|
Божеството на Сина и Неговото равенство с Отца
Източник:
1. Христос, като Син Божий и Син Човечески, съедини в Себе Си две съвършени природи: Божествена и човешка. Цялото Евангелие благовести за Христа, като за Въплътения Бог. Например, апостолът пише, че във Въплъщението на Сина Божий се е открила великата тайна на благочестието: Бог се яви в плът (1 Тим. 3:16). Това, че Спасителят е наречен Бог, вече само по себе си свидетелства за пълнотата на Неговото Божество. От гледна точка на логиката, Бог не може да бъде “второстепенен” Бог или някакъв Бог “от по-низш разред”, тъй като Божествената природа не подлежи на каквото и да било “омаломощаване” или ограничаване. Бог може да бъде само един и всесъвършен. Така, апостолът учи, че в Христа телесно обитава всичката пълнота на Божеството (Кол. 2:9). Евангелист Иоан също свидетелства за Божествеността на Сина: В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог (Иоан. 1:1). Истинността на това, че Христос е именно Този, Който е над всички Бог, благословен вовеки (Рим. 9:5), познава сам и свети апостол Тома в момента, когато възкликва към Възкръсналия Христос: Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:28). По думите на апостол Павел, Христовата Църква е Църквата на Господа и Бога, която Той Си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28), и пр.
И Сам Господ Иисус Христос неведнъж е потвърждавал и засвидетелствал с думи Своето Божествено достойнство[193]. На думите на Симон Петър: Ти си Христос, Синът на Живия Бог – Той отговорил: блажен си ти, Симоне,... защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата (Мат. 16:16 – 17). В Евангелието от Иоан Христос казва: Аз и Отец едно сме (Иоан. 10:30). На въпроса на първосвещениците: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? – Той отговаря: Аз съм (Марк. 14:61, 62).
2. Равенството на първите Две Ипостаси се потвърждава от равенството и единството на Техните сили и действия в света. Защото, кой е познал ума на Господа? (Рим. 11:34). Никой измежду тварите. А Синът с дръзновение учи за Своето всезнание: както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца (Иоан. 10:15); никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11:27)[194].
Волята на Сина е една с волята на Отца, затова Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът (Иоан. 5:19). Тази една и всемогъща воля Божия е извикала в битие света. Ние вярваме в “единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята”, и в Сина, “чрез Когото всичко е станало”, понеже чрез Сина е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо... (Кол. 1:16). След сътворяването на света Равнобожествените Ипостаси промишляват за него. Моят Отец досега работи, и Аз работя – учи Христос (Иоан. 5:17).
Единородният Син пребивава неразлъчно с Отца и обладава един живот заедно със Своя Родител (Отец): както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си (Иоан. 5:26). Свети евангелист Иоан пише за Сина: и животът се яви..., и ви възвестяваме Този вечен живот, който беше у Отца и се яви нам (1 Иоан. 1:2). Синът е също така Източник на Живота, както е и Отец, защото както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска (Иоан. 5:21).
Синът е равен на Отца. Той явява в Себе Си целия Отец (в пълнота и съвършенство) и затова, който е видял Сина, е видял и Отца (Иоан. 14:9). Всички трябва да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил (Иоан. 5:23).
3. Наред с изразите, които потвърждават Божеството на Втората Ипостас, в Писанието се срещат текстове, които говорят за подчиненост на Сина по отношение на Отца. Последните изречения били използвани още от древност от страна на еретиците, особено от арианите, с цел да се отрече Божеството на Сина и Неговото равенство с Отца. За да разберем правилно тези текстове в Писанието, следва да имаме пред вид: първо, че след Своето Въплъщение Божият Син е не само Бог, но и Син Човечески, и второ, че Своята Божествена природа Синът приема от Отца, от Когото се ражда, Отец е Ипостасното Начало на Сина.
