В исландските саги и изобщо в старогерманските текстове героите непрекъснато се позовават на съдбата. Даже на Съдбата с главна буква. Дори боговете са зависими от нея. Всичко в старото германо-скандинавско езичество е предопределено. "Съдба не се сменя".

Стана ми интересно, че Реформацията от XVI в. има успех тъкмо в северните страни. Не е някаква новост, че населението на Европа дори в края на Средните векове е по-скоро слабо християнизирано - поне извън градовете. Латинската дума за "селянин", paganus, в един момент е станала синоним на "езичник", gentilis. Възможно ли е реформаторските приказки за предопределеното спасение и за липсата на свободна воля да са допаднали на северноевропейската германоезична маса тъкмо защото са подхождали на по-стари, още предхристиянски местни нагласи? На някакъв едва ли не изконен германски фатализъм с езически произход?

Не казвам, че Лутер, Цвингли и Калвин са прикрити езичници, а че може би идеите им са породени донякъде от народния дух, от местната култура, от начина на мислене по онези земи - и че може би тези идеи са имали шанс за разпространение тъкмо в тези страни. В края на краищата Реформацията пропада на юг от Алпите, където християните и досега вярват в свободната воля.

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ъглишв на 22.04.12 01:13.

Ти ли определяш дали си спасен или не? От твоята свободна воля ли зависи това? Ако не - значи е "съдба". Или да го видим по друг начин - ако се сблъскат две свободни воли, кое определя "победителя"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлoмaин на 22.04.12 08:36.

Нормално е, драги . Селският живот по онова време твърде много е зависел от капризите на природата. Молитвите и даренията за църквата някак си не успявали нито да докарат дъжд в сушата, нито да прогонят градушката, нито да спрат мора по добитъка. Отделно от това свещениците не са имали нито знанията да предсказват проридните явления, нито са имали дарбата да лекуват. Макар и неуки, селяните са били природно хитри и са прозирали безсилието на църквата... демек в нейно лице са имали един напълно безполезен съюзник в борбата си за живот. При това положение остават два основни избора - или да се върнат към езическите си корени (все пак жреците и друидите са били много по-полезни на обществото), или да надскочат [...] католическите свещеници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ъглишв на 23.04.12 00:51.

Лутер и Калвин са недоразбрали достатъчно добре Библията хора.

Западът си има своето особено интелектуално мислене, докато Изтокът набляга на духовността, тоест на благодатта, която действа и на мисленето.

И тази разлика си личи още от златните векове на християнството.

Затова и основните апологетични битки за вярата, както и основните догматични определения са били формулирани на Изток, а не на Запад.

Сигурно е, че и културата оказва своето влияние.
Но си е дълбочък въпрос, който си иска изследване.

Вторият проблем е, че Лутер и Калвин са формирани в схоластичен тип мислене, само ум, без участието на практика на Бога и това няма как да не се отрази на богословското им мислене и заключенията до които ще дойдат.

Изтокът, визирам Православието на Византия, акцентира на това, че богомислието е само в благодатта на Бога. Тоест Бог инициира умосъзерцателното постигане на дълбочините на Божествените Слова.

Малцина протестанти, които шеговито наричам протестанти на квадрат, правят още една реформация на Лутер и Калвин, чрез която се завръщат към древното духовно осмисляне на нещата от Източен тип.

Затова малцината протестанти, ако въобще трябва да бъдат наречени така, са изключително близки до Византийското православие по светоусещане и вяра.

Уж съм православен, а признавам, че не разбирам нашите изрази като "богомислието е само в благодатта на Бога". Схоластиката ми допада, в нея намирам нещо божествено. Същевременно не съм и не мога да бъда католик.

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе имам една много интерсна студия на руски за ролята на съдбата в сагите. Искаш ли да ти я намеря? Май беше на Гуревич.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Редактирано от Black Wolf на 23.04.12 10:33.

Ето я статията на Гуревич:
Диалектика судьбы у германцев и древних скандинавов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Black Wolf на 23.04.12 10:54.

Има и просто геополитическо обяснение за успеха на протестанството на север:

Ръката на Рим е твърде далече.

А Иван Грозни тепърва има да се появява, да не говорим, че първите притеснения, които Русия започва да нанася на Скандинавието са чак при Петър 1, 200 години по-късно.

Ако е на Гуревич, я искам.

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотно, мерси!
Ами що не, наистина.

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите