|
Наистина ли те интересува ? Ако да, тогава въоръжи се със стотици часове търпение да четеш - и главното: да препрочиташ и осмисляш прочетеното - търсейки с дух и с истина и с нищо по-малко от това последното.
Казано е, че в Богочовека "телесно обитава всичката пълнота на Божеството"(Колос., 2:9) - велика Тайна.
Ипостасното съединение на двете природи в Христос е постоянно, неразривно, реално единство между тях. Съединението е тясно, не само по благодат, но и по същество. Според догматическата формулировка на Четвъртия вселенски събор/451г./, двете природи в Иисус Христос са съединени
неслитно/ т.е. остават цели, а не образуват смесена природа на полу-Бог, полу-човек/,
неизменно/ Божеството продължава да обладава своите лични свойства, без изменение или отслабване и човешката природа съхранява човешките си свойства/,
неразделно/ двете природи не съставят две отделни лица, а едно /
и неразлъчно/ никога не са се разделяли и не могат да се разделят от момента на зачатието и пребивават в Христос след Възнесението/.
Следствия на ипостасното съединение на двете природи са двете воли и двете действия в Иисус Христос/ Определение на Шестия вселенски събор, 680 г./. В Личността на Богочовека Христос човешката природа се възвисила в своите съвършенства до най-висша степен - обожение. Това обожение е обратната страна на въплъщението. Бог станал човек посредством въплъщението Си. Но ако Бог е станал човек, то и човекът на свой ред станал Бог. Въплъщението и обожението представляват две страни на един и същи акт, съвпадащи една с друга и неотделими една от друга.
". . . които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя." (Рим., 8:29)
*"Преди въплъщението Ипостаста на Бог Слово бе проста, несложна, безтелесна и несъздадена. А като се въплъти, Тя стана Ипостас и за плътта и стана съставена от Божество, което винаги е имала, и от плът, която прие, и поради това носи свойства на две природи, бидейки познаваема в две природи. По този начин една и същата единна Ипостас е несъздадена по Божество и сътворена по човечество, видима и невидима. В противен случай бихме били принудени или да разделим единия Христос, като признаем две Ипостаси, или пък да отречем различието между природите и да въведем превръщане и сливане.
. . . А ако питащите ни почнат да намекват, че Родилият се от Светата Дева е с две природи, ще кажем: "Да, с две природи е, понеже "Един и Същ е Бог и човек". Трябва да кажем същото и за разпятието, и за възкресението, и за възнесението, понеже всичко това се отнася за природата, а не за ипостаста. И така, Христос, бидейки в две природи, пострада и бе разпнат в тази природа, която бе способна да страда; защото Той вися на кръста, по плът, а не по Божество. В противен случай, ще ни отговорят ли те (положително), ако ги попитаме: "Две природи ли са умрели?"; "Не" - ще кажат те. Следователно - ще кажем ние - не бяха разпнати и двете природи, а Христос, тоест въчовечилото се Божествено Слово, се роди, роди се по плът, бе разпнат по плът, пострада по плът, умря по плът, докато Божеството Му остана безстрастно".
. . .Покланяме се на Сина Божий заедно с Отца и Светия Дух: безтелесен преди въплъщението, а сега - въплътил се и станал човек, без да престава да бъде същевременно и Бог. Затова плътта Му, ако чрез абстрактно мислене отделим видимото от онова, което се разбира само с ум, по природа е недостойна за поклонение, понеже е сътворена; но, бидейки съединена с Бог Слово, тя получава поклонение чрез Него и в Него. Както царят получава поклонение и съблечен, и облечен с царски дрехи, и багреницата [257] като обикновена багреница може да бъде тъпкана с крака и изхвърлена, но щом стане царско облекло, бива почитана и уважавана, и ако някой я докосне непристойно, в повечето случаи бива осъждан на смърт, и както обикновено дърво свободно позволява да бъде докосвано, но щом се съедини с огън и стане въглен, става недостъпно за докосване не поради самото себе си, а поради съединения с него огън, и не природата на дървото сама по себе си е недостъпна, а въгленът или горящото дърво, точно по същия начин и плътта по същността си е недостойна за поклонение, но става обект на поклонение във въплътилия се Бог Слово, не заради самата себе си, а заради ипостасно съединения с нея Бог Слово. И не казваме, че се покланяме на обикновена плът, а на плътта на Бога или на въплътилия се Бог "
*Из
. . .
Редактирано от Eжko Бeжko на 07.09.12 10:13.
|
(eLgreco)