Re: ДС и християнтво / Религия и мистика / Християнство

Скоро проф. Калин Янакиев зададе един много разумен въпрос: защо тъкмо комунистите, мутрите и ченгетата се прилепиха най-силно към православната Църква? Това е вярно в Русия, вярно и в България. Човек почва да го е срам да казва, че е православен.

Отговорите са няколко и не се отхвърлят един друг, а взаимно се допълват:

-1. Църквата е страшно консервативна, страшно бавна заради доживотното служение на висшите си сановници. Така че най-бавно е присвоена от комунистите, но и най-трудно ще се отърве от наследството им;

- 2. самите комунисти са преживели преход към "национал-комунизъм" в осемдесетте години. Това едновременно им помага да се изживяват като традиционалисти и да веят знамена за прикриване на бизнесите си след 1990. Традиционализмът на Църквата им е изключително удобен;

- 3. наследниците на БКП и ДС не са леви. Тяхното богатство и влияние ги прави единствените автентично десни в България. Именно те са новата аристокрация и новата висока буржоазия на страната. Те притежават България и борбата между партии, престъпни организации, институции и едри бизнеси всъщност е борбата на няколко полусемейни-полуколегиални клана, произлизащи от някогашните клики вътре в БКП. Консерватизмът им се изразява не само в пречене на чужди лица да навлязат по високите етажи на бизнеса и администрацията, не само в унищожение на социалната държава и не само в пълно презрение към гражданите, но и в парвенюшки стремеж към консервативно лустро - включително към членство в тайни общества и в носене на титли. България е пълна с "професори", "доктори", "достопочтени рицари-тамплиери", а отскоро и с псевдоцърковни "архонти", които имат същото обществено значение, което са имали различните Орсини, Колона, дела Ровере или Борджа за папските държави в XV в. Единствената разлика е, че Орисини и Борджа са били покровители на независими творци, а съвременните ни неофеодали не разбират нищо от изкуство. това все пак не им пречи да намират на трапезите си място за трафаретните стожери на късносоциалистическата изисканост: Светлин Русев, Нешка Робева, Любомир Левчев... Оттук и вътрешното противоречие в публичните изяви на мутрите: това са големи частни собственици, но с комунистическо минало. Те са едновременно православни, но и тамплиери. Подкрепят и Църквата, но и категорично антицърковния култ към Ванга. Горе-долу както тулузката аристокрация някога е била хем католическа, хем катарска.
Дори разколът не беше конфликт между комунисти и антикомунисти, а само между протежета на различни посткомунистически групировки - съвсем като Авиньонската или Базелската схизма;

- 4. България продължава да е силно повлияна от Русия. Различните посткомунистически кланове са еднакво зависими от Москва, където текат идентични процеси. Заедно с традиционализма на Църквата, тук има място не само комунистическото минало на владиците и поддържащите ги Манджуковци, Ралчевци, Меликпашаевци и Биневци, но и фактът, че много наши монаси и дори най-младият митрополит учат именно в Русия и Украйна. Славянофилство, посткомунизъм с леко национална окраска, финансова зависимост от посткомунистически кланове, традиционализъм (направо патернализъм) и неизбежна русофилия. На практика "Църквата-майка" не е тази в Истанбул, а тази в Москва. БПЦ не взе никаква позиция по изключително нахалното поведение на новия руски игумен, заел се с управлението на "Руската черква" в София и по създаването на софийско "казачество" от стари комунисти, руски бизнесмени и дребни мутри, главно охрана;

- 5. споменах патернализма. Той е огромна сила. Съветският модел, макар и наричан "съветски", всъщност няма много общо с никакво съветване. Мнението на водача винаги е решаващо. Той често е и най-възрастен в средата си. Съвсем по Черненковски и Андроповски. Всъщност съвсем по руски - комунистите нищо ново не са открили.
Православната Църква също е на теория "съборна", но на практика почти винаги мнението на водача е решаващо. И, да, той обикновено е най-възрастен. Това е една от силите, оформили и Русия (още преди комунизма, но в сила и при него), и самото православие, особено в славянска употреба. Към това трябва да добавим и два фактора: премахването на тежестта на светските делегати от епархиите по време на Събор, както и увеличаването на неофициалното, чисто финансово влияние на мутрите-архонти над всяка епархия. Впрочем, както култовите форми на комунизма, така и патернализмът, създаващ условия за феодализация и клики са типични за СССР и НРБ. Всичко това е пореден пример за безкрайно примитивния характер на съветския тип управление. Тук съм разгледал това с примери, които показват и връзката на религиозния тип мислене и неофеодализма в уж марксистка среда: