Интересна интерпретация / Религия и мистика / Християнство

Фактите са, че когато на власт застава Диоклециан прокарва такива реформи, че предизвикват разруха, защото римското общество и икономика се е държало не на робите, а на свободните занаятчии, търговци, фермери и други, а точно тях реформите удрят най-силно - средната класа на Рим. Точно тази, която внася данъците е натоварена с непосилни налози заради които и държавната администрация се качва в пъти. От този император на татък, следва само упадък до степен, че когато строят арката на Константин се налага да свалят барелефите от други сгради, за да я украсят, понеже няма кой вече да направи такива.

Високите данъци, голямата администрация, застопоряването на хора към дадени съсловия (сина на лекаря е трябвало да стане задължително и той лекар, на селянина-селянин, на каменоделеца- каменоделец и т.н.), даването на монополи (което убива бизнеса, както можем да видим към днешна дата и у назе), въвеждането на минимални и максимални цени за цялата империя (нещо абсурдно, защото не може в Силистра цените и заплатите да са същите като в Лондон или Александрия), удара по градовете (местните управници са били длъжни да плащат от джоба си недостига в данъци) и по селското стопанство.
Всичко това довежда до недостиг на пари в дългосрочен план. Западане на бизнеса и бягство на хората към селата където да се поставят под закрилата на местния богаташ само и само да избягат от произвола на чиновниците.

п.п. като цяло по този въпрос, християнството изобщо не пее в градския хор - това с калугерството идва по-късно след дългогодишната (дори вековна бих казал) "модна тенденция" да се подражава на разюздания гръцки начин на живот ..... Рим е бил скрито, но все пак страстно вперил очи в разкоша на изтока, а този лукс изисква много средства, което във времена на постоянни войни води до колапс. Връщайки се от бойните полета, войниците са посрещани тържествено, но само след няколко дни в обраслите с бурен и запустели ниви разбират, че не биха могли да издържат на конкуренцията на едрите земевладелци, печелейки славата на Рим, те са изгубили най-скъпото - свободата, така постепенно свободният римски гражданин се обезличава, а като добавим и фактите как са се сменяли престолонаследниците, което разбира се, че е било ясно на гражданите, в картинката хич не виждам къде е просперитета на Рим и упадъка, заради християнството. Факта е, че християнството се появява на сцената във вече времена на краен упадък.