Добре нека са тези тогава - нямам предпочитания.

Лао Дзъ казва така - стените на къщата ти са изградени от глина и вода (материално), но празнотата (нематериалното) в нея я прави годна за живеене.

Пространството има име, но няма сила или форма, неговата същност е празнотата. Празнотата е пространство, тя е безкрайна и не може да се напълни. Заради празнотата си, пространството не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш и със сигурност не можеш да го сграбчиш. Не можеш да го притежаваш и не можеш да го изгубиш - прозрачно и нематериално, и заради празнотата си е безкрайно. Бог - бидейки безкраен е субстанцията на вселената и за да бъде по-ясно, някои казват, че Бог не е безкраен, а че е безпространствен или, че е извън пространството, за това именно се казва, че той е навсякъде и никъде, двете твърдения стават равностойни, той не може да бъде някъде конкретно, и няма как да бъде посочен. Точката в празното пространство или извън пространството (както намериш за добре) не може да бъде определена (ето ти принцип на неопределеност без квантова физика) - за това няма как да определиш нито Бог, нито пространството, можеш, но само условно (относително).

За времето е същото - ние го именуваме, но също няма форма, неговата същност е вечността, за това колкото и да се опитваш не можеш да го хванеш за опашката, и то е неизчерпаемо, безкрайно и нематериално. От една страна може да се каже, че СЕГА е единственото време, защото винаги е Сега, имаме само Сега, но това не е много научно, защото няма какво да се каже за бъдещето и миналото, за това може и да се каже, че времето е безкрайното минало и безкрайното бъдеще, а Сега е безвремието т.е. вечността можеш да я разглеждаш като безкрайност на времето, но и като безвремие. За това се казва, че Бог е вечен или неподвластен на времето - за това той е винаги и всякога, а не да е бил някога или да бъде някога, това е значението на израза "живия бог".

Но това е капанът на думите и менталната перекспектива - по принцип да се казва "Бог е" е тавтология, безсмислено е да се казва, че Бог съществува. Какво означава "Бог е"? Ние свързваме с "е" нещо, което може да "не бъде". Ние казваме: "масата е", защото е възможно масата утре да я няма или да не е съществувала вчера. Нещо, което не е съществувало по-рано, може би отново ще престане да съществува. Тогава какъв смисъл да казваме, че "това е"? Бог не е нещо, което не е съществувало по-рано, невъзможно е и да престане да съществува след време. Затова да се казва "Бог е" е безсмислено. То е - включително субстанцията на самата вселена. Просто вечността и откритото пространство няма как да се измерят, тука научния подход е неприложим, трябва да има обекти (материя) за да се изследва, за това да се искат и да се прилагат доказателства за Бог е безпредметно и невъзможно.

Докато човек фокусира погледа и вниманието си към материята, няма как да разбере останалото - "Стените не са къщата. Как можеш да живееш в стените? Ти живееш в празнотата, не в стените. Празнотата - това е истинската къща. Когато обаче мислиш за къщата, мислиш за конструкцията, която е около празнотата." (Л. Дзъ)

И ще завърша пак с Лао Дзъ.
Вглеждаш се, без да съзираш -
нарича се невидимо.
Вслушваш се, без да чуваш -
нарича се безмълвно.
Посягаш, но не улавяш -
нарича се нематериално.
Не подлежат на логично обяснение и
не могат да бъдат разгадани - сливат се в Едно.
Отгоре не е осветено, отдолу не е затъмнено.
Безконечно и неназовимо -
завръща се обратно към всеотсъствието.
Това наричаме форма на безформеното,
(форма на отсъствието на форми)
образ на безобразното ,
непроницаемо и неделимо.
Стоя пред него и не виждам лицето му.
Вървя след него и не виждам гърба му.
Насреща не се вижда началото.
Подире не се вижда краят.

Не аз съм юдаист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, щом могат и да умират...Значи са всемогъщи, безначални, безвременни и най-вече вечни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, но тук не виждам определение - що е пространство и време. Споменават се някои техни маловажни свойства. Например пространството чрез празнота, което всъщност е тъждествено с 'нищо', т.е. пространството не е нищо (нищото няма свойства, то не е фактор в поведението на материята, докато пространството е тясно свързано с нея). Освен това, според съвременната физика, пространството не е празно, празнотата отпада като негово качество с което може да се определя. Празнотата не е достатъчно качество за да се укаже и на формата и ориентацията на предметите.

Същото е и с времето. Ползуваш термин 'сега'. Дефинирай го.

Per warez ad scientiam

Например пространството чрез празнота, което всъщност е тъждествено с 'нищо',
и със "всичко".

нищото няма свойства, то не е фактор в поведението на материята
само празнотата може да съдържа всички свойства - тя не е фактор в поведението на материята, а е фактор за нейното присъствие.

Освен това, според съвременната физика, пространството не е празно, празнотата отпада като негово качество с което може да се определя.
именно и точно за това не може да се определи напълно какво е пространството - на физиката празнотата (за сега, а може би и за винаги) не й върши работа, за това я отписва, а не защото пространството не е празно.

Празнотата не е достатъчно качество за да се укаже и на формата и ориентацията на предметите.
празнотата не е качество, а същност. Да тя не е достатъчна за да се укаже, ориентацията на предметите, но е напълно достатъчна, за да се разбере, че тази ориентация е само конвенционална т.е. обекта се определя в пространството само и единствено спрямо друг обект, но инак къде е в пространството не знаеш.

Учените сами осъзнават това - факт е, че колкото повече научава човек, толкова повече разбира, че нищо не знае. Сократовото "аз знам, че нищо не знам" е истинско знаене - да се стигне до тук признавам не е лесно. Осъзнаването няма нужда от дефиниции, от това има нужда само знанието - в даден момент осъзнаваш, че нищо не можеш да определиш (не само термините из религиите)

Е, то и аз официално се водя християнин по родова линия.
Ама истинското вероизповедание не се предава по наследство, то е убеждение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятелю,
Сигурно вече си разбрал, че съвременната наука е много далеч от философията.
Болшинството от съвременните учени нямат нищо общо с древните, които са били приемани по-скоро като философи и мислители.

Не се хаби напразно.

Както се казва: Не хвърляй бисерите на свинете... (не влагам лоши чувства в цитирания израз).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да това съм го разбрал, но и моя магически боб показва нещо друго - бъдещата наука ще бъде много близка с философията и религията, много по-близка отколкото предполагаме.

И нещо друго - съвременна или не, науката си е ограничена, но учените са така да се каже, друга бира. Разногласията, които съществуват м/у философите и религиозните, просто пасти да ядат спрямо разногласията м/у учените - не забравяй, учения е индивид, човек, той е това, което реално съществува, а не науката. В значимите учени, можеш да откриеш много повече, от това, което те самите са открили, като наука - рядко обръщам внимание на това, което твърдят, същественото, което може би самите те не осъзнават се намира м/у редовете, които пишат.

п.п. в крайна сметка да си играеш със съзнанието е самото осъзнаване - ъгъла от който поглеждаш нещата, е само един от всичките, от колкото повече ъгли разглеждаш не, че придобиваш толкова информираност, но придобиваш умението да не фиксираш, да се лееш, да се носиш, да виждаш. А съзнанието на учените е незаменимо огледало. Няма как да бъда против учените - все пак застъпват по петите мистиците, макар че по-скоро все още им дишат прахта.

Прав си както винаги.

Науката се прави от хората, така че важни са хората, които правят науката, а не самата наука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Папа значи татко.

Свещена простота! "

Значи, папагал частично преведено е таткогал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите