Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 15:22 26.01.21 
Религия и мистика
   >> Християнство
*Кратък преглед

Тема Личност и паметнови  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано18.02.12 23:22



Както древните гърци, така и древните римляни са правили рязка разлика между индивидуалността и личността (персоната) на човека. На латински ‘individuus’ означава ‘неделим’, а ‘persona’ – ‘маска’ или „роля”.

В античния театър всички роли се играели от актьори-мъже. Те говорели чрез маски, изобразяващи техните герои и героини като всеки от тях изпълнявал по няколко роли едновременно.

Погледнато по този начин всеки от нас също променя редица маски в живота си една след друга: бебе, малко дете, юноша/девойка, млад мъж/млада жена, зрял мъж/зряла жена, старец/старица и т.н.

Освен това ние едновременно играем различни социални роли: на съпруг/съпруга, син/дъщеря, баща/майка, брат/сестра и т.н. Нашата личност, нашите маски, нашите социални роли непрекъснато се променят, но зад всички тези маски, ние винаги си оставаме все ние.

За да разберем как са гледали на живота древните мъдреци е изключително важно да осъзнаем тази наша фундаментална двойственост. И особено да се запитаме дали всеки от нас не представлява уникален индивидуален (т.е. неделим) непрекъснат поток на съзнание, който стои зад всички свои маски и роли и се изявява чрез тях?

Ние сякаш съществуваме едновременно на две нива - на нивото на времето и на нивото на вечността. Ние сме във времето и времето е в нас. Същевременно обаче ние сме във вечността и вечността е в нас.

Или както е казал Платон още преди много векове: има само два вида реалности – първата винаги е и никога не се променя, а втората непрекъснато се променя, но никога не е.

На нас ни е известно, че след раждането си човек забравя напълно за своите преживявания в утробата на майка си. Изследванията на мозъчните вълни на нероденото още бебе доказват, че през последните месеци преди раждането си то води един крайно интензивен психичен живот. В това няма нищо учудващо, защото неговата нервна система е все още неразделно свързана с тази на майка му.

Така или иначе раждането като основен преход в живота ни е последвано от пълна амнезия за този период от нашето съществуване. Възниква въпросът дали амнезията не е основна характеристика на всички подобни преходи в съществуването.

Така например древните гърци са вярвали, че когато човек умре, не след дълго му се налага да пресече реката на забравата Лета и да пие от нейните води. А който пие от тези води, той напълно забравя за предишния си живот тук на земята...

Също и на душите, на които предстои да се въплътят на земята, се налага да пресекат тази река на забравата и да пият от нейните води. И съответно да забравят напълно за своя живот преди раждането си в нашия свят.

Този древен мит се основава на предпоставката, че личната памет е нещо съвсем различно от самото съществуване на индивида и поради това понякога, дори и в този живот, може да изчезне почти изцяло. Съвременната психопатология нарича именно това състояние на частична или пълна загуба на паметта амнезия.

Най-известна е така наречената ретроградна амнезия, при която човекът губи паметта си за събития, които са се случили преди определен инцидент, дезорганизирал работата на главния мозък - например удар по главата. Въпреки че подобни амнезии най-често са само временни, те могат да бъдат изключително широкообхватни. Загубата на паметта може да се простира назад с часове, седмици и дори месеци преди момента на нараняването.

Днес със сигурност знаем, че паметта и мисленето като психични функции са неотделими от дейността на главния мозък, който пък от своя страна окончателно престава да функционира с настъпването на физическата смърт.

- - -

А сега ви предлагам да се запознаете с трейлъра на един филм, който току-що бе пуснат по нашите екрани:

Сватбен обет (2012)

Филмът "Сватбен обет" е направен по истински случай.

В него се разказва за двойка младоженци, които претърпяват тежък пътен инцидент. Съпругата изпада в кома след катастрофата и сега, когато се събужда, лекарите установяват, че страда от амнезия. Поради това се оказва, че мъжът й трябва отново да спечели сърцето й.



Известно е също, че някои хора страдат през известен период от живота си от раздвоение или дори разтроение на личността. А това е възможно именно защото личността е паметов процес.

Християнството обаче акцентува не толкова на безсмъртната по природа уникална индивидуалност на човека, а преди всичко на личността му, на неговото лично спасение или погибел.

Но този подход към човека е твърде повърхностен и се намира в противоречие с наличните факти, които убедително сочат, че нашата земна личност по принцип не би могла да стане безсмъртна.

Впрочем, според мен, и апостол Павел гледа по този начин на нещата:

Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.

Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос;
после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;


Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Личност и паметнови [re: Aлekc]  
Автор nonetheless (стар клубар)
Публикувано19.02.12 02:44



Край Алекс, разбираш ли? Край. Значи видял си всичките си маски, значи видял си всичките си роли, видял си детството си, видял си мозъкът си, видял си се умрял, видял си се след раждането, видял си се като философ, видял си всичките си превъплъщения и прераждания - следователно ти си Буда. Възкръствай сега в Христос и всичко ще е окей.





Тема Re: Личност и паметнови [re: nonetheless]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано19.02.12 10:54



Никой не може да отиде на "небето" с тази своя грешна, обременена и ограничена земна личност.

Както казва един мистик: "От нас дори един единствен косъм не може да се спаси!"

На "небето" "гъсеници" няма. Там летят само "пеперуди".

Но тъй като всеки от нас е предвечно сътворен "по образ и подобие Божие", той може "когато му дойде времето" да възкръсне от гъсеницата и да полети като пеперуда, за да стане накрая Слово в Предвечното Слово, т.е. в Христос.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: Личност и памет [re: Aлekc]  
Автор Desikka (тръстика)
Публикувано20.02.12 00:38



Това е интересно,Алекс.
Мисля,че дори човек да няма реални спомени за времето в утробата на мама или от най-ранното си детство,преживяното през този период остава в него,дори и да не го осъзнава.Ненапразно,когато жената е бременна,е добре да слуша определена музика,да пее и говори на детето си.Често интелекта,таланта или страховете на човек се коренят именно там-в началото.Може би все пак амнезията не е пълна,помним,но без да го осъзнаваме.
Старите хора казват,че когато малкото бебче се усмихва насън,сънува Света Богородица.Вярвам им,защото най-вероятно бебоците като чисти,необременени и неспособни на тази възраст да играят роли и да сложат съответните маски,са достойни да виждат,разбират и чувстват това,за което ние можем само да гадаем.Близначетата Джон и Барбара от " Мери Попинс" разбираха езика на птиците и слънчевия лъч докато станаха на една годинка,после забравиха.Художествена литература,но пък може да има някаква истина

.

_____________

Редактирано от Desikka на 20.02.12 00:58.



Тема Re: Личност и паметнови [re: Desikka]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано21.02.12 15:21



Напълно съм съгласен с теб.

Несъмнено преживяванията, които сме имали преди да се появим на бял свят, са оставили някакъв отпечатък върху нас и след като сме се родили, въпреки, че сега не си спомняме нищо за тях.

Не е изключено след смъртта си ние да "забравим" за този наш живот, но въпреки това да продължим да му носим последиците.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.



*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.