Личности, които могат да са навсякъде са - батман, супермен, маската, нинджа командо, бойко борисов и прочие комиксови герои. Не, че има лошо да се вярва в тях, ала някак си е инфантилно и дебилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговарям на многото въпроси, някой от които под формата на товой констатации:

Не знаем всичко за Бог.
Бог не е навсякъде макар, че може да отиде навсякъде където пожелае.
След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието.
Къде е това място? - незнаем но това няма значение за и да знаем пак не можем да отидем там само защото имаме желание за това или пък движени от едното любопитство.

Първо е необходима вяра. Вярата е дар божий. Тя идва от слушане на Божието слово. (17. И така, вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово.)

Когато имаш поне малко вяра ще можеш да се помолиш директно на Небесния Отец. За това не е необходимо да караш някой друг да прави това вместо теб, нито да си в специална сграда или място.
Ако правилно се молим и намеренията са ни искрени, то Бог непременно ще ни Отговори, както един любящ родител отговаря на въпросите и желанията на децата си.

Бог е на една молитва рзстояние от всеки един от нас.
Ето как да се молим:

Започваме, като се обръщаме към нашия Отец в Небесата: “Отче наш, Който си на небесата” (Матея 6:9; Лука 11:2). Имаме привилегията да се обърнем директно към нашия Отец. Ние не се молим на никое друго същество. Помнете, че сме били съветвани да избягваме напразни повторения, включително да не използваме твърде често на името на Отца, докато се молим.1

“Да се свети Твоето име” (Матея 6:9; Лука 11:2). Исус се обърнал към Своя Отец с уважително отношение, признавайки Неговото величие и отдавайки Му възхвала и благодарности. Със сигурност този въпрос на показване на благоговение към Бог и изказване на искрени и точни благодарности е един от ключовете за ефективната молитва.

“Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля” (Матея 6:10; Лука 11:2). Ние свободно признаваме нашата зависимост от Господ и изразяваме нашето желание да вършим Неговата воля, дори ако тя не съвпада с нашата. В нашия Bible Dictionary се обяснява: “Молитвата е действието, чрез което волята на Отца и волята на детето се привеждат в съответствие една с друга. Целта на молитвата не е да променим волята на Бога, а да осигурим на себе си и на други хора благословии, които Бог е готов да даде, но за които трябва да се помолим, за да ги получим (вж. Bible Dictionary, “Prayer”).

“Дай ни днес ежедневния хляб;” (Матея 6:11; вж. също Лука 11:3). Ние се молим за онези неща, които искаме от Господ. Честността е съществена при искането на неща от Бог. Например, няма да бъде напълно честно да се молим на Господ за помощ за изпит в училище, ако не сме внимавали в клас, не сме си писали домашните или не сме учили за изпита. Често когато се моля, Духът ми подсказва да си призная, че следва да направя повече, за да получа помощта, за която моля Господ. Тогава трябва да се ангажирам и да свърша моята част. Противно е на Божия план Господ да направи за нас онова, което ние можем да направим за себе си.

“И прости ни дълговете” (Матея 6:12) или в друга версия, “прости греховете ни” (Лука 11:4). Съществена и понякога забравена част на личната молитва е покаянието. За да бъде ефективно покаянието, то трябва да е конкретно, искрено и постоянно.

“Както и ние простихме на нашите длъжници” (Матея 6:12; вж. и Лука 11:4). Спасителят прави ясна връзка между това да са ни простени греховете и да простим на другите, които са постъпили зле с нас. Понякога прегрешенията, извършени спрямо нас, са много, много болезнени и много трудни да бъдат простени или забравени. Толкова съм благодарен за утехата и изцелението, които намерих в Господната покана да оставим нашите болки и да ги предадем на Него. В раздел 64 на Учение и Завети Той казва:

“Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци.

И трябва да кажете в сърцата си: Нека Бог отсъди между мен и теб и ти се отплати според делата ти” (стихове 10–11).

После ние трябва да оставим напълно този проблем, като оставим Господ да се погрижи, ако желаем да бъдем изцелени.

“И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Матея 6:13 ). По този начин в нашите молитви ние можем да започнем защитния процес с обличането на Божието всеоръжие (вж. Ефесяните 6:11; У. и З. 27:15) очаквайки да се справим с предстоящия ден, като искаме помощ за понякога страшните неща, с които може да се сблъскаме. Моля ви, приятели мои, не забравяйте да молите Господ да ви защитава и да бъде с вас.

“Защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете” (Матея 6:13). Колко поучително е, че Исус завършва тази молитва, като отново възхвалява Бог и изразява Своето благоговение и смирение пред Отца. Когато ние истински вярваме, че Бог управлява Своето царство, и че Той има цялата власт и слава, ние признаваме, че Той наистина ръководи, че ни обича със съвършена любов, и че иска ние да бъдем щастливи. Разбрал съм, че една от тайните за радостен живот е да призная, че правенето на нещата по Господният начин ще ме направи по-щастлив, отколкото ако правя нещата по моя начин.

Има риск, че човек може да не се чувства достатъчно достоен, за да се моли. Тази идея идва от този зъл дух, който ни учи да не се молим (вж. 2 Нефи 32:8). Да мислим, че сме твърде грешни да се молим е толкова трагично, колкото болният човек да вярва, че е твърде болен да отиде на доктор!

Не трябва да си представяме, че всеки вид молитва, независимо колко е искрена, ще бъде много ефективна, ако всичко което правим, е да кажем молитвата. Ние не само трябва да казваме своите молитви; трябва да живеем според тях. Господ е много по-доволен от човека, който се моли и после се захваща за работа, отколкото от човека, който само се моли. Подобно на лекарство, молитвата действа само когато ние я използваме според указанията.


Следва...(ако има интерес)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ли само Сина станал човек - да или не ?

Казах ти: кеносисът е онова, което ви препъва. Вие не искате да проумеете Божието Смирение до смърт и то смърт кръстна, защото не искате да приемете за нормално доброволното унизяване на Господ Вседържител, на Господ Иисус Христос. Ала кой казва, че тук трябва да се търси човешка логика или какавто и да било суетна "нормалност", драги Енос ?.

[Фил. 2:5] Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
[2:6] Който, бидейки в [Един и Същия] образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7] но [бидейки в равен Богу]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko Бeжko на 31.07.12 12:50.

Добре хареса ми - интересно е да чуя нататък, а инак ...

Бог е на една молитва рзстояние от всеки един от нас.
Разстоянието е още по-малко - толкова малко, че дори да не знаем как точно да се молим, молитвата пак може да се случи, защото молитвата не е техника, тя не е практика и за това е почти невъзможно да се обясни, може да се разбере, но не и да се обясни. Молитвата е нещо от сърцето - нещо много неуловимо и неопределено, човек може да я почувства, но не може да мисли за нея, такава е нейната природа, тя е като любовта, не е техника. Медитацията е техника, но не и молитвата - медитацията може да се прави, но молитвата не може. Това, което е възможно е да бъдеш в състояние на молитвеност, за това тя няма толкова общо с думите - това, което се казва в молитвата няма толкова значение. Това, което има значение е пространството от където идват думите, а не значението на самите думи. Молитвата е благодарност към Бог, една дълбока признателност за това, че си тук, че си щастлив да съществуваш - молитвата няма нищо общо с роптаенето, когато човек се оплаква фактически, той казва, че е нещастен от това, че съществува, а когато се молиш няма значение дали ще го кажеш или не, ти имаш предвид, че си благодарен и щастлив за това, че съществуваш.

А молитвата на Исус е невероятно красива - до сега никъде не съм попадал на по-истинска молитва, никоя друга молитва не е толкова прекрасна. Във ведите има молитви, но те са създадени от едни много изтънчени умове, а когато молитвата идва от ум, който е много изтънчен, тя губи много. Става много префинена, пълна със смисъл, поради което загубва всякакъв смисъл. А молитвата на Исус е почти детинска, в това е магнетизма й, в това е славата й. Ако искаш да разбереш Гаятри молитвата от ведите, ще трябва много да се каже за нея, ще трябва да научиш много неща, да придобиеш много знания. Тя е едно разбиране в концентриран вид, като научна формула е. Исусовата молитва не е научна формула, тя е изявление на едно простовато сърце - все едно дете, което гвоори на баща си, простичко, съвсем простичко, не би могло да е по-простичко от това, винаги съм казвал, че ако някой иска да научи Исусовата молитва, нека наблюдава някое малко дете, когато общува с родителите си. За индусите тази молитва е неприемлива, те ще ти кажат "що за молитва е това? " - ако я кажеш на будистите, те ще ти се изсмеят, защото те имат много префинени молитви, много култивирани, изтънчени, философски, умозрителни, в които много неща се казват. Исусовата молитва не казва нищо - тя е просто едно излияние от сърцето, както влюбения говори на своята любима или детето на баща си.

За да се разбере тази молитва, трябва да обичаш и друг начин е невъзможен - ако човек не е обичал, ако не се е влюбвал, той ще говори молитвата, но думите му ще са празни. Тази молитва изявява любовта към Бог и за това е толкова истинска - привилегията, която имаме идва от нас, не от Бог и тя идва, защото обичаш, уважителното отношение, е влюбено отношение, когато си влюбен твоята воля няма значение, съществен става възлюбения. "Дай ни днес ежедневния хляб" - днес, не утре, не в бъдещето, не след смъртта, а тук и сега ...... ако хората наистина следвахме Исус щяхме да създаем рай на земята. “И прости ни дълговете. Както и ние простихме на нашите длъжници” - както си простил, така ще ти се прости, каквото си разбрал, това ще получиш. "“И не ни въвеждай в изкушение" - интересно нали (: , Бог дали ни въвежда в изкушение?

Разбрал съм, че една от тайните за радостен живот е да призная, че правенето на нещата по Господният начин ще ме направи по-щастлив, отколкото ако правя нещата по моя начин.
това е показателя, за това казвам, че няма значение кой, какво ми казва - някои упорито ми напират, че са атеисти, други настояват, че са религиозни, но с думите си могат да лъжат само себе си. Радостта идва от Бог и в това е тайната - поглеждаш в очите на човек и разбираш, дали е по пътя към Бог или се е отклонил, изпълнен ли е с радост живота му, тази радост прелива от очите, това е признака, това е дарът.

Има риск, че човек може да не се чувства достатъчно достоен, за да се моли. Тази идея идва от този зъл дух, който ни учи да не се молим
да има го и този момент, но идеята не идва от зъл дух, а от обществения гнет, унижението и подтисничеството.

Да мислим, че сме твърде грешни да се молим е толкова трагично, колкото болният човек да вярва, че е твърде болен да отиде на доктор!
истина е - няма толкова грешен човек, малко са хората, които са разбрали, че религията е най-добрия цяр.

Не трябва да си представяме, че всеки вид молитва, независимо колко е искрена, ще бъде много ефективна, ако всичко което правим, е да кажем молитвата. Ние не само трябва да казваме своите молитви; трябва да живеем според тях.
така е, но не според тях, а в самото състояние на молитвеност - "живей, живота си, като молитва".

След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието.
ще приема това, но и ще кажа - Исус вече се е разтворил в небитието, за това се е възнесъл при Отца.

Редактирано от Exaybachay на 31.07.12 13:28.

"""След възнасянето си Исус е отиша ПРИ Отца, а не се е "разтворил" в небитието."""

Словото - предвечен и въплътил Се Син Божий (Иоан 1:1-5,14)

Отличителната черта на Евангелието от св.Йоан е ярко изразена и в наименованието, давано му в древността. За разлика от първите три Евангелия то се наричало «духовно Евангелие». То започва с изложение на учението за Божествеността на Христос. Тук намираме и ред собствени свидетелства на Господ за Самия Себе си като Син Божий. За учението за Бог-Слово и разкриването на всички тези най-дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. Йоан получил почетното наименование Богослов. Своето евангелие св. ап. Йоан написал главно с цел да изтъкне, че Иисус Христос Е Син Божи, въплътил се в човешки образ за изкуплението и спасението на човешкия род, В предговора към Евангелието си ап. Йоан излага накратко основния предмет на това Евангелие, учението за Иисус Христос. В него той изтъква, че Христос е Слово на Бога - "Логос", единороден Син Божи, Който от вечност съществува у Бога и Сам е Бог, чрез Когото всичко в света е произлязло, Който е източник на живота и светлина на човеците. Въплътил се в човешки образ, за да изкупи и спаси човешкия род, изпълнен е с благодат и истина, и чрез Когото е извършено главно разкриването на Бога - съобщаването на Божието Откровение.

Стих 1. "В начало беше Словото". Думите "в начало" са употребени в кн. Битие 1:1. Там с тях се означава определено време - времето, когато бил сътворен светът. В предговора на св. ап. Йоан те са употребени със значение "вечност". С тях той изтъква, че Словото съществува от вечност, че има вечно Битие, каквото Битие има Бог изобщо. Сам Иисус изтъква Своето вечно Битие в първосвещеническата Си молитва. За вечното битие на Сина Божи говори и ап. Павел в посланието си до Колосяните: "...Той е по-напред от всичко." "Беше Словото". Под Слово - Логос, ев. Йоан разбира второто лице на Св. Троица - Син Божи, Който се въплътил в човешки образ под името Иисус Христос и извършил изкуплението на човешкия род. Това се вижда ясно от цялото съдържание на предговора. В стих 17 на предговора ап. Йоан нарича пряко Иисус Христос. Защо ев. Йоан е избрал думата "Логос" - Слово за означаване на второто лице на Св. Троица - Син Божи? Според светите отци и учители на Църквата – защото чрез нея най-добре се изразява ипостасното свойство на Сина Божи – рождението Му от Бога - Отца. Както словото произлиза, ражда се от ума на човека, без да се отделя от него, без да му нанася вреда, без да намалява неговия обем, свойства и качества, като в същото време остава в единение с него по своята природа, свойства и качества, така става и рождението на Сина Божи от Бог Отец. Както умът и словото съществуват винаги в единение помежду си, така Бог Отец и Бог Син се намират във вечно единение. Когато Син Божи се нарича Слово, с това се указва Неговата дейност като Учител и Просветител на човеците. Чрез Сина Божий се извършва главно свръхестественото Божествено Откровение. Чрез Сина Божий са разкрити най-важните Божествени истини.

"И Словото беше у Бога"(прос тон Теон)". Ако св. Йоан бе употребил вместо предлога "прос" предлога "ен"(в), тогава би се получила мисълта, че Словото е в Бога Отца, че То се слива с Него и образува с Него едно лице, една ипостас. Ако пък би употребил предлога "пара"(при, до), с това би изтъкнал, че Словото съществува отделно от Отца, няма с него едно същество, една "усиа" Когато ап. Йоан употребява предлога "прос" (у), с това подчертава, че Словото и Бог Отец са две отделни лица - ипостаси, Които съществуват заедно, без да се сливат, имат едно същество, една "усиа". В израза "и Словото беше у Бога" след Бог се разбира първото лице на Св. Троица - Бог Отец. Това се вижда от стиха, където ап. Йоан казва, че Словото е "Единороден от Отца".

"И Бог беше Словото"(ке Теос ин о Логос). Тук ев. Йоан пряко и ясно изтъква, че Словото ЕБог в истинския смисъл на думата. За това свидетелствува конструкцията на изречението, в което думата "Логос" е подлог, защото е употребена с член, а думата "Теос" (без член) е сказуемно определение. Не само в предговора, но и в цялото Евангелие на ап. Йоан пряко или косвено се прокарва мисълта, че Иисус Христос е Бог, и че е равен по същество на Бог Отец. Св. Ап. Йоан написал своето Евангелие към края на I век когато започнало да се появява учението на гностиците, според които Иисус Христос не е бил Бог, а обикновен човек. На това учение, както и на евионитите, той се противопоставя навсякъде в светото Евангелие.

Стих 2, "То беше в начало у Бога(прос тон Теон)". Мнозина тълкуватели изказват мнението, че ап. Йоан в този стих повтаря двете си мисли от първия стих, като ги обединява в една. Такова повторение всъщност няма. В първи стих той говори за вечното съществуване на Словото и за съществуването Му у Бога, без да подчертава изрично, че то съществува от вечност у Бога. Това той прави във втори стих. Тук именно апостол Йоан изтъква, че Словото съществува от вечност у Бога. И тук, както и в първи стих, думите "ен архи" означават вечност.

