В отговор на:

---

Да проповядваш за Господ Иисус Христос като за "по-малък бог" - тоест, да поставяш субордонация в Триединия наш Бог, опитвайки се да вмениш по-голямо Божествено достойнство на Бог Отец, е безумие. Защото от това следва, че светото Евангелие на Христос е несъвършено, защото няма как несъвършеното да приеме Всесъвършеното, следователно, Син Божий е като другите творения, несъвършени, с недостатъци, от което пък следва, че Жертвата Му не е Всесъвършена и Вседостатъчна.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"""По време на Никейския събор (AD 325), суборданизма все още е била консервативната позиция изразяваща се доктрина за е, че имаше три божествени личности ", отделно в ранг и слава, но обединени в хармония." (71)

71. J. N. D. Kelly, Early Christian Doctrines, rev. ed. (San Francisco: HarperCollins, 1978), 247—48."""

Доктрина на кои ? И поради какво-що именно Е Съборът - свикан без съмнение свисше (по примера на Апостолския Събор* ) - ако не да отсее истината от плявата. А тя - плявата - е ереста на Арий, която и вие изповядвате:

Основните положения на арианската ерес се свеждат до следното:

"Било време, когато съществувал само Един Бог Отец, нероден, Първопричина на всичко. Искайки да създаде свят, и знаейки, че светът, разбира се, ще бъде отделен от Бога и не ще може да понесе непосредствените действия на творческите Му сили, Бог Отец сътворил от несъществуващото посредническо Същество между Себе Си и света - Сина Божий, та чрез Него да създаде света. Като сътворен от несъществуващото, Синът е също така изменяем по природа, както е изменяемо творението."

С една дума, ерес, признаваща Христа, Сина Божий не за Бог, единосъщен на Отца, а за сътворено Същество, макар и най-съвършено от всички твари. По името на своя родоначалник тази ерес е известна в историята на християнската Църква като арианство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от AxмakEжko на 19.07.12 23:26.

Искаш да ми кажеш, че на събора, са пренебрегнали 325 години традиция и изведнъж са решили че знаят повече за Божествената същност отколкото няколко поколения християни преди това?
Отхвърляш над 300 години християнство?

Триединството откровение ли е или не?
Цитираните Пред-Никейски Отци заблудени ли са били според теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Enos на 20.07.12 00:04.

Каза ти се ясно причината за свикване на Събора - още в самото заглавие на постинга ми те провокирам с въпроса : "Доктрина на кои ? И поради какво именно е Съборът?"

Самият Христос ни е откровил съвсем недвусмислено, че Бог е Един, Три_Единен :

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в Името на (1) Отца и (2) Сина и (3) Светаго Духа" (от Матея свето Евангелие, краят)

Не казва "в имената", а казва в името - в Едното Божествено Име на Единия Бог - Светата наша Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Амин.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко Бодлидрешко на 20.07.12 08:19.

Че Бог е Един, Три_Единен, Единосъщен в Божесвената Си Същност, ни е загатнато още при сътворяването на човека, където Троичният Единен Съвет решава: "да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие"

Не казва: "по образите и по подобията", а говори именно за Един образ и за Едно подобие. И за да няма двусмислее, това се изяснява в следващия стих:

"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ"

Това е недвусмислено доказателство за Божественото Едино_същие - понеже, не казва "да сътворим човека по нашите образи", а казва:

- да сътворим човека по Нашият, Божият Образ -


тоест, по Единия Божествен образ на Едното Божество: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух - Троица Единосъщна и Неразделна. Амин.


. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко Бодлидрешко на 20.07.12 08:21.

Книга Откровение съвсем ясно ни откровява, че Агнецът Божий Е Словото Божие=Единосъщен с другите Две Ипостаси Господ Вседържител, Господар на господарите, цар на царете:

[19:1] След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: (алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог,
[19:2] защото присъдите Му са истинни и праведни; защото Той осъди [Съдията е Сина Божий, Господ Иисус Христос] великата блудница, която със своето блудство направи да се разтлее земята, и отмъсти за кръвта на рабите Си, загинали от ръката й.
. . .
[19:6] И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: алилуия, защото се в ъ з ц а р и Господ, Бог Вседържител [очевидно, има се впредвид Сина Божий - Който се възцарява, сядайки отдясно на Отца - и, както се вижда, възцарява Се предвечния Господ Бог Вседържител]
[19:7] да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви.
. . .
[19:11] И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;
[19:12] очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.
[19:13] Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му - Слово Божие [Господ Вседържител=Син Божий=Господ Иисус Христос].
[19:14] А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.
[19:15] От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя [а ето тук пък, директно се вижда Единосъщието на Христа Бога с другите две Ипостаси, че и Те Също в_Едно със Сина са Един Господ Бог Вседържител].
[19:16] На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1 Петрово 1:11 Те търсеха да открият какво време и какви обстоятелства сочеше Христовият Дух в тях, когато предричаше предстоящите страдания на Христос и идващата след тях слава.

Христовият Дух е Божият Дух и Господният Дух,тъй че ако не бяха равнопоставени,Святият Дух не би бил Христов........

Матей 22 4
И каза Господ на моя Господ........

Ежко е прав,ама не го слушате,уви!?

Наливаме вода в пробита бъчва.

Това вече го коментирах. Ако няма какво да кажеш, моля те, повече не "зацапвай темата с копи/пейст едни и същи текстове. Няма да ти помогне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Enos на 20.07.12 14:48.

Казах ти, че относно "Да сътворим човека по Наш образ и по Наше Подобие" -дали умишлено или не - пропусна да коментираш Главното:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно ми е да чуя причината за събора от теб...Аз иначе я знам.
Триединството не е недвусмислено, то винаги изисква уговорки. Една от уговорките е че то не може да бъде схванато от човешкия ум, така че дори само заради това не не недвусмислено. Сам си противоречиш.

Стиха ""И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в Името на (1) Отца и (2) Сина и (3) Светия Дух", говори за много работи за това как да се разпространява евангелието за апостолската работа, за мисионерството и т.н.

Ние нямаме абсолючтно никакъв проблем с този стих понеже за нас Бог Отец, Сина и Св. Дух образиват едно Божество (Godhead), състоящо се от три отделни личности йерархия и пълна хармония и единство в цели и действия.

***

Аз също зададох някакви въпроси, няма ли поне от елементарно уважение да споменеш нещо по тях? Тези стихове нищо ли не значат за теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момци, като един страничен наблюдател да ви кажа нещо, което изпускате и двете страни по въпроса.

Обръщайки се към Ежко, Любо и drago1 - да вадите цитати, като контрааргумент бива, но не е достатъчно, ако не намерите пробив в цитатите на Енос: дали в авторитета на хората, от които цитира или в тълкуванието на цитатите, се уточнява в последствие, но не става, като просто им се обърне гръб и се пренебрегнат.

Към Енос се отнася същото - хубаво се позоваваш на някои хора и определени цитати, но без критика на конрааргументите представени от другите, тезата ти остава висяща.

Т.е. не търсете, само защита и доказване на едното становище, а и оборване на другото - това е принципа, който се спазва при търсене на истината, за това казвам, че само с доверяване на даден възглед не става, особено след като със същата сила има и противоположен възглед.

Личното ми мнение е, че субординацията що се отнася до християнския възглед е наистина неправдоподобна - най-малкото, защото така можем да предположим, че е възможно да се следва Бог без Исус, а тогава за какво християнство си говорим? Явно няма нужда от Исус - можем да се целим директно към Бог. А щом няма нужда от Исус, то християнската доктрина, на какво ще се основава? Някак си се потъва в едно безсмислие - защо бог да възвестява себе си, чрез някой, а не чрез самия себе си, каква е пречката? Ако Исус не е Бог, а само пратеник на Бога, то значи съвсем логично може да се постави под съмнение, дори дали е син божий - според мен идеята е, че именно, за да се избегнат всякакви съмнения, самия Бог се явява пред хората като Исус.

"Не казва "в имената", а казва в името"

Ежко, това е нормална изразна форма: казва се "в името на жертвите" например, а не "в имената на жертвите", т.е. независимо от множественото число "в името" се използва винаги в единствено число. Това не става за доказателство на тезата ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Казах ти, че относно "Да сътворим човека по Наш образ и по Наше Подобие" -дали умишлено или не - пропусна да коментираш"

Един човек се прави по един образ, който в случая явно е обобщен техен (на правещите го) образ. Как си представяш различни образи да му вложат, та да използуват друга изразна форма? И нали не си мислиш че Боговете изглеждат като човек, та да се тълкува това буквално?

Къде търсиш под вола филологическо теле...

Per warez ad scientiam

"Ако Исус не е Бог, а само пратеник на Бога, то значи съвсем логично може да се постави под съмнение, дори дали е син божий - според мен идеята е, че именно, за да се избегнат всякакви съмнения, самия Бог се явява пред хората като Исус."

То затова в Символа на вярата е закотвено:
"1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. 2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове:"

От което, поне според мен, логично следва вяра в два Бога - един Бог Отец, и един Син Божий. Контра на това ми мнение би било ако Понятията Бог и Господ са различни - Сина Божий е Господ, както е указано. Тоест или два Бога, или ясна йерархия (съответно неравнопоставеност) между тях. То в евангелията непрекъснато Исус се позовава на Отец като различен от себе си.

Per warez ad scientiam

Дал съм линк за Първия Вселенски Събор, какво мнение търсиш от мен. Принципът за първопричината за свикването на 7-те Вселенски Събора е един и същ: изобличение на лъжеученията, на ересите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сходството образ-подобие е в дух-воля. Висшето у човека е духа - човек станал жива душа едва тогава, когато Бог в_дух_нал у него дихание за живот.

"И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и [едва тогава] стана човекът жива душа" (Бит. 2:7).

Подобието се състои в свободата на волята ни, която е призвана да върши добро. Е, от нас зависи, дали ще се уподобяваме на Бога, или на дявола.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Три отделни личности, поставени в субордонация, няма как да имат Една и Съща Божествена Същност"

Има, говорили сме за това. Всички хора имат поне една обща същност, материална. Независимо че са различни.

Per warez ad scientiam

Когато се касае за безличие - като "в името на народа" - да.

А и "в името на жертвите" се визира нещо конкретно: в името на тяхната п а м е т - тоест, визира се нещо конкретно и то тук "стои" скрито и е в единствено число.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отклоняваш се в друга посока. В каквото и да е сходството, жонгльорството с единствено и множествено число не помага в случая. Цитатът "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и..." показва, че от всичките присъстващи само един си е запретнал ръкавите да действа. Което често се наблюдава и в човешките колективи :)

Per warez ad scientiam

Ежко, разглеждаме конкретна форма. Други форми се използват при други случаи. Да повторя: "в името на" е нормално да се използва и при множество, и не е доказателство, че е приложено само върху един обект.

Per warez ad scientiam

Както казах, може да се разглежда и така, но се изпада в безсмислие относно божественото намерение и съмнение относно Исус, от където цялата християнска доктрина пропада.

Божествената същност е единствена, също както материалната - но в този пример, повече бог от другия, ще значи повече материален от другия, което в йерархичен смисъл освен по-дебел т.е. съдържащ повече материя, друго не значи, като същност макар да се различаваме все сме си едно, а не две, три и т.н. подредени в йерархичен смисъл на самата материална същност.

Според логиката на йерархичната подреденост си има религии с много, много богове, но християнството се основава на принципите на монотеизма ..... все пак. Едно е да не се разбират тези принципи, съвсем друго е да се отричат и преиначават, създавайки се някакъв буламач от монотеистичен-политеизъм, което и аз не знам какво ще значи.

Редактирано от Exaybachay на 20.07.12 16:52.

Добре, слушай Ежко. От него понякога има какво да научиш.

Ако искаш може да го попиташ следното:

Когато Господ умира на кръста и казва "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си." (Лука 23). Кой дух е това и на Кого го предава и защо го предава?

Когато Исус казва: А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.(Йоан 14:26)

Правиш ли разлика между двата "духа" за които се говори? Защото ако не правиш, то тогава някой би останал без дух при изпращането...

Поздрави,
Енос

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ежко, не виждаш ли че това е въпрос на езикова конструкция?!?
Каквото и да е Божеството (три отделни личности или три лица на едно същество) изразът ще се използва по същи начин.

Пример 1:

Николай се пожертва в името на Иван и Петкан и Драган.

От изречението се разбира че Николай е направил някаква жертва заради 3-те отделни личности взети заедно- Иван, Петкан и Драган. А според теб от изречението трябва да се разбира, че Иван, Петкан и Драган са три проявления на едно и също нещо. Абсурдно!

и


Пример 2:

Николай се пожертва в имената на Иван и Петкан и Драган.

Звучи неестествено и двусмислено защото читателя може да си помисли че Николай е направил три отделни жертви за всеки поотделно. И не дава яснота по естеството на Иван и Петкан и Драган.

