Субординацията в ранното християнство / Религия и мистика / Християнство

Кратка история на догмата за Пресвета Троица

Църквата изстрадала и защитила Троичния догмат в ревностна борба с ересите, които снизявали Божия Син и Светия Дух, като ги поставяли в разреда на тварните същества, или пък Ги лишавали от достойнството Им на самостоятелни Ипостаси. Непоклатимостта, с която Православната Църква застанала зад този догмат, се обуславяла от нейния стремеж да запази пътя към спасението свободен за вярващите. Действително, ако Христос не е Бог, то в Него не би било реално съединяването на Божеството и човека, а това означава, че и сега нашето съединение с Бога е невъзможно. Ако Светият Дух е твар, тогава е невъзможно и освещението, обожението на човека[162]. Само Единосъщният на Отца Син е могъл чрез Своето Въплъщение, смърт и възкресение да оживотвори и спаси човека, и само Единосъщният на Отца и Сина Дух може да ни освещава и съединява с Бога – учи свети Атанасий Велики.[163]

Учението за Светата Троица се разкривало постепенно, във връзка с възникващите ереси. В центъра на продължителните спорове за Светата Троица стоял въпросът за Божеството на Спасителя. И макар борбата за троичния догмат да достига своята кулминационна точка в ІV век, въпреки това още от І век Църквата била предизвиквана да отстоява истината за Божеството на Христа, т.е. така или иначе да се бори за ненакърнимостта на троичния догмат. Християнското благовестие за Въплъщението на Божия Син станало “камък на препъване и на съблазън” за иудеи и елини. Иудеите се придържали към строгия монотеизъм, към своята ограничена представа за единството на Бога. Те не допускали съществуването, “редом” с Бога (Отца), и на друга Божествена Личност, т.е. на Сина. Елините се покланяли на много богове, и едновременно с това учението им било дуалистично. Според тяхното убеждение, материята и плътта са източник на злото. По тази причина те считали за безумие да се учи за това, че Словото (Логосът) стана плът (Иоан. 1:14), т.е. да се говори за вечното съединяване в Христа на две различни природи – Божествената и човешката. Според тяхното мнение, презряната човешка плът не е способна да се съедини с непристъпното Божество. Бог не може да се въплъти в напълно реален смисъл. Материята, както и плътта, е тъмница, от която човек следва да се освободи, за да постигне съвършенството.

Ако иудеите и елините просто отхвърляли Христа като Син Божий, то в християнското общество опитите рационално да се обясни тайната на Божието Триединство нерядко довеждали до заблуди, в основата на които било иудаистичното или елинистичното мислене. Едни от еретиците представяли Бога само като Единица, разтваряли Лицата на Троицата в едната Божествена природа (монархианите). Други, напротив, разрушавали природното единство в Троицата и Я свеждали до сбор от три неравни същности (арианите). Православието, от своя страна, винаги ревностно пазело и изповядвало тайната на Триединството на Божеството. То винаги се стремяло да запази “равновесието” в своето учение за Светата Троица, при което Ипостасите не разрушават единството на природата и природата не поглъща Ипостасите, не доминира над Тях.

В историята на отстояването на Троичния догмат могат да се различат два периода. Първият период обхваща времето от появата на първите ереси до възникването на арианството и се характеризира с това, че тогава Църквата се борела най-вече с монархианството и разкривала по преимущество учението за Ипостасността на Лицата на Светата Троица (т.е. реалното Им битие на вечни и самостойни Личности), при едновременното изповядване на единството на Божеството. Вторият период е време на борба с арианите и духоборците, когато се разкривало предимно учението за единосъщието на Божествените Лица.

Продължението на адрес: