|
Много важна и полезна тема, Люси. Поздравления за нея!
Също и думите на Глишев "Вяра без дела е мъртва" са невероятно точно прицелени в същността на темата.
Ще допълня:
Апостол Павел говори във Филипяни 2: 12-16
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
14 Вършете всичко без роптание и без препиране,
15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
Тук отношението е ясно, защото първо Бог действа в нас, за да желаем и изработваме. А след това, в нашите действия изработваме това, което Бог вече е извършил в нас. Сега, много важно нещо, което трябва да разберем е, че първо идва вярата и тогава делата! Ние получаваме спасението си от Бог единствено чрез вяра, без дела. И веднъж получили спасението си по този начин, ние го изработваме активно в живота си чрез нашите дела, чрез нещата, които правим. Ако след като сме повярвали не изработваме активно спасението си по този начин, това показва, че вярата, която изповядваме е просто мъртва вяра и ние не сме преживяли истински спасението. Не получаваме спасение чрез дела. Делата са "изпитът", който показва дали нашата вяра е истинска и показва също начинът, по който тя се развива, защото само истинската, жива вяра може да направи истински жив християнин.
Или обобщено: според Новия Завет, спасението се получава единствено чрез вяра. Вяра в завършеното Христово дело на изкупление-без каквито и да било човешки дела. Но след това вярата, която носи спасението винаги се изразява в съответни дела или действия, отговарящи на изповяданата вяра. Вяра, която не произвежда съответстващи дела е празна изповед-мъртва вяра-неспособна да даде истинско преживяване на спасението.
Тогава може някой съклубар да зададе основателно въпроса: Какви са делата, които трябва да търсим в живота на всеки човек, който изповядва вяра в Христос за спасение? Или пък, зададено по такъв начин: Какво е отношението между вярата в Исус Христос и изискванията на Мойсеевия закон?
В Новия Завет, отговорът е ясен и последователен: след като сме се доверили на Исус Христос за спасение, нашата праведност вече не зависи от спазването на Мойсеевия закон, било то изцяло или отчасти. Затова сред християните съществува известно объркване по този въпрос.
Нека стане ясно какво имам предвид.
Законът на Моисей представлява една единна и цялостна система. Писано е, че целият Закон беше даден веднъж завинаги чрез Моисей-в Йоан 1:17:
17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
Тук става ясно, че в един определен период от историята цялата тази завършена и цялостна система-Законът-беше даден чрез посредничеството на един единствен човек, и този човек беше Моисей. Потвърждение за това има и в Римляни 5-13, 14:
13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;
14 при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;
Тук има две фрази, обозначаващи определен период от време: преди Закона и от Адам до Моисей. Когато Бог създаде Адам и го постави в Едемската градина, Той не му даде цялостната система от закони, а само една единствена забрана:
" ... но от плода на дървото, което е всред градината да не ядете ..."
Когато Адам престъпи тази заповед, грехът влезе в човешката раса и дойде върху Адам и цялото негово потомство от този момент нататък. Доказателство, че грехът дойде върху всичките хора след Адам е, че всички човеци станаха подвластни на смъртта като резултат от греха. От времето, когато Адам престъпи първата и единствена заповед, дадена от Бога, до времето на Моисей, не съществуваше дадена и наложена от Бог законова система, изявена и приложена към човешката раса.Това обяснява как двете фрази "преди закона" и "от Адам до Моисей" очертават един и същи период от човешката история-периодът от престъпването на едниствената заповед от Адам, в Едемската градина до времето, когато чрез Мойсей бе дадена цялостната система на Божествения Закон.Този Закон беше цялостната завършена система от заповеди, постановления, наредби и съдби, които се съдържат в книгите от Стария Завет-Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
Сега вече, може някой да попита относно пазенето на Закона и това е въпрос, който трябва да бъде правилно изяснен: всеки човек, който е под Закона е задължен винаги и в пълнота да спазва цялостната законова система.Тук не става дума, че трябва да се спазват само някои части от Закона, а други не. Нито пък да се спазва в определено време, а в друго да не се спазва. Всеки човек, който е под Закона непременно се задължава по всяко време да спазва целия Закон. И това се казва много ясно в Яков 2: 10 и 11:
10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
Много ясно и много логично. Човек не може да каже:"... ами ще аз спазвам само някои части от Закона, защото ги считам за важни, но останалите считам, че не са важни и няма да ги спазвам..." Затова, всеки човек, който иска да изпълнява някоя точка от Закона, ще трябва да изпълни и целия Закон. А ако наруши една точка от Закона, нарушава се целият Закон, защото той е единна и цялостна система, която не може да бъде разделена на отделни точки, от които едни се изпълняват, а други не. Като средство за оправдание, Законът трябва да се съблюдава цялостно и пълно като единна система, в противен случай не би бил валиден. Това се казва и от апостол Павел в Галатяни 3:10:
10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
Сега вече малко и за това, какво е отношението между християните и Закона. Този въпрос се разглежда на много места в Новия Завет и във всеки един може да видим, че се поучава същата ясна и определена истина-праведността на християнина не зависи от спазването на каквато и да било част от Закона. Ето някои от тези пасажи:
Римляни 6:14:
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
Този стих ни открива две много важни истини-преди всичко християните не са под Закон, а под благодат. Това са две изключващи се взаимно алтернативи или още по- ясно казано: човек, който е под благодат не е под Закон. Никой не може да бъде едновременно под Закон или под благодат. После, причината, поради която грехът не може да владее над християните е, че те не са под Закона. Когато човек е под Закона, той е под властта и на греха. За да избегне властта на греха, човек трябва да излезе от Закона. Това се потвърждава от думите на ап. Павел в 1 Коринтяни 15:56:
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
Законът в действителност засилва доминирането на греха над онези, които са под него. Колкото по-упорито се опитват да спазват Закона, толкова повече осъзнават в себе си силата на греха, който ги владее дори против собствената им воля, като проваля всяко тяхно усилие да живеят според Закона. Ап. Павел пише също в Римляни 7: 5 и 6:
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Тук, той казва, че тези, които са под Закон са подвластни на страстите на греха в тяхното плътско естество, което ги кара да произвеждат плодове, докарващи смърт. Като християни, ние сме освободени от Закона, за да служим на Бога не според буквата на Закона, но в новия духовен живот, който получаваме чрез вяра в Господ Исус Христос:
4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
Римляни 10:4
Когато човек постави вярата си за спасение в Христос, Законът престава да бъде средство за получаване на праведност. Вижте, приятели, тук ап. Павел не казва, че това е краят на Закона като част от Божието Слово. Напротив, Божието Слово пребъдва завинаги.В случая, за вярващия Законът престава да бъде средство за постигане на праведност. Праведността на вярващия не се дължи на спазване на Закона отчасти или пък цялостно. Тя се дължи на вярата в Христос!
Ап. Павел отново потвърждава истината, че с изкупителната смърт на Исус Христос на кръста, Законът престава да бъде средство за придобиване на праведност-Колосяни 2: 13 и 14:
13 И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления;
14 и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;
Павел казва тук, че чрез смъртта на Христос, Бог ".. изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам,.." в постановленията му закон и го махна отсред нас. Тук, той не говори за изличаване на греховете, но за изличаване на постановленията (или наредбите). И именно тези наредби са постановленията на Закона, които стояха между Бог и онези, които ги бяха престъпили, и следователно, трябваше да бъдат премахнати, преди Бог да покаже милост и простителност над тях.Това потвърждава разсъжденията, че Законът е единна цялостна система, която стои или се отменя като едно цяло.Като средство за получаване на праведност, Законът в пълнота беше даден чрез Моисей и пак в пълнота бе изличен чрез Исус Христос:
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,
15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,...
Ефесяни 2: 14 и 15
Тук, ап. Павел говори, че посредством изкупителната си смърт на кръста, Исус Христос унищожи (или обезсили) Закона със заповедите му и премахна и разделителната линия на този Закон, който отделяше юдеите от езичниците, като направи възможно за тях, чрез вяра в Христос да бъдат помирени с Бога, и един с друг.
В 1 Тимотей 1:8-10 се говори:
8 А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,
9 като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,
10 за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,
Тук, ап. Павел определя две групи хора:от едната страна е праведният човек, а от друга страна-виновните за различни грехове. Човек, който живее в тези грехове не е истински християнин; той не е спасен от греха чрез вяра в Христос. От друга страна, човек, който уповава на Христос за спасение, повече не е виновен за такива грехове: той е бил оправдан , направен праведен не чрез собствената си правда, но с Божията праведност, която е чрез вяра в Исус Христос за всеки, който вярва. И ап. Павел потвърждава, че Законът не е създаден за праведния човек; той вече не е под властта на Закона. Истинските Божии синове са тези, които са водени от Божия Дух. Именно това ги прави Божии синове ( и Людмил беше писал за това в другата си тема).
Римляни 8:14
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
И така, белегът, който отличава истинските Божии синове-водителството на Духа-също означава, че те не са под Закон.
Да обобщим:
-Целият Нов Завет категорично учи, че спасението се приема само чрез вяра в завършеното изкупително дело на Исус Христос без каквито и да било човешки дела;
-Вярата, която носи спасението, след това винаги се изразява в съответни дела, в съответни действия ... ;
-Делата, в които се изразява спасителната вяра не са дела по Закона. Праведността, която Бог изисква не може да се постигне чрез изпълнение на Мойсеевия закон.
Изводите относно природата и целта на Закона на Моисей водят по естествен път и до този въпрос: Ако спасителната вяра не се изразява в изпълнението на Закона, тогава какви са делата, чрез които тя се изразява? Отговорът на този въпрос заедно с "ключът" за разбиране на връзката между Закона и благодатта е даден от ап. Павел:
3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
Римляни 8: 3 и 4.
Ключовата фраза тук е "за да се изпълнят изискванията на закона в нас", където "нас" означава водените от Духа християни. В нас не трябва да бъде изпълнен самият Закон, а праведните изисквания на Закона. Праведните изисквания на Закона са ни дадени най-точно и ясно от Исус в Матей 22:35-40:
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
С тези думи Исус Христос определя праведните изисквания, за които говори и ап. Павел. Чрез новорождението, природата на грешника напълно се променя отвътре. Старото студено сърце се премахва и на негово място се влага ново сърце и нов дух. Новата природа е в хармония с Божията природа и Божиите закони. Така, за човека новороден от Духа става естествено да върви в Божиите пътища и да върши Неговата воля. Святият Дух запечатва върховния закон на любовта върху плочите на сърцето на вярващия и оттам той естествено се проявява в неговия характер и поведение.
Редактирано от anb на 03.11.12 19:31.
|
(Демодератор)