Човешки Син и Божи Син / Религия и мистика / Християнство

Нищо не обори, все пак. Започни, например, с ето това:

Когато например иудеите Го запитали: “Кой си Ти?”, Иисус отговорил: “Аз съмтова, което ви и говоря отначало” (Иоан 8:25). И малко по-късно добавил: “Истина, истина ви казвам: преди Ааврам да е бил, Аз Съм” (Иоан 8:58). Тук следва да се обърне внимание, че Иисус не е казал “Аз бях”, както е граматически правилно в контекста на речта, а е употребил сегашно време: “Аз съм” - или по-точно: “Аз - вечно Съществуващият.” Дълбокият смисъл на тези слова се изяснява в оригиналния еврейски език. Когато Мойсей при неизгарящия огън попитал Бога как е Неговото име, Господ отвърнал: “Аз съм вечно Съществуващият” (на еврейски: Иехова). Следователно самото име “Съществуващият” (Иехова) показва отличителното свойство на Бога: Той е Този, Който винаги съществува, Той е вечен. Назовавайки Себе Си Съществуващият (Иехова), Иисус Христос употребил това име, с което евреите наричат Бога. При това трябва да си спомним, че името Иехова дотолкова се почитало от иудеите, че те го употребявали само в особено важни и тържествени случаи, а в обикновената реч използвали имената Господ, Творец, Всевишен, Благословен и т.н.

[Иоан, 14:11] Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене;

"Който е видял Мене, видял е и отца", "Аз и Отец Едно Сме" (Иоан. 14:9, 10:31).

И пак:

К а к т о Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца (Иоан. 10:15); никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11:27)

Синът е равен на Отца. Той явява в Себе Си целия Отец (в пълнота и съвършенство) и затова, който е видял Сина, е видял и Отца. Всички трябва да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил (Иоан. 5:23).