Стих 3, "Всичко чрез Него (ди авту) стана". Не може от думите "чрез Него" да се заключава, че Словото не е в собствен смисъл творец, а е бил само оръдие, чрез което Бог сътворил света. Действително в Свещеното Писание обикновено участието на Бога Отца при творението се изразява с предлога "от - ек", но има случаи, когато предлога "διά" се употребява за обозначаване творческата дейност както на Отца, така и на Дух Свети.

"И без Него не стана нито едно от онова, което е станало (о игонен)". В творението на света са взели участие и трите лица на Св. Троица. Най-голямо участие е взело второто лице - Син Божи. Такова участие То е взело и в съобщаването на свръхестественото Божествено Откровение. В третия стих от предговора на Йоановото Евангелие се изтъква особеното дейно участие на Сина Божи - Словото, при творението на света.

Стих 4. "В Него имаше живот". С тези думи ап. Йоан поставя във връзка четвъртия стих с третия. Словото е творец на света, защото в Него има живот, защото е източник на живот. На много места в Евангелието и посланията си апостол Йоан изтъква, че у Словото – Иисус Христос, има живот. В първото си послание(1:1) той нарича Логоса „Слово на живота”. В 14 стих на предговора той казва, че Словото „е пълно с благодат и истина”. В прощалната Си беседа Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът”. Това означава, чи в Словото има не само живот, но и благодат и истина. В началните думи на четвъртия стих от предговора "в Него имаше живот", aп. Йоан посочва какво има изобщо у Словото. Под живот той тук разбира и благодат и истина. Това се вижда от втората половина на четвърти стих, където той казва: "и животът беше светлината (то фос) на човеците". С тези думи се показва, че Словото като Същество, Което обладава истината и именно пълната и висша истина е светлина на човеците. То просвещава човеците дава им познание за всичко, особено за истината на вярата и нравствеността. Словото е светлина на всички човеци и преди грехопадението и след това. По време на Ветхия Завет То просвещавало по различни пътища и чрез различни средства иудейския народ и езичниците (доколкото е било възможно). На много места в Йоановото Евангелие се изтъква, че Иисус Христос е светлина. "Аз съм светлината на света"- казва сам Христос за Себе Си (Йоан. 8:12).

Стих 5, "И светлината в мрака свети и мракът я не обзе". Под "мрак" тук трябва да се разбира духовната тъмнина, която настанала в цялото човечество след грехопадението. Не може да се отрече, че и у юдеите настъпила духовна тъмнина в някои отношения. Глаголът "светя", употребен тук в сегашно време показва, че Словото просвещавало, пръскало светлина в мрака през всяко време на историята на човечеството. Неговата просвещаваща дейност достигнала най-висока степен след въплощението Му на земята, С думите "и мракът я не обзе" ап. Йоан се изразява образно. Мракът - духовната тъмнина не можал да я обземе, да угаси духовната светлина, пръскана от Словото между човеците. На много места в своите книги той говори за борбата между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Никога тъмнината и злото не ще могат да угасят, да унищожат светлината и доброто, пръскани от Словото.

Стих 14. Въплъщението на Словото. "И Словото стана плът". Буквалното значение на думата "и саркс" е плът. В Свещеното Писание както на Ветхия Завет, така и на Новия Завет тя се употребява и със значение на "човек". Ап. Йоан употребява тук думата "плът" и с двете нейни значения. С нея от една страна той изтъква, че Словото станало човек и именно човек в истинския смисъл на думата - с тяло и душа, а от друга страна подчертава особено силно, в противовес на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре де как е възможно да успеете да разберете всичко това и пак да изпуснете - нека опитам от тук, замислял ли си се, че Йоан в последните дни на живота си, преди да бъде обезглавен, той изпратил послание до Исус, просто една малка бележка, в която го питал: "наистина ли си този, когото чакахме?" , защо така се е получило с Йоан според теб?

Не може от думите "чрез Него" да се заключава, че Словото не е в собствен смисъл творец, а е бил само оръдие, чрез което Бог сътворил света.
това е единствения по-слаб момент в евангелието, човек лесно може да се подведе - трябва да се каже, че не само "чрез Него стана", но и "от Него стана", словото е начин да се представи Бог, код, врата, няма смисъл да се повтаря Бог, Бог, Бог, навлизайки в словото, навлизаш в Неговото същество, словото не е отделно от Отца.

Морфи не е същност, а форма.
Да не говорим и че е нещо друго с глагола съществувам, което обръща текста на 180 градуса.
А точно това съчетание се наблюдава в текстовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 31.07.12 18:40.

Присъединявам се ким казаното от abi

Текста от Филипяни 2:6-8


(ББД)6. Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
(ПР)6. Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
(KJV)6. Who, being in the form of God, thought it not robbery to be equal with God:

(ББД)7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
(ПР)7. но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
(KJV)7. But made himself of no reputation, and took upon him the form of a servant, and was made in the likeness of men:

(ББД) 8. и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
(ПР) 8. смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
(KJV)8. And being found in fashion as a man, he humbled himself, and became obedient unto death, even the death of the cross.

Извадих три превода: ББД, Православен и Версията на Крал Джеймс.
Тук правят впечатление няколкo неща:

1. Между ББД и KJV има някакъв синхрон и се вижда, че що годе говорят за едно и също, докато в този конкретен случай православния превод се различава в степен която не може да се пренебрегне!

2. В стихове 6 и 7 двата български превода, говорят за "образ Божий" и "образ на слуга", докато KJV говори за форма на Бог и форма на слуга.

При справка с concordance се вижда, че в гръцкия текст е употребена димата "морфи" която означава "форма"

1) the form by which a person or thing strikes the vision

2) external appearance

Което означава най-малко две неща:

I - Бог има форма и обитава пространството, без ни най-малко това да го ограничава.
II - В Българските преводи нарочно е заместена "форма" с "образ", вероятно за да няма противоречие с догмата за Триединството.

От тук целият смисъл на текста е вече съвсем друг и определено не в полза на Триединството!



Това е една от причините в 8-ят символ на вярата да гласи:
"Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото е преведена правилно;"




***************************

В отговор на:

---

Първият Адам се възгордява, отпада от Бога, помрачава образа у себе си, загубва непосредственото си общение с Твореца. Вторият, новият Адам не се възползва от ситуацията на земята като единосъщен и равен с Бога; чрез пребиваването Си на земята Той не се стреми да се въздига. Обратно, Той отхвърля славата, приема всичко, което подобава на образ на раб, за което действително е възвеличен. Пътят на Иисус Христос ­ новия Адам, се простира в противоположна посока на пътя на първия Адам. Въплътилият се Бог е унизен, за да бъде въздигнат.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"
7. Антихристиянска пропаганда или целенасочено пропагандиране на други религиозни учения и/или практики (излиза извън тематиката на клуба, а затова има други подходящи клубове в dir.bg, като например Религия. "

Обръщам внимание на ъглишв и аби и ги моля да преценят за степента на нарушаването на това правило от страна на Енос. Особеното, в случая, е това, че мормонът настойчиво проповядва псевдохристиянство като християнство, т.е. от тази гледна точка има подчертан елемент на некоректност от негова страна. Нямаше да съм чак толкова негативно впечатлен, ако Енос представяше тезите си в обявения контекст на сравнително религиознание, т.е да съобщава мормонски тези като някакъв вид екзотичен контрапункт на християнството. в дейстивтелност, досегашният му стил е богохулствен от християнска гледна точка, както вече се отбеляза. Поне ъглишв ги знае добре тези неща. Моето конструктивно предложение е Енос винаги или поне често да подчертава, че представя мормонско, а не християнско становище по обсъжданите въпроси. В този клуб - "Християнство", той би трябвало напр. да казва: "Ние, мормоните, считаме, че Бог е материален, Св. Дух е човек, Луцифер е брат на Христос.", а не да тръби: "Бог е материален, Св. Дух е човек, Луцифер е брат на Христос и т.н." Има разлика между двата начина на изразяване. Характерът на клуба го изисква.
Това, че мормоните почитат (поне на думи) Христос, не означава, че са християни, защото и мюсюлманите почитат Христос (като пророк), но не се наричат поради това християни.

Редактирано от _maycal на 31.07.12 21:08.

Аз не модерирам, но ще си кажа мнението.

Първо Мормоните са Християни.

Второ темата е в отговор на конкретни обвинения спрямо Енос, които смята, че е правилно да защити.

А те бяха отправени към него в тази тема:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите