, както и неясно, завалено и закрито произношение, стигащо до дизартрия. Абстрактното мислене при тях е невъзможно, тъй като запасат от представи при тях е ограничен.
Понякога имбецилите показват изненадващи за общото им състояние знания, но при поставянето кръстосани въпроси се установява, че знанията им са механични. Н ай- често става въпрос за запомнени имена и факти, без обаче те да са логически осмислени и свързани с останалия беден опит на имбецила. Тези деца не могат да аргументират постъпките си. За повечето имбелицили аритметични действия с умножение и деление са немислими и непостижимо трудни. При имбецилите логическо и критично съдене са немислими. От отделни подробности те в никакъв случаи не биха могли да достигнат до обобщаващи изводи.
ДЕБИЛНОСТ: Дебилността е третата най- слаба степен на олигофрения. Втората сигнална система при дебилните е достатъчно развита, за да обхване непосредствения социален опит на болните. Те са способни да придобият значителни знания. Мисленето им не израства до логически абстракции и понятия. Децата с дебилност в хода на обучението не могат да достигнат до по- високо ниво от обикновените абстракции. За тези деца е характерно забавеното възприемане и необходимостта от многократни повторения.

Олигофренът не разбира или трудно разбира това за което му се говори, не следи разговора и не схваща това за което му се говори, не схваща как и за какво се използват отделни предмети в ежедневието, не проявява свойствената за тази възраст живост и любознателност, не се стреми към самостоятелност, няма фразова реч.