В съгласие с казаното по-горе, “унизителните” изказвания в Писанието по отношение на Сина могат да бъдат разделени на две групи. Първите от тях говорят за човечеството на Спасителя и имат отношение към мисията, която Той е възприел върху Себе Си поради Домостроителството, например: Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос (Деян. 2:36); (Сина), Когото Отец освети и прати в света (Иоан. 10:36); (Христос) смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт (Фил. 2:8); Син...се научи на послушание чрез онова, което претърпя (Евр. 5:8). Към тях се отнасят и текстовете, в които на Сина се приписва незнание, напр. за времето на края на света (Марк. 13:32), покорност (1 Кор. 15:28), преуспяване (Лук. 2:52), достигане на съвършенство (Евр. 5:9), също и когато Той се представя, докато се моли (Лук. 6:12), или когато задава въпрос, сякаш не знае отговора (Иоан. 11:34). За Христа се казва също, че Той спи (Мат. 8:24), огладнява (Мат. 4:2), уморява се (Иоан. 4:6), плаче (Иоан. 11:35), преживява вътрешна борба (Лук. 22:44), скрива се (Иоан. 8:59).
Без да се нуждае от молитвата, бидейки Сам Бог, Той, като Син Човечески, принасяше от лицето на цялото човечество молитви към Отца. Бидейки неразлъчен от Отца, Той, олицетворявайки целия човешки род, отпаднал от Бога посредством греховете, извика от Кръста: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Марк. 15:34).[195]
В другите текстове на Свещеното Писание се подразбира, че Отец е Ипостасното Начало на Сина и Източник на всяко действие на Светата Троица; поради това Христос учи: Моят Отец е по-голям от Мене (Иоан. 14:28); Господ ме имаше за начало на Своя път (Притч. 8:22); Моят Отец...Ми ги даде (Иоан. 10:29); както Ми е заповядал Отец, тъй и правя (Иоан. 14:31); Аз не мога да правя нищо от Себе Си (Иоан. 5:30), или: Аз от Себе Си не говорих (Иоан. 12:49) т.н.
От другите текстове, с които си служели еретиците, можем да посочим следните. Например, Спасителят казва: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог (Иоан. 20:17). Бог е Негов Отец по природа (според общата Им Божествена природа); Отец пък стана Бог за Него по силата на Домостроителството, тъй като Сам Синът стана човек. (А на нас Бог ни е Отец по благодат, а е наш Бог по природа)[196].
Апостолът казва, че Синът е роден преди всяка твар (Кол. 1:15), а също така Го нарича и Първородния (Евр. 1:6), - разбира се, не в смисъл, че Синът е сътворен преди всяко творение, както смятали арианите, а в смисъл, че Неговото рождение от Отца е безначално.
На друго място пише, че Синът ще предаде царството Богу и Отцу (1 Кор. 15:24) и че и Сам Синът ще се покори на Оногова, Който Му бе всичко подчинил (1 Кор. 15:28). Тук апостолът говори за Христа като за Главата на цялото спасено човечество, от чието лице именно Синът ще предаде цялото творение на Отца, за да бъде Бог всичко у всички (ст. 28).
Църквата още от самото начало изповядвала Божеството на Сина. В древните символи на вярата Христос бива наричан “Единороден Син Божий”, “Бог от Бога”, “Бог Истинен”[197].
За същото свидетелстват и отлъчванията от страна на ранната Църква на еретиците, които отричали Божеството на Сина Божий и, накрая, показанията на някои езичници и иудеи. Плиний Младши, например, писал до император Траян, че християните пеят хвалебни песни на Христа, като на Бог[198]. Неоплатониците Целз и Порфирий се надсмивали над християните, поради вярата им в това, че Сам Бог се е въплътил, страдал е и е бил разпнат. Иудеинът Трифон, в полемиката си с християнското учение, също така считал за невъзможно Бог да стане човек.[199]
. . .
|
[
(eLgreco)