Смятам че ще се затрудниш доста за да намериш реален пример за използването на езиковата конструкция по този начин. Изобщо никой не се изразява по този абсурден начин.

Така, че колкото и да размахваш този стих той не аргументира Триединството в смисъла му от Никея.
И още нещо - съюзът "и" е достатъчно доказателство за "отделност" между тях.
Смисълът на това изразяване е да се покаже че има ЕДНО кръщение, а не да се кръщават три пъти.

В отговор на:

---

Три отделни личности, поставени в субордонация, няма как да имат Една и Съща Божествена Същност, следователно, няма как да бъдат Едно Божество.

---

В отговор на:

---

Никой отец не е непогрешим, за разлика от Съборните Решения на Вселенските Събори,...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казвал съм и друг път,че детето на магарето е магаре,а Сина Божи е Бог.


Йоан 14:9 Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?
Словото не е еднозначно,нито има хронология,нито е човешко.Божг да ни го открива,амин!

Повече Бог може да означава с повече възможности, а не с повече същност (не е много смислено това последното).


"Според логиката на йерархичната подреденост си има религии с много, много богове, но християнството се основава на принципите на монотеизма ..... все пак."

Според мен прилича на запушване на дупка, появила се с тези множествени числа на Бог тук-там в писанието. И тъй като няма логичен начин да се запуши такава дупка, въвели са мистицизъм с троийцата и задължителна непознаваемост от страна на хората. Т.е. един вид, ето ви четириъгълен триъгълник, не питайте и не се опитвайте да си го представите, вярвайте само че е такъв. В рамките на вярата това работи.

Per warez ad scientiam

детето на бял и негър а мулат
детето на кон и магаре е катър
детето на лъв и тигър е лигър
детето на бог и човек е?

когато става дума за смесване на различни видове, потомството обикновенно е стерилно

ако потомството на бог и човек е фертилно, значи ли че хората и боговете са от един и същ вид

Така излиза, но пък в междузвездни войни Анакин имаше само майка, пък после имаше деца.

Ние сме там някакви еднопородни от кал и пръст създадени, а не ин-духо заченати.
А Хистос му е чедо ин-духо и вероятно това обяснява липсата на поколение и интерес към другия пол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

?
А?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Второзаконие 6:4 Слушай, Израелю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;

Марко 12:29 Исус отговори: Първата е: “Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

Ясно е,че Отец Син и Свят Дух е един Бог,тоест Отец е Бог,Сина е Бог и Духа е Бог.

Искаш да кажеш, че Христос не е можел да има деца в биолого-физиологичен смисъл?

Не разбрах въпроса.

"Слушай, Израелю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; "

Може, затова и евреите не признават Исус за Бог. Исус не е Йехова, нали? Какво доказваш с този цитат?


"...тоест Отец е Бог,Сина е Бог и Духа е Бог."

Трима Богове.

Per warez ad scientiam

Не е имал. Нямаме никакви сериозни доказателства да е имал. Дори гадже май не е имал, нищо че се твърдят разни други неща на база апокрифите. Гадже обаче не означва поколение.
А защо?
Нямам представа, но ето че се предложи алтернативка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За непорочно зачатие на Анакин ли е ставало въпрос в М.В?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И не само за това.
Но това е плод на друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпроса е дали е можел да има, а не да ли е имал в действителност.

Трябва да гледаш филма.

Йоан 14:10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.

Йоан 14:11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела.
Има неща,които не можем да разберем,както че Бог е един,но е три личности,които са един в друг и пребъдват един в друг.Нито може да се обясни тази загатка,затова идва вярата.Та всяка личност е Бог,но не са три богове,а един.

"Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела. "

Пак доказателство, че Исус не е Отец, т.е. не са едно и са различими. Ти не вярваш ли че Светият Дух е в теб? Ако вярваш, Бог ли си? :)


"Има неща,които не можем да разберем,както че Бог е един,но е три личности,които са един в друг и пребъдват един в друг"

Лесно може да се разбере ако не оличностяваш Бог, а го приемеш за институция, т.е. организация. Така както всички сме хора, ама на, различни сме, не сме едно по тази причина, но сме едно в обединението - хора. А това че са един в друг - боговете нямат тела, които да им пречат, духът няма пространствени координати и ограничения, самото твърдение "един в друг" в такъв случай е безсмислено поради пълна неопределеност. Исус е твърдял това защото е имал тяло. Може да се търси и друг смисъл, като "аз съм в мислите ти и ти си в мислите ми", който не променя нищо.


"Та всяка личност е Бог,но не са три богове,а един."

Различимостта е на ниво личности. При хората освен личности имаш и тела, даващи допълнителен аспект в различимостта. При боговете тела нямаш, единствената различимост е личността. Така че при тях различни личности - различни субекти, по дефиниция - няма по какво друго да различаваш боговете. Просто правило за тях (които имат личност де): личност = бог. Един бог - една личност. Повече личности - повече богове.

Per warez ad scientiam

Въпроса е Христос Бог ли е-За мен е Бог,за теб какво е?
Второ-ако Отец е Главния Бог,а Сина е нещо друго,то какъв син има Отец,не е ли пак Бог.
Ние също сме синове,но сега не е видно в това тяло.Но щом сме синове на Бог,ще стане видно при пришествието,че сме като Христос,тоест.........
Утешителят е личност,Христос е Личност,Отец е Личност,защото са подлози в дадени изречения.Но словото твърди че Бог е един .

Сега,според теб три Бога ли са,подредени в иерархия,един Бог ли е/Отец/ и ако е Отец Бога,то Христос и Святия Дух какви са?

"Въпроса е Христос Бог ли е-За мен е Бог,за теб какво е? "

Нищо против да е Бог, и Отец е Бог => имаме два Бога.


"Второ-ако Отец е Главния Бог,а Сина е нещо друго,то какъв син има Отец,не е ли пак Бог. "

Щом и сина е Бог => два Бога.


"Ние също сме синове,но сега не е видно в това тяло.Но щом сме синове на Бог,ще стане видно при пришествието,че сме като Христос,тоест......... "

Тоест => много богове.


"Утешителят е личност,Христос е Личност,Отец е Личност,защото са подлози в дадени изречения.Но словото твърди че Бог е един . "

Твърдението че личностите са повече от една (т.е. са различими), има противоречие със Словото.


"Сега,според теб три Бога ли са,подредени в иерархия,един Бог ли е/Отец/ и ако е Отец Бога,то Христос и Святия Дух какви са?"

За мен няма значение какви са. Ако и те са Богове => много Богове. Ако не са Богове => един Бог, Отец. Проблемът не е в мен, а в тези които ги надаряват с качества :)

Per warez ad scientiam

Ок

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Людмил Георгиев на 21.07.12 15:39.

Съгласен съм, но и Отец е Бог. Два бога. Не е монотеизъм.

Per warez ad scientiam

Според мен прилича на запушване на дупка
не е точно така - такива дупки ще срещнеш из всички свещени писания, те са неизбежни, троицата е опит да се избегнат едни дупки, но съответно се появяват други. За това казвам, че трябва да се разглежда и основата - в съвременния свят имаме голям бонус, който е бил трудно достъпен в древните времена, а именно, да се погледнат и другите религии, особено тези, които имат по-обща основа, защото няма да е лъжа, ако се каже, че пъзела е значително по-голям от една религия. Това е и причината да не се числя към някоя конкретна религия - това за мен е остарял и ограничен подход, което не означава, че е неработещ, но е по-труден и казано с мои думи, малко гламав, малко като кон с капаци, а може и да се каже, че не е за гламави хора, като мен (:

Забравила съм.
Някак си пораснах за последните първи три епизода.

А Властелинът направо помете войните

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За юдеите християните са политеисти.
Библията сама опровергава ипостасното твърдение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, разбрахме, че не се причисляваш. Десет пъти го повтори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но щом сме синове на Бог,
Значи сме богове.
А и духът бил в нас...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда - естествено щом ти казваш, че библията опровергава ипостасното твърдение значи е така, а всеки говорещ обратното е спамаджия и не познава текстовете. За юдеите християните може да са политеисти, ала нека не забравяме, че самите юдеи не са разбрали Исус, а от там колко са разбрали християнството и християните, съответно подлежи на съмнение, та тяхната констатация идваща от неразбиране, трудно придобива тежест за пред християните, а и за един страничен наблюдател.

"""В края на краищата, Исус не казва ли: "...защото Моят Отец е по-голям от Мене." (Йоан 14:28), и той не твърди ли , че само Отец знае часът на Второто пришествие на Христос (Мат. 24:36)."""


Отговор:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Божеството на Сина и Неговото равенство с Отца

Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нека не забравяме, че самите юдеи не са разбрали Исус,
Това кой ти го каза?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"В името на" - когато не се визира конкретно име_имена е идиом*.

"В името на геройски загиналите" означава визиране почитането на тяхната памет.

"В името на народа" означава визиране почитане волята на мнозинството.

В такива случаи "в името на" не визира конкретно име - или имена, - а се употребява в контекста на:

- "Поради еди що си" - тоест, "в името на народа" означава "поради волята на народа",

- "За честта, паметта. . . на еди какво си" - тоест, "В името на геройски загиналите" означава "За(ради) паметта на геройски загиналите"


Откровеното от Бога не е идиом, то визира нещо конкретно: светото кръщение, което е Кръщение именно, точно, нищо по-малко или нещо друго от/в Едното Божествено Име на Триединия наш Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Кръщелната формула е изградена точно на това Божие Откровение (светото Евангелие от Матей 28:19).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде моля те, да не отиваме в 3-та глуха - сиреч, да не СПАМ-име.

Остави Енос да отговаря ясно и конкретно на ясните и конкретни неща, които се поставят за дискутиране.

Благодаря

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 22.07.12 14:21.

Ежко, идиом или не, става дума че чрез филологични акробатистики не може да докажеш тезата си.

Per warez ad scientiam

"""Ежко, идиом или не, става дума че чрез филологични акробатистики не може да докажеш тезата си"""

Има огромно значение относно разбирането на смисъла, дали е идиом или не. Ако е идиом, значи смисълът на посланието няма нищо общо с думите в идиома - в случая, с личните имена (на народа, на геройски загиналите и прочие). Ако не е идиом - какъвто е случаят в Мат. 28:19 - значи нещата са съвсем други.

За теб това, че ни е откровено "по Наш Образ и по Наше Подобие" - а не по наши образи и по наши подобия - може също да е "филологична акробатистика", но това си е твое право - и отговорност - което съвсем не означава правота.


Айде стига със СПАМ-а, става ли.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 22.07.12 14:51.

Па те така са го разбрали, че взели та го разпнали - хубаво нека поставим въпроса от другата страна, какво толкова им е сторил Исус, какво толкова е нарушил, каква е тази опасност, която са разбрали юдеите, че да оневинят доказан убиец, за да накажат необяснимо и за Пилат поради що със смърт един беден човек, който смята себе си за бог? Помилваш убиец, най-непростимото престъпление, за да убиеш в най-лошия случай, някакъв полудял човек, но не и престъпник, нито е крал, нито е убивал, нито е преспал с жената на някой, нито е организирал някаква революция, нито е подтиквал някой към военни действия - къде е логиката, какво толкова е станало в крайна сметка, някаква тайна конспирация ли, какво ли?

Нека оставим тази тема за друг разговор по натам.
Сега съм на вълна атентата и не мога да се концетрирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За теб това, че ни е откровено "по Наш Образ и по Наше Подобие" - а не по наши образи и по наши подобия - може също да е "филологична акробатистика""

Това е традиционна форма, и по нея не може да се вади заключението което се опитваш да изстискаш. Примерите те опровергават.

Per warez ad scientiam

Ами задавай коректни въпроси към Енос де. Не забърквай филологически каши.

Per warez ad scientiam

Исус е проповядвал ерес за еврейте, а на времето ереста така се е наказвала.

Per warez ad scientiam

Нали това е часто от мисията, да се жервта за да изкупи греховете ни. Всичко това е било предопределено. Извършителите в случая са само инструмент. Нали не смяташ, че бог е бил безсилен да промени нещата.

Знаеш ли в какво е бил обвинен и осъден Варава - и не само това, а по какъв обичай е бил пуснат на свобода той и осъден при това без конкретни обвинения (а не както ти си мислиш в обвинение за ерес) Исус? Помисли малко - защо им е нужен Пилат, самия той не вижда вина в него, погледни колко пъти ги е питал "в какво обвинявате тоя човек", питал ги е "ако вашият съд е достатъчен, защо тогава довеждате затворника при мене? Вземете го вие и го съдете според вашия закон", но те настояват Пилат да произнесе присъдата защо?, Ирод също не го осъжда, защо?

Съдебното дело срещу Исус много си прилича със нашите съдебни дела - виновен, невиновен, според тежеста на властта и парите.

както казах - нека поставим въпроса от другата страна, от юдейската гледна точка, нали са го разбрали, какво са разбрали аджеба, какво е това смътно и неясно съдебно дело, защо така са бягали по тъча? Нали все пак трябва да има тежест твърдението им, че християнството било политеистична религия, аз казвам, че не са разбрали Исус, насреща си имам контратеза - нека разгледаме тогава в дълбочина.

Ако учението на Исус не беше заплаха за еврейските жреци, нямаше да му обърнат внимание. А това че те са си опекли йезуитски работата чрез Пилат не променя нищо.

Per warez ad scientiam

И с какво е било заплаха?

Нали това казвам, всичко е по божия воля, така е предопределено, за какво ги обвиняваш тях? Питаш защо по този начин, а не друг. Че кои сме ние да поставяме под въпрос Бог. Нали пътищата му са неведоми.

В цитираните стихове ап. Павел трябва да се има в предвит, че по това време не е било толкова лесно да говориш за Исус като за Бог. Според тогавашните ортодоксални разбирания това е било богохулство. Ето защо Павел казва. че Божият син се е "уподобил" на човек. Не мога да се съглася, че всичко това е една "постановка" и Исус се прави на подчинен (а не е, според теб) за да ни даде пример. Да не бъде! Но даже да приемем твоето "усукано" тълкувание, с което пак остава въпроса за отношението между Баща и Син. Никога Сина не е равнопоставен на бащата. Във всяко нормално семейство ако сина каже това и наистина го мисли, бащата трябва да му "отвърти" един хубав шамар. Незнам ти би ли казал на бащати че си му равен във всяко едно отношение?
Ако Исус ни дава пример като непрекъснато показва уважение и подчинение на на Отец Му.
Това е толкова важно, че е божия заповед: Почитай баща си и майка си.
Излиза че има някакво лицемерие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакай сега къде отиваш и ти по тъч линията - нали юдеите били разбрали Исус. та заради това, което били разбрали го осъдили. Ако искаш да ми кажеш, че юдеите са разбрали, че Исус е Бог и за това го осъдили ....... нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Син Божий Е Едино_роден. Затова и казва: "Аз и Отец Едно Сме",

Господ Иисус Христос постепенно разкривал такива Свои качества, каквито не може да притежава никой друг освен Бог. Така например Той се именувал Творец, когато казал: “Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:17). Интересно е, че иудеите, чувайки тези думи, ги разбрали съвършено правилно и искали да убият Христос с камъни като богохулник, “защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу” (Иоан 5:17-18). Като не опровергал тяхното разбиране, Господ потвърдил, че те правилно са Го разбрали.

Господ Иисус Христос назовавал Себе Си вечен. Когато например иудеите Го запитали: “Кой си Ти?”, Иисус отговорил: “Аз съм това, което ви и говоря отначало” (Иоан 8:25). И малко по-късно добавил: “Истина, истина ви казвам: преди Ааврам да е бил, Аз съм” (Иоан 8:58). Тук следва да се обърне внимание, че Иисус не е казал “Аз бях”, както е граматически правилно в контекста на речта, а е употребил сегашно време: “Аз съм” - или по-точно: “Аз - вечно Съществуващият.” Дълбокият смисъл на тези слова се изяснява в оригиналния еврейски език. Когато Мойсей при неизгарящия огън попитал Бога как е Неговото име, Господ отвърнал: “Аз съм вечно Съществуващият” (на еврейски: Иехова). Следователно самото име “Съществуващият” (Иехова) показва отличителното свойство на Бога: Той е Този, Който винаги съществува, Той е вечен. Назовавайки Себе Си Съществуващият (Иехова), Иисус Христос употребил това име, с което евреите наричат Бога. При това трябва да си спомним, че името Иехова дотолкова се почитало от иудеите, че те го употребявали само в особено важни и тържествени случаи, а в обикновената реч използвали имената Господ, Творец, Всевишен, Благословен и т.н.


След Своето възкресение от мъртвите Иисус Христос потвърдил вечността Си, казвайки: “Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят” (Откр. 1:8).

В други случаи Той се именува всеведущ (всезнаещ), казвайки: “К а к т о Ме познава Отец,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко напразен труд, за да "докажеш" че две различни неща били едно и също, щото някакъв цитат можел според да се тълкува и някак си другояче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Исус проповядва ерес според казионната религия. Всяка ерес е заплаха.

Per warez ad scientiam

Мда - малко повече конкретика или ..... ? ще съдим на общо основание.

Каква конкретика повече? Според юдаизма Бог няма син. Да се представяш за Божи син и равен на Бога е ерес. Или не е ?

Per warez ad scientiam

Добре, тогава защо Отец <=> Син, а не близнак <=> брат

Защо две равнопоставени ипостаси във всяко едно отношение са Баща <=>Син?
Защо не отговори на въпроса вмсето да усукваш Светите Писания?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, ти се опитваш да търсиш връзка между разбрали и осъдили и за това питаш "след като са го разбрали защо са го осъдили". Аз казвам, че осъждането е част от големия план. Това, дали са го разбрали или не, е без значение. Осъждането е планувано свише и нямамърдане от него.

На повърхноста погледнато е горе-долу така - според юдаизма всички сме деца на Бога, но никой не е равен на него, да кажеш, че си равен на Бога е богохулство. Но какъв им е бил толкова проблема на Синедриона, че до Пилат опират - какво е това безсмислено разтакаване а до Пилат, а до Ирод, а пак до Пилат, защо не са си свършили работата сами? В библията наистина са описани случаите, когато Исус е бил "изкушаван" от тези, които са го осъдили в последствие, но след три години всякакви неуспешни опити да се вмени някаква вина на този бедняк, да бъде изкаран, като изменник на писанията, им остава само това обвинение "богохулство" и нищо друго - за тези, които са били готови да слушат словото на пратения дългоочакван от Бога месия, Исус е бил един смешник, един голтак, един господин Никой. Но въпреки това те го осъждат и то допълнително чрез римската власт - не проумявам какъв е бил проблема толкова?

Пилат предлага на тълпата по стар установен по онова време, но езически обичай, да избере м/у Варава и Исус, кой да бъде осъден - Варава също е претендирал, че е месия, говорело се е за него, че също е извършвал удивителни неща, чудеса, имал е последователи сред юдеите, подстрекавал е към бунт срещу самата римска власт, твърдял е, че има власт да установи нов, съвсем различен порядък на нещата, за да постави ред в света, че всичко с което се сдобиел било то дори чрез кражба и грабеж става негова собственост, и изобщо като цяло е бил очевадно склонен към насилие и жестокост, накратко обвиненията към него са били подобни на обвиненията към Исус, но много по-жестоки, много повече на брой, а доказателствата са били явни за всички, та за това Пилат предлага на тълпата да избере кой от двамата да бъде осъден. И тълпата избира Исус - защо? Пилат е питал три пъти тълпата "че какво зло е сторил? " - защо? Защото се бил обявил за равен на Бога - ти искаш да ми кажеш, че тези юдеи са били толкова глупави, че са опростили присъдата на един от явен по явен престъпник, за да осъдят един никаквец, който е твърдял, че е равен на Бога? И искаш да взема в предвид, становището на тези глупаци, че християнството било политеистична религия, просто да повярвам на това?

Не знам, ти избери - или са глупаци, и като такива просто мнението им няма тежест т.е. не важи, или търсим нещо по-конкретно, а не толкова повърхностно, за да разберем за какво иде реч?

Е в случая щом юдеите твърдят, че християнството е политеистична религия е от голямо значение, дали са разбрали или не Исус. А божия план си е съвсем отделен въпрос т.е. обсъждаме разбирането на юдеите, не божия план.

Виж в исторически план не стоят точно така нещата, но и в библейски също.
Моето становище се базира на една реплика допусната да влезе в Евангелията, която според мен крие в себе си реалната ситуация.

Според мен те са разбрали, че не е Месията. Имаме доста основания да твърдим, че не е. В онзи период обаче месианските движения доста зачестяват в Юдея. Но конкретният Месия започва да проповядва просилитизъм, нещо необичайно и дори забранено за юдаизма. Противоречието е и в религиозен и в политически план. Синедрионът съзнава, че моментът за проблеми с Рим е крайно неудобен.

Репликата заложена в Евангелията е "По добре да умре един човек, отколкото цял народ". Тя съдържа в себе си всичко - вяра и ортологизъм. Народът ще умре чрез просилитизма метафорично и буквално може да умре при един сериозен проблем с Рим.

Но те само отлагат бъдещето. Малко по-късно месианските движения успяват и последното въстание е фатално за Юдея. Храмът е разрушен и Евреите я загубват за следващите 2000 години.

А едно от най-основателните причини да обявят Исус за лъже-месия е фактът, че той не сбъдва пророчествата. От там и измисленото от последователите му Второ пришествие. Такова нещо НЕ съществува в пророчествата. Когато дойде Месията веднага трябва да настъпят положителни промени за Израел и света.
Няма никакви условия и последващи пришествия.

Но всичко това е въпрос на тълкувания.

Аз, като вярваща в ЙХВ и пророчествата изобщо не изключвам вероятността те да са сгрешили и Исус да бил очаквания. За сега обаче съм на тяхното становище изследвайки текстовете и по свой път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еййй добре, че се появи, защото не знам - още малко щеше да излезе, че юдеите са егати кухите лейки.

До някъде - както и предполагам, че очакваш (: - съм съгласен с теб, но сега ще споделиш ли, защо според юдеите християнството е политеистична религия (тъй като с това тяхно становище наистина не съм запознат) Ако сте го обсъждали това (твърдение на юдеите) във форума, дай линк да не те занимавам, ще си чета.

п.п. да подчертая - питам точно за тълкуването на юдеите, не за други интерпретации.

Богохулството не е малко обвинение, то друго не може да му се вмени от тяхна страна. Така че те са си постигнали целите, а Пилат е вариант да се свърши работата, и в крайна сметка от всички възможности тази се реализира. Ако би Пилат да не им бе изпълнил плана, нещата нямаше да спрат с него. Богохулство и подбиване на авторитета на жреците в очите на народа хич не е малко. Потенциално Исус е можел да (и им го е) разклати имиджа им, поради което е бил по-опасен от господин Никой. А римската власт им оставя чисти ръцете, дава им индиректно рамо с действията си.

Per warez ad scientiam

Току що ми се наложи да напиша на друго място, че малко история никога не е излишна. Но какъв им е бил толкова проблема на Синедриона, че до Пилат опират - какво е това безсмислено разтакаване а до Пилат, а до Ирод, а пак до Пилат, защо не са си свършили работата сами? Поради простата причина, че не са можели. Юдея е под римска власт тогава. Римляните колят и бесят.

ти искаш да ми кажеш, че тези юдеи са били толкова глупави, че са опростили присъдата на един от явен по явен престъпник, за да осъдят един никаквец, който е твърдял, че е равен на Бога?
Я се успокой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет аби,

Стана ми любопитно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цитирах по памет. Но общо взето в моите преводи, които чета е:
Йоан 11:50
нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

На гръцки е "ипер ту лау", което може да се преведе и като "в името на народа".
Не се споменава смърт в неверие, а точно "да загине целия народ".

Много ключова според мен реплика е това.

За частта, че няма да го познаят темата е огромна. Изобщо не е сигурно, че в пророчествата става дума за Месията, докато не се появяват Евангелията. Юдаизмът има доста странно обяснение, че става дума за Израел, но това някак си не ме убеждаваше. Наскоро си изградих възможна концепция, ще ти я изложа, но не сега.

Да не говорим, че юдеите мълчат доста по въпроса Исая. Като табу територия е. Което е меко казано подозрително. Дали и те не си вярват? Или се съмняват? Или Евангелията са страшен препъни камък? Или...?

От друга страна ако Исус не е Месията и е изиграл ролята си на база пророчествата е бил почти гений на тема юдаизъм. Изключително добре обучен ерудит.

В същото време другите пророчества не се сбъдват. Израел не само, че не добрува при идването на Месията, но и започва истинска Гологота - Изгнанието. То обаче съвпада с пророчествата. И след Изгнанието трябва да се яви Месията. Който е човек и идва само веднъж.

Мисля, че има много въпроси, които нямат задоволителен отговор нито в юдаизъма, нито в християнството...Може би трябва да подхванем нова тема за това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да наистина - доста опасен се е оказал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Повече Бог може да означава с повече възможности, а не с повече същност (не е много смислено това последното).

---

В отговор на:

---

Според мен прилича на запушване на дупка, появила се с тези множествени числа на Бог тук-там в писанието. И тъй като няма логичен начин да се запуши такава дупка, въвели са мистицизъм с троийцата и задължителна непознаваемост от страна на хората. Т.е. един вид, ето ви четириъгълен триъгълник, не питайте и не се опитвайте да си го представите, вярвайте само че е такъв. В рамките на вярата това работи.

В отговор на:

---

С непознваемостта за хората може да реши всякакъв проблеми и да се запушат всякякви "дупки" било то теологически било то филосфски. Когато обаче има погрешна основа запуването на една дупка води до отварянето на поне още една нова, която след време отново трябва да се запушва и така докато не се стигне до осъзнаване.
Жалко че някой хора разбират вярата в Бог, като вяра в абсурдни неща. А първата заповед гласи да възлюбим Бог, "..с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум.
Това последното е най-трудно и най-малко хора го могат защото означава да Го разбереш така че умът да го възлюби т.е. да видиш гениалната логика и същевременно простота във Бог, а не да се налага да се "преглъщат" все повече и повече абсурди, които умът умът/разумът не може да приеме, като четириъгълен триъгълник или повече върви за случея триъгълник с един ъгъл...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, видях го. Обаче незнам дали ще се съгласиш, че фразата може да се тълкува двуяко - и срещу Месията, както го тълкуват юдеите но и силно в Негова полза защото най-малкото Исая 53 казва: "...с Неговите рани ние се изцелихме..."
И още нещо което не трябва да се пренебрегва: Това (Киафа) не каза от себе си...(Йоан 11:51)

В отговор на:

---

За частта, че няма да го познаят темата е огромна. Изобщо не е сигурно, че в пророчествата става дума за Месията, докато не се появяват Евангелията. Юдаизмът има доста странно обяснение, че става дума за Израел, но това някак си не ме убеждаваше. Наскоро си изградих възможна концепция, ще ти я изложа, но не сега.

---

В отговор на:

---

Да не говорим, че юдеите мълчат доста по въпроса Исая. Като табу територия е. Което е меко казано подозрително. Дали и те не си вярват? Или се съмняват? Или Евангелията са страшен препъни камък? Или...?

---

В отговор на:

---

В същото време другите пророчества не се сбъдват. Израел не само, че не добрува при идването на Месията, но и започва истинска Гологота - Изгнанието. То обаче съвпада с пророчествата. И след Изгнанието трябва да се яви Месията. Който е човек и идва само веднъж.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единствен Син Божий в Триединия наш Бог става Човек, придобивайки човешка природа и воля. Двете естества - Божественото и човешкото естества са съединени в Едната Ипостас на Син Божий:

н е с л и т н о - т.е. остават цели, а не образуват смесена природа на полу-Бог, полу-човек,
н е и з м е н н о - Божеството продължава да обладава своите лични свойства, без изменение или отслабване и човешката природа съхранява човешките си свойства,
н е р а з д е л н о - двете природи не съставят две отделни лица, а едно
и, н е р а з л ъ ч н о - никога не са се разделяли и не могат да се разделят от момента на зачатието и пребивават в Христос след Възнесението.

Опитай се да проумееш, че в следствие на ипостасното съединение на двете природи в съответствие с двете природи Той притежава двойни свойства, принадлежащи на двете природи: две естествени действия - божествено и човешко, и две естествени свободи - божествена и човешка, както мъдрост и знание - божествени и човешки.

Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията.

Когато пита относно кръвоточивата: "Кой се допря до Мене", нима не знае ? Знае, разбира се, та нали е "Господ Вседържител", "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 23.07.12 12:44.

Ако продължаваш с логика човешка да си обясняваш необяснимото, то тогава горко ти. Тогава, ако си честен да отстояваш докрай нечестния си подход - понеже е плод на плътското мъдруване - тогава, би трябвало да препишеш незнание въобще на Бога (извинявай, че съм рязък, но за "брат-близнак ми идва в повече):

"Адаме, где си ?"

Хайде и аз да те питам, ама ще ми отговориш само с да или не, става ли.

Знае или не знае Господ где е адам, когато пита: "Адаме, где си ?"

- знае
- не знае

?

Да, Енос - ако подхождам буквоядно - както ти - ще трябва да кажа, че не знае. И ако продължа в служение на буквата, ще продължа с: иначе, защо ще пита - човек пита, когато не знае.

Ето, това е плътскомъдруващата логика, която се опитвате да противопоставите на Божествената Премъдрост, на Света София.


о. Г. Десподов казва :

Ако препишем незнание на Христос, то трябва да признаем, че Христос (Словото, Бога) не знае. Тогава внасяме потенциална възможност за извършване на грях от Бога и делото на нашето спасение е случайност. Христос никога не се е колебаел и никога не е извършвал избор с предшесваща борба на мотиви. Ако приемем, че Христос не е знаел, то Евангелието съдържа предположения, а не Божествената истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 23.07.12 12:40.

"Знае или не знае Господ где е адам, когато пита: "Адаме, где си ?" "

Не знае.

Per warez ad scientiam

Това последното е най-трудно и най-малко хора го могат защото означава да Го разбереш така че умът да го възлюби т.е. да видиш гениалната логика и същевременно простота във Бог
и колко си мислиш, че ще го разбереш - има една приказка "женската логика, травма за мъжката психика", ала въпреки, че жените си остават малко или много загадка, то пак се влюбваме в тях ..... при това безумно, а не умно.

"Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията."

Ние не сме един човек, нали? Сега проумя ли, че "единосъщие" не изисква Бог да е само един? Че изобщо няма отношение към количество, както досега със свещи диреше.

Per warez ad scientiam

Пропусна най-веорятният отговор - знае но пак пита с определена цел.
Когато детето ми е извършило пакост аз питам: Кой разсипа млякото? - въпреки че много добре знам кой е?
Явно не си родител и имаш още какво да научиш...

В отговор на:

---

Ако препишем незнание на Христос, то трябва да признаем, че Христос (Словото, Бога) не знае. Тогава внасяме потенциална възможност за извършване на грях от Бога и делото на нашето спасение е случайност. Христос никога не се е колебаел и никога не е извършвал избор с предшесваща борба на мотиви. Ако приемем, че Христос не е знаел, то Евангелието съдържа предположения, а не Божествената истина.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стана въпрос за идиомите - че някой се жертва "в името на" Иван, Петкан, Драган означава "себежертвеност поради. . ." - може и да е поради любов, но може и да е поради самолюбие - да се покаже, че той единствен е Героят.

Светото Кръщение и досега се подпечатва с нищо по-малко, с нищо друго, освен именно и точно с Печата на Едното свято Божествено Име на Отца, и Сина и Светия Дух - Светата Единосъщна и Неразделна Троица. Амин.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

harish_chandra даде следния пример:

Учителят по математика казва на учениците, че [следващият път] да очакват контролно. Те го питат какви ще са задачите. Той казва "А, не знам" и намига. Нито лъже, нито не знае. И на учениците им е ясно, че знае но няма да каже.

Тоест, "по вид се оказва като един оттях", принизява се на нивото на ученик, - дори се шегува - понеже това е за тяхно добро. Защото каже ли им какви ще са задачите, това означава, че ще се подготвят само върху тях и няма да вложат никакво усилие в решаването на други задачи.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама Ежко, това си е ваш проблем, а не мой? Това е следствие от други абсурди на човешката философия.
добре, кажи тогава каква е логиката "аз и отца сме едно", коя е логиката, "аз съм в отца и отец е в мене", къде е логиката, "как така казваш: Покажи ми Отца? ", защо какъв е проблема да покаже Отца, нали са две, не едно - не казва нещо от рода "сега не е времето" или "по-късно ще ти покажа", а конкретно, че "който е видял Мене, видял е Отца", ако видя синът ти ни най-малко не означава, че съм видял теб, ако питам синът ти "покажи ми баща си", той ще ми покаже теб.

Давай да видим логиката и къде човешката философия пропуска.

Има едно тълкуване което разрешава всички тези проблеми.

Много малко мъже се влюбват в жената и с умът си! Това е бих казал висш пилотаж...! Важно е да се отбележи, че влюбването с ума не трябва да изключва сърцето и душата. Крайната любов включва сърцето, душата и ума и всичко това с пълната си сила.

Сега дамите в клуба да не тръгнат да изпитват половинките си дали ги обичат по този начин...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да за безопасността на брачните двойки и в името на семейните ценности, този въпрос нека не го обсъждаме - дай по другия въпрос, за логиката относно Исус, Отец и прочие.

Онова, което ти предоставих само в този постинг, изисква няколко дена осмисляне и още години наред проумяване.

Но, нейсе. Прав е драго1 - наливаме вода в пробита каца.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е - пробита бъчва няма как да напълниш с вода. Освен ако не се отремонтира.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго." (1Тим., 12:3)

"И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" (пак там, 3:16)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждам, че двамата с драго се изживявате в някаква роля на пълнещи пробита бъчва с вода. Няма нужда от безмислени занимания.

На двамата бих ви дал малко по-библейски пример:

Може да се окаже, че бъчвата е светилник. А за светилника трябва масло, което вие очевидно нямате или поне не достатъчно.
Но не само това - всеки трябва да си набави маслото сам защото ако някои "налива" на друг, може да не стигне за него самия.

Припомнете си тази поучителна притча за 10-те девици:


1. Притча за десетте девици
Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2. А от тях пет бяха неразумни и пет - разумни.
3. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.
4. А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
5. И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.
6. А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
7. Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8. А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
9. А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11. После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни.
12. А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13. И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.


Моят скромен съвет към теб и драго: Спрете да наливате вода в пробитата бъчва, а потърсете елей за собствените си светилници за да се причислите към разумните девици.

Поздрави,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

са формени ариани или духоборци. Но след като Църквата съборно решава тия въпроси на триадологията, няма защо да се спираме на частните мнения на отделни учители, па били те от ранга на св мъченик Юстин Философ, Ориген, Тертулиан и пр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доколко сме наляли масло в собствените си светилници е сложно да се мери, но бъчвата няма да се окаже светилник, даже няма и да се самозапуши, ако разни небивалици и жалки истории продължават да имат съществено място във веруюто.

Спомням си, че още преди да повярвам, брат ми донесе книгата на Мормон в къщи. Прочетох я на 1/3 и разгледах красивите илюстрации. И не можах никога да разбера, как може нормален човек да вярва, че две висящи светещи фигури са Бог Отец и Бог Син, и как може величието на Откровението при познаването на Бога да се замени с посредствени разкази, имащи обяснителен характер.

"И не можах никога да разбера, как може нормален човек да вярва, че две висящи светещи фигури са Бог Отец и Бог Син, и как може величието на Откровението при познаването на Бога да се замени с посредствени разкази, имащи обяснителен характер."

Детинщина и психотизъм са в основата на "посредствените (меко казано - бел. моя) разкази". А каква е причинността за тях (детинщината и психотизма) е дълга и недоизяснена тема

Непостижимост на догмата за Света Троица

Явявайки се крайъгълен камък на християнското вероучение, догматът за Пресветата Троица в същото време е тайна и непостижима на нивото на разсъдъка истина.

Нашият разум изпада в неразрешимо затруднение пред откриващата се реалност на Божествения живот. Той е безсилен да разбере по какъв начин Троицата е едновременно и Единица; как “едно и също е и съединено, и разделено” или какво е това необикновено “съединено разделение” и “разделено единение”[139]. Според мисълта на свети Григорий Нисийски, човек, бидейки просвещаван от Светата Троица, макар и да получава донякъде някакво “скромно богопознание”, но заедно с това, не може да “направи по-ясна посредством словото неизречената дълбина на това тайнство: как едно и също може да се преброи, и не се поддава на преброяване (?); и разделено бива, и се заключава в единица.”[140] Твърдението, че “Бог е еднакво Единица и Троица”[141] (т.е. едновременно и едното и другото), се приема от нашия разсъдък като противоречиво. Действително, “троичният догмат е кръст за човешката мисъл.”[142] Поради ограничеността на човешкия разум тайната на Светата Троица не може да бъде точно изразена с помощта на словото. Тя може в известна степен да се постига само в опита на духовния живот. “Не съм успял още да помисля за Единия, и ето – веднага бивам озаряван от Тримата. Не съм успял още да разделя Трите, и веднага възхождам към Единия.” – възкликва песнопевецът на Светата Троица, свети Григорий Богослов.[143] Обичайната за нас категория на числото не е приложима по отношение на Бога. Разглеждайки свойствата на числата и опитвайки се да се доближи до тайната на числото “Три”, свети Григорий Богослов отбелязва вътрешната пълнота на това число, понеже 1 е число на бедността; 2 – на разделението, а 3 е първото число, което преодолява и бедността на единицата (монадата), и разделението на двоицата (диадата). То едновременно съдържа в себе си и единство (1) и множество (3).[144]

Впрочем, както отбелязвали отците на Църквата, към Бог не е приложимо никое веществено число – нито 1, нито 3, защото да се изчисляват могат само предмети, които са разделени по пространство, време или сили. Но Божествената Троица е абсолютно Единство. Между Лицата на Света Троица няма никакъв промеждутък, няма нищо вмъкнато (помежду Им), никакво разсичане или разделяне[145]. В отговор на обвинението, че християните изповядват трибожие, свети Василий Велики пише: “Ние не правим изчисление, сякаш че преминаваме от едното към множествеността по пътя на прибавянето, говорейки един, два, три или – първи, втори, трети; защото: “Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма Бог” (Ис. 44:6). Никога до този ден не сме казвали: “втори Бог” (или “трети”), но винаги сме се покланяли на Бога от Бога”...,изповядвайки единството на Божеството.[146]

Откровението за Светата Троица се представя като апория[147] само на нашия ограничен разсъдък. В самия Божествен живот няма никакви антиномии или противоречия. Светите отци опитно съзерцавали Едната Троица, в Която, колкото и парадоксално да звучи, единството никак не противоречи на троичността.[148] Така, достигналият съвършенство в боговиждането свети Григорий Палама пише, че Бог е “Единица в Троица и Троица в Единица, неслитно съединена и неразделно различаема. Единица – Тя Същата е и Троица всемогъща.”

Богословието не си поставя за цел да снеме тайната, като приспособи богооткровената истина към нашето разбиране, а ни призовава да изменим ума си така, че той да стане способен да съзерцава Божествената реалност. За да се удостои човек със съзерцаването на Светата Троица, е нужно да достигне състояние на обожение. Свети Григорий Богослов пише: “ще станат сънаследници на съвършената светлина и съзерцание на Пресветата и Владична Троица...тези, които съвършено се съединят със съвършения Дух, и това ще бъде, мисля, Царството Небесно”[149]. Светият Дух, Който изхожда от Отца и в Сина почива, е отворил ума на светите отци, за да познават тайната на Божественото Триединство.

[139] Св. Василий Велики. Писмо 38.

[140] Св. Григорий Нисийски. Катехизическо слово. Гл. 3.

[141] Св. Максим Изповедник. Глави за богословието и домостроителството. 2-ра стотица.

[142] В. Лоски. Мистическото богословие...

[143] Св. Григорий Богослов. Слово 40, за Светото Кръщение.

[144] Св. Григорий Богослов. Слово 45, на Светата Пасха.

[145] Св. Василий Велики. Писмо 38.; срв: Св. Григорий Богослов. Слово 31.

[146] Св. Василий Велики. За Светия Дух.

[147] Aporia - гр., неразрешимо противоречие.

[148] Монах Иларион. Царский путь Православной Церкви – исповедание Святой Троицы.

[149] Цит. по: В. Лоски. Мистическото богословие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да се внушава на християнството три или многобожие, издава неразбиране на основен базис в монотеизма.

Древните вери са били все политеистични - допускам, че може и да е имало някоя монотеистична, но поне аз не знам за такава. Корена на монотеизма - без значение дали е пантеистичен или панентеистичен, е монизма. Монизма се създава следствие критична позиция относно някои аспекти и недостатъци на политеизма. Религия с много богове, създава известна разпокъсаност в човека, елементарен пример - знаем, че към всеки от 5-те елемента се причислявал и някой бог, един на огъня, един на водата и т.н., но когато имаш много богове трябва да създадеш някакъв ред, някаква взаимозависимост м/у тях и тук се почват един галимации, кой на кого е син, кой от коя майка идва, почват да се изграждат един родословни дървета, съответно и йерархия м/у боговете, но как ще подредиш елементите, кой е "най", огъня над водата, водата над земята, става една мътна и кървава, и в крайна сметка се получава нещо много подобно на латино-сериал, където кой, кого, коя, къде, кога иди та разбери, настава една шуро-бадженащина и човек не може да се ориентира кой кум, кой сват, кой на булката брат. Всичко това някои от мистиците подлагат на съмнение, доколко спомага за духовното израстване на човека - вместо вниманието му да бъде акцентирано в/у интелекта, съзнанието и изобщо себеразвитието, с което съответно да се развива и обществото, нацията, като цяло, човек бива занимаван с това пред кого по-напред да се кланя, кого да почита повече с което вместо по-единен, той става по-фрагментарен.

Накратко казано, съображенията са, че този подход греши с разделянето на реалността на реалности, с концептуализирането на съществуването на същности, намиращи се в отношения едно спрямо друго, в съществуването на "това" по отношение на "онова", а се казва, че съществуването е едно, реалността е една и за да се разбере това, човек трябва да надскочи всякаква дуалност - така се създава подхода на монизма, който се корени във всяка една монотеистична религия, била тя зороастризъм, хинду школата адвайта веданта, будизма (по-конкретно махаяна течението съответно с дзен и ваджраяна разклоненията) или даоизъм, и макар последните две да са по-скоро атеистични, именно за това разбиране не един път съм препоръчвал на християни да погледнат и техните свещени писания, няма да навреди.

Но - докато до тук нещата звучат горе-долу ясно и просто, то относно въпроса как да го опишеш този възглед е наистина трудна и почти невъзможна задача, защото думите могат да посочат само частични аспекти от действителността, а не нейната цялостност, такова е самото естество на езика. Опитите са най-различни - някои избират един бог, други избират да изразят цялото, като дао, трети избират израза не-две, тъй като едно предполага и две, прекъсват този ред на мислене, като казват не-две, всичките си имат недостатъци и дупки, това е неизбежно, заради езика, за това някои школи са отишли до възможната крайност, да избягват писания, каквито са основно дзен, там книгите не ги интересуват, а малкото написаното от тях, коаните и аятите им, са предимно логически абсурди, това е съвсем целенасочено, други като дао са създали традицията, учението им да се предава предимно устно, от учител към ученик, не случайно има притча за написването на "даодъдзин", разказваща с какви мъки е бил склонен Лао Дзъ да я напише, в това отношение ваджраяна школата е малко по-мека и толерантна, но и за нея може да се каже, че не се интересува толкова от книгите.

Съответно сред тези, които избират описание чрез един бог, пак има различни начини - един от тези начини е да представиш бог, като личност. Но при този начин бог остава някакъв много далечен и отвъден обект - хубаво казваш Бог, е и, връзката я няма, оставаш висящ м/у земята и небето, не разбираш нищо, за да опишеш недуалността на съществуването само бог се оказва недостъчно и за това се създава троицата, която не е само в християнството, има я в други учения, чрез троицата се предава недвойнственото състояние, цялоста на битието, тя е обединяващото звено. Човешкия ум е дихотомичен - това вече е недвусмислено доказано от психологията, който желае там може да провери. От човешка гледна точка, ние виждаме всичко, като двойнствено, а не като цяло, пример - виждаме вълната, виждаме и океана, и от една гледна точка ги приемаме за две, но от друга те са едно, едно цяло, вълната е в океана и океана е във вълната не можеш да ги разделиш, за това отеца е в сина и сина е в отеца, те не са два бога, макар Исус да казва, че Отец е по-голям от него, те са едно, ако виждаш вълната, ако наистина виждаш сина, няма как да не виждаш океана, да не виждаш отеца. Отец, син и свети дух са като равностранен триъгълник, но ако виждаш само два от ъглите, не можеш да ги свържеш, ще ги мислиш за противоположни, ще виждаш една линия с двата й края, за да се получи едно цяло се иска и трети елемент, но всички елементи са равнопоставени без никаква субординация, всичките ъгли са равни и представляват едно, за това те са единосъщни.

Един от много приноси на Исус е именно, че нарича Бога, Отец - преди него, Бог е бил по-скоро едно имагинерно понятие, една хипотеза, може и да го има, може и да го няма, не се знае, защото малко се губи връзката с този Бог, някак си остава едно съмнение "защо трябва да го има". Исус хвърля моста по-изключителен начин, именно изричайки Отец - казва се, че Бог е извора на всички неща, имаш река, тя има извор, махни извора, реката изчезва, махни реката, къде е извора, така че те не са две, но има един извор, от който тръгват всички реки, цялото съществуване. Исус представя себе си, точно като реката, по която ще стигнеш до извора - извора е рода на реката, Бог бидейки Отец, вече не е просто един господар, на който да се подчиняваме, един работодател, на който да служим, той става рода, завръщането при извора, завръщането при Бога, завръщането при Отеца е завръщането при-родата.

Да разглеждаш християнството, като политеизъм, означава да го върнеш назад, да го причислиш към точно противоположния възглед - за това Глишев спомена някъде, че това си е чисто езичество и фетишизъм. (да ме извини, ако се бъркам, но мисля, че някъде бях срещнал такова изказване). А да се мъчиш да правиш такава реформа из корен, да обърнеш християнството с главата надолу лично според мен е ненужно, безполезно, вредно и безсмислено - това, че мормоните правят такива опити, за мен издава само и единствено неразбиране, и слепота относно разковничето в монотеизма и в частност християнството. Тези небивалици как Исус имал баща, а баща му друг баща и т.н. да се правят родословни дървета на богове, наистина могат да се сравнят с детинщини и дори да се допусне, че са плод на психоза - такъв възглед няма и никога не е имал нещо общо с християнството, а да не говорим за Исус.

В отговор на:

---

Доколко сме наляли масло в собствените си светилници е сложно да се мери, но бъчвата няма да се окаже светилник, даже няма и да се самозапуши, ако разни небивалици и жалки истории продължават да имат съществено място във веруюто.

---

В отговор на:

---

Спомням си, че още преди да повярвам, брат ми донесе книгата на Мормон в къщи. Прочетох я на 1/3 и разгледах красивите илюстрации. И не можах никога да разбера, как може нормален човек да вярва, че две висящи светещи фигури са Бог Отец и Бог Син, и как може величието на Откровението при познаването на Бога да се замени с посредствени разкази, имащи обяснителен характер.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е много общо да се говори. Означава ли че са били мнозинство?
Прави ми вчечатление не само тук, ами и в други клубове и теми, че Отците се цитират избирателно - само това, което ни е удобно за момента.
Кой определя за кое са прави и за кое не?
Как така някой който е канонизиран за светец, когато бива цитиран се оказва, че бил "арианец" и "духоборец" (каквото и да означава това последното!) и то от друг, който не е светец?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре че, правиш копи-пейст на моите думи, та да не би междувременно да ме хване склерозата и да забравя какво съм казвал.

Нали си с Божия преценка, та ще си отсъдил кой колко масло има.
Не са човешка философия нашите аргументи, те са винаги били и ще бъдат библейски потвърдени, човешки (с демонска инспирация) са халюцинациите на Джоузеф Смит.

Но какво ти дреме на тебе? Даже и нещо да доказват тези аргументи, и да ти достигат временно до съзнанието, средата в която ходиш обратно те надъхва да вярваш във врелите-некипели.

Небивалиците на мормонството са небивалици именно за християнина. Един от доводите за съществуването на мормонството (от старогръцки "мормон" - привидение, призрак), е преекспонирането и считането за непреодолими на различията между християнските деноминации - т.е., хайде да ги отмахнем, и да ги заменим с една единна глупост.

Истина е, че зрелите хора от деноминациите винаги намират мостовете помежду си. И с тебе ще намерим, но има 2-3 книги, на които трябва да им теглиш кибритя.

Две висящи светещи фигури, като висящото човече от рекламите на "Blizoo", не могат да имат нищо общо със Всемогъщия, Всезнаещия, Трансцедентален Бог, който държи всичко (разбирай тук всички и всички електрони във вселената) чрез Своето Слово.

За изяснение - "Трансцедентален" значи всеприсъстващ в света (творението), и същевременно - отделен от него.

Учението на Джоузеф Смит не води до вечен живот, но до временна измама.
Цветните картинки и примамливите евтини обяснения ясно се разпознават като съблазън за всеки, който е вкусил от Истината поне в малка степен.

В отговор на:

---

Пропусна най-веорятният отговор - знае но пак пита с определена цел.
Когато детето ми е извършило пакост аз питам: Кой разсипа млякото? - въпреки че много добре знам кой е?
Явно не си родител и имаш още какво да научиш...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бaлaмeжko на 25.07.12 16:56.

Зададох ти този въпрос в другата ти тема, но мястото му е по-скоро тук:

Я ни кажи, защо нашият праотец Авраам се обръща към тримата Ангели с: "Господарю" - не ли защото: "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бaлaмeжko на 26.07.12 14:00.

"В същото време другите пророчества не се сбъдват. Израел не само, че не добрува при идването на Месията, но и започва истинска Гологота - Изгнанието."

Също ми е интересно как тълкуват юдеите Данаил 9-та глава. Например Данаил 9:26?

Абе въобще това с пророчествата е сложна работа ... Те не са записани като някакъв ясен алгоритъм и прочие. Ако беше така ... нямаше да спорим. :)

Какво точно имаш предвид под това, че Исус е проповядвал "просилитизъм"? И думата не е ли "прозелитизъм" - на български всъщност?

"Варава също е претендирал, че е месия, говорело се е за него, че също е извършвал удивителни неща, чудеса, имал е последователи сред юдеите, подстрекавал е към бунт срещу самата римска власт, твърдял е, че има власт да установи нов, съвсем различен порядък на нещата, за да постави ред в света"

Откъде я черпиш тази информация за Варава? За първи път чувам подобно твърдение. Във всеки случай не е от евангелията.

"Галилейските разбойници" в евангелията са сикариите - от тук подемаш нишката, по която да търсиш, има писано по въпроса.

Че е бил краен войнстващ зилот е ок. Но откъде черпиш информация, че е имал претенции да е Месия, а пък и чудеса да е вършел? Това е било типично за всички зилоти сикарии или?

Е най-малкото самото му име съдържа този смисъл - а и нали намериха евангелието на св. Варава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така си е думата, аз си я казвам както е на гръцки, сори за което, но няма да се променя за тази дума (едва се справих с "херменевтика")

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много са сложни наистина
аз за това винаги казвам - нямам 100% становище
и дълбоко се съмнявам, че ще си изградя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кратка история на догмата за Пресвета Троица

Църквата изстрадала и защитила Троичния догмат в ревностна борба с ересите, които снизявали Божия Син и Светия Дух, като ги поставяли в разреда на тварните същества, или пък Ги лишавали от достойнството Им на самостоятелни Ипостаси. Непоклатимостта, с която Православната Църква застанала зад този догмат, се обуславяла от нейния стремеж да запази пътя към спасението свободен за вярващите. Действително, ако Христос не е Бог, то в Него не би било реално съединяването на Божеството и човека, а това означава, че и сега нашето съединение с Бога е невъзможно. Ако Светият Дух е твар, тогава е невъзможно и освещението, обожението на човека[162]. Само Единосъщният на Отца Син е могъл чрез Своето Въплъщение, смърт и възкресение да оживотвори и спаси човека, и само Единосъщният на Отца и Сина Дух може да ни освещава и съединява с Бога – учи свети Атанасий Велики.[163]

Учението за Светата Троица се разкривало постепенно, във връзка с възникващите ереси. В центъра на продължителните спорове за Светата Троица стоял въпросът за Божеството на Спасителя. И макар борбата за троичния догмат да достига своята кулминационна точка в ІV век, въпреки това още от І век Църквата била предизвиквана да отстоява истината за Божеството на Христа, т.е. така или иначе да се бори за ненакърнимостта на троичния догмат. Християнското благовестие за Въплъщението на Божия Син станало “камък на препъване и на съблазън” за иудеи и елини. Иудеите се придържали към строгия монотеизъм, към своята ограничена представа за единството на Бога. Те не допускали съществуването, “редом” с Бога (Отца), и на друга Божествена Личност, т.е. на Сина. Елините се покланяли на много богове, и едновременно с това учението им било дуалистично. Според тяхното убеждение, материята и плътта са източник на злото. По тази причина те считали за безумие да се учи за това, че Словото (Логосът) стана плът (Иоан. 1:14), т.е. да се говори за вечното съединяване в Христа на две различни природи – Божествената и човешката. Според тяхното мнение, презряната човешка плът не е способна да се съедини с непристъпното Божество. Бог не може да се въплъти в напълно реален смисъл. Материята, както и плътта, е тъмница, от която човек следва да се освободи, за да постигне съвършенството.

Ако иудеите и елините просто отхвърляли Христа като Син Божий, то в християнското общество опитите рационално да се обясни тайната на Божието Триединство нерядко довеждали до заблуди, в основата на които било иудаистичното или елинистичното мислене. Едни от еретиците представяли Бога само като Единица, разтваряли Лицата на Троицата в едната Божествена природа (монархианите). Други, напротив, разрушавали природното единство в Троицата и Я свеждали до сбор от три неравни същности (арианите). Православието, от своя страна, винаги ревностно пазело и изповядвало тайната на Триединството на Божеството. То винаги се стремяло да запази “равновесието” в своето учение за Светата Троица, при което Ипостасите не разрушават единството на природата и природата не поглъща Ипостасите, не доминира над Тях.

В историята на отстояването на Троичния догмат могат да се различат два периода. Първият период обхваща времето от появата на първите ереси до възникването на арианството и се характеризира с това, че тогава Църквата се борела най-вече с монархианството и разкривала по преимущество учението за Ипостасността на Лицата на Светата Троица (т.е. реалното Им битие на вечни и самостойни Личности), при едновременното изповядване на единството на Божеството. Вторият период е време на борба с арианите и духоборците, когато се разкривало предимно учението за единосъщието на Божествените Лица.

Продължението на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бaлaмeжko на 27.07.12 22:21.

Разбрах - кеносисът е онова, което ви препъва. Вие не искате да проумеете Божието Смирение до смърт и то смърт кръстна, защото не искате да приемете за нормално доброволното унизяване на Господ Вседържител, на Господ Иисус Христос. Ала кой казва, че тук трябва да се търси човешка логика или какавто и да било суетна "нормалност" ?.

[Фил. 2:5] Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
[2:6] Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7] но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
[2:8] смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна."

"бидейки в образ Божий . . ." - Един и СЪщият Божий Образ, Който обладава в Трите Ипостаси.


Първият Адам се възгордява, отпада от Бога, помрачава образа у себе си, загубва непосредственото си общение с Твореца. Вторият, новият Адам не се възползва от ситуацията на земята като единосъщен и равен с Бога; чрез пребиваването Си на земята Той не се стреми да се въздига. Обратно, Той отхвърля славата, приема всичко, което подобава на образ на раб, за което действително е възвеличен. Пътят на Иисус Христос ­ новия Адам, се простира в противоположна посока на пътя на първия Адам. Въплътилият се Бог е унизен, за да бъде въздигнат.

съсредоточи се и върху: "вие трябва да имате същите мисли, каквито е и м а л Иисус Христос" :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ала кой казва, че тук трябва да се търси човешка логика или какавто и да било суетна "нормалност" ?. "

Ами то друга няма. Божията логика е неразбираема по принцип, и не става за човеците. Единствено хората могат да мелят човешката логика. Всичко извън нея няма смисъл за тях.

Per warez ad scientiam

В отговор на:

---

Enos - а е страхотни локуми разтегна няколко теми, а аз все още не съм видял как разбирате мормоните думите на Исус, при това няколко пъти те питах (и не само аз) конкретно. Има ли поне някъде из нета да прочета разбирането на мормоните по този въпрос?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво тълкование, но сте изпуснали една малка подробност относно Исус - при него няма "като", той "е" тъкмо, заради този авторитет думите му са толкова силни. Исус не е "като че ли", не е "сякаш", не е подобен, не е подражателен, инак не би бил истинен - Исус е "аз казах", свещенниците са "Бог каза", не можеш да казваш на Исус какво казва Бог, Исус казва Едно, вашия пророк казва две (+), защото "Бог така му казал", избора е ясен или Исус, или вашия Бог и пророк. Никой син не казва "аз съм в баща ми и баща ми е в мен", всеки ще сложи "като", за да се изрази уподобяване - ти си в живота и живота е в теб, живота и ти не сте две, ти не си "като живота", а си едно с него.

В отговор на:

---

Никой син не казва "аз съм в баща ми и баща ми е в мен", всеки ще сложи "като", за да се изрази уподобяване - ти си в живота и живота е в теб, живота и ти не сте две, ти не си "като живота", а си едно с него.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, значи и ти знаеш но се правиш на "ударен"...?
Защо тогава пробутваш онези елементарни "анкети" с възможни отговори, като нарочно си изпуснал верния?
Аз знам защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като е непостижима, тя е непостижима и за теб самия.
Спри да обясняваш неразбираемото за теб. Наливаш от "пусто в празно".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При какви обстоятелства някой ще се изрази по този начин?
вече дадох едно предположение по-горе - обстоятелствата са ясни, Бог-личност е условно название, по правилното е Словото-Бог, може и Звука-Бог, може и Името-Бог, макар и те да са условни. Объркването става, когато се приема, че знаем що е Бог - в случая това е представата за личност и иронията е, че хората наслагваме човешки характеристики в/у тази представа за Бог, от там и изрази като "нашия бог/ вашия бог", но такъв бог е наше произведение и за това боговете са различни, всеки от тях има съответна търговска марка. Индуистът е създал своя бог, мюсюлманинът - своя. Християнинът, джайнистът, будистът - всеки има свой бог, всеки е изсякъл собствена монета, всеки е създал собствен бог. Великата индустрия по производството на богове процъфтява - в своите домове хората произвеждат съответстващи им богове, всеки си изработва собствен бог. А след това производителите на богове се бият помежду си за пазара, точно както правят стокопроизводителите - Богът на всеки се отличава от Бога на другия.

Фактически ние определяме какъв да бъде нашия Бог - а най-удобно за човешката логика е да се определи Бог, като личност, като същество, така придобива някакъв приемлив, обяснителен вид, можем да си го представим не е толкова трудно, но това е направен от човека Бог, той е продукт на нашите собствени описания и докато този направен от човека Бог стои на пътя ни, няма да познаем онзи Бог, който не е създаден от нас. Истината е, че ние не знаем що е бог - думите в свещенните книги са средството, чрез което посочват, те са знакови, символични, живия Бог не може да се обхване с думи, нито с представи. Във всички свещенни книги говорят за виждане и чуване - но това не е виждане с очите на плътта, а проникновение, тази проникваща способност на погледа, наричат виждане. Под чуване не се подразбира слушане, слух - а отзивчивост, отзивчивост към земята, към небесата, към всяко влияние помагащо да открием душата. Чрез отзивчивост и проникновение, придобити посредством силата на словото, човек би трябвало да достигне целта - целта, която е предмет на желание и копнеж на всяка душа. Исус сам казва, че плът и кръв не откриват това, а само Отец мой, който е на небесата - в началото бе словото, а не Бог, това съвсем не случайно е написано така, три пъти изписват словото в това първо изречение. Дали ще кажем: бог-словото-и любовта, или бог-звука-и името, или бог-сина- и светия дух, разлика няма, това е начин на изразяване, поетичен начин, не научен, не философски, не исторически, това са притчи, всички свещенни книги са притчи, не анализи или обосновки.

Твърде много се вкопчвате всички - юдеи, християни, мюсюлмани, мормони, в представата "личност" и от там са безбройните тълкувания, съждения и спорове в религиите. Не - личност е наименование на формата, но нима Бог има точно определена, конкретна форма, дори животът и вселената нямат такава, любовта няма форма, истината няма форма, красотата няма форма, а искате да вкарате Бог във някаква форма. Бог е творец, но това не значи, че е личност - питай значимите писатели и композитори, питай ги как са се чувствали когато са написали най-добрите си произведения, питай ги дали те са ги написали или са написани чрез тях, сякаш някой друг, нещо друго пише, а тях ги няма, личноста в този момент отсъства. По същия начин Исус не говори от себе си - фактически личноста Исус я няма, има само Бог, личноста има минало, има родословно дърво, има етнос, религия, убеждения, каста, но не и човек, като Исус, Исус няма майка, Исус няма религия, Исус няма минало, той е от преди Авраам, от преди самото сътворение, този който го има е Бог и това става само и единствено, когато Азът се предаде на Бог, когато Азът е в Бог, едва тогава се проявява Бог.

Исус го е казал по възможно най, най-опростения начин, казван изобщо някога - нека Бог да е личност, но като личност той битува някъде, той се намира някъде и да Бог има царство и това царство се намира в нас, и най-напред се търси Царството Божие, и макар царството да е в нас, не всеки го е намерил. Не е никак за учудване, че Исус са го разпнали, по-скоро щеше да е чудо, ако го бяха приели добронамерено - и сега да се появи, пак ще бъде разпнат, наистина той е богохулник, няма как да бъде друго яч, той не отговаря на представите за Бог, той твърди немислимото, недопустимото, невъзможното и макар да е представил за доказателство самия себе си, хората пак не му вярват. Ти самия не му вярваш, защото тези думи на Исус хвърлят цялата отговорност в/у теб - не в/у Смит, не в/у папите, не в/у някой друг, не в/у някаква институция или общност, а в/у самия теб. Няма кой друг да намери царството божие вместо теб и всякакви залъгалки по този въпрос, са отклонение от учението на Исус.

п.п. царството божие е в нас, но за да бъдем и ние в него, първо трябва да го намерим. Да Исус го е намерил и да може да кажем, че Исус не е Бог, защото Исус го няма, онзи който присъства е Бог - но очите виждат формата, виждат Исус, в това е заблудата.

От трите въпроса си избра да отговориш на единия.
В темата и двете (или повече?) страни поне нямат различие в това, че Бог е личност.
Ти внасяш нов елемент като казваш че Бог не е личност, с което аз не съм съгласен.
Бог е личност. Той говори, обича, живее, гневи се, радва се и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"""Защо тогава пробутваш онези елементарни "анкети" с възможни отговори, като нарочно си изпуснал верния?"""

Защото вие - и такива като вас - се опитвате да Го изкарате ограничен, приписвайки Му незнание, защото вие - и такива като вас - се силите да унижавате Господ Вседържител.

Ако си честен, би трябвало да подходиш по същия начин и тук - че когато казва "за оня ден и час. . ." съвсем не означава незнание.

Но не, ти не само че вярваш в това, че Господ Иисус Христос е ограничен - от което следва, че светото Му Евангелие е взможно да има пропуски, грешки и прочие , но и проповядваш това лъжеверую като истинно.


П.П. Жалко и тъжно е да слушаш как "християни" се опитват да преписват незнание на Съдията, че видите ли, не знаел кога ще бъде Второто Му Пришествие. Жалко и тъжно е да ги слушаш как се опитват да унижат Спасителя, вярвайки и проповядвайки, че бил "по-малко бог", че бил ниже Отец.

"Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца"

"Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, [тогава] ще дойде Син Човеческий."

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 30.07.12 18:47.

Нека бъде личност - в това няма проблем, но въпроса е: къде е тази личност? (неудобните въпроси няма да подхващам)

А защо трябва да има определено място?

Per warez ad scientiam

Не е до това дали има определено място и аз нямам определено място, въпроса е как и къде да открием личноста-Бог.

АМи като няма определено място, няма отговор на въпросът "къде". Което опростява нещата - не да откриеш личността някъде, а само да откриеш личността.

Per warez ad scientiam

Редактирано от Гepиcъм на 30.07.12 21:54.

Според интерпол също е по-важното да откриеш личността, но за да я откриеш преди това трябва да имаш някакви ориентири къде евентуално може да е тя, все пак трябва да поемеш в някоя посока, за да я търсиш, инак ....... няма заплата - това, че няма определено място, не означава, че няма никакво място.

Ами ако няма определено място, няма да имаш такива ориентири. Наличието на такива ориентири се свързв с пространство и време, ако Бог е сътворил света (и пространството и времето), значи той не им е подвластен. Значи трябва да търсиш тази личност без да опираш до пространство и време. Ако вярваш че я има, трябва да може да я намериш навсякъде. Ако я няма, никъде не може да я намериш.

Per warez ad scientiam

А според мен някой хора искат да изкарат Господ лъжец.
Това е следствие от невярна представа за Бог насадена по времето на Голямото отстъпление от езически философи и наложена по-късно като псевдо-учение.
И когато невярната представа се "сблъска" с някой специфични текстове от писанията резултата е твърдения като това:

Той знае, ама казва, че не знае за да се покаже, че се подчинява на Отца, но всъщност не му се подчинява защото му е равен. И накрая Сина и Отца са едно и също и се оказва че всичко е една "постановка"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

E предполагаме, че личноста я има, но не сме я намерили - та давай сега кой е бог, след като е навсякъде?

Който и да е, просто притежава такова свойство.

Per warez ad scientiam

Какво свойство да притежава - че е навсякъде? Хайде пиши обясни, трябва ли сега за всеки въпрос нов пост да пиша - кой е бог, къде е той, как да го намеря, как да го открия, посочи го. Нали знаете всичко за бог - чели сте, обсъждали сте, бил личност, бил това, бил онова, хайде лесни въпроси задавам. Примерно, за да се съобразя с вашата аналогия, питаш кой е баща ми - няма да ти кажа, че като виждаш мене, виждаш баща ми, най-малкото защото съм с 30 години по-млад от него и нямам мустаци, но ще те заведа при него, ще ти го покажа, ще ви запозная и прочие, ето я личноста, на въпроса е отговорено. По същия начин питам от моя страна за Бог - Исус е казвал "и ела та ме последвай", Исус дава посока, дава яснота, следваш го и намираш, със пространство, без пространство все тая, човека предлага път. Вие след като знаете, какво е имал предвид Исус и настоявате за яснота по въпроса какво/ кой е Бог - моля да ми се отговори, питам за посока, какво да сторя, как да търся, какво да гледам, за какво да следя?

Нищо не мога да ти отговоря на въпроса "кой е Бог". Просто няма никаква информация (включая и това, дали има някой зад това "кой"), така че при пълната липса на такава информация въпросът няма много смисъл. А и да има такава информация, тя само ще локализира персонажа, и отговорът ще се сведе до тривиалното - "онзи". Повече от тази конкретика няма как да получиш. Някакво име, добавено към "онзи", не носи информация. От тук нататък "онзи" можеш да отделиш от всичко останало чрез неговите качества. Името няма значение.

Per warez ad scientiam

Повече от тази конкретика няма как да получиш.
това ми напомня за следния стар виц.

- Здрасти, как е, къде беше вчера?
- Бях на риболов за шарани.
- И колко хвана?
- Нито един.
- Тогава откъде знаеш, че си ловил шарани?

п.п. тази конкретика с висящи из въздуха фигури пред очите на някой си и с повтаряне на думи писани преди 20+ века, които и сам мога да прочета, да ти кажа хич не ме грее. На база такава конкретика, някои хора измислиха лафовете за спагетеното чудовище и летящия чайник - те все са "онзи". Кажи на кой въпрос относно Бог и Исус тогава можеш да отговориш, че да го задам - същото се отнася и за Енос. Освен, че Бог бил материален и че е личност тип "онзи", която била навсякъде и създала де що има с още една тайфа личности, като него (най-вероятно са "онези"), друга информация знае ли се? Примерно - как аджеба мога да се уверя, че казаното от вас е вярно?

Че той ти го каза - навсякъде е.

Ееее сега това, че ти не го откриваш си е някакъв твой недостатък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Примерно - как аджеба мога да се уверя, че казаното от вас е вярно?

Нали имаш съзнание?
Ползвай го.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Личности, които могат да са навсякъде са - батман, супермен, маската, нинджа командо, бойко борисов и прочие комиксови герои. Не, че има лошо да се вярва в тях, ала някак си е инфантилно и дебилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговарям на многото въпроси, някой от които под формата на товой констатации:

Не знаем всичко за Бог.
Бог не е навсякъде макар, че може да отиде навсякъде където пожелае.
След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието.
Къде е това място? - незнаем но това няма значение за и да знаем пак не можем да отидем там само защото имаме желание за това или пък движени от едното любопитство.

Първо е необходима вяра. Вярата е дар божий. Тя идва от слушане на Божието слово. (17. И така, вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово.)

Когато имаш поне малко вяра ще можеш да се помолиш директно на Небесния Отец. За това не е необходимо да караш някой друг да прави това вместо теб, нито да си в специална сграда или място.
Ако правилно се молим и намеренията са ни искрени, то Бог непременно ще ни Отговори, както един любящ родител отговаря на въпросите и желанията на децата си.

Бог е на една молитва рзстояние от всеки един от нас.
Ето как да се молим:

Започваме, като се обръщаме към нашия Отец в Небесата: “Отче наш, Който си на небесата” (Матея 6:9; Лука 11:2). Имаме привилегията да се обърнем директно към нашия Отец. Ние не се молим на никое друго същество. Помнете, че сме били съветвани да избягваме напразни повторения, включително да не използваме твърде често на името на Отца, докато се молим.1

“Да се свети Твоето име” (Матея 6:9; Лука 11:2). Исус се обърнал към Своя Отец с уважително отношение, признавайки Неговото величие и отдавайки Му възхвала и благодарности. Със сигурност този въпрос на показване на благоговение към Бог и изказване на искрени и точни благодарности е един от ключовете за ефективната молитва.

“Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля” (Матея 6:10; Лука 11:2). Ние свободно признаваме нашата зависимост от Господ и изразяваме нашето желание да вършим Неговата воля, дори ако тя не съвпада с нашата. В нашия Bible Dictionary се обяснява: “Молитвата е действието, чрез което волята на Отца и волята на детето се привеждат в съответствие една с друга. Целта на молитвата не е да променим волята на Бога, а да осигурим на себе си и на други хора благословии, които Бог е готов да даде, но за които трябва да се помолим, за да ги получим (вж. Bible Dictionary, “Prayer”).

“Дай ни днес ежедневния хляб;” (Матея 6:11; вж. също Лука 11:3). Ние се молим за онези неща, които искаме от Господ. Честността е съществена при искането на неща от Бог. Например, няма да бъде напълно честно да се молим на Господ за помощ за изпит в училище, ако не сме внимавали в клас, не сме си писали домашните или не сме учили за изпита. Често когато се моля, Духът ми подсказва да си призная, че следва да направя повече, за да получа помощта, за която моля Господ. Тогава трябва да се ангажирам и да свърша моята част. Противно е на Божия план Господ да направи за нас онова, което ние можем да направим за себе си.

“И прости ни дълговете” (Матея 6:12) или в друга версия, “прости греховете ни” (Лука 11:4). Съществена и понякога забравена част на личната молитва е покаянието. За да бъде ефективно покаянието, то трябва да е конкретно, искрено и постоянно.

“Както и ние простихме на нашите длъжници” (Матея 6:12; вж. и Лука 11:4). Спасителят прави ясна връзка между това да са ни простени греховете и да простим на другите, които са постъпили зле с нас. Понякога прегрешенията, извършени спрямо нас, са много, много болезнени и много трудни да бъдат простени или забравени. Толкова съм благодарен за утехата и изцелението, които намерих в Господната покана да оставим нашите болки и да ги предадем на Него. В раздел 64 на Учение и Завети Той казва:

“Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци.

И трябва да кажете в сърцата си: Нека Бог отсъди между мен и теб и ти се отплати според делата ти” (стихове 10–11).

После ние трябва да оставим напълно този проблем, като оставим Господ да се погрижи, ако желаем да бъдем изцелени.

“И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Матея 6:13 ). По този начин в нашите молитви ние можем да започнем защитния процес с обличането на Божието всеоръжие (вж. Ефесяните 6:11; У. и З. 27:15) очаквайки да се справим с предстоящия ден, като искаме помощ за понякога страшните неща, с които може да се сблъскаме. Моля ви, приятели мои, не забравяйте да молите Господ да ви защитава и да бъде с вас.

“Защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете” (Матея 6:13). Колко поучително е, че Исус завършва тази молитва, като отново възхвалява Бог и изразява Своето благоговение и смирение пред Отца. Когато ние истински вярваме, че Бог управлява Своето царство, и че Той има цялата власт и слава, ние признаваме, че Той наистина ръководи, че ни обича със съвършена любов, и че иска ние да бъдем щастливи. Разбрал съм, че една от тайните за радостен живот е да призная, че правенето на нещата по Господният начин ще ме направи по-щастлив, отколкото ако правя нещата по моя начин.

Има риск, че човек може да не се чувства достатъчно достоен, за да се моли. Тази идея идва от този зъл дух, който ни учи да не се молим (вж. 2 Нефи 32:8). Да мислим, че сме твърде грешни да се молим е толкова трагично, колкото болният човек да вярва, че е твърде болен да отиде на доктор!

Не трябва да си представяме, че всеки вид молитва, независимо колко е искрена, ще бъде много ефективна, ако всичко което правим, е да кажем молитвата. Ние не само трябва да казваме своите молитви; трябва да живеем според тях. Господ е много по-доволен от човека, който се моли и после се захваща за работа, отколкото от човека, който само се моли. Подобно на лекарство, молитвата действа само когато ние я използваме според указанията.


Следва...(ако има интерес)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ли само Сина станал човек - да или не ?

Казах ти: кеносисът е онова, което ви препъва. Вие не искате да проумеете Божието Смирение до смърт и то смърт кръстна, защото не искате да приемете за нормално доброволното унизяване на Господ Вседържител, на Господ Иисус Христос. Ала кой казва, че тук трябва да се търси човешка логика или какавто и да било суетна "нормалност", драги Енос ?.

[Фил. 2:5] Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
[2:6] Който, бидейки в [Един и Същия] образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7] но [бидейки в равен Богу]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 31.07.12 12:50.

Добре хареса ми - интересно е да чуя нататък, а инак ...

Бог е на една молитва рзстояние от всеки един от нас.
Разстоянието е още по-малко - толкова малко, че дори да не знаем как точно да се молим, молитвата пак може да се случи, защото молитвата не е техника, тя не е практика и за това е почти невъзможно да се обясни, може да се разбере, но не и да се обясни. Молитвата е нещо от сърцето - нещо много неуловимо и неопределено, човек може да я почувства, но не може да мисли за нея, такава е нейната природа, тя е като любовта, не е техника. Медитацията е техника, но не и молитвата - медитацията може да се прави, но молитвата не може. Това, което е възможно е да бъдеш в състояние на молитвеност, за това тя няма толкова общо с думите - това, което се казва в молитвата няма толкова значение. Това, което има значение е пространството от където идват думите, а не значението на самите думи. Молитвата е благодарност към Бог, една дълбока признателност за това, че си тук, че си щастлив да съществуваш - молитвата няма нищо общо с роптаенето, когато човек се оплаква фактически, той казва, че е нещастен от това, че съществува, а когато се молиш няма значение дали ще го кажеш или не, ти имаш предвид, че си благодарен и щастлив за това, че съществуваш.

А молитвата на Исус е невероятно красива - до сега никъде не съм попадал на по-истинска молитва, никоя друга молитва не е толкова прекрасна. Във ведите има молитви, но те са създадени от едни много изтънчени умове, а когато молитвата идва от ум, който е много изтънчен, тя губи много. Става много префинена, пълна със смисъл, поради което загубва всякакъв смисъл. А молитвата на Исус е почти детинска, в това е магнетизма й, в това е славата й. Ако искаш да разбереш Гаятри молитвата от ведите, ще трябва много да се каже за нея, ще трябва да научиш много неща, да придобиеш много знания. Тя е едно разбиране в концентриран вид, като научна формула е. Исусовата молитва не е научна формула, тя е изявление на едно простовато сърце - все едно дете, което гвоори на баща си, простичко, съвсем простичко, не би могло да е по-простичко от това, винаги съм казвал, че ако някой иска да научи Исусовата молитва, нека наблюдава някое малко дете, когато общува с родителите си. За индусите тази молитва е неприемлива, те ще ти кажат "що за молитва е това? " - ако я кажеш на будистите, те ще ти се изсмеят, защото те имат много префинени молитви, много култивирани, изтънчени, философски, умозрителни, в които много неща се казват. Исусовата молитва не казва нищо - тя е просто едно излияние от сърцето, както влюбения говори на своята любима или детето на баща си.

За да се разбере тази молитва, трябва да обичаш и друг начин е невъзможен - ако човек не е обичал, ако не се е влюбвал, той ще говори молитвата, но думите му ще са празни. Тази молитва изявява любовта към Бог и за това е толкова истинска - привилегията, която имаме идва от нас, не от Бог и тя идва, защото обичаш, уважителното отношение, е влюбено отношение, когато си влюбен твоята воля няма значение, съществен става възлюбения. "Дай ни днес ежедневния хляб" - днес, не утре, не в бъдещето, не след смъртта, а тук и сега ...... ако хората наистина следвахме Исус щяхме да създаем рай на земята. “И прости ни дълговете. Както и ние простихме на нашите длъжници” - както си простил, така ще ти се прости, каквото си разбрал, това ще получиш. "“И не ни въвеждай в изкушение" - интересно нали (: , Бог дали ни въвежда в изкушение?

Разбрал съм, че една от тайните за радостен живот е да призная, че правенето на нещата по Господният начин ще ме направи по-щастлив, отколкото ако правя нещата по моя начин.
това е показателя, за това казвам, че няма значение кой, какво ми казва - някои упорито ми напират, че са атеисти, други настояват, че са религиозни, но с думите си могат да лъжат само себе си. Радостта идва от Бог и в това е тайната - поглеждаш в очите на човек и разбираш, дали е по пътя към Бог или се е отклонил, изпълнен ли е с радост живота му, тази радост прелива от очите, това е признака, това е дарът.

Има риск, че човек може да не се чувства достатъчно достоен, за да се моли. Тази идея идва от този зъл дух, който ни учи да не се молим
да има го и този момент, но идеята не идва от зъл дух, а от обществения гнет, унижението и подтисничеството.

Да мислим, че сме твърде грешни да се молим е толкова трагично, колкото болният човек да вярва, че е твърде болен да отиде на доктор!
истина е - няма толкова грешен човек, малко са хората, които са разбрали, че религията е най-добрия цяр.

Не трябва да си представяме, че всеки вид молитва, независимо колко е искрена, ще бъде много ефективна, ако всичко което правим, е да кажем молитвата. Ние не само трябва да казваме своите молитви; трябва да живеем според тях.
така е, но не според тях, а в самото състояние на молитвеност - "живей, живота си, като молитва".

След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието.
ще приема това, но и ще кажа - Исус вече се е разтворил в небитието, за това се е възнесъл при Отца.

Редактирано от Exaybachay на 31.07.12 13:28.

"""След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието."""

Словото - предвечен и въплътил Се Син Божий (Иоан 1:1-5,14)

Отличителната черта на Евангелието от св.Йоан е ярко изразена и в наименованието, давано му в древността. За разлика от първите три Евангелия то се наричало «духовно Евангелие». То започва с изложение на учението за Божествеността на Христос. Тук намираме и ред собствени свидетелства на Господ за Самия Себе си като Син Божий. За учението за Бог-Слово и разкриването на всички тези най-дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. Йоан получил почетното наименование Богослов. Своето евангелие св. ап. Йоан написал главно с цел да изтъкне, че Иисус Христос Е Син Божи, въплътил се в човешки образ за изкуплението и спасението на човешкия род, В предговора към Евангелието си ап. Йоан излага накратко основния предмет на това Евангелие, учението за Иисус Христос. В него той изтъква, че Христос е Слово на Бога - "Логос", единороден Син Божи, Който от вечност съществува у Бога и Сам е Бог, чрез Когото всичко в света е произлязло, Който е източник на живота и светлина на човеците. Въплътил се в човешки образ, за да изкупи и спаси човешкия род, изпълнен е с благодат и истина, и чрез Когото е извършено главно разкриването на Бога - съобщаването на Божието Откровение.

Стих 1. "В начало беше Словото". Думите "в начало" са употребени в кн. Битие 1:1. Там с тях се означава определено време - времето, когато бил сътворен светът. В предговора на св. ап. Йоан те са употребени със значение "вечност". С тях той изтъква, че Словото съществува от вечност, че има вечно Битие, каквото Битие има Бог изобщо. Сам Иисус изтъква Своето вечно Битие в първосвещеническата Си молитва. За вечното битие на Сина Божи говори и ап. Павел в посланието си до Колосяните: "...Той е по-напред от всичко." "Беше Словото". Под Слово - Логос, ев. Йоан разбира второто лице на Св. Троица - Син Божи, Който се въплътил в човешки образ под името Иисус Христос и извършил изкуплението на човешкия род. Това се вижда ясно от цялото съдържание на предговора. В стих 17 на предговора ап. Йоан нарича пряко Иисус Христос. Защо ев. Йоан е избрал думата "Логос" - Слово за означаване на второто лице на Св. Троица - Син Божи? Според светите отци и учители на Църквата – защото чрез нея най-добре се изразява ипостасното свойство на Сина Божи – рождението Му от Бога - Отца. Както словото произлиза, ражда се от ума на човека, без да се отделя от него, без да му нанася вреда, без да намалява неговия обем, свойства и качества, като в същото време остава в единение с него по своята природа, свойства и качества, така става и рождението на Сина Божи от Бог Отец. Както умът и словото съществуват винаги в единение помежду си, така Бог Отец и Бог Син се намират във вечно единение. Когато Син Божи се нарича Слово, с това се указва Неговата дейност като Учител и Просветител на човеците. Чрез Сина Божий се извършва главно свръхестественото Божествено Откровение. Чрез Сина Божий са разкрити най-важните Божествени истини.

"И Словото беше у Бога"(прос тон Теон)". Ако св. Йоан бе употребил вместо предлога "прос" предлога "ен"(в), тогава би се получила мисълта, че Словото е в Бога Отца, че То се слива с Него и образува с Него едно лице, една ипостас. Ако пък би употребил предлога "пара"(при, до), с това би изтъкнал, че Словото съществува отделно от Отца, няма с него едно същество, една "усиа" Когато ап. Йоан употребява предлога "прос" (у), с това подчертава, че Словото и Бог Отец са две отделни лица - ипостаси, Които съществуват заедно, без да се сливат, имат едно същество, една "усиа". В израза "и Словото беше у Бога" след Бог се разбира първото лице на Св. Троица - Бог Отец. Това се вижда от стиха, където ап. Йоан казва, че Словото е "Единороден от Отца".

"И Бог беше Словото"(ке Теос ин о Логос). Тук ев. Йоан пряко и ясно изтъква, че Словото ЕБог в истинския смисъл на думата. За това свидетелствува конструкцията на изречението, в което думата "Логос" е подлог, защото е употребена с член, а думата "Теос" (без член) е сказуемно определение. Не само в предговора, но и в цялото Евангелие на ап. Йоан пряко или косвено се прокарва мисълта, че Иисус Христос е Бог, и че е равен по същество на Бог Отец. Св. Ап. Йоан написал своето Евангелие към края на I век когато започнало да се появява учението на гностиците, според които Иисус Христос не е бил Бог, а обикновен човек. На това учение, както и на евионитите, той се противопоставя навсякъде в светото Евангелие.

Стих 2, "То беше в начало у Бога(прос тон Теон)". Мнозина тълкуватели изказват мнението, че ап. Йоан в този стих повтаря двете си мисли от първия стих, като ги обединява в една. Такова повторение всъщност няма. В първи стих той говори за вечното съществуване на Словото и за съществуването Му у Бога, без да подчертава изрично, че то съществува от вечност у Бога. Това той прави във втори стих. Тук именно апостол Йоан изтъква, че Словото съществува от вечност у Бога. И тук, както и в първи стих, думите "ен архи" означават вечност.

Стих 3, "Всичко чрез Него (ди авту) стана". Не може от думите "чрез Него" да се заключава, че Словото не е в собствен смисъл творец, а е бил само оръдие, чрез което Бог сътворил света. Действително в Свещеното Писание обикновено участието на Бога Отца при творението се изразява с предлога "от - ек", но има случаи, когато предлога "&#948;&#953;&#940;" се употребява за обозначаване творческата дейност както на Отца, така и на Дух Свети.

"И без Него не стана нито едно от онова, което е станало (о игонен)". В творението на света са взели участие и трите лица на Св. Троица. Най-голямо участие е взело второто лице - Син Божи. Такова участие То е взело и в съобщаването на свръхестественото Божествено Откровение. В третия стих от предговора на Йоановото Евангелие се изтъква особеното дейно участие на Сина Божи - Словото, при творението на света.

Стих 4. "В Него имаше живот". С тези думи ап. Йоан поставя във връзка четвъртия стих с третия. Словото е творец на света, защото в Него има живот, защото е източник на живот. На много места в Евангелието и посланията си апостол Йоан изтъква, че у Словото – Иисус Христос, има живот. В първото си послание(1:1) той нарича Логоса „Слово на живота”. В 14 стих на предговора той казва, че Словото „е пълно с благодат и истина”. В прощалната Си беседа Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът”. Това означава, чи в Словото има не само живот, но и благодат и истина. В началните думи на четвъртия стих от предговора "в Него имаше живот", aп. Йоан посочва какво има изобщо у Словото. Под живот той тук разбира и благодат и истина. Това се вижда от втората половина на четвърти стих, където той казва: "и животът беше светлината (то фос) на човеците". С тези думи се показва, че Словото като Същество, Което обладава истината и именно пълната и висша истина е светлина на човеците. То просвещава човеците дава им познание за всичко, особено за истината на вярата и нравствеността. Словото е светлина на всички човеци и преди грехопадението и след това. По време на Ветхия Завет То просвещавало по различни пътища и чрез различни средства иудейския народ и езичниците (доколкото е било възможно). На много места в Йоановото Евангелие се изтъква, че Иисус Христос е светлина. "Аз съм светлината на света"- казва сам Христос за Себе Си (Йоан. 8:12).

Стих 5, "И светлината в мрака свети и мракът я не обзе". Под "мрак" тук трябва да се разбира духовната тъмнина, която настанала в цялото човечество след грехопадението. Не може да се отрече, че и у юдеите настъпила духовна тъмнина в някои отношения. Глаголът "светя", употребен тук в сегашно време показва, че Словото просвещавало, пръскало светлина в мрака през всяко време на историята на човечеството. Неговата просвещаваща дейност достигнала най-висока степен след въплощението Му на земята, С думите "и мракът я не обзе" ап. Йоан се изразява образно. Мракът - духовната тъмнина не можал да я обземе, да угаси духовната светлина, пръскана от Словото между човеците. На много места в своите книги той говори за борбата между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Никога тъмнината и злото не ще могат да угасят, да унищожат светлината и доброто, пръскани от Словото.

Стих 14. Въплъщението на Словото. "И Словото стана плът". Буквалното значение на думата "и саркс" е плът. В Свещеното Писание както на Ветхия Завет, така и на Новия Завет тя се употребява и със значение на "човек". Ап. Йоан употребява тук думата "плът" и с двете нейни значения. С нея от една страна той изтъква, че Словото станало човек и именно човек в истинския смисъл на думата - с тяло и душа, а от друга страна подчертава особено силно, в противовес на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре де как е възможно да успеете да разберете всичко това и пак да изпуснете - нека опитам от тук, замислял ли си се, че Йоан в последните дни на живота си, преди да бъде обезглавен, той изпратил послание до Исус, просто една малка бележка, в която го питал: "наистина ли си този, когото чакахме?" , защо така се е получило с Йоан според теб?

Не може от думите "чрез Него" да се заключава, че Словото не е в собствен смисъл творец, а е бил само оръдие, чрез което Бог сътворил света.
това е единствения по-слаб момент в евангелието, човек лесно може да се подведе - трябва да се каже, че не само "чрез Него стана", но и "от Него стана", словото е начин да се представи Бог, код, врата, няма смисъл да се повтаря Бог, Бог, Бог, навлизайки в словото, навлизаш в Неговото същество, словото не е отделно от Отца.

Морфи не е същност, а форма.
Да не говорим и че е нещо друго с глагола съществувам, което обръща текста на 180 градуса.
А точно това съчетание се наблюдава в текстовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 31.07.12 18